Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (66)

Романите и браковете на Антоний

В своето произведение „Животът на Антоний“ Плутарх характеризира триумвира така:

„Осанката му беше благородна, брадата достойна, лицето широко, носът, леко изкривен, му придаваше мъжественост и го оприличаваше на Херакъл, изобразяван в рисунки и скулптури“. Впрочем, една стара легенда разказва, че Антониевия род произхожда именно от Херакъл, по-точно от неговия син Антоний. Изглежда, че самият Антоний е искал да подсили достоверността на тази легенда с поведението и облеклото си. Защото винаги, когато трябваше да се покаже пред тълпата, опасваше хитон през бедрата, слагаше огромен меч, прехвърляше плащ през гърдите и рамената. Той печелеше възхищение и симпатия сред войнишките маси именно с онези черти, които обикновено изглеждат просташки, т.е. с това, че обича да се хвали и свободно да се шегува, че присяда при пируващите; че с охота се храни на крак край войнишката маса. Неговите любовни приключения не бяха лишени от известно очарование, а дори печелеха симпатиите на мнозина. Защото той често помагаше на другите в сърдечните им затруднения, а самият той с удоволствие слушаше, как се шегуват около неговите приключения. В началото на кариерата си той много печелеше от своята щедрост; и по-късно, когато се издигна на върха, щедростта винаги повишаваше значимостта му, макар да имаше куп недостатъци и грешки.

Първият му брак бе с някоя си Фадия — дъщеря на освободен роб, т.е. произхождаща от по-нисък обществен слой. Предварително може да се допусне, че щом той — аристократът — се беше решил на такъв брак, причината са само парите. И наистина: известно е — вече казахме — че бащата на Антоний не беше оставил на своите деца никакъв имот. Съвместният живот с Фадия беше кратък, но враговете дълго напомняха на Антоний за този неравен брак, даже след развода.

После се ожени за своята братовчедка Антония. Този брак имаше скандален епилог. Защото сам Антоний обяви публично пред Сената, където присъствуваше и неговият тъст:

— Моята жена ми измени с Долабела.

Този Долабела е същият, който по-късно загина в Лаодицея. Между двамата политици от тогава се роди вражда. Но никой не можеше да докаже нито тогава, нито по-късно, дали в основата на конфликта беше съблазняването на Антония или обратното: Антоний е измислил тази история, за да обясни явната си ненавист към Долабела.

Разводът с втората съпруга беше през 46 или 45 година. Всеки случай, след 45 година Антоний вече имаше трета съпруга. Наричаше се Фулвия и беше двукратно омъжвана преди това. И двамата съпрузи на Фулвия загинаха от внезапна смърт. Първият от тях — Клодий, славният народен трибун, непримирим враг на Цицерон — беше убит в уличен бой. Остави две сирачета. Вторият съпруг Курион, приятел и привърженик на Цезар — загина още през 49 година в сражение с противниците на диктатора. Фулвия беше много заможна жена и може да се допусне, че и в този случай Антоний е търсел предимно парите. Една забавна история обаче, случила се през 45 година, т.е. още през първите месеци на брака им, доказва, че двамата са свързани емоционално. Случката е съвсем истинска. Беше много нашумяла в Рим и всички знаеха, че това стана благодарение на Цицерон.

Цезар беше още в Испания, където след победния край на кампанията против синовете на Помпей, уреждаше възникналите въпроси. Антоний не участвуваше в този поход. Остана в Рим, а имаше намерение да се бори за консулско място през следващата — 44 година. Затова, за да събере гласове сред жителите на предалпийска Галия, напусна столицата. Върна се обаче от това пътешествие съвсем неочаквано. Спря в Рим, прекара следобеда в „Червените скали“. Там се скри, забавлява се и пи до вечерта. След това с лека двуколка забърза към града. Влезе в дома си преоблечен, неузнаваем. Пазачът запита:

— Кой си ти?

— Пратеник до господарката с писмо от Антоний.

Въведен беше веднага при Фулвия. Връчи й писмото, а тя избухна в плач, защото по-късно се оказа, че това е любовно писмо и при това твърде вълнуващо. То започваше с клетва на Антоний, че вече няма да има нищо общо с любовницата си — артистката. „Захвърлих онази любовница, цялото си чувство прелях върху теб!“

Фулвия се разплака трогателно, а Антоний — състрадателен човек — не можеше повече да се владее. Откри лицето си и се хвърли в нейните прегръдки.

Но тази забавна измама имаше сериозни политически последици. Прислугата, както винаги, подслушваше. Мигновено се разнесе из града вестта, че господарят се завърнал тайно, преоблечен, с много важно писмо, а господарката се обляла в сълзи. Подозирали, че това са някакви тайни известия от Цезар. Най-много се опасявали, че след победата над синовете на Помпей диктаторът ще последва Сула и ще проведе проскрипция, т.е. ще постави извън закона всички свои врагове и ще им конфискува имуществото. Миг на страх преживя тогава и Цицерон. Той сам призна това. По-късно, с нескривана амбиция напомни на Антоний тази любовна шегичка. Въпросът изглеждаше толкова сериозен, че беше свикано специално Народно събрание. Трибунът запита Антоний, защо се е завърнал в града по толкова необикновен начин. Той отговори:

— По лични причини.

Тези думи предизвикаха много смях и мръсни шеги.

Фулвия беше наистина силна индивидуалност. Обвинявана беше в прекомерни амбиции, в жажда за власт, алчност. Навсякъде твърдяха, че влияе лошо върху своя съпруг. Ако вярваме на източниците, всички тези черти се изявиха след смъртта на Цезар, когато Антоний застана на едно от първите места в държавата. Тогава Фулвия се устреми напред, както Клеопатра, навярно отдавна сънувала тази далечна цел.

В похода на Изток Фулвия не съпровождаше съпруга си. Остана в Рим да се грижи за децата — двете бяха от Антоний — както и за политическите и имуществените интереси на триумвира. Ако можеше само да допусне, че в далечен Тарс той ще срещне Афродита!