Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (10)

Смъртта на Свещената Котка

Точно през тези години, когато сред поданиците на Птолемей се засилва недоволството, в Александрия пристига млад грък от Сицилия, ерудиран, запален изследовател на миналото. Името му е Диодор и в столицата на Египет идва, за да се запознае с прочутата библиотека. Нагърбил се с огромна работа. Трябвало да опише цялата история на човечеството, чак от древността до днешни дни. Повечето от учените виждат в Египет, люлката на цивилизацията и точно затова, историята на тази страна, трябвало да заеме видно място в книгите на Диодор.

Александрия очаровала младия историк, независимо от — това, че в неговият роден остров имало прекрасни и богати градове, като Сиракуза. Преди всичко Диодор бил очарован от разположението на Египетската столица. Според волята на Александър Велики тя е построена на един сравнително тесен провлак между морето и езерото, което се свързва с устието на Нил с канал. В непосредствена близост до брега се намира островчето Фарос, до което се стигало по широк вълнолом, направен от грамадни скали, наричащ се Хептастадион. По този начин били създадени две чудесни пристанища: Източното, наричано Голямо и Западното, или Еуностос. Целият град бил опасан с висока стена. От начало, строителството се развивало планово, според уличната мрежа, която се пресича под прав ъгъл. Главната артерия, която преминавала през целия град от изток на запад, била дълга около 40 стадии или около 6 километра и половина. Ширината й била около 100 крачки, което се равнява на 40 метра. От двете й страни се издигали прекрасни и богато украсени храмове и домове. Такива сгради имало и в другите части на града. Царският дворец бил разположен в източната част на града до малкия полуостров Лохиас. Това бил огромен комплекс от сгради, разпръснати сред паркове и градини. Всеки един от Птолемеите се старал да придаде, колкото се може по-представителен вид на своя дворец.

Диодор хвали много климата на града. — Лятно време тук непрекъснато духа северен вятър, наричан — етезия, той донася приятна хладина от морето, правите и широки улици му позволяват да стигне до всички квартали на града.

Писателят се заинтересувал колко е населението на града. Попитал за това един от служителите, който водел списъците на населението. Отговорили му, че в Александрия живеят повече от 300 хиляди свободни граждани. Не било известно дали този списък включва жените и децата. Нямало никакви данни какво е количеството на робите, които живеят тук. Без преувеличение може да се приеме, че в града имало почти 1 милион постоянни жители и със сигурност това бил най-големият град в съвременния свят.

Главното, което привлича Диодор, били историческите забележителности, обичаите и вярата в съвременния Египет. Веднага обърнал внимание на култа, който имали тук към животните. За всичко това той говори:

„Египтяните обожествяват дадени животни и то не само докато са живи, но и след смъртта им — особено котки (ихневмони), кучета, семпи, ибис, вълци, крокодили и други. За всеки един вид животни определят земя, доходите от която се използват за храна и грижа за тях. В случай, че се разболее детето на някой египтянин, той дава клетва, че след като оздравее ще му остриже косите и ще дари на боговете толкова злато и сребро, колкото тежат те. Тези пари се дават на гледачите на свещените животни, те режат парчета месо за семпите и викайки силно хвърлят късовете във въздуха към долетелите птици. На котките и на ихневмоните дробят хляб в млякото или пък им нарязват нилска риба. По същият начин приготвят и поднасят храна и на другите животни. Опекуните се гордеят много със своята работа, като че ли извършват най-благородната служба в името на бога. Пътуват по градовете и селата, имат специални знаци по дрехите, от които се вижда за какви животни се грижат. Който ги среща пада на колене и им прави поклон.

Когато свещено животно умре, увиват го в тънко ленено платно, плачейки и удряйки се по гърдите го отнасят там, където ще се извърши балсамирането, напояват платно с кедрово масло и с други благовонни масла, които служат за балсамиране на тялото, което след това се поставя в саркофаг. Ако някой умишлено убие такова животно, той трябва да умре, особено, ако това е котка или ибис и независимо от това дали не е случайно. Тълпата се саморазправя страшно с извършителя. Често пъти това става и без съдебна присъда. Страхът от наказанието е толкова голям, че всеки един който види умряло животно се спира далече от него и започва да крещи и да уверява всички: Умряло го намерих!

Ето един пример, който показва колко силно е вкоренена вярата в светостта на животните и как без да се съобразяват с нищо се пази тяхната чест — Това се случи по времето, когато Рим все още не беше признал Птолемей за цар и населението на Александрия усилено се стараеше да получи благоволението на пришълците от Италия, всички се стремяха да избягват какъвто и да е повод за оплакване и война и точно тогава един римлянин уби котка. Около къщата му се събра огромна тълпа, не помогнаха молбите на висшите служители изпратени от царя. Дори всеобщият страх от римляните не даде резултат. Независимо от това, че човекът убил котката случайно, нищо не можа да го спаси от наказание. Всичко това знам не от разкази, а го видях с очите си, когато пристигнах.“

Това ни е разказано от Диодор. Макар, че била убита свещена котка, а човекът линчуван, война не избухнала. Противно на всички очаквания, настъпил обрат в римската политика спрямо Египет.