Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (20)

Книгите на Сибила

В началото на януари, 56 година, се случило нещо необикновено, лошо предзнаменование: гръм ударил статуята на Юпитер в неговия храм в Албанските планини, недалеч от Рим. Това било прието, както винаги в подобни случаи, като знак от бога. За разяснение се обърнали към Книгите на Сибила. Казват, че жреческата колегия, съхраняваща Книгите, намерила следния отговор:

Ако царят на Египет пристигне с молба за помощ, не му отказвайте приятелството си. Обаче не му давайте войска на разположение, защото ще се изложите на много пречки и опасности.

Очевидно било, че чрез устата на Сибила говорела групировката, която била настроена недоброжелателно към предприемането на сериозни действия в Египет, а същите били донесли огромна полза на техния организатор. Всеизвестно било, че предсказанието е само уловка в играта между страните, прилагана всъщност много отдавна и по различни въпроси. Никой обаче нямал смелостта да заяви това публично, защото смелчагата щял да бъде наречен безбожник. Освен това, отлагането на египетският въпрос било удобно за повечето сенатори.

Дебатите продължавали безкрай. Непрекъснато се излагали нови концепции. Лентул, комуто преди няколко месеца била поверена мисията да възкачи Птолемей на трона, вече заминал за своята провинция — Киликия в Мала Азия. Там нетърпеливо изчаквал окончателното решение. Благосклонният към него Цицерон през няколко дена му пращал писма в тази далечна, планинска страна. За свое най-искрено съжаление, не можел обаче да му изпрати никакви радостни новини. Колко заплетено било положението, колко становища се кръстосвали, колко нечестно се борели групировките, най-добре се вижда от един фрагмент от негово писмо:

„Хортенсий, аз и Лукул сме на мнение, че следва да се отстъпи пред решението да не се изпращат войски, друг избор няма. Правим предложение да се спази и другото решение на Сената, според което ти трябваше да въведеш царя в неговата страна. Крас обаче смята, че трябва да се изпратят трима пълномощници, в т.ч. Помпей. И Бибул би искал да определи трима, но само между онези, които не участват в управлението. След него идват различни сенатори, бивши консули с изключение на Сервилий; защото той е изобщо против завръщането на царя, както и Волкаций, който поддържа възгледа, че мисията трябва да се повери на Помпей. Това увеличава подозрението, че Помпей би имал желание за Египет.“

Обаче, по-късно е отнета надеждата и на Помпей. Защото при внасяне на предложението той да въведе царя в Александрия, вождът веднага заявил, че за благото на Републиката е готов да се заеме с тази задача, дори без по-големи въоръжени сили, щом решението е такова. Сенатът обаче отхвърля предложението, а добрите намерения на Помпей пресича с учтиво заявление:

— Не можем да излагаме на опасност такъв заслужил мъж!

След това, египетският въпрос е изместен в сянка от други събития. Най-първо, скандалните действия на Клодий в града, а през април на 56 година, пристигането на триумвирите в местността Лука. Цезар, Крас и Помпей подновяват своето споразумение от 60 година и разграничават своите сфери на влияние. Цезар и занапред трябва да остане наместник в Галия, за Помпей и Крас се предвижда консулска дейност през 55 година, след което първият да управлява Испания, а вторият — Сирия.

Този обрат на нещата разочаровал не само Птолемей в Ефес, но и римските му кредитори, а най-много Рабирий Постум. Те били вложили в делото на царя маса пари, а нямало никакви изгледи да си ги върнат, понеже разписките съдържали клаузата: сумата ще бъде възстановена след завръщането на царя в страната си.

След време се оказва обаче, че новото споразумение на тримата има, според Птолемей, и свои добри страни. Преди всичко, повишава влиянието на Помпей. Всъщност, той не може лично да тръгне на Изток, защото го чака изпълнението на консулските задължения, но успява да прокара своята идея по друг начин. Издействува продължение за наместничеството на Габиний в Сирия и през 55 година, а същевременно го стимулира да се заеме с Египет. В преговорите между Габиний и Птолемей посредничи Рабирий. Той поръчителствува на наместника, че в замяна ще получи от царя скромната сума десет хиляди таланта.

Габиний рискува много. Действува без заръката на Сената, против предсказанията на Сибила. Нищо чудно тогава, че известно време той се колебае и отлага нещата. Говори се, че окончателно го е убедил и тласнал към действие офицерът от неговия щаб, споменатият вече Марк Антоний.

Войските тръгват от Сирия през март, 55 година. За претекст е съобщено, че има заплаха за сирийските брегове от флотата на Береника и Архелай. Твърди се, че морето било пълно с пирати, подкрепяни и укривани от сегашните владетели на Египет.