Дейвид Уингроув
Камъкът отвътре (37)

Благодарности

Щом звярът расте и формата му се изяснява, списъкът с хората, на които трябва да благодаря, расте заедно с него. Да започнем с моите редактори — Каролайн Кофи, Брайън Дефиоре, Джон Пиърс за това, че са толкова добри хора, и за несекващия им ентусиазъм — и с Алиса Даймънд („Здрасти, Дейвид!“), защото винаги е жизнерадостна и на педал. На Ник Сейърс, бивш редактор — огромни благодарности за всичко, което стори (особено за уреждането на онзи футболен мач!) и късмет с новата работа. Пак ще се срещнем и всичко онова…

По време на дългото, самотно писане човек има нужда от почивка и бира и сега, и после, така че тук са брат ми Йън Уингроув, Джон „Лудото Куче“ Хиндис, Андрю Мюр, Том Джоунс, Роб Холдсток, Ричи Смит, Тони Ричардс, Робърт Алън, Саймън (и Джули) Бъргин и Кийт Сарабайн — те ме откъсваха от текстообработващата програма.

На Майк „Акулата“ Кобли („Здрасти, Дейв!“) братски поздрави. Направи я тая книга, Майк! И на Андрю Сойър, първокласен критик, благодаря още веднъж за задълбоченото изчитане на текста.

На новите приятели — Ронан, Майк, Нийл, Том, Пол, Лора и Шон, Вики Лий и Стийв, Сторм, Сю и Майкъл, Мери Джентъл, Джеф Раймън, Йън Банкс, Боб Шоу, Джил и Джон Олдърман и Роджър („Дейв“) — огромно благодаря за чудесното време в Дъблин. Кога ли ние тристате ще се срещнем пак…

На моя стар приятел Робърт Картър благодаря отново за намесата в Част втора и за близката връзка с науката. Същият е и Алекс, метеорологът Хил — кан пей за проверката на домашното ми по метеорология.

Както винаги, специални благодарности на Брайън Грифин, към него имам огромен дълг, за четенето на звяра в най-грубата му форма и — пак както винаги — за разбирането му по-добре от мене. Дано ПРОБУДЕНИЯТ да си намери аудиторията, която ще го издигне в култ и която той заслужава.

Музиката този път беше осигурена от последните велики записи на Майлс Дейвис, „Кардиакс“, „Нирвана“, Франк Дзапа и момчетата от IQ. Бог да ви благослови, пичове!

На Джери Франсис и на момчетата от „Буш“ голямо благодаря за новогодишното представление. Ще се видим в събота.

На Сюзън и момичетата (Джесика, Ейми и Джорджия) — обичайните благодарности за поддържането на приоритетите ми и за осигуряването на здрав баланс в живота ми. Какво друго може да му потрябва на един мегаломан?

И накрая: на най-големия ми фен в Северна Америка, Джон Патрик — братски поздрави! Ето тук още нещо, което да отнесеш към Ключовете…