Метаданни
Данни
- Серия
- Мечът на истината (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Pillars of Creation, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невена Кръстева, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 70 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
КОЛОНИТЕ НА СЪТВОРЕНИЕТО. ЧАСТ І. 2002. Изд. Прозорец, София. Серия Мечът на Истината, No.7. Роман. Превод: Невена КРЪСТЕВА [The Pillars Of Creation / Terry GOODKIND]. Формат: 130×200 мм. Страници: 368. Цена: 9.80 лв. ISBN: 954-733-259-7 (ч. 1)
КОЛОНИТЕ НА СЪТВОРЕНИЕТО. ЧАСТ ІІ. 2002. Изд. Прозорец, София. Серия Мечът на Истината, No.7. Роман. Превод: Невена КРЪСТЕВА [The Pillars Of Creation / Terry GOODKIND]. Формат: 130×200 мм. Страници: 271. Цена: 8.80 лв. ISBN: 954-733-260-0 (ч. 2)
История
- — Добавяне
- — Редакция от nqgolova
Статия
По-долу е показана статията за Колоните на Сътворението от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Колоните на Сътворението | |
The Pillars of Creation | |
Автор | Тери Гудкайнд |
---|---|
Първо издание | 2001 г.![]() |
Издателство | Tor Fantasy |
Оригинален език | английски |
Жанр | епично фентъзи |
Вид | роман |
Поредица | „Мечът на истината“ |
Предходна | Вярата на прокудения |
Следваща | Уязвимата империя |
Издателство в България | „Прозорец“ |
Преводач | Невена Кръстева |
ISBN | ISBN 954-733-259-7 (ч. 1), 954-733-260-0 (ч. 2) |
Колоните на Сътворението (на английски: The Pillars of Creation) е седмата книга от епичната фентъзи поредица на Тери Гудкайнд „Мечът на истината“. Това е първата книга от поредицата, в която Ричард Рал не е главен герой, въпреки че се появява.
Издания
Книгата е издадена през 2001 г. от американското издателство Tor Fantasy.[1] През 2002 г. е издадена в две части от българското издателство „Прозорец“ в превод на Невена Кръстева.[2]
Сюжет
Тази книга се върти около няколко нови героя от поредицата „Мечът на истината“ .
Дженсен Рал, полусестрата на Ричард Рал, е прекарала първите двадесет години от живота си, бягайки от баща си, Даркен Рал. Родена без никакъв дар на магия, Дженсен е белязана за смърт още от раждането си. Когато майка ѝ очевидно е убита от убийци на Д'Харан, тя тръгва с новия си приятел Себастиан, за да започне живота си отначало. Себастиан в крайна сметка разкрива, че е шпионин на Имперския орден. Той говори убедително за целите на Ордена относно справедливото отношение към цялото човечество и елиминирането на магията. Над всичко друго той уважава император Джаганг. В същата степен той презира Ричард Рал, за когото твърди, че е предизвикал война с нахлуване в Стария свят, след като е съборил Бариерите, разделящи частите на познатия свят.
Междувременно, друг брат на Ричард, Оба Рал, страда от майка, която го е малтретирала, в семейната ферма. Оба се въобразява за енергичен и притежаващ здравословно любопитство. Неговата любознателна природа се проявява особено чрез удоволствието да гледа как нещата умират под ръката му. Оба не знае, че той, заедно с Дженсен, е напълно ненадарен и имунизиран срещу магия. Майка му го изпраща при близка магьосница, за да купи лекарство, и по време на покупката той започва да заплашва магьосницата. Опитите ѝ да се защити с магия се провалят и Оба я убива брутално. По време на битката Оба се предава на глас в съзнанието си, който обещава непобедимост в замяна на подчинение. След като се завръща у дома, Оба убива майка си и решава да види света. Той може да пътува удобно с парите, които е откраднал от магьосницата.
Дженсен иска да намери друга магьосница, сестрата на тази, която Оба е убил, и която преди това е помагала на Дженсен и майка ѝ. Заедно със Себастиан тя пътува до Народния дворец, столицата на империята Д'Харан. Там тя научава, че магьосницата, която търси, живее в смъртоносно омагьосано блато. След като Себастиан е задържан от стражите на Д'Харан, дружелюбен непознат на име Том помага на отчаяната Дженсен да стигне до блатото. Тя безопасно достига дома на магьосницата, естественият ѝ имунитет към магия я защитава през блатото, но научава само, че нищо не може да се направи, за да се спаси от лорд Рал. Тя си тръгва разочарована. Въпреки това, след завръщането си в Народния дворец, тя хитро спасява Себастиан. Той я убеждава, че трябва да посети император Джаганг, лидер на Императорския орден.
Оба също е наясно с втората магьосница и факта, че тя знае нещо за неговата съдба или природа. Той наема водач до блатото, с когото също благополучно се справя. Магьосницата разкрива, че Оба вече е роб на Пазителя на Подземния свят и се самоубива, преди Оба да успее да извърши деянието. Това, заедно с факта, че водачът му е откраднал всичките му пари, вбесява Оба. Той е донякъде успокоен от съкровището, което намира в вилата на магьосниците, но яростта му се завръща, когато след завръщането си в Народния дворец забелязва водача си. След като убива водача, той е за кратко затворен, но бяга, използвайки гласа в съзнанието си, за да накара стражите на Д'Харан да изпълнят заповедите му, и решава да намери Ричард Рал.
Дженсен и Себастиан достигат до император Джаганг при авангарда на армията на Императорския орден. Въпреки че първоначално е шокирана от грубите войници на Ордена, тя е посъветвана да не бъде толкова придирчива и че Д'Хараните са още по-лоши. На следващия ден след пристигането ѝ, император Джаганг щурмува Двореца на Изповедника, но е кърваво отблъснат. Император Джаганг е тежко ранен в битката. Още по-лошо за Ордена, техният враг отприщва древна магия върху основната армия, причинявайки огромни разрушения. Дженсен реагира, като сключва пакт с тъмна сила, Пазителя, за да убие Ричард в замяна на нейната капитулация и подчинение.
Оба залавя Калан и Пазителят му нарежда да я отведе, заедно с Меча на истината, до Колоните на Сътворението. Използвайки връзката си с меча, Ричард преследва Оба до колоните, където среща Дженсен, която също е привлечена на същото място от Пазителя, за да убие Ричард. Върховният план на Пазителя обаче е Ричард да убие Дженсен при Колоните на Сътворението и по този начин да отвори врата между царството на Пазителя и света на живите. Ричард разбира плана и отказва да бъде подтикнат да сътрудничи. Дженсен признава неговата почтеност и планът на Пазителя е осуетен. Тя научава, че мъжете, изпратени да убият майка ѝ, всъщност са войници на Императорския орден и след като започва да вярва, че Ричард е наистина любящ и грижовен брат, тя се присъединява към него и Калан в борбата им срещу Джаганг.
Седмото правило на магьосника, разкрито в „Стълбовете на сътворението“ (гл. 60), е:
„ | Животът е бъдеще, не минало. Миналото може да ни научи чрез опита как да постигаме нещата за в бъдеще, да ни утеши със сладки спомени, то е основата на постигнати вече неща. Но животът се крепи на бъдещето. Да живееш в миналото е все едно да протягаш ръце към мъртвите. Искаш ли да живееш пълноценно, трябва да съграждаш всеки нов ден отново и отново. Като разумни същества ние трябва да използваме интелекта си, а не да въздигаме в култ миналото. | “ |
Източници
- The Pillars of Creation, на Sobrief.com
- The Pillars of Creation, на Fandom.com
Външни препратки
- Аудиокнига на английски, в Ютюб
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Pillars of Creation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
ШЕСТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
НА СУТРИНТА Том ги изведе от долината на Колоните на Сътворението. Гледката рано сутрин, дългите сенки и призрачните отблясъци на изгрева бяха величествени. Гледка, която никой досега не бе доживял да опише.
Рижка с радост посрещна Дженсън и остана безкрайно щастлива да види Бети и двете и малки козлета.
Дженсън, Ричард и Капан влязоха в познатата им къща. Там намериха Себастиан, който, неспособен да помири вярванията и чувствата си, бе изпълнил последното желание на Дженсън.
Беше погълнал всички цветчета трескавична роза, с които разполагаше.
Лежеше безжизнен на масата.
Седнала до Том, Дженсън слушаше внимателно историята на Ричард и Калан. Още не можеше да повярва, че брат и е толкова различен от онова, което си бе представяла за него. Майка му, след като била изнасилена от Мрачния Рал, избягала заедно със Зед, за да предпази сина си. Ричард израснал в Западната земя, нямал представа за съществуването на Д’Хара, нито на дома Рал и магията. Впоследствие сложил край на черното владичество на Мрачния Рал. Преследвана от истински четворки, Калан убила командира им. Сега, когато Ричард беше Господарят Рал, вече нямаше четворки.
Дженсън се почувства горда, че Ричард и даде да задържи ножа с буквата „Р“ на дръжката. Думите му бяха, че си е заслужила правото да го носи. Тя възнамеряваше да го носи с достойнство. Сега наистина беше защитник на Господаря Рал — също като Том.
Бети се возеше до Фридрих, мушнала предните си крачета между Том и Дженсън, които държаха в скута си по едно заспало козле. Зад каруцата тичаше Рижка, Бети не я изпускаше от поглед. Ричард, Калан и Кара яздеха отстрани.
Замислена над думите на брат си, Дженсън се обърна към него.
— Значи наистина не си измисляш? В книгата, в „Колоните на Сътворението“, наистина пише това за мен?
— То важи за всички като теб: „Най-опасните същества, бродещи из света на хората, са родените без дарбата потомци на Господаря Рал, защото всеки от тях е напълно неподвластен на магията. Никоя магия не може да ги нарани, дори пророчествата са слепи за тях.“ Но ти май доказа, че книгата греши.
Тя се замисли. Някои неща още не си бяха дошли на мястото.
— Не мога да разбера защо Пазителят ме използва. Защо гласът му беше в главата ми?
— Нали ти казах, нямах време да преведа цялата книга, пък и е доста повредена. Но доколкото можах да прочета, предполагам, че роденото без дарба дете, понеже не притежава магия, е онова, което книгата нарича „дупка в света“ — обясни Ричард. — Следователно то е и дупка във воала. Така ти ставаш потенциален медиатор между света на живите и света на мъртвите. За да може Пазителят да погълне света на живите, му е нужна такава порта. Последният ключ към нея е отмъщението. Това, че се подчини на волята му, когато отиде със Сестрите на мрака в гората, щеше да завърши с убийството ти. Трябваше да довършиш сделката със смъртта, като умреш.
— Значи, ако някой ме беше убил, например Сестра Пердита, след като бях в гората с онези Сестри на мрака, можеше да се отвори такава порта?
— Не. Пазителят е имал нужда от защитник от света на живите. Нужен му е бил баланс за липсата на дарба у теб. Нужен му е бил роден с дарбата Рал, Господар Рал, за да се осъществи това. Ако те бях убил, за да спася себе си или Калан, тогава Пазителят щеше да влезе в света на живите през отворилата се дупка. Трябваше да те принудя да избереш живота, а не смъртта, за да живееш и за да бъде върнат Пазителят в отвъдния свят.
— Значи съм могла да унищожа живота — отрони Дженсън, едва сега разбрала колко е била близо до отприщването на невъзвратима катастрофа.
— Не бих ти позволил — добронамерено се включи Том.
Дженсън вдигна ръка на рамото му, осъзнавайки, че никога към никой мъж не е изпитвала такива чувства. От неговата близост сърцето и пееше. Усмивката му я убеждаваше, че животът си струва да бъде живян. Бети я подбутна с муцунката си, жадна за внимание, а и за да нагледа спящите си бебета.
— Няма по-голямо предателство към живота от това да предадеш в лапите на Пазителя невинна душа — обади се Кара.
— Но Дженсън се справи — каза Ричард. — Използва главата си, за да разкрие истината и да прегърне живота.
— Определено знаеш много за магията — обърна се Дженсън към Ричард.
Калан и Кара избухнаха в такъв смях, че Дженсън си каза, че със сигурност ще паднат от седлата.
— Не виждам нищо смешно — изръмжа Ричард.
Двете се засмяха още по-лудо.