Тери Гудкайнд
Колоните на сътворението (51)

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

ДЖЕНСЪН КРАЧЕШЕ НЕРВНО из шатрата, стъпките и потъваха глухо в дебелите императорски килими. На входа зорко бдеше една Сестра, чиято задача бе да не допуска някой да притеснява императора или още по-лошо — да го нарани. Навън обикаляше цяла орда стражи, придружавани от Сестри. Сестрата на входа на шатрата от време на време извръщаше глава към неспокойната гостенка.

Дженсън не можеше да спре, не можеше да прави нищо друго. Вътрешностите и се бяха свили на топка — толкова силна бе тревогата и за Себастиан. По време на дългото връщане към лагера той бе изгубил съзнание. Сестра Пердита я предупреди, че има опасност за живота му. Дженсън не можеше да понесе мисълта, че е възможно да го загуби. Той беше единственото, което имаше на този свят.

След тежката кръвозагуба император Джаганг също бе в критично състояние, влошено допълнително от продължителната езда с жалките останки от императорската елитна кавалерия. Така или иначе, той отказа да се движат по-бавно, дори това да му струваше повече болка и усилия. Джаганг не мислеше за себе си, а за сигурността на хората си. Сега най-после и двамата бяха на сигурно място в шатрата на императора, под засилените грижи на цяла армия Сестри на светлината. Дженсън предпочиташе да остане край Себастиан, но Сестрите я изгониха навън.

Гледката в лагера подейства на императора съкрушително. Беше готов да убие всеки, който го предизвика по някакъв начин. Дженсън разбираше бурните му чувства.

Светлинната мрежа беше възпламенена почти в центъра на лагера. Дори толкова часове след събитието на мястото цареше пълен хаос.

Много от подразделенията се бяха разпръснали, готвейки е за евентуална предстояща атака. За други се предполагаше че просто са избягали към хълмовете. На мястото, където се бе възпламенила светлинната мрежа, нямаше нищо освен огромна обгоряла вдлъбнатина. В последвалия хаос никой не бе успял да установи броя на жертвите. Беше почти невъзможно при толкова много убити и разпръснали се войници да се преброят подразделенията, а още по-малко хората. Но в едно нямаше спор — унищоженията бяха катастрофални.

До Дженсън бяха достигнали слухове, че само за миг са били изпепелени половин милион души. А може би доста повече. Нямаше начин да се установи колко точно са, имаше много тежко ранени — обгорели или ослепени, посечени или с изтръгнати от летящи предмети крайници, смазани от тежки каруци, оглушели, толкова замаяни и вцепенени, че само стояха втренчени в нищото с ококорени очи. Нямаше достатъчно лечители и Сестри на светлината, които да се заемат дори с една нищожна част от ранените. С всеки изминат час хиляди войници умираха от раните си.

Но въпреки ужасяващата си сила ударът не можеше да обезглави гигантското туловище на Императорския орден. Лагерът изглеждаше безкраен и именно поради тази причина голяма част от него беше оцеляла. Според императора бе само въпрос на време, докато загиналите бъдат заменени от нови подразделения. И тогава той възнамеряваше да даде воля на яростта си и да отмъсти на народа на Новия свят.

Дженсън като че започваше да разбира защо Себастиан винаги се бе изказвал тъй остро срещу магията, защо смяташе, че трябва да бъде унищожавана. Никое добро, сторено от магия, не би могло да замени злините, които причиняваше тя. Дженсън се надяваше тази зла сила да пощади поне живота на Себастиан.

Въпреки убеждението на император Джаганг, че силите им скоро ще бъдат възстановени, им предстояха тежки дни. Голяма част от хранителните им запаси беше напълно унищожена, наред с огромни количества провизии и оръжия. В Целия огромен лагер нямаше незасегната палатка. Очакваше ги студена нощ и повечето войници щяха да я прекарат под открито небе. За щастие, макар императорската шатра да бе съборена от магическата стихия, хората му бяха успели да я изправят и да осигурят подслон на предводителя си и първия му стратег.

Дженсън крачеше, разгорещена не само от тревогите си, но и от ярост. Вече не вярваше на света някога да се е раждало по-голямо чудовище от Ричард Рал. Определено никой не бе причинил на човешкия род повече страдания от него. Умът и не го побираше! Как е възможно да съществува тъй алчен за власт и могъщество човек, който не се спира пред никакви пречки и е готов да изтреби милиони хора по пътя си. Не можеше да повярва, че Ричард Рал е частица от Сътворението. Изключено! По-скоро е последовател на Пазителя.

Очите и плувнаха в сълзи. Започна да изрича пламенни молитви към добрите духове да запазят Себастиан жив, да помогнат на Сестрите да го излекуват.

Със свито от тревога сърце спря и се втренчи в една масичка, която не бе забелязала предишния път. След вражеската атака императорската шатра беше издигната доста набързо и тази масичка, явно от личните покои на императора, вероятно не е била поставена на мястото си. В единия и ъгъл имаше малка етажерка за книги.

В търсене на нещо, което да я разсее и да убие времето в очакване на новини от Себастиан, Дженсън огледа вяло старите книги. Не можа да разчете заглавията им. Поради някаква причина обаче едно от тях привлече вниманието и. Може би откри нещо в ритъма на чуждите думи. Извади книгата от лавицата и я обърна към светлината, опита се да прочете заглавието. Прокара пръсти по трите позлатени думи на корицата. Нищо не и говореха, но в същото време и се струваха някак странно познати.

Ахна от изненада, когато Сестрата, пазеща на входа на шатрата, дръпна книгата от ръцете и.

— Това е лична собственост на император Джаганг. Освен това, като много стари и много крехки, тези книги са изключително ценни. Негово сиятелство не обича никой да му пипа книгите.

Дженсън забеляза как Сестрата оглежда книгата внимателно, сякаш да види дали не е повредена.

— Съжалявам, не исках да и сторя нищо.

— Вие сте много специална гостенка и сме изрично инструктирани да се съобразяваме с желанията ви. Но това са най-ценните книги на Негово сиятелство. Той е изключително ерудиран човек. Колекционира книги. Като гостенка, мисля, че е редно да уважавате волята на домакина и да не пипате книгите му.

— Разбира се, нямах представа. Съжалявам. — Дженсън прехапа долната си устна и погледна за пореден път към завесата, скриваща помещението в дъното на шатрата, където се грижеха за Себастиан. Толкова и се искаше да получи някакви новини. Обърна се към Сестрата: — Полюбопитствах, понеже досега не бях виждала такива думи.

— Те са на родния език на императора.

— Така ли? А знаете ли какво означават?

— Не знам този език много добре, но ще погледна, може да разбера нещо. — Сестрата присви поглед в сумрака, за да види по-добре написаното, устните и зашепнаха безмълвно, след малко плъзна томчето на мястото му.

— Означава „Колоните на Сътворението“.

— „Колоните на Сътворението“? Можете ли да ми кажете нещо повече за тази книга?

Жената сви рамене.

— В Стария свят има място с такова име. Предполагам книгата е свързана с него.

Преди Дженсън да има време да попита още нещо, Сестра Пердита изхвърча от задната стая, свещите хвърляха сенки върху мрачното и лице.

Дженсън се спусна към нея.

— Как са? И двамата ще се оправят, нали?

Погледът на Сестра Пердита отскочи към другата жена, която тъкмо оставяше книгата на мястото и.

— Вътре имат нужда от вас, Сестро, вървете да им помогнете.

— Но Негово сиятелство ми заповяда да пазя.

— Негово сиятелство се нуждае от помощ. Лечението не върви добре. Вървете да помогнете на Сестрите.

Другата кимна и се отправи към завесата.

— Какво става, защо да не върви добре? — попита Дженсън, след като онази се изгуби в дъното.

— Лечение, което е започнато, а след това прекъснато, какъвто е случаят с император Джаганг, създава особен род проблеми — особено, ако Сестрата, която го е започнала, е мъртва. Всеки лечител притежава свое уникално излъчване, така че, когато някой се включи впоследствие и се опита да разбере докъде е стигнал предишният, за да развие започнатото, нещата могат да получат неочакван обрат и процедурата да се усложни. — Тя се усмихна едва. — Но сме уверени, че Негово сиятелство ще се оправи. Въпрос на малко повече усилия и съвместна работа на Сестрите на светлината. Пред полагам, че ще се трудят почти цяла нощ. До сутринта съм сигурна, че всичко ще е овладяно и императорът ще възвърне силата си.

Дженсън преглътна.

— Ами Себастиан?

Сестра Пердита я изгледа с хладен, неразгадаем поглед.

— Бих казала, че зависи от вас.

— От мен ли? Как така? Какво общо имам аз с неговото лечение?

— Всичко.

— Какво бих могла да ви дам аз? Само кажете, готова съм на всичко. Моля ви, трябва да спасите Себастиан.

Сестрата присви устни и скръсти ръце.

— Възстановяването му зависи от категоричното ви решение да унищожите Ричард Рал.

Дженсън не вярваше на ушите си.

— Разбира се, че имам намерение да унищожа Ричард.

— Казах категорично решение, не намерения. Нужно е повече от голи обещания.

Дженсън я изгледа за миг.

— Не разбирам. Пропътувах огромни разстояния в невероятно тежки условия, само и само да мога да получа помощта на Сестрите на светлината, за да съумея да се приближа до Ричард Рал и да го пронижа с ножа си.

Сестра Пердита се усмихна с онази своя смразяваща усмивка.

— Е, в такъв случай, ако това е вярно, Себастиан няма за какво да се притеснява.

— Моля ви, Сестро, кажете ми какво искате от мен.

— Смъртта на Ричард Рал.

— Значи имаме обща цел. И съм готова на всичко, за да я постигна, уверявам ви.

Сестрата повдигна една вежда.

— Нима? Император Джаганг спомена, че Сестрата, която е започнала лечението му в Двореца, е била убита от магьоснически огън.

— Да, така беше.

— Видяхте ли кой го изпрати?

На Дженсън и се стори странно, че Сестрата не я попита как така тя е оцеляла от магьосническия огън.

— Беше старец. Кокалест, с чуплива рошава бяла коса.

— Първият магьосник Зедикус Зу’л Зорандер — изсъска отровно Сестрата.

— Да, чух някой да го нарича магьосник Зорандер. Не го познавам.

Сестра Пердита я изгледа яростно.

— Магьосникът Зорандер е дядо на Ричард Рал.

Дженсън зяпна.

— Нямах представа.

— Значи, появява се магьосник, който вилнее из Двореца и едва не убива императора, а вие, която твърдите, че сте готова на всичко, го изпускате и не го унищожавате.

Дженсън разпери безпомощно ръце.

— Но, но аз опитах, наистина. Той просто се измъкна.

Нещата така се объркаха.

— Нима си мислите, че с Ричард Рал ще ви бъде по-лесно? Лесно е да се ръсят гръмки думи. Но когато се стигне до ефективни действия, не можете да се справите дори с одъртелия дядо магьосник!

Дженсън си забрани да плаче. Тя беше боец. Чувстваше се глупаво, засрамена.

— Но аз…

— Дойдохте да търсите помощ от Сестрите. Твърдите, че искате да убиете Ричард Рал.

— Така е, но не разбирам какво общо може да има това със Себастиан.

Сестра Пердита вдигна пръст, за да въдвори тишина.

— Себастиан го грози смърт. Бил е ударен от опасен вид магия, изпратена от изключително могъща чародейка. Тъканта на магията е проникнала дълбоко в тялото му. Ако не се вземат мерки, тя ще го убие съвсем скоро.

— Моля ви, побързайте.

Каменното изражение на Сестрата накара Дженсън да замълчи по средата на изречението си.

— Тази магия е опасна и за нас — за хората, които се опитват да го излекуват. Всяка Сестра, която се опита да премахне нишките на магията, рискува да изгуби живота си, наред с неговия. Ако ще рискуваме живота на Сестрите, предпочитам да ви върна обещанието да убиете Ричард Рал.

— Как можете да поставяте условия, когато става въпрос за човешки живот!

Сестрата се изпъчи възмутено.

— За излекуването на един-единствен човек ще трябва да пожертваме живота на много от Сестрите, а също и немалко време. Как се осмелявате да изисквате това от нас! Как се осмелявате да ни молите да оставим други хора да умрат, за да спасим любовника ви!

Дженсън не можеше да отговори на този ужасен въпрос.

— Ако все пак ще го правим, то трябва поне да е на цена, която си струва да заплатим в замяна на тези животи. Спасяването на този човек трябва да бъде заплатено подобаващо. Какво друго очаквахте? Нали това искате? В замяна на спасяването на толкова скъп за вас човек.

— Той е скъп и за вас! За Императорския орден! За каузата ви! За вашия император!

Сестра Пердита изчака Дженсън да млъкне, след малко продължи:

— Никой отделен човек не е важен, освен с онова, което може да даде на другите. Само вие можете да го направите важен. За да спасим толкова важен за вас човек, се нуждая от категоричното ви уверение, че ще убиете лично Ричард Рал. Веднъж завинаги. Действителното ви уверение за това.

— Нямате представа колко силно желая да убия Ричард Рал, Сестро Пердита. Той поръча убийството на майка ми. Тя издъхна в ръцете ми. По негова заповед император Джаганг едва не изгуби живота си. Ричард е виновен за нараняването на Себастиан! За немислими и ужасни страдания! За убийства, които човешкият ум не може да възприеме! Искам смъртта на този човек!

— Тогава, нека освободим гласа.

Дженсън отстъпи назад изумена.

— Моля?

— Грушдева.

Звукът на тази дума я накара да ококори широко очи.

— Откъде чу това?

На лицето на Сестра Пердита се разля самодоволна усмивка.

— От теб, скъпа.

— Никога не съм…

— На вечерята с Негово сиятелство. Попита те защо искаш да убиеш брат си, поради каква причина, с каква цел. Ти каза Грушдева.

— Не съм казвала подобно нещо.

Усмивката се изкриви в злобна гримаса.

— Напротив, скъпа, каза го. Нима искаш да ме излъжеш? Да отречеш, че тази дума бе прошепната в главата ти? — Дженсън не отвърна и Сестра Пердита продължи: — Знаеш ли какво означава? Тази дума — Грушдева.

— Не.

— Отмъщение.

— Откъде знаеш?

— Знам този език.

Дженсън не смееше да помръдне, цялото и тяло се бе вкочанило.

— Какво по-точно искаш да ми предложиш?

— Ами предлагам ти да спасим живота на Себастиан.

— Но какво друго?

Сестра Пердита сви рамене.

— Част от Сестрите ще те заведат на едно спокойно място, където можем да останем насаме, докато друга част продължат да се грижат за Себастиан, както пожела. На сутринта той ще е по-добре и тогава двамата ще можете да се отправите към Ричард Рал, за да го убиете. Дойдохте тук, за да ни помолите за помощ. Предлагам ти тази помощ. Благодарение на това, което направим за теб, ще можеш да изпълниш мисията си.

Дженсън преглътна. Гласът бе странно притихнал. Нито дума. Мълчанието му я изпълни с още по-тягостни чувства, отколкото присъствието му.

— Себастиан умира. Още малко и ще бъде късно да му бъде оказана каквато и да било помощ. Да или не, Дженсън Рал?

— Ако…

— Да или не! Времето ти изтича. Ако искаш да убиеш Ричард Рал, ако искаш да спасиш Себастиан, изречи само една дума. Направи го сега, за да не съжаляваш цяла вечност, че не си го сторила.