Тери Гудкайнд
Колоните на сътворението (38)

ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

ЗАДЪХАН И С ПОСЛЕДНИ СИЛИ, Оба най-сетне излезе от гъсталака и се озова на ливадата. Внезапната слънчева светлина го накара да примигне. Беше изтормозен, гладен, жаден и в настроение да разкъса мизерния джебчия кост по кост.

На ливадата нямаше никой.

— Кловис! — Ревът му се върна като пусто ехо. — Кловис! Къде си!

Отговориха му само воплите на вятъра, свистящ в скалните цепнатини. Оба се запита дали пък крадецът не се е уплашил, дали не го е страх да излезе, притеснен, че Оба е установил липсата на кесията си и може да заподозре истината.

— Хайде, Кловис! Трябва да тръгваме! Трябва веднага да се върна в Двореца! Кловис!

Оба зачака, напрегнал слух да долови отговор. Стиснал юмруци, отново извика името на мошеника в студения следобед.

Когато не се чу нищо, се отпусна на колене край огъня, запален от Кловис сутринта. Зарови пръсти в сивкавата пепел. На ливадата не беше валяло, но въглените бяха леденостудени.

Оба се изправи, загледан в тесния пролом, през който бяха дошли сутринта. Студеният вятър, вилнеещ из пустото поле, рошеше косата му. Вдигна ръце към главата си, сякаш се страхуваше, че може да експлодира пред жестоката истина.

Трябваше да приеме, че Кловис не е заровил откраднатата кесия. Че изобщо не е имал намерение да го прави. Просто е взел парите и се е изпарил в мига, в който Оба потъна в блатото. Избягал е с богатството на Оба — не го е заровил.

Едва тогава в съзнанието му се промъкна болезненото и мъчително прозрение за действителните мащаби на случилото се. Никой преди него не бе прекосявал блатото откъм задната страна. Кловис го подлъга да минат оттам, понеже е смятал, че Оба ще загине в тази джунгла. Бил е сигурен, че Оба ще се изгуби, че блатото ще го погълне, ако чудовищата, за които се предполага, че пазят гърба на Алтея, не го унищожат преди това.

Кловис не е сметнал за нужно да закопава парите — просто е решил, че с Оба е свършено. И си е тръгнал с богатството му.

Но Оба е непобедим. Оба оцеля в блатото. Унищожи змията. Никой друг от обитателите на блатото не посмя да застане на пътя му.

Кловис вероятно си е рекъл, че дори блатото да не погълне благодетеля му, има още две смъртни опасности, на които може да разчита. Първо, Алтея не е поканила Оба да я посети, следователно едва ли ще се отнесе любезно с натрапника. Чародейките не се славят с особено гостоприемство. По-скоро обратното — хората ги смятат за крайно опасни.

Но Кловис не знаеше, че Оба е непобедим.

После оставаше втората защита срещу гнева на Оба — полетата Азрит. Тя можеше да се окаже по-надеждна. Оба щеше да се озове сам в една дива пустош. Без храна и топли дрехи. Край ливадата имаше вода, но Оба не разполагаше със съд, в който да си налее за из път. Нямаше и кон. Беше оставил при подлия джебчия дори вълненото си сако, което нямаше да му е нужно в горещото блато. Пътуването през тези полета без храна и вода, при постоянен режещ вятър, би довършило всеки, който някак си е успял да се измъкне от блатото на Алтея.

Оба не можеше да помръдне. Знаеше, че при това положение всеки опит да прекоси безкрайните полета Азрит би завършил със смърт. Въпреки студа усети как по гърба му се спускат струйки пот. Главата му пулсираше.

Обърна се и заби поглед в блатото. В къщата на Алтея със сигурност имаше достатъчно провизии — храна, дрехи, съд за вода. Цял живот е разчитал само на себе си. Все ще намери в какво да събере малко багаж, с който да изкара до Двореца. Ще си набави необходимото от къщата на чародейката. Едва ли е останала сама в къщата — както е неподвижна и саката — без достатъчно провизии. Вярно, че мъжът и ще се върне, но може би няма да е веднага, може би след няколко дни. Той със сигурност и е оставил достатъчно храна.

Ще се навлече с колкото намери дрехи, та да не му е студено по пътя през ледените поля. Алтея спомена, че мъжът и е отишъл в Двореца. Не може да няма топли дрехи, част от тях сигурно са в къщата. Дори да не му стават, Оба ще се оправи някак. Ако не друго, може да вземе одеяла и да си направи от тях пончо.

Все пак не е изключено мъжът на чародейката да се е прибрал и Оба да го завари в къщата. Понеже отсам няма пътека, най-вероятно той използва широкия път, излизащ от другата страна на къщата. Може би дори вече си е у дома и е намерил трупа на жена си. Тази мисъл не го притесни особено. Все ще се оправи някак с потъналия в скръб съпруг. Може пък човекът дори да се зарадва, че се е отървал от досадните грижи за безполезната си саката жена. Каква файда от нея? Да, със сигурност ще остане доволен. Може дори да предложи на Оба едно питие, та да отпразнуват освобождението му.

Не че му се празнуваше. Алтея явно бе използвала някаква магическа хватка, за да му попречи да изпита докрай удоволствието, което бе очаквал с такова нетърпение — удоволствието, което заслужава след такова дълго и изнурително пътуване. Оба въздъхна при мисълта колко ужасни могат да бъдат чародейките. Но сега поне Алтея ще му осигури нужното, за да се прибере в дома на дедите си.

Когато стигне до Народния дворец, ще е без пукнат грош. Поне докато намери Кловис. Оба знаеше, че не бива да залага много на това. Сега, когато разполагаше с богатството му, мошеникът може да е решил да попътува, да прахоса спечеленото по нечестен път имане. Най-вероятно подлият крадец отдавна е напуснал Двореца.

Оба нямаше пукнат грош. Как ще оцелее? Вече не може да се върне към оня бедняшки живот, който бе водил преди, не може да живее по начина, по който бяха живели с майка му. Не и сега, не и след като вече знае, че е от рода Рал, че в жилите му тече благородническа кръв.

Не може да се върне към предишния си живот. Не може.

Разтърсван от яд, се плъзна обратно по скалния гребен. Денят преваляше. Нямаше време за губене.

Оба не докосна трупа.

Не че му се повдигаше от мъртвото тяло. Напротив, смъртта го очароваше. Беше прекарал доста време сред трупове. Но нещо в тази жена го отблъскваше. Дори и мъртва, сякаш го наблюдаваше как претърсва къщата и, как трупа дрехи и провизии на купчина в средата на стаята.

Имаше нещо нечестиво, греховно в проснатата насред пода жена. Дори мухите не кацаха върху нея. И Латея умееше да създава проблеми, но сестра и беше съвсем различна. Беше направила някаква магия, с помощта, на която бе избегнала необходимостта да отговаря на въпросите на Оба.

Той изпухтя при мисълта колко грижи може да ти създаде една чародейка. Поне ще му осигури нужното, за да се завърне в дома на дедите си. В тази жена имаше нещо нечестиво. Сякаш успя да проникне дълбоко в душата на Оба. Латея никога не му бе вдъхвала подобно усещане. Вярно, преди си мислеше, че и тя прониква дълбоко в него, но явно се е лъгал. Не в истинския смисъл на думата. С Алтея беше съвсем различно.

Алтея виждаше гласа вътре в него. Оба не се чувстваше в безопасност покрай нея, макар да бе мъртва. Знаеше, че е непобедим, така че отдаде всичко на развинтената си фантазия, но все пак нямаше да е излишно да бъде нащрек.

В спалнята намери топли вълнени ризи. Не бяха неговия размер, но като ги сцепи тук-там, успя да ги надене. Остана доволен и продължи да търси връхни дрехи, да трупа на купчината одеяла и ризи.

Беше разочарован, че мъжът и още не се е довлякъл. Надяваше се присъствието му да го поразсее, не му се стоеше сам с мъртвата вещица. Имаше нужда да убие някой, за да поуспокои нервите си. Може би някоя бърборана. Някоя повлекана с бръчки около очите като майка му. Някой трябва да плати за мъките му. Не е честно. Никак не е честно.

Навън падна мрак. Оба запали газеника на масата, за да може да продължи претърсването. Извади късмет. В едно долно чекмедже откри мях. Край него се валяха всякакви парцалчета, изпочупени съдове и прибори, захабени чаши, восък и фитил. Най-навътре намери парче платно. Пробва го на здравина и прецени, че ще свърши работа — щеше да си направи от него импровизирана мешка. Можеше да използва дрехите, които бе намерил, за да усуче ремъци за през рамо. На една ниска лавица на стената откри купа с игли и шивашки принадлежности.

Направи му впечатление, че по-използваемите неща бяха сложени на ниските рафтове, явно за да може сакатата чародейка със злите очи да ги достига. Чародейка, лишена от магията си. Едва ли. Завижда му, защото гласът е избрал него, а не нея. Сигурно е крояла нещо.

Оба знаеше, че ще отнеме време да си ушие мешка и да прибере вътре всичко необходимо. Бе наясно, че не може да пътува нощем. Изключено е да премине през блатото по — тъмно. Може да е непобедим, но не е тъп.

Нагласи газеника на работния плот в задната стая и се зае с ушиването на мешката си. Алтея го гледаше от пода на съседното помещение. Нямаше смисъл да закрива главата и с одеяло — нали е чародейка. Щом може да го наблюдава чак от света на мъртвите, някакво си одеяло едва ли ще приклопи мъртвите и очи. Наложи се да се примири с компанията и.

Щом приключи с шиенето и остана доволен от произведението си, остави мешката на пейката и започна да я пълни с храна и дрехи. Освен наденица и сирене имаше запаси от сушени плодове и пастърма. Освен това сухари, които бяха удобни за из път. Не му се носеха съдове или храна, дето има нужда от приготвяне, понеже знаеше, че из полетата Азрит няма как да си напалиш огън. Трябваше да пътува бързо и с възможно най-малко багаж. Надяваше се да не му отнеме повече от два-три дни до Двореца.

Какво ще прави оттам насетне, как ще оцелее в Двореца без пари, нямаше представа. Мина му през главата да открадне, но веднага отхвърли тази идея — Оба не е крадец и не може да пада до нивото на някакви си джебчии и престъпни типове. Не знаеше как точно ще се оправи там. Засега целта му беше да стигне в Двореца.

Когато приключи със събирането на багажа, едва държеше очите си отворени и се прозяваше непрекъснато. Работата и жегата, лъхаща от отвратителното блато, го караха да се поти. Тук бе ужасно дори нощем. Умът му не го побираше как тази всезнаеща вещица е издържала да живее на такова място. Нищо чудно, че мъжът и е заминал за Двореца. Горкият човечец сигурно се налива с бира и се оплаква на другарите си, че трябва да се връща при блатната си жена.

Не му се понрави идеята да прекара нощта под един покрив с чародейката, но си каза, че все пак е мъртва. Въпреки това и нямаше пълно доверие. Ами ако му е скроила номер. Прозя се пак и изтри потта от челото си.

На пода в спалнята имаше два добре натъпкани сламеника, приближени един до друг. Единият бе прилежно оправен, другият — само застлан. Ако се съди по разтребената и подредена работна маса, оправеният сламеник най-вероятно бе на мъжа на Алтея. След като тя така и така беше мъртва и лежеше на пода в другата стая, Оба реши, че няма да е зле да се наспи като човек на приятния мекичък сламеник.

Мъжът и едва ли ще рискува да пътува по тъмно, така че Оба не се притесняваше от внезапното му прибиране. Все пак реши, че няма да е излишно да запречи вратата със стол, преди да си легне. След като се погрижи за сигурността си, се прозя, готов за лягане. Пътьом срита Алтея.

Заспа моментално, но сънят му беше неспокоен. Тормозеха го кошмари. В къщата край блатото беше горещо. Понеже навсякъде другаде бе зима, Оба не беше свикнал с такава душна жега. Навън непрестанно жужаха насекоми, чуваха се подвикванията на нощни животни и птици. Оба се мяташе в леглото, опитваше се да се измъкне от проницателния поглед и зловещата усмивка на чародейката. Те го следваха неотлъчно, както и да се въртеше. Не му позволяваха да заспи дълбоко.

Събуди се малко преди зазоряване. Беше в леглото на Алтея.

Скочи рязко и панически започна да маха с ръце, за да се освободи от чаршафите и да се махне от прокълнатото легло. Обърна се на крака и ръце. От тежестта на тялото му едната му ръка пропадна в сламеника. Обезумял от ужас, Оба отметна завивката и обърна сламеника, за да види какъв мръсен номер му е погодила вещицата. Явно е очаквала да се върне при нея. И е намислила нещо.

Точно под сламеника на Алтея Оба забеляза разхлабена дъска. Нищо повече. Свъси подозрително чело. Натисна от едната и страна и тя се повдигна.

Продължи да натиска с пръст, докато другият край се изправи перпендикулярно на пода. В открилата се дупка имаше дървена кутия. Оба я взе и се опита да я отвори, но беше заключена. Не се виждаше ключалка, нито капак, но явно нещо я държеше затворена — вероятно някаква магия. Беше тежка. Разклати я, отвътре се чу шумолене. Сигурно е някакво отбранително средство срещу змии и други нощни нападатели.

Оба стисна кутията в месестата си ръка и се отправи към работния плот. Настани се удобно и се наведе над откритието си. Взе длето и чук. Чародейката все така лежеше в другата стая и го наблюдаваше.

— Какво има в кутията? — провикна се той към нея.

Тя, разбира се, не му отговори. Нямаше намерение да му помага. Ако искаше да му бъде от полза, да му бе отговорила на всичките въпроси, вместо да му ляга мъртва на пода. Само като си помисли какво преживя предния ден, тръпки го побиха. Изобщо не му се искаше да мисли за вчерашния ден и срещата си с вещицата.

Продължи да се бори с кутията. Вкара длетото във всички възможни процепи, но не постигна никакъв успех. Замахна с чука, но успя да счупи единствено дръжката му. Въздъхна, каза си, че вероятно наистина е оръжие за самозащита.

Стана, за да си събере нещата и да види дали е взел всичко необходимо. Писна му вече от подлите и номера. Изпита желание час по-скоро да се махне от тук.

Изведнъж му хрумна нещо и той застина на място. Ако в тежката кутия има оръжие, Алтея би я държала на достъпно място, някъде край себе си. В кутията сигурно имаше нещо ценно, иначе не би я пъхнала под леглото си. Усети го със сърцето си.

Решен да я отвори, седна на работния плот и избра по-фино длето и друг чук. Успя да вкара инструмента в една цепнатина близо до ъгъла. По носа му се търколи капка пот, Оба изпухтя от усилието, натискаше длетото с всичка сила, мъчеше се да вкара цялото острие в цепнатината, за да види дали най-сетне ще проникне вътре.

Изведнъж дървото поддаде с пукот и кутията се разцепи на две. Отвътре изригна фонтан от злато и сребро. Оба гледаше като гръмнат изненадващия гейзер, изригнал върху плота. Кутията не дрънчеше, защото бе претъпкана. Пред него се разпръсна цяло състояние — огромно състояние.

Е, и това ако не е нещо!

Имаше поне двайсетина пъти повече пари от тези, които му открадна Кловис. Оба тъкмо прие мисълта, че мизерният джебчия го е обрекъл на бедност, а сега се оказваше, че е по-богат от всякога — по-богат, отколкото изобщо някога си бе представял, че може да бъде. Сега вече наистина е непобедим. Беше успял да преодолее нещастия и трудности, които със сигурност биха сломили всеки друг, и сега съдбата го възнаграждаваше щедро за борбата. Знаеше, че случилото се не би могло да се дължи на нищо друго освен на намеса свише.

Усмихна се към жената, която лежеше и гледаше триумфа му.

В чекмеджетата на работната маса намери кесии с инструменти. Имаше три чудесни кожени кесии с фини рендета. Вероятно мъжът на чародейката ги държеше в тях, за да не се нащърбяват и изтъпяват. В други кесии имаше разделители, колофон и какви ли не странни инструменти. Този мъж бе неимоверно подреден. Животът с тази блатна жена сигурно го е побърквал.

Оба обърса потта от очите си и събра всичките монети в центъра на плота. Раздели ги на равни части, преброи ги внимателно до последния грош, за да знае точно с какви средства разполага.

Когато приключи с броенето, напълни няколко кесии и ги скри в различни джобове. За по-сигурно привърза всяка с по два шнура и ги закачи на различни места. По една по-малка кесия привърза на двата си крака, като ги остави да се полюшват в горната част на ботушите му. Разкопча панталона си и привърза някои от по-тежките кесии вътре, където никой не би ги достигнал. Напомни си да внимава със страстните жени с палави ръце, за да не си тръгнат с повече, отколкото е възнамерявал да им даде.

Беше си взел поука — отсега нататък никога няма да държи парите си на едно място. Като богаташ е длъжен да се грижи добре за имуществото си. Светът е пълен с крадци.