Тери Гудкайнд
Колоните на сътворението (42)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

ГЛУХИТЕ СТЪПКИ ОТ ДРУГАТА СТРАНА на вратата разбудиха задрямалия Оба. Отвори очи, но не помръдна, нито издаде звук. Съкилийниците му надничаха през решетката.

Когато усетиха, че стъпките съвсем приближават, се дръпнаха встрани. Остана само един — като на пост. Надигнат на пръсти, вкопчен в решетките, той притискаше лице в отвора, за да огледа колкото се може по-добре коридора. В далечината Оба дочу характерен металически звън и скърцането от отключване и отваряне на железни порти. Онзи на вратата застина за миг неподвижен, после се дръпна.

— Идват насам! — прошепна към останалите.

Всичките петима се скупчиха в далечния ъгъл на килията и зашушукаха.

— Ами ако вместо тях дойде Морещица? — пророни уплашено единият.

— За нас е все едно — рече друг. — Поназнайвам нещичко за Морещиците. Магията им е предназначена за залавяне на родените с дарбата. Спасява ги от магия, не от мускули.

— Ама оръжието им въпреки това действа и върху такива като нас — обори го първият.

— Не и ако и се нахвърлим и и го вземем — чу се настоятелен шепот. — Ние сме петима. Хем сме по-силни, хем сме повече.

— Ами ако…

— Какво могат да ни направят? — обади се друг с разпален глас. — Ако не използваме шанса си, свършено е с нас, ще изпукаме като пилци. Едва ли ще ни се удаде друга възможност. Аз казвам да го направим и да се махаме оттук.

Останалите закимаха. Доволни, мъжете се изправиха и се разпръснаха в различни точки на килията, все едно нямат нищо общо един с друг. Оба разбра, че са намислили нещо.

Един от тях отиде да хвърли бърз поглед през решетката и се върна на мястото си. Друг срита Оба и му подвикна.

— Върнаха се. Събуди се. Чуваш ли?

Оба изсумтя, преструвайки се на заспал.

Онзи го срита пак.

— Нали искаше да те събудим, като се върнат. Хайде, ставай.

Оба се размърда, прозя се и се протегна, все едно току-Що се е събудил. Мъжете, без онзи, който вече видя в очите на Оба повече, отколкото му се щеше, му хвърлиха бързи погледи. Зачакаха, придавайки си небрежен вид, искаше им се да изглеждат отпуснати и незаинтересовани.

Откъм коридора се чуха неразбираеми думи, но Оба чу достатъчно, за да прецени, че разговорът е по служба. Стъпките най-после спряха пред вратата на килията. В ключалката се пъхна ключ. Резето прещрака и звукът отекна в дългия коридор. Мъжете хвърлиха бързи погледи към вратата. Пазачът отвън натисна вратата и изпъшка от усилието. След миг в килията нахлу светлина.

Оба с изненада различи на прага женски силует.

Зад нея стоеше едър мъжага в униформа и осветяваше пътя и с газена лампа. Докато жената прекрачваше прага, оглеждайки небрежно мъжете вътре, пазачът закачи лампата на стената. Внезапната светлина освети лицата на затворниците и разкри мрачната, неприветлива действителност в издълбания направо в скалата зандан.

Оба успя да види, че се намира в компанията на наистина отвратителна и коварна сган. Блесналите с животински блясък очички на мъжете надничаха между сенките и се взираха в жената.

Въпреки слабата светлина Оба забеляза, че тя е облечена с най-странната униформа, която някога е виждал — прилепнала по тялото червена кожа. Висока и стройна, тя бе сплела русите си коси на плитка на гърба. От дясната и китка висеше някаква палка, увесена на тънка верижка. Ръката и бе вдигната на хълбока. Макар да не беше по-висока от мъжете, властното и присъствие я удължаваше, сякаш беше въплъщение на самата ярост, дошла да отсъди над живите в последния им час.

Намръщеното и лице бе по-сурово от всичките гримаси на майката на Оба.

Но най-голямата изненада дойде, когато с един-единствен небрежен жест жената освободи пазача. Изненадан остана Оба, не и пазачът. Той хвърли последен поглед на мъжете, след което затвори вратата и я заключи. Оба чу отдалечаващите се по коридора стъпки.

Леденият поглед на жената се плъзна по лицата в помещението, огледа внимателно всяко едно от тях, най-накрая се спря на Оба. Пронизителният и взор внимателно го обходи сантиметър по сантиметър.

— Добри духове — отрони тя на себе си, след като погледът и се спря в неговия. Очи.

Оба се ухили. Знаеше, че жената се е уверила в истинността на твърденията му. Очите му издаваха голата истина — пред нея стоеше син на Мрачния Рал.

Очи.

Изведнъж Оба разбра.

В следващия миг, ревящи като зверове, мъжете се нахвърлиха отгоре и. Оба очакваше тя да закрещи от ужас, да вика за помощ или поне да трепне. Не помръдна. Посрещна нападението им с нехайно вдигане на ръка.

В юмрука и Оба забеляза червена палка — същата, която бе видял да виси на верижка от китката и. Щом първият нападател стигна до нея, тя само вдигна палката и я заби в гърдите му, после я завъртя. Онзи се строполи като бала сено, изпаднала от каруца. Тупна на голия под.

Почти в същия миг от двете и страни се метнаха останалите, размахвайки ръце и юмруци. Жената отстъпи назад и онези се сблъскаха един в друг, а тя избегна капана. Докато онези се окопитят и се приготвят да подновят атаката си, тя се шмугна между тях с ледена грациозност и докосна отривисто и методично, но с отприщена жестокост всеки от нападателите си.

Без да се обръща, нанесе мощен удар с лакът на мъжа, който се опитваше да я хване изотзад. Оба чу изпращяване на кост, главата на нещастника отхвръкна назад, по стената плисна кръв.

Третият, застанал встрани, бе забоден във врата със странната червена палка. Свлече се на земята, стиснал с ръце гърлото си, от устата му се изливаха гъргорещи звуци. Започна да се гърчи по пода и да плюе кръв, при вида му Оба се сети за змията в блатото, посрещнала смъртта си по идентичен начин. Жената избегна поредния удар и се завъртя, прелитайки над агонизиращия престъпник. От въздуха нанесе съкрушителен ритник с тока си и го довърши.

Приземявайки се, засипа четвъртия мъж с три бързи удара. Онзи забели очи и се олюля. Жената го срита в кокалчетата на глезените и той се пльосна на земята по корем. Челото му издрънча в каменния под и се разтроши на парченца.

За Оба беше истинско удоволствие да наблюдава премерените и движения, елегантността на жестовете, последвани от бързи и агресивни удари.

Последният нападател се спусна към нея с цялата сила на едрото си тяло. Тя замахна и го зашлеви тъй силно с опакото на ръката си, че онзи се завъртя като пумпал. Тя го сграбчи за косата на тила и го отлепи от земята, после заби червената палка в гърба му и го свали на колене.

Беше кривозъбият. Започна да пищи. Оба никога не бе чувал по-пронизителни крясъци. Остана удивен от способността на тази жена да причинява болка. Държеше кривозъбия за косата, той бе паднал на колене пред нея и виеше в нечовешка агония, умоляваше я да го пусне и се дърпаше да и се изплъзне. Тя го подпря с коляно в гърба и без да отлепя палката си от тялото му, го накара да се наведе напред. Той изпълняваше всяко нейно желание, сякаш бе послушна марионетка.

След това, втренчена демонстративно в очите на Оба, тя заби палката в тила на жертвата си. Ръцете му политнаха встрани, цялото му тяло се разтресе в конвулсии, сякаш бе ударен от гръм. Отпусна се, от ушите му потече кръв. Приключила с него, жената го пусна и тялото му се изсипа на пода. По отпуснатостта и глухия тътен, с който падна върху камъка, Оба разбра, че човекът е мъртъв.

Стори му се, че всичко свърши за не повече от пет секунди — по една за всеки от мъжете. На светлината на лампата цялата килия блестеше в червено. Петимата затворници лежаха проснати в най-странни пози из цялото помещение. А жената в червено дори не се беше задъхала. Приближи се към Оба.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но няма да се измъкнеш от тук толкова лесно.

Оба се ухили. Тя го желаеше.

Пламнала от ярост, докосна с палката си рамото му, точно в основата на врата.

Оба се пресегна и я сграбчи за гърдите. Стисна здраво и и се ухили.

— Как е възможно да не… — Изведнъж разбра, нещо дълбоко вътре в нея и прошепна истината. Притихна.

Гърдите и му харесваха. Никога не бе мачкал по-красиви гърди. В тази жена имаше нещо необичайно. Имаше чувството, че от нея ще научи много нови неща.

Юмрукът и изскочи от нищото и се стрелна към него с неподозирана бързина.

Оба го посрещна с длан. Обви го с пръсти и започна да извива китката и, докато извърти ръката и зад гърба. Раменете и опираха в гърдите му. Тя нанесе удар със свободния си лакът в корема му, но той беше подготвен и посрещна удара, хвана я за ръката и я изви така, че да може да я хване с пръстите на другата си ръка, в която бе стиснал китката и.

Така му остана една свободна ръка, с която да се наслаждава на женските и прелести. Бръкна под кожената униформа, на нивото на корема и. Тя започна да се мята с все сила, в опит да се освободи. Знаеше всякакви трикове за измъкване от хватката на противника, но силата и далеч не можеше да се мери с тази на Оба. Ръката му продължи надолу под прилепналите по тялото червени кожени панталони. Усети стегнатата и плът.

Кучката го изрита в пищяла. Оба подскочи и изкрещя, едва успя да я задържи. В следващия миг тя се завъртя и се пъхна под ръката му, освобождавайки се от силната хватка. Беше бърза като светкавица.

Вместо да избяга, използва слисването му, за да нанесе мощен удар отстрани във врата му.

В последната секунда Оба успя да парира удара, но въпреки това го заболя. Нещо повече — поведението и го вбеси. Край на закачките. Сграбчи я и започна да извива ръката и, докато онази изпищя. Ритна я през глезените, за да я повали на земята, после се хвърли с цялата си тежест отгоре и, изкара целия въздух от дробовете и. Сборичкаха се. Преди да е успяла да си поеме дъх, и нанесе мощен удар в корема. По очите и разбра колко я е заболяло.

Щеше да види още много в тях, преди да приключи с нея. Докато се боричкаха по пода, Оба спечели категорично предимство и моментално се възползва от него. Раздра дрехите и. Тя нямаше да му се даде лесно, бореше се с всички сили и средства. Стилът и на борба го изненада. Не беше като другите жени, които се мъчеха да му избягат. Нейната цел беше да го нарани.

По това Оба разбра колко силно го желае тя. Възнамеряваше да и даде лелеяното удоволствие, да я дари с нещо, което не бе получавала от никой мъж преди него. Силните му пръсти се опитаха да повдигнат тясното кожено горнище, но то се оказа пристегнато през кръста от широк колан. Гърбът беше опасан с плетеница от кръстосани ремъци и токи. Нямаше да може да ги разкъса. Оба реши да пробва материята над ребрата и. Гледката на голата и плът го възбуди. Трябваше да се пребори с водопад от ръце и крака, жената се опитваше да нанася удари дори с главата си.

Въпреки съпротивата и Оба успя да раздере стегнатата униформа чак до хълбоците. Тя започна да се мята още по-яростно, полагаше неимоверни усилия да го нарани. Той усещаше, че тази жена го желае тъй неудържимо, че вече не можеше да се контролира.

Докато се опитваше да отлепи задника и от пода, тя го захапа за ръката. Болката го парализира. Вместо да си дръпне ръката, той натисна здраво върху зъбите и, главата и издрънча в каменния под. При втория удар захапката и увисна и той успя да измъкне ръката си.

Не му се щеше тя да е в безсъзнание. Предпочиташе да усеща всичко. Възкачи се върху нея, като не откъсваше поглед от очите и, разтвори със сила бедрата и и с доволство регистрира как тя стиска зъби и вдига очи към неговите. Значи наистина осъзнаваше какво и се случва.

Това е най-важното — да осъзнаваш. Трябваше да е напълно наясно с всяка стъпка от случващото се, с всяка промяна, която щеше да настъпи в живото и тяло. Да вижда как смъртта приближава с бавни крачки, да чака, да усеща. За Оба беше от изключително значение да следи как първичните и чувства и усещания намират израз в очите и.

Облиза шията и отстрани, зад ухото, където малките нежни косъмчета докосваха езика с приятна мекота. Зъбите му се спуснаха надолу. Шията и имаше превъзходен вкус. Оба знаеше, че на жената и харесва допирът на устните и зъбите му до шията и но че е възприела роля, която смята за нужно да играе до края, за да не я вземе той за уличница. Всичко това бе част от играта. По движенията и обаче познаваше колко силно го желае. Докато обхождаше шията и с устни, се зае да разкопчава панталона и.

— Винаги си го искала по този начин — прошепна дрезгаво, отдаден на сластта си.

— Да — отвърна тя, останала без дъх, — да, ти разбираш.

Ето нещо ново. Никога преди не беше срещал жена, готова да признае на глас желанията си — освен чрез стенания и викове. Оба си рече, че кучката сигурно е обезумяла от страст и няма търпение да разкрие истинските си чувства и желания. Това го побърка, изпълни го с горещ копнеж.

— Моля те — задъхано продължи тя в рамото му, което държеше главата и плътно прилепена в пода, — нека ти помогна.

Определено беше нещо ново.

— Да ми помогнеш ли?

— Да — трескаво зашепна тя в ухото му. — Нека ти помогна да си разкопчаеш панталона, за да можеш да ме докоснеш там, където най-много искам.

Оба с готовност се отзова на безсрамните и щения. Като и повери отговорната задача да разкопчае панталона му, се озова с две свободни ръце, с които можеше да я опипва навсякъде. Какво прелестно създание — подходяща партия за човек като него, за един Рал, за човек с благородническо потекло. Никога не бе преживявал нещо тъй неочаквано и удивително. Очевидно благородническото му потекло побъркваше жените и правеше желанията им неконтролируеми.

Оба посрещна с широка усмивка безсрамната и сласт, докато дръзките и пръсти разкопчаваха трескаво панталона му. Премести се, за да и освободи пространство за действие, в същото време ръцете му не преставаха да обхождат женските и прелести.

— Моля те — изпъшка тя в ухото му, когато най-сетне бе готова с панталона, — позволи ми да го подържа.

Желаеше го тъй неконтролируемо, че напълно беше забравила за достойнството си. Оба не можеше да не признае, че поведението и му доставя удоволствие. Хапейки я по врата, изръмжа, че е съгласен.

Повдигна се, за да може тя да достигне обекта на похотливите си копнения. Простена в нега, щом тя протегна гъвкавото си тяло, за да пъхне ръката си под него. Усети дългите и студени пръсти да обгръщат най-интимните му части, които потънаха в прелестната и длан.

Воден от неудържима страст, Оба отново захапа сочната и шия. Тя простена, усетила допира на зъбите му и трескаво погълна в алчната си длан мъжествеността му. Оба щеше да я възнагради с най-бавната възможна смърт.

Морещицата изведнъж извъртя рязко китката си с такава жестокост и настървение, че Оба подскочи, заслепен от шока.

Светкавичната болка беше тъй остра, че не можеше да си поеме дъх. Докато той стоеше вцепенен от травмата, тя се надвеси над него и изви китката си още по-безжалостно. Очите му щяха да изскочат от орбитите си, тялото му подскочи в разтърсващ гърч, спазъмът премина през мускулите му и ги скова. Мисълта му се замъгли. Не чуваше, не виждаше, не дишаше, не можеше дори да извика. Беше парализиран, захвърлен в прегръдката на неописуема агония.

Всичко бе една нестихваща, жестока, разкъсваща болка. Устата му понечи да изкрещи, но от гърлото му не излезе вик. Мина цяла вечност, преди погледът му да започне да се прояснява и до слуха му да достигат откъслечни звуци.

Килията се въртеше като бясна. Докато се преобръщаше на каменния под, Оба осъзна, че е получил ритник в ребрата, изкарал нищожните остатъци въздух от дробовете му. Не можеше да разбере как се стигна дотук. Блъсна се в някаква стена и тялото му спря да се върти. Разтворил уста като риба, най-сетне успя да си поеме дъх. Ритникът в ребрата беше силен, но болката от него по нищо не можеше да се сравнява с парещия ад в слабините му.

В следващия миг пред очите му изплува пазачът. Беше се върнал. Именно той го беше ритнал в ребрата. Той, не тя. Морещицата все още лежеше просната на земята с предизвикателно разголена разкошна плът.

Пазачът стоеше в готовност с меч в ръка. Коленичи край жената и я огледа набързо.

— Господарке Найда! Добре ли сте?

Тя избоботи нещо неразбираемо и започна да се надига на ръце и колене. Мъжът стоеше с разтворени на нивото на раменете крака и не откъсваше очи от Оба. Сякаш се страхуваше да и помогне, дори да я погледне. От Оба обаче явно нямаше страх. Той лежеше свит край стената и се мъчеше да се съвземе от шока, наблюдавайки войника и жената.

Тя не понечи да прикрие разголените си хълбоци и гърди. Оба знаеше, че все още го желае, но в присъствието на пазача се притеснява да разкрие чувствата си. Сигурно е обезумяла от страст, за да го предизвика по такъв начин.

Оба се понадигна, пое си дълбоко въздух, постепенно възвръщайки чувствителността си. Видя как жената — Господарката Найда, както я бе нарекъл тъмничарят — се изправя на крака. Вслушан в гласа, той не помръдна, проследи с поглед стичащата се от челото и струйка пот. Беше божествена. Оба можеше да научи много от жена като нея. Очакваха го нечувани удоволствия.

Дошъл на себе си, се облегна на стената и се изправи. Жената предизвикателно изтри с опакото на ръката си разкървавената си устна. С другата си ръка попридърпа разкъсаната си униформа, за да закрие голотиите си. Явно е била напълно заслепена от страстта си и не е успяла да контролира треперещите си пръсти. Залитна, но успя да се задържи изправена. Това бе максималното, на което беше способна. Оба остана изненадан, че я вижда цяла, като се има предвид бурните и любовни увертюри. Е, същинската част тепърва предстоеше.

От любовните му ухапвания по врата и капеше кръв. Забеляза, че русата и коса също е подгизнала от кръв — очевидно от удара в каменния под. Оба си напомни да внимава със силата си, за да не прекрати удоволствието си преждевременно. Беше му се случвало преди. Трябваше да внимава повече — жените са крехки създания.

Все още задъхан и замаян от пулсиращата болка между краката си, той погледна тъмничаря. Онзи стоеше доста наперено, като се има предвид, че се намира в присъствието на Рал.

Погледите им се срещнаха. Войникът направи крачка напред.

Очите на гласа се отвориха и също го погледнаха.

Мъжът замръзна на мястото си.

Оба се ухили.

— Господарке Найда — прошепна тъмничарят, без да отмества очи от Оба, — мисля, че ще е най-добре да се махате оттук.

Тя го изгледа сърдито изпод вежди и пак подръпна скъсаната си униформа, за да закрие голите си хълбоци. Все още не бе възстановила напълно силите си.

— Не искаме да си тръгва — рече Оба.

Тъмничарят го изгледа изумено.

— Не искаме да си тръгва — повтори Оба в унисон с гласа.

— Можем да и се насладим заедно.

— Не искаме да си тръгва — пророни като ехо тъмничарят.

Господарката Найда прекъсна опитите си да се приведе в ред и погледна първо Оба, после войника.

— Дай я насам — заповяда Оба, зашеметен от инициативата на гласа. — Дай я насам и ще и се насладим заедно.

Жената, все още олюлявайки се, проследи погледа на Оба към тъмничаря. Щом фиксира лицето му, посегна към червената си палка. Тъмничарят я хвана за китката и осуети намеренията и. Другата му ръка се плъзна около кръста и. Морещицата се съпротивляваше, но той бе достатъчно едър, а тя и бездруго беше замаяна.

Оба се ухили, проследявайки с очи как тъмничарят влачи към него мятащата се Найда. Пръстите му опипваха алчно разголената и плът.

— Харесва и, не мислиш ли? — подвикна Оба.

Онзи се усмихна и кимна. В ъгъла на килията го очакваха Оба и гласът.

Когато я довлече достатъчно близо, Оба протегна ръка. Беше време да довърши започнатото. Да го довърши веднъж завинаги.

Тя потърси опора в униформата на тъмничаря. Тялото и започна да се мята във въздуха с удивителна бързина. Най-неочаквано пред очите на Оба блесна токът на ботуша и — по-ярко от светкавица. Преди да има възможност да реагира, светът му пак угасна, потопен в море от неописуема болка.