Хайнрих Ман
Младостта на крал Анри IV (84)

В градината

Странно, но нападението срещу двореца на губернатора завърши зле за наместника. Френският крал не може да му прости това, както разбраха в Нерак. Или по-скоро неуспехът на нападението стана причина накрая да лишат бедния Вийяр от поста му. Дворянството се обяви против него — и не само местното: също и в съседната провинция Лангдок, чийто губернатор Дамвий сключи съюз с Анри. Дамвий беше умерен, числеше се към „политическите“ и на драго сърце беше готов да допринесе за примирието между двете вери. Само че и ненавременното миролюбие можеше също да коства поста на някого! Така или иначе Вийяр беше узрял да изгуби своя пост, тъй като бе стигнал до другата крайност. Преследваше го и бе направил невъзможно положението му един от най-влиятелните провинциални първенци — маршал Бирон. Той ровеше срещу Вийяр много повече, отколкото Анри предполагаше, макар че беше осведомен.

Междувременно Анри имаше много други грижи. Искаше не само да наложи на кралския двор да смени наместника му: той силно желаеше милата му сестра да дойде при него, а също така и добрата му приятелка — Наварската кралица, която вече твърде много му липсваше. Случваше се истински да закопнее по Марго; изпитани вече ласки никога не се забравят от плътта, която ги е получила някога. Напротив, той много по-често си мислеше, че поданиците му католици трябваше най-после да видят редом с него сестрата на френския крал, тогава и портата на град Бордо щеше веднага да се разтвори пред него! А що се отнасяше до неговата малка Катрин:

„О, по-бързо, Катрин, откога те чакам! Ела да се порадваш на моята оранжерия, да учиш папагалите ми да говорят и да чуеш моите птици, чиито прелестни песни са ти непознати, Катрин: аз имам канарчета! Освен това моята сестрица е толкова ревностна хугенотка, че веднага ще ми помогне да се издигна в очите на поддръжниците на правата вяра; защото, за жалост, те не ме обичат много.“

Причината за това бе, разбира се, фактът, че той общуваше с прекалено много жени. Ала, първо, има толкова много, които възнаграждават любовта ни — всяка по свой начин, една със силния дъх на тялото си, друга — с чистотата си. Ето например една госпожица има твърде недоверчива майка и Анри трябва да язди нощи наред заради една ранна среща. Всеки обикновен мъж много по-лесно може да вижда своята мома. Освен това съществуваше и жената на един въглищар, който живееше сред гората и в чиято хижа се срещаха ловуващите дворяни. Жената обичаше от все сърце своя крал, а той нея също, та му се случваше да остави цялата си кампания — и господата, и слугите, да го чакат навън под дъжда, докато лежеше вътре при нея. Той много добре познаваше тия кратки припламвания на страстта, които не оставят следи. Както и да е, двадесет години по-късно кралят въздигна в дворянско звание въглищаря. Той още си спомня за малката колиба в гората и за незабравимите радости, прекарани там. Защото за него жената е най-близката му връзка с народа. В нея той познава народа; обладава го и му е благодарен.

Да доведе сестра му от Париж той изпрати не друг, а своя верен Фервак. Честният воин наистина го бе издал, но междувременно бе зарязал и френския крал, а кой може да бъде по-надежден от човека, комуто никой вече не се доверява? Фервак действително успя да преведе принцесата през всички премеждия, ала тя не остана дълго в Нерак: сам брат й я отведе в По, където вярата и нравите бяха строги и където и неговите трябваше да бъдат такива, колчем той посещаваше града. В По, където те двамата бяха израсли под грижите на милата си майка, той се явяваше пред очите на хората само заедно със сестра си под богатите зелени корони на дърветата от тяхното детство. В градината имаше хубав павилион, заобиколен от високи клонаци: там и Жана често се бе усамотявала, когато отиваше да се порадва заедно с двете си деца на свежия въздух под приятните сенки, и й се струваше, че чува в душата си дъха на бога заедно с ромона на дървесата. Природата бе една тайна на предвечното, една от неговите тайни. Градинарите служеха на бога по-различно от свещениците. Шантел се наричаше неговият градинар, с когото Анри обичаше да разговаря като с мъдрец, и затова заповяда да му построят нова къща. Главната алея в парка все още носеше името на мадам — и това бе Жана. Там се разхождаха сега нейните деца, братът й сестрата, наведени един към друг. Сестрата си мисли:

„Виж ти! Закъсняваме и вече пада вечерта. Днес градината ми се вижда по-дълбока, здрачът сякаш тихо я отнася вън от пространството и от действителността. Дори каменната женска фигура, която лее вода от едно гърне, дори и тя се е потопила в багрите на вечерните храсти и няма вече предимството да се белее и да блести под слънчевите лъчи. Ние всички сме равни помежду си, защото сме християни: това е особено вярно в този час. Аз, неговата сестра, наистина трябва да гледам на него като на свой господар, но тук това се чувствува слабо. Да му поговоря ли? Не ми подобава и аз се страхувам от думите. И все пак съм изкушена да го заприказвам за тоя прословут бал в Ажен.“

— Братко!

— Какво има, сестрице?

— Носят се лоши слухове.

— Имаш предвид бала в Ажен ли?

Тя така се изплаши от думите му, че се спря на място. Иначе почти не се забелязваше, че тя накуцва, можеше дори и да танцува. В този миг обаче недъгът й ясно пролича. Брат й Анри каза бързо:

— Знам всички тия измислици, разбира се, че ги знам; те ги измислиха, за да ме заставят да напусна град Ажен заедно с моите протестантски придворни. Отначало, след бягството си от Лувър, аз имах намерение да се установя там. Но свещениците веднага започнаха да подстрекават народа срещу нас от амвоните на църквите. Господин Дьо Вийяр ни обсипа с клевети. Но най-лошото измислиха дамите-католички, за да се позабавляват. Ти трябва да знаеш, сестрице, че много същества от твоя пол се забавляват със събития, които всъщност въобще не са се случили.

— Остави това, братко, и ми кажи дали по време на бала в Ажен, когато залата е била пълна с дамите на града, свещите и светлините изведнъж били изгасени от теб и твоите господа.

— Не. Не може да се каже такова нещо. Наистина аз забелязах, че в голямата зала беше станало малко по-тъмно. Може би много свещи бяха догорели едновременно. А освен това понякога хората духват свещите на шега; кой знае дали не са го сторили самите дами!

Сега вече Катрин се ядоса.

— Ти отричаш много неща! По-добре щеше да бъде да правиш по-малко уговорки, тогава може би щях да повярвам на останалото.

Това не бяха вече думи на неопитна девойка: не бе вече детският гласец, не прозвучаха нейните високи изплашени последни срички. Сега Анри се изплаши: той чу да му говори строгата им майка. Дори не можеше да забележи и разликата между двете, защото междувременно бе припаднала нощта. И си призна като малко момче:

— Моите придворни сигурно са нацелували дамите в тъмното. Никой от тях не се е похвалил да е изнасилил някоя. Впрочем за това имаше пълна възможност, пък и настроението беше такова. Разбира се, после никой не искаше да си признае нищо поради избухналия скандал.

— Значи, така се държите вие! — казаха едновременно Жана и Катрин. — Нима това са строгите нрави, които ти си длъжен да спазваш в нашия роден край? Не, ти предпочиташ да покажеш на хората тук онова, което си научил в Лувърския дворец при враговете на религията!

Анри се задъха. Онова, което сега щеше да последва, го засягаше лично.

— Не само че повечето от изнасилените дами са умрели от ужас и срам: ти си виновен и за други нещастни случаи из цялата страна, която обикаляш надлъж и нашир и прелъстяваш жените. Не желая да ти назовавам имената им и да ги изброявам, ти много добре ги знаеш. Предпочитам да ти напомня, че си длъжен да обичаш бога, а не жените.

Той мълчеше. Проповедта, която бе подхванала сестра му, беше неизбежна.

— На първо място ние трябва да се научим да упражняваме сърцата си в послушание към бога. Трябва да започнем от края; но за да се получи едно цяло, е необходимо и нашите очи, ръце, крака, всичко у нас да участвува. Жестоките ръце говорят за изпълнено със злоба сърце, а безсрамните очи — за порочно сърце.

Тя продължи да говори все така добродетелно и красиво. Принцеса Катерина получаваше писма от Женева и ги запомняше наизуст — макар че и тя нямаше да може още дълго да се придържа о тях. Брат й Анри плачеше в мрака. Сълзите лесно нахлуваха в очите му, също и за неотвратими неща, които той нямаше и намерение да променя. Сега Анри имаше предвид не само собствената си природа, а и близката до неговата природа на милата му сестра. Със своето благочестиво усърдие горката девойка се бореше срещу любовта си към братовчед им Анри Бурбонски, който и сега беше на лов за глигани в родното си имение. Ала когато той се появи лично, всичко ще се случи, преди още Катрин да се опомни! Братът оплакваше именно края на нейната детска невинност. От друга страна, той смяташе, че е съвсем редно най-после да се свърши с невинността на сестра му. Разкъсван между жалост и одобрение, той я прегърна сърдечно и прекъсна с една целувка най-сполучливата й сентенция. После я въведе в двореца.

И тъй като всяка нежност, дори и онази към собствената ни плът и кръв, и всяко вълнение на чувствата могат да бъдат преведени на езика на парите, още на другата заран принцеса Катерина получи подарък от своя мил брат един малък град — макар че той сам още не го беше превзел. Бе едно непокорно градче, което все още не го бе допуснало да влезе през своите порти; трябваше тепърва да го завоюва за милата си сестра. Тя получи още много други прелестни подаръци — по-късно, когато височайшият й брат можеше да ги прави. Веднъж това бяха седемстотин чудни перли, а също и едно сърце, цялото украсено с диаманти; цената им бе известна само на неговата сметна палата. Впрочем, часовете, прекарани в По, винаги бяха броени. Ето красивите мебели в големия градски дворец отново се покриват с калъфи: за Анри те цял живот ще си останат най-красивите. Той няма да посегне върху скъпоценните камъни на наварската корона, дори и в дните, когато ще има само една риза. На конете! Да посетим неспокойните земи! Марго също ни създава грижи. Тя е спуснала брат си Франсоа, който искал да избяга във Фландрия, с едно въже от прозореца на стаята си, а после изгорила въжето в камината, та едва не подпалила целия Лувърски дворец. После и тя се запиляла за Фландрия и забъркала там какви ли не неща. Деца, какви щуротии! Така говори Анри на своя таен съвет.