Хайнрих Ман
Младостта на крал Анри IV (102)

Радостният ден

Анри не се считаше за трагическа фигура, която трябва да стои пред погледите на всички в центъра на събитията. Други действуват и поне си придават важност. Ето например Гиз, той иска да победи немската армия, дошла от Швейцария на помощ на хугенотите: досега на неговата слава липсват спечелени битки. Радва се също така и младият маршал Жоайоз като малко дете и се надява, че ще победи Наварския крал със своята войска от отбрани рицари. Само пътьом той се е спрял за малко в един от градовете, които е завзел сега, и след чревоугодния живот в двора прекарва известен период на лечение за прочистване на вътрешностите си. Военноначалникът иска да отиде на бой олекнал и с облекчен стомах.

А Анри не очаква само този нов противник: и някогашният Бирон, същият, който бе негов най-зъл враг по време на малките му победи в границите на собствената му страна, и той сега се появи на бойното поле. Тогава Анри бе заменил провинцията си Гийена срещу провинцията Сентонж, защото спасението му се състоеше в това да напада: да пренесе войната на север, да заплаши Париж — и през всичкото време пред него да лети с тръбен зов Фама. Неговият стар Бирон реши да нападне онзи остров Маран, съвсем близо до океана, който Анри бе описал така привлекателно на своята приятелка Коризанда като тяхно бъдещо гнездо. Водната ивица, която ограждаше чаровния, покрит с градини остров, за жалост, бе отвоювана от една блатна местност и именно там загина сега войската на врага. Бирон се видя принуден да вдигне обсадата, сам беше обсаден, секна притокът на пари от френския двор. Та какво, нима един крал, който винаги бе пръскал събираните от народа му данъци по своите любимци, доколкото крадци или свещената Лига не ги бяха заграбвали за себе си — нима този крал можеше да поддържа едновременно три-четири армии? На първо време Бирон не получи никакви пари. Една част от тях плячкоса Анри: само няколко хиляди екю, ала това реши поражението на маршала, защото наемниците му се разбягаха.

С това Анри не се освободи само от Бирон, а и от своя братовчед Конде — като резултат от голямата разлика между победите на Анри и несполуките, които по същото това време търпеше неговият съперник. Победата на Анри на острова спечели на негова страна упоритите протестанти от Ла Рошел, които в друг случай биха предпочели изпитания и верен протестант, но посредствен воин Конде пред него. Сега многобройните грешни стъпки на техния едноверец станаха особено очевидни. Със закъснение жителите на най-строгите протестантски домове започнаха да клатят глава, щом станеше дума за него. Но първи се надсмяха на Конде в двореца в Нерак и той никога нямаше да прости това на своя братовчед.

После дойде редът на Жоайоз, след като най-после бе успял да облекчи тялото си и тръгна на бой. И тогава Анри действително стана трагическата фигура: при стълкновението с най-голямата и най-добре въоръжената от всички кралски армии, на открито поле, в деня на решаващата битка. Но Анри стана и нещо повече: борец за вярата по подобие на библейските герои. Всички досегашни съмнения спрямо него изчезнаха. Той не се бие за пари и за имоти, нито за короната: по-скоро жертвува всичко за славата на бога. С непоколебима твърдост застава на страната на слабите и преследваните, благословен от всевишния. Той има благ поглед като някогашните борци за вярата. Не е вярно онова, което се разправяше досега за неговите любовни истории, лудешки шеги и безразличие към религията. Ти си наш герой и защитник, благословен от бога, и ние бързаме към тебе.

И те се стичат към него от всички страни — и окрилени предварително от неговата слава, всички тези хора още повече се въодушевяваха, когато го виждаха със собствените си очи, а той беше толкова прост и добър.

Копаеше окопи със собствените си ръце, ядеше стоешком, спеше в доспехите си — и се смееше. Оставаха при него заради този негов смях и не питаха ще им плащат ли или няма, ще има ли какво да ядат или ще постят. Той развеселяваше дори пасторите си, ала нощем събуждаше своя капитан Тюрен или капитан Роклор и двамата стояха заедно на пост, а фитилите на оръжието им бяха готови.

— Сир! Каква полза от това, че дебнем нощем и не се оставяме да ни изненада врагът? Денем вие се излагате на всички опасности, сякаш ние всички не зависим само от вас: преминавате през открити блата, а куршумите плискат водата на пръски досами вас.

— И може би утре ще падна убит — отвръщаше им Анри. — Именно затова моето дело ще победи, защото е дело угодно на бога.

Така говореше той под звездния небесен свод и вярваше на думите си — дълбоко, както трябва да се вярва, защото самоувереността му беше напълно неоснователна и заедно с него действително и делото му щеше да пропадне. Но ако бог иска да запази това кралство, волю или неволю той ще трябва да запази и Анри.

Неизбежно настъпват и периоди на умора. Четиридесет дни да не лягаш в легло и непрекъснато да се грижиш за войската си — а също и за врага, когото трябва да примамиш там, където най-лесно ще го сразиш! И когато най-после те се нахвърлиха един срещу друг — херцог Дьо Жоайоз и Наварският крал, кралят се оказа притиснат между две реки и отрязан от артилерията си. Какво му помогна да излезе от това положение? Само бързината, подвижността и щастието му. Щастливата му звезда направи така, че врагът се оказа съвсем тромав и муден. Още на разсъмване хугенотите започнаха да пеят псалми пред палатките си, а врагът — да се строява, без да бърза. Скоро хугенотите започнаха да се подиграват и да хулят врага си: тези изнежени придворни господа, тия лапачи, грабители на данъците и потта на бедните.

— Добре ли си изчистихте стомаха, господин херцог? Защото ние сме тук, а страхът върши по-добра работа от очистителните хапчета. Никой от вас, господа, не може да смели налозите и пенсиите, които е нагълтал, и затова вие не можете да се мръднете от мястото си. А цялото бойно поле се усмърдя от вашите миризливи води. Когато свършим работа, другояче ще миришете!

Звънки гласове разнасяха оскърбителните думи и заплахи надалеч. Насреща възхождащото небесно светило караше да блести и да свети сребърната войска. Това беше войската на богатите: много скъп метал, златни кинжали, златни шлемове. Оръжията им бяха украсени със скъпоценни камъни, джобовете натъпкани с пари, а челата пълни със сметки и мисли за имотите им; под всяка сребърна броня биеше не само сърцето: властта, властта бие в гърдите ви, а това е власт на митари и бирници, които богатеят от сираците и вдовиците.

— Кучи сине! — Един суров възрастен човек, който обаче имаше силно зрение, извика далеко насреща: — Обърни се насам, обърни се, аз те познах, ти именно подпали моя замък със своите наемници. Ти си от Лигата.

Произнесеното име още повече разпали яростта на протестантската войска. Не кралските хора бяха омразният враг: шайките убийци на свещената Лига стояха отсреща. „Те разрушаваха молитвените ни домове, печаха на огън нашите пастори, пълнеха с барут телата на жените и дъщерите ни. Такива сте вие, които искате да ни отнемете родината, заедно с вярата, за да не съществуваме ние и да не можем да разсъждаваме за какво ни е сътворил нашият създател. Ала неговата воля днес е вие да изгинете!“

Така ги уверяваха облечените в кожени елеци и куртки пастори, които обхождаха редиците, за да разнесат и в последния миг словото на истината. И преди още пасторът да беше свършил, командирът вече строяваше ротата си в боен ред.

Наварският крал се явяваше навсякъде, сам облечен в сива кожа и желязо; нищо не му убягваше, особено движенията на херцог Дьо Жоайоз. Двамата си оставяха взаимно достатъчно време, преди да се хвърлят в решаващия бой. Накрая един от двамата ще се представи пред бога, а другият ще бъде победител на бойното поле. И едната, и другата участ е завидна, защото те се уважават взаимно и си правят малки отстъпки, които все още са възможни, преди да се вкопчат на живот и смърт. Жоайоз прави сложни маневри със своята твърде блестяща конница и никой не го смущава. През това време Навара успява бързо да пренесе последните си мортири през реката. Освен това той използува случая да поприказва с двамата си братовчеди, за да им припомни, че са от една и съща кръв. Това бяха Конде и Бурбон Соасон, любимият на сестра му Катрин.

Когато Анри сметна, че е вече готов, пред него се яви Филип Морне заедно с двама пастори. Без заобикалки, тъй като сражението започваше и можеше да вземе в жертва живота му, Морне упрекна своя господар, че отново бил завързал някаква любовна история в Ла Рошел и сега в този сетен миг тя лежала като тежко бреме върху хугенотската добродетел. Анри призна вината си пред пасторите. Каза им:

— Бъди винаги смирен пред бога и твърд пред хората!

И в същия миг той пришпори коня си, защото забеляза отсреща беглец — един офицер, който нерешително се придвижваше със своя отред между хълмовете, в образувалата се ничия земя между двете армии.

— Фервак! — извика му Анри отдалеч. — Когато победим, елате при нас!

И той веднага се извърна, без да се интересува какво отражение предизвикаха думите му. А хората на честния и скромен воин принудиха своя началник да вземе решение, защото сами последваха Наварския крал. По положението на слънцето Анри видя, че е девет часът, а ето вече два часа двете войски маневрираха, всяка пред очите на другата. През октомври това е още ранно утро; светлината падаше косо през облаците, които се носеха ниско и бавно над равнината, така че се виждаха много ясно: дори и големи войски заедно с пълководците си изведнъж стават малки, съвсем малки под грамадните облаци; а над нас е небето — възможно е то изобщо да не иска и да знае за нас.

Анри се изправи в стремената на коня си и извика надалеч към редиците на своите воини в мига, преди да се хвърлят срещу врага:

— Другари, ние се бием за славата на бога! — Той извика тези думи именно защото небето бе надвиснало така ниско над главите им. — Нашата чест иска ние да победим или поне да спечелим вечен живот за душите си. Пътят е открит пред нас. Напред в името на бога, за когото се бием!

И докато говореше така към редиците, той обмисляше заповедите, които трябваше да издаде веднага след това. Но се случи друго — цялата протестантска войска без заповед или предварителна уговорка коленичи и започна да се моли: цялата войска. Молеха се шумно като буря, като гръмотевица или като биещи с все сила камбани, четяха псалм 118-и:

— Славете господа, защото той е благ и милостта му е вечна!

Сърцето на Анри се извиси от радостна уплаха и той отново видя онова, което някога му бе предсказано на брега на морето: една цяла армия коленичи и вместо да се хвърли в атака, започва да се моли. Толкова уверена е тя в предначертаната й свише победа. И той, вдигнал чело нагоре и скръстил молитвено ръце върху гърдите си, заговори с общия хор:

— Всички езичници ме бяха обкръжили, но в името господне аз ги повалих. Тоя ден е сътворен от бога: да се зарадваме и да се развеселим в него.

И Анри действително беше радостен, радостен като никога досега.

„Денят, сътворен от бога, е този, в който ние пришпорваме конете и бием врага, без грижи и без колебания. Днес половината ми мустаци няма да побелеят поради предателство, неувереност и мъка. В деня, сътворен от бога, няма да има съмнения, защото врагът стои пред мен. Днес ние сме силни със своята вяра, защото нямаме повече избор и трябва да победим. Това е радостният ден.“

Херцог дьо Жоайоз видя, че на отсрещната страна става нещо необикновено, и извика:

— Наварският крал се страхува!

Отвърна му Жан дьо Монталамбер:

— Господине, вие и вашите дворяни не сте влизали още в ръкопашен бой с хугенотите. Когато техните лица добият такъв израз, не е на добро.

При тези думи неколцина от тези богати мъже в сребърни доспехи избухнаха в смях. Защото те нищо не бяха проумели, нищо не бяха разбрали.

Това отсреща е армия на бедняци. Това отсреща е армия на преследваните за правдата. Една армия, сред която понякога се среща добродетелта и по-рядко — мъдростта. Бузите на техния крал са хлътнали, откакто започна този поход, и носи сив шлем и броня, както всички, и е облякъл единствената си риза, още влажна от прането. Изхарчил е за тази войска всичко, което той и неговата малка страна са имали; така и всеки от неговите хора е дошъл тук с всичко, което му е останало, и с цялото си щастие. Загубят ли тази битка, всичко за тях е загубено и те ще трябва да тръгнат по чужди земи. Ето ги те коленичат пред нас в този миг все още върху родната си земя, отправят възгласите си нагоре и сякаш дърпат въжетата на камбани, които висят от облаците. „В името господне аз ще поваля езичниците.“ Това е неговият радостен ден.

И после се случи така, че още при първата схватка рицарите се врязаха дълбоко в редиците на хугенотските аркебузири. Те дори подгониха част от конницата на Навара пред себе си и я гониха чак до град Кутра, и дори започнаха да грабят обозите.

— Победа! — извика някой и Жоайоз реши, че е време да пусне напред и пехотата си.

И тогава дойде изненадата. Прикрити добре, протестантите обстрелваха с убийствен огън фланговете на кралската армия, която стреляше зле, защото топовете й бяха разположени твърде ниско. Пехотата се разбяга, конницата бе притисната. Завърза се ръкопашен бой и в разгара на сражението Наварският крал хвана в обятията си един дворянин от вражеския стан.

— Предай се, филистимлянино! — Значи, той сам бе Самсон, но по-добре щеше да стори, ако бе съборил филистимлянина от коня му, защото едва не загуби живота си заради своето великодушие.

Когато видя, че всичко пропада, херцог Дьо Жоайоз препусна заедно с по-малкия си брат, господин Дьо Сен-Совьор, към най-гъстата сеч и загина там, както и бе желал. Той бе само един кралски любимец и бе започнал кариерата си недостойно. Но когато успя да се издигне толкова много, гордостта му го научи да умре с чест.

Едва той издъхна и войската му се разпръсна. Хугенотите я преследваха две или три мили: всеки си бе взел под око някой от красивите рицари, комуто щеше да пребърка джобовете, да го хване в плен и да го освободи само срещу добър откуп. На бойното поле останаха две хиляди мъртъвци, почти само католици: иначе то беше празно. Мъртвите се валяха между конете и оръжията си и всички се бяха струпали на купчини от само себе си, без човешка умисъл, както се натрупват другите хълмове, които са от пясък и трева. Сред пясъка, тревата и мъртъвците се движеше една самотна приведена фигура: навежда се над лицата, олюлява се от мъка, когато намери или познае някого, взира се приведена в спускащата се вечер под ниските облаци.

В горната зала на „Белият кон“ в Кутра бе сложена трапезата, а долу върху масата лежаха труповете на херцог дьо Жоайоз и неговия брат. Наварският крал се върна и никой не знаеше откъде; в суетнята след победата никой не бе разбрал, че го няма. Той намери собственото си жилище пълно с ранени пленници и отиде в гостилницата: тук неколцина забелязаха, че очите му бяха зачервени. Най-напред той коленичи пред двама победени; после съзнателно си наложи весела маска на лицето и изтича горе, за да отпразнува заедно със смеещите се и пируващи свои войници великата победа. Защитниците на правата вяра не бяха завоювали никога дотогава по-голяма победа от тази, дори и по времето на господин адмирала, както признаха сега неговите някогашни другари по оръжие. И когато Наварският крал влезе в помещението, всички скочиха от пейките, удариха силно е крак о пода, после затаиха дъх и се възцари пълна тишина.

Анри скочи засмян между тях и извика:

— Още не сме си завоювали вечния живот, но този тук все пак успяхме да завоюваме.

После грабна най-голямата чаша и се чукна с чашите, които смелите му командири поднесоха насреща му. Изядоха всичко, с което бяха пълни огромните паници; Анри яде не по-малко от другите. Всички шумно разказваха подвизите си по време на битката и Анри разказваше своите с ясен като тръба глас. В дългото помещение въздухът се беше сгъстил от дима на факлите, от пушека на огнището и от топлите изпарения от телата на войниците. Кожените им елеци бяха покрити с тъмни петна — кои от тях бяха от собствената им кръв и кои от кръвта на убитите врагове?

„Аз виждам по вашите лица, ала вие не виждате по моето, че съм плакал.

Достатъчно тъгувах за своите сънародници, които сам бях принуден да избия, а по-късно те щяха да ми служат вярно. Там от тавана висят техните знамена, единственото, което е останало от тях. Това е добре, ала аз няма да отида да завоювам знамето на френския крал и не желая трупът му да лежи долу на масата, а аз да пирувам горе. Не го желая, заклевам се!“ — говореше той сам на себе си и същевременно се показваше весел пред другарите си.

Валоа стои на брега на Лоара заедно с последната си армия и пази своето кралство. „Нищо няма да ти сторя, Валоа, и аз водя своите битки заради твоето кралство. Ние с теб трябва да се справим с Гиз, и двамата знаем много добре това. Сега той е тръгнал да гони немските наемници в Швейцария, а вместо него ти ще навлезеш победоносно в своята столица, приятелю мой Валоа. Защото аз нищо няма да ти сторя, ние с теб добре се разбираме.“

Речено-сторено, и още на другия ден Анри яхва коня си и препуска през цяла Гийена до Беарн; бе взел със себе си една конна дружина и двадесет и две завоювани знамена, които отиваше да занесе на графиня Грамон. Всички видяха колко романтичен е той. Вместо да преследва докрай победата и да отиде да срази самия крал, той се отдаде на чувствата си и отнесе победените пъстри знамена, за да ги хвърли в краката на своята приятелка. Това доста разочарова вчерашните победители; чуждите протестанти дори обвиниха Анри в предателство, но лесно им беше на тях да говорят, колкото по-далеч бяха от кралството.

Когато той пристигна, феята Коризанда стоеше на стълбището на своя дворец, цялата облечена в бяло и отрупана с перли, истинско небесно видение, както той я виждаше в сънищата си. Размахаха и после сведоха знамената пред нея; след това, сякаш чак сега бе достоен за това, Анри се изкачи до нея и я въведе в двореца, издигайки ръката й. Тя не можеше да каже колко е щастлива. Толкова щастлива беше неговата муза, че забрави всичко, което не бе негова победа и не бе неговият велик път. Никаква мисъл на огорчение или за някакво собствено желание: тя му се довери кротко. Майчински оплакваше мъките му, радваше се, че те са били възнаградени. Всъщност обаче трябваше да пожелае те да траят дълго, както и се случи по-късно. Ала докато щастието е несигурно, все още е времето на музата: това бе нейният радостен ден.