Хайнрих Ман
Младостта на крал Анри IV (19)

Флорентинският килим

Майката на Анри не можеше да отрече, че принцеса Валоа се държеше благоприлично и че имаше безупречна фигура, макар да се стягаше доста силно. Тя имаше съвсем бяло лице, спокойно и ведро като небето, така го бе окачествил един придворен на име Брантом; Жана обаче веднага разбра кое беше естествена красота и кое грим. Тук изобщо се гримираха обилно, както само в Испания. Освен това придворните се престараваха, сякаш бяха идолопоклонници. Жана има възможност да наблюдава от безопасно разстояние една безбожна дворцова процесия, чието главно действуващо лице не беше никакъв свещеник или владика: самата Марго, блестяща от перли и скъпоценни камъни, с които бе отрупана от челото до тила, бе обект на всеобщо обожание от страна на благородниците и народа. Простолюдието коленичеше по пътя й. Всички, които крачеха в шествието, имаха чувството, че ги носят на ръце. Шепот, подобен на молитви, се носеше от тълпата. Те сигурно мълвяха кощунствени думи.

Когато Марго се върна в двореца, Жана изпрати да я поканят в нейната стая и тя дойде веднага, облечена още в парадната си рокля и с всичките си украшения. Жана не можа да не забележи, че тази толкова харесвана красавица все пак имаше леко увиснали бузи, или поне даваше да се разбере, че бузите й ще увиснат, когато девойката поостарее, и сигурно ще се превърне в подобие на старата Катерина.

— Мила дъще — каза Жана по-нежно, отколкото бе желала. — Ти си красива и добра. Моето единствено желание е да си останеш такава. Твоят съпруг наистина ще бъде щастлив с тебе.

— Аз мога само да се надявам, моя мила майко, че вие имате право, що се касае до външността ми. По отношение на моралните си качества обаче трябва да ви уверя, че те тежат много по-леко от физическите. Аз не съм получила никакво възпитание или поне съвсем откъслечно.

— Вие говорите добре — каза Жана и вече бе престанала да говори на „ти“ на снаха си.

През това време Марго мислеше за възпитателния бой, който бе получила от майка си и брат си, задето спеше с Гиз. О! Кога щеше да изживее отново същата радост? Той бе отпратен от мадам Катерина, щом наближи времето свекърва й да пристигне. Той ще бъде принуден да се ожени, загубен беше нейният любимец! Нещастната девойка почувствува, че сълзи напират в очите й. Ала тя навреме си спомни за изрисуваните си клепки, от които боята веднага щеше да потече, и че гладката кожа на лицето й скоро щеше да се набръчка от стичащата се по нея солена вода. Важното е да не се поддаде човек на сълзите!

Жана продължи:

— Моят син е роден в провинцията, но въпреки това е кралски син. Той е войник, затова има развито чувство за чест, а също и вродено благородство, които са характерни за истинския войник.

— Великодушието и честта са едно и също. Аз съм чела в Плутарх…

— Аз също карах сина си да чете Плутарх; той много добре умее да си подбира образци сред великите мъже. Той не е лишен от остроумие, макар да казвах, че е скромен. Неговият хумор блика от веселото му сърце, а не от суетно мъдруване и… от варосан гроб.

Марго сама продължи обрисовката на характера на Анри:

— Той има кралска кръв, но съвсем здрава. Освен това сам не съзнава колко изтънчен е духът му.

Това беше тъкмо противоположността на самата нея, затова тя много добре можеше да си я представи. А Жана погрешно си помисли, че сега нейният толкова възхвален син е докоснал чувствата на своята годеница. Затова тя продължи направо своите откровения:

— О, колко много бих желала, мила дъще, след женитбата вие двамата да се оттеглите от този двор! Защото тук цари само гнилота. Тя стига дотам, че в двора жените предизвикват мъжете.

— И вие ли го забелязахте? — въздъхна Марго. — Да, лошо е!

— Живейте заедно двамата сред мир и единство, но далече оттук! Аз имам замъци във Вандом. Там вие ще бъдете сами господари, вместо да бъдете принудени тук, в двора на Франция, да се отдавате на празен и ненужен разкош — както днес по време на шествието. Та аз видях мъже, чиито одежди и украшения струват повече от сто хиляди талера, пък дори и повече! Бог обаче желае да бъде почитан по друг начин. И той ни заповядва да не се кичим с вярата си, а да се борим за нея. Мила дъще! Ние всички сме грешни, но протестантите са предани не само на земното царство: това ни оправдава, защото ние умеем да бъдем бедни, да живеем под заплаха и да чакаме търпеливо — в името на свободата, а свободата е в бога!

Кралица Жана най-после замълча за малко и задържа настойчивия си поглед върху бялото лице на принцеса Марго, която съвсем бе притворила очи. Марго си мислеше:

„Те наистина са опасни! Мама е напълно права. Те са много опасни. Ще трябва да се вземат решителни мерки срещу тях — което мама сигурно възнамерява, поне така ми се струва. Тя само ги отлага, докато прибере и моя Анри под своята сигурна опека, този провинциален момък, този честен войник с открито сърце и с още нещо, което е много по-важно за мене лично!“

Така мислеше Марго, докато Жана хвана здраво едното й коляно. Тя сякаш искаше да я задържи за себе си, но в този жест имаше и нещо умоляващо.

— Ела при нас! — Това беше отново нейният особен глас, който кънтеше като камбана. — Приеми правата вяра! Така ще бъдеш по-щастлива откогато и да било. А нашата страна ще получи обединение и мир.

— За чия сметка? — попита сестрата на Карл Девети изпод все още притворените си клепки. — „Това, разбира се, е невъзможно!“ — реши тя в себе си.

Впрочем в същото време забеляза, че тази странна жена бе започнала да се държи ужасно.

„Ръката й, която притиска коляното ми, е силно напрегната: няма съмнение, тя се подпира, а ето че собственият й крак е готов да се подвие. Ако не я подкрепя, тя сигурно ще падне в краката ми!“ — И Марго бързо подхвана Жана за китката.

— Мадам, вие имате твърде високо мнение за мен. Може би аз съм действително само онова, което вие наричате „варосан гроб“. Така или иначе обаче моят брат е крал на Франция. Баща ми също беше крал — и двамата са католици, и това е и моята вяра. То не може да се промени, дори аз да го желая. Аз, дъщерята на всички католически крале, не мога да си представя да отида на някоя протестантска проповед. Това не означава, че вашият син ще трябва да посещава нашите богослужения: аз ще проявя търпимост в това отношение.

— Ти искаш да останеш да живееш с него в този безпътен двор?

Гласът на Жана бе станал студен и чужд и този път обръщението „ти“ беше израз само на пренебрежение. Надигащия се у нея гняв тя потисна в името на по-висшите си неизменни цели. Коя беше тази девойка, миришеща така пронизително на мускус? Какво можеше да възпре или да промени нейната зла воля?

— О — въздъхна Марго, изпълнена със снизхождение и дори със съчувствие към нещастната жена. — Вашият син сигурно бързо ще свикне с порядките в двореца. Готова съм изцяло да го закрилям. Аз наистина не мога да стана протестантка, но мога добре да се разбирам с един честен и искрен протестант, чувствувам го.

Тя продължи да говори, защото принцеса Валоа имаше дар слово. Всяка от нейните думи обаче бе казана не на място и настройваше майката на Анри срещу нея; но Марго не можеше да знае това. Разгорещявайки се все повече в речта си, тя дори си спомни за малката сестричка на своя годеник, това невзрачно дете, за което инак въобще не мислеше. Впрочем тя си спомни за нея и затуй, защото вратата към съседната стая или по-точно тъканата завеса над вратата се раздвижи леко. Марго каза с по-висок глас:

— Ако аз не смятах вашия син за свой приятел и господар, мадам, то сигурно вашата прелестна дъщеричка би завоювала сърцето ми за него. Тук, в нашия двор, няма такава девойка, аз за първи път срещам такова същество и — извинете ме за ученото сравнение, — но нежната фигурка на вашата Катерина ми напомня една от царствените пастирки на древността.

Миг след тези думи Катрин действително се появи в стаята. Майка й, Жана, която не бе обърнала внимание на флорентинския килим на стената и на лекото му поклащане, се изплаши, за миг дори повярва в някакви свръхестествени способности на своята снаха, още повече като видя Катрин да се приближава боса и с разпуснати над бялата си нощница коси. Съвсем русичка и с невинното си личице тя действително напомняше споменатите от Марго пастирки. Марго, от своя страна, се престори на изненадана, макар и с чувство на такт и мярка. Тя само се изправи и разтвори широко ръце, за да прегърне това толкова мило дете.

Кралица Жана отново видя пред очите си варосан гроб и отмести възмутена поглед, защото едва не повярва, че действително вижда призрак — докато дъщеря й поведе доверчиво разговор с възхитителната Марго.

— Аз малко кашлям и съм принудена днес да остана на легло и да пия магарешко мляко. Да можехте да видите, мадам, моето млечно братче, малкото магаренце, колко е сладко!

— И на първо място — колко сладка си ти самата, мъничка моя! — възкликна мадам и като прегърна зълва си, я отрупа с безброй подходящи и необвързващи я с нищо думи. Може би искаше да зарадва Катрин.

Във всеки случай Жана не я слушаше повече, а започна да оглежда тази чужда бездушна стая. Точно такива бяха всички помещения тук! Все същите, отрупани със сцени гоблени по стените, украсени с резба ракли, ниски и потискащи тавани, легло с балдахин и завеси и прозорци в дълбоки ниши; всичко тук беше потайно, с всевъзможни прикрития, някак зловещо със своята пищност и богата украса, щом човек се взреше по-отблизо — а същите бяха и хората!

„Същите са и хората“ — почувствува Жана, потръпвайки от ужас, без да знае защо.

Принцеса Марго беше по-добре осведомена от нея. Тя бе подслушала някои разговори в двора и същевременно бе наблюдавала промените в лицата на майка си и на височайшия си брат, когато двамата разговаряха помежду си шепнешком. И докато сега тя прегръщаше невинната Катерина, Марго усети да се надига у нея някакво странно вълнение, което можеше да бъде само съвестта й. А може би то беше гордост и чувство за собствено достойнство, което не признава нищо потайно и коварно. В това време Катерина пропя с трептящото си гласче, в което се долавяше лека нотка на страх:

— Вие сте толкова красива, мадам. Да можеше днес да ви види моят брат! Нали ще бъдете благосклонна към него?

— Да, да, разбира се — отвърна Марго, а същевременно мислеше с нарастващо възмущение: — „Не бива да допускам подобно нещо! Трябва да им кажа истината!“

— А къде е вашето малко кученце, мадам? То е най-хубавото кученце, което съм виждала някога.

— Подарявам ти го — и Марго пусна девойката от обятията си. — „Трябва да ги предупредя!“

— Бих желала да ви дам един съвет.

Марго се наведе напред, за да погледне настойчиво Жана в очите. За пръв път, откакто бе взела това необичайно за нея решение, я напуснаха находчивостта и спокойствието й. Тя не можеше да започне, задиша шумно, дори носът й сякаш се удължи.

— Ала вие не бива никому да казвате, че аз съм ви съобщила това!

„Потайна и зловеща под всичката тая прелест!“ — почувствува Жана. После каза:

— Аз знам, че тук ме разиграват и че искат да ме измамят!

— О, да беше само това! Заминете оттук, мадам! — възкликна Марго, накрая дори изграчи и това съвсем не бе проява на душевно величие, както тя бе искала да бъде, а само неприкрит ужас. После допълни с неочаквано беззвучен глас: — Нали никой не ни подслушва? Вземете това мило създание и бягайте на юг, ако все още имате възможност! За да постигнете каквото и да било за себе си, вие не бива да оставате тук — най-малко пък синът ви!

Ала всичко, което Марго видя в този най-откровен за нея миг в погледа на Жана, бе само упорство и неверие. Жана бе решила да не вярва на никакви заплахи. Марго не можеше да разчувствува това застаряващо лице, затова тя се насочи опипом към младата, за да потърси помощ от нея. Погледът й се отдръпна от Жана и се насочи към Катрин, ала всъщност се отнасяше пак за Жана. Нека тя види как Марго ще успее със силата на черните си очи да пробуди искра в ясния поглед на девойката: ето, Катрин я разбра. После в погледа на девойчето проблесна ужас.

Жана обаче запази неприязненото си отношение и накрая направо се ядоса, задето дъщеря й пребледня и сякаш не можеше вече да се държи на краката си.

— Достатъчно! — заповяда тя. — Върни се в леглото си, дете мое!

И чак когато врата се затвори зад Катрин и флорентинският килим престана да се полюшва, Жана отвърна на съвета и предупреждението на принцеса Валоа:

— Мадам, аз всичко разбрах. Вие целите да ми вдъхнете колебание и страх и сте натоварена с тази задача от кралицата, вашата майка. Съобщете й, че не сте успели да ме съкрушите! Аз, от своя страна, ще ви осведомя, че господин адмиралът получи от краля всичко, което желаем ние, протестантите. Вие самата няма защо да поемате окончателно решение по отношение на вашата вяра, преди да се убедите, че вашият двор ще обяви война на Испания. Ще видите, че така ще стане! А моят син, вашият годеник, ще пристигне едва когато нашето дело възтържествува тук.

— Разбира се, мадам — рече Марго.

Болните гърди на Наварската кралица се повдигаха буйно при тези горди думи; ала сестрата на Карл Девети, станала отново ледена, както винаги не смяташе повече за нужно да вълнува съвестта си или пък да проявява благородство. И тя отново си помисли, както в началото на този разговор:

„Те са опасни! Те наистина представляват голяма опасност; моята майка е права, срещу тях трябва да се вземат решителни мерки. А те сами се погубват: това е съдба в античния смисъл!“ — помисли си учената девойка.

— Разбира се, мадам — каза Марго. — Аз ще обмисля спокойно вашите думи. — Дълбок реверанс. — И щом се уверя, че вие сте били права, то сигурно ще трябва да приема и вашата вяра. Надявам се, че господин адмиралът ще доведе моя годеник, принца, за да бъдем всички заедно тук. — Още един дълбок реверанс, полъх на мускус и мадам Маргарита напусна стаята.

Жана влезе при дъщеря си, която я погледна с широко отворените си сини очи. Когато Жана се приближи до леглото, девойката я прегърна с две ръце.

— Страх ме е, мамо! Страх ме е!