Фридрих Незнански
Кутията на Пандора (47)

47

Генералният прокурор на републиката довършваше трета бутилка минерална вода.

— Мисля да не правим очна ставка Амелин — Чуркин, безпредметно е. А, другари? — попита той, когато присъстващите се запознаха с всички материали.

— Китайски церемонии — каза Турецки. — Всички са една паплач, и Амелин, и Красниковски, и най-вече Чуркин. И да е истина, че Крючков е начело, при нас е самият генерален прокурор на Русия. Ще ги изловим един по един…

— Другари, боя се, че няма време да ги ловим един по един. Сега ще се свържа с нашия президент. Ей Богу, не очаквах всичко да е толкова реално. Наистина отдавна се говори за заговор, старият апарат няма тъй лесно да се предаде, и само съветският президент не ще да го разбере. Заобиколил се с лайнари, пардон, неговата нерешителност — а, мисля, и нежелание — за прокарване на реформите създаде благодатна почва за консолидиране на старата гвардия. Не съм сигурен кого ще подкрепи народът, хората искат ред, страната е на ръба на кризата във всички области на живота… Ох, какво да ви обяснявам!

Генералният пак си наля вода в кристалната чаша и стана от бюрото:

— Другари, отивам в Белия дом, при руския президент. Мисля, че с него ще разработим програма за действия в републикански мащаб. Благодаря ви за огромната работа, за верността към демокрацията, за доверието най-сетне. Поемете си задачите, оставете заговорниците на мен. Неделя е, починете си, от утре ще си поемете задълженията, натоварени сте донемайкъде. Грязнов и онзи… как беше…

— Гончаренко.

— Да де. Пипнете въпросния Бес, следете Красниковски… Няма какво да ви уча. Не можете да покриете и армията, и КГБ, и другите политически сфери. Аз ще направя всичко, което зависи от мен…

* * *

На Кузнецки мост двама шофьори се караха кой да плати смачканата броня на единия и счупения фар на другия. Зяпачите се наслаждаваха на забавната сценка.

— Между другото, при нашата Славина, малката, е министърът Шахов, неописуема любов се зародила помежду им. Дали да не се срещнем с него, а, Константин? Ще го питаме за мнението на кабинета по този въпрос.

— Изглежда ми свестен човек, Александра Ивановна — зарадва се Турецки — у Ника освен Шахов беше и Ирина, която не беше виждал, откакто беше заживял втори живот.

— Защо не — съгласи се Меркулов, — наистина, днес е неделя и какво ли друго бихме могли да направим…

— Аз сигурно съм излишен, Константин Дмитриевич — обади се Мойсеев.

— Не се прави на беден роднина — отговори Романова вместо Меркулов, — ако ти се прибира, спасявай се и толкова!

— Напротив, ела с нас — възрази Меркулов, — ти си добър физиономист, а ние почти не познаваме Шахов. Но като нахълтваме цялата компания, поне вино можехме да намерим.

— Днес сутринта си напазарувах на „Петровка“, докараха невиждани чудеса, холандска бира — взех цял кашон. Хайде, Александър, качвай се на моята кола и давай към Матвеевка.

— Някой няма ли да ми услужи с пари на заем? — попита Турецки, но изведнъж се сети: — Всъщност поради моята кончина не знам кога ще ги върна, защото съм заличен от щата на прокуратурата.

— Стига глупости. На, имам 25 рубли. Ето и още пет.

Меркулов прерови всичките си джобове да събере 18 рубли. Мойсеев постоя замислен, отвори портфейла си и извади тлъста пачка нови банкноти.

— Ти си страшен, Семьон! — хлъцна Романова.

— Моите момчета ни оставиха две хиляди. Вземете, Саша, колкото ще ви трябват.

— Много благодаря. Възможно ли е да се отбием за десет минути на „Неглинка“?

— Какво ще търсиш там?

— Трябва да отскоча до музикалния магазин. Няма да се бавя.

— Ще купуваш ноти за Ирка ли?

— Не, не, да видя нещо за Кеша.

* * *

Колко различни бяха — усмихнатата синеока Ирина с пепелявата коса до раменете и късо подстриганата меланхолична Вероника, кестенява и с очи като морски бури. Същевременно и колко си приличаха: като две сестри, едната от които е наследила чертите на бащата, а другата — на майката. Но не това е важното. Те бяха реални. Бяха такива, каквито трябва да са истинските жени на планетата и каквито Шахов почти не беше срещал.

В стаята Инокентий Славин спеше дълбоко, изкъпан след тежкия път и нахранен с чер хайвер. Понякога стенеше в съня си, Ника и Ирина тичаха от кухнята в стаята, но лицето му беше пак безметежно и ъгълчетата на устните му потръпваха в сънена усмивка. Ника стоеше до прозореца и дълго оглеждаше улицата, сякаш очакваше някаква опасност.

В креслото, склонил глава встрани и скръстил огромни ръце пред гърдите си, спеше шофьорът Митя.

— Не се безпокойте, другарко Славина — събуждаше се той при всяко появяване на Ника, — стените са отвесни, балкони няма, на шестия етаж сме, никой не може да се вмъкне.

Старши лейтенант Горелик, който смени сержантите от Криминалната милиция, дежуреше пред входа долу.

Виктор Степанович отново и отново препрочиташе шифрограмите с дати 17 и 18 август 1991 година:

„Строго секретно. Входяща шифрограма. До членовете на Министерския съвет на СССР. Лично.

Във връзка с извънредната обстановка в страната и катастрофалното положение на съветската икономика на 17 август тази година в 17 часа се свиква извънредно заседание на Министерския съвет на СССР. Присъствието ви е задължително. Министър-председател на СССР В. С. Павлов.“

 

 

„Моля да обясните причините за неявяването си на 17 август…“

 

 

„Моля да се явите на 19 август т.г. на спешно заседание… във връзка с възможното въвеждане на извънредно положение… информирайте ме лично за състоянието на повереното ви министерство…“

 

 

„Съгласно постановлението си от 17 август т.г. Министерският съвет на СССР събира сведения и изготвя списъци на изявени екстремисти и саботажници измежду видните специалисти в министерствата и ведомствата, които спъват икономическите реформи и подлежат на възможна изолация. Моля в Министерство на икономиката да се изготви подобен списък за около 20 30 души.

Министър-председател на СССР В. С. Павлов.“

 

Следваше лична бележка от Павлов:

„Уважаеми. Виктор Степанович! Какво става, да не сте болен? Защо не се явихте на извънредното заседание? Обсъдихме вашата докладна записка за кризата в народното стопанство. Другарите Янаев, Бакланов, Крючков и аз се отнесохме с внимание към вашето предложение за подобряване благосъстоянието на народа и по-точно за земеделската реформа, за идеята да се предоставят земеделски парцели до 1,5 декара за селскостопанска дейност на желаещите градски жители. Телефонирах ви, но не ви намерих нито в работата, нито вкъщи. Чакам ви в Кремъл. Надали си представяте колко близки са до осъществяване плановете ви. Край на перестройката. Взимаме властта в свои ръце. Предстоят драматични дни. Стискам ви крепко ръката. Ваш Павлов.“

Каква е тази бъркотия? Ужас. Кошмарен сън. Какво ли е замислил този пръч Павлов? Тези павловци, янаевци, крючковци не само не са в състояние да се погрижат за добруването на народа, но и храните им ще стигнат само за десет дни. Това той, министърът на икономиката, го знае съвсем точно поради служебните си задължения. И Павлов поема такава отговорност! Но впрочем самият той, Шахов, вече е бивш министър. Отдавна не е изпитвал подобно унизително безсилие. Идеше му да грабне автомат, карабина, манлихера ако ще, и да стреля в павловци, пуговци, крючковци…

Шахов загледа календара, подарен на Ника от една емигрантка туристка. Утре е Преображение Господне^[1]! На този ден Исус повика учениците си и им показа Царството на своите страдания…

Тези хора от триадата партия-КГБ-военнопромишлен комплекс са замислили нещо страшно. Може би даже военен преврат? „Край на перестройката! Драматични дни!“ Не, тези хора няма да победят. Добре ги познава, те са авантюристи. Не се ориентират в обстановката, не познават собствения си народ. А народът, хората вече не са същото, което бяха по времето на Сталин и на Брежнев…

От стълбището долетя весела врява и компанията начело с шефката на Криминалната милиция изпълни маломерното жилище на Славини. То стана още по-тясно, когато Турецки внесе огромна кутия с неизвестно съдържание, Мойсеев стовари на кухненската маса кашон холандска бира, а Меркулов — пълна торба. Присъстващите наблюдаваха с недоумение как на масата се появяват деликатеси, без да разбират повода за предстоящото пиршество. Само Кеша точно прецени обстановката, насочи се право към донесената от чичо Саша кутия и с примряло сърце запита:

— За мен ли е?

— Тъй вярно, за тебе. Чакай да я развържа.

— Аз! — викна Кешка, Турецки остави момчето насаме с подаръка и отиде при Ирина.

— Ириша… Не ме и поглеждаш. Сърдиш ли ми се? Или те е гнус да погледнеш страховитата ми мутра?

Той смутено прекара ръка по бръснатия си череп.

— Не. Просто ме е страх, че ще се разсмея много високо — каза Ирина и наистина прихна. — Само носът ти е същият, иначе си като пациент на Франкенщайн.

Тя го хвана за носа и го придърпа, искаха да си кажат всичко, което не бяха успели да споделят досега, но в същия момент се чу оглушителен рев, сякаш стадо слонове препускаше за водопой. Инокентий Славин надуваше с всичка сила голям златен тромпет.

* * *

— Трябва веднага да телеграфирам на президента във Форос, там е на почивка — в Крим — каза Виктор Степанович и вдигна телефона. — Надявам се, че той няма нищо общо с цялата тази гадост. Триста и петдесет хиляди белезници! Разбирате ли, другари, че тази е най-страшната информация от всичко, което чухме. То е връщане към ГУЛаг!… Няма връзка. Чудна работа, много чудна… Константин Дмитриевич, Александра Ивановна, там е работата, че вече не съм висш служител, тази нощ си подадох оставката, напуснах партията, следователно и ЦК. Нямам никаква власт…

— Вие сте лично застрашен, Виктор Степанович, не сте се явили на тяхното извънредно заседание, значи сте срещу тях. В апартамента ви е имало или засада, или обиск. Трябва да се скриете. Не знам дали имаме време да предприемем някакви легални стъпки.

— Забрави сега за легалността, Константине, човек вече не знае на кого да вярва, ето, Виктор Степанович, това е моята армия, най-много още десет-двайсет души начело с Грязнов…

А, за вълка говорим!

Шофьорът Митя отвори на Грязнов и Вася Монахов, като поглеждаше мнително последния.

— Намерих ви чрез Горелик, тоест чрез неговия предавател. Значи какво става: изстрелях Гончаренко при Беса в тяхното „Вече“, след два часа Красниковски отива на съвещание в Кремъл. Ето ви записа от телефонния му разговор с някаква важна клечка. Вася го направи.

Монахов вече беше включил касетофона, чу се приятният баритон на подполковник Красниковски, той се редуваше с друг глас, почти фалцет. Разговорът беше кратък. Чу се телефонният сигнал и Шахов каза:

— Ами този, който се обажда, е самият Крючков, председателят на КГБ. Трябва на всяка цена да намерим касетите, тоест дискетите.

— Ето плана, Александра Ивановна. От резиденцията на Беса до къщата на Красниковски са поне два часа път. От групата за проследяване получихме съобщение, че преди петнайсет минути са качили Гончаренко в някакъв безумен тъмнозелен ягуар. След това трябваше да прекъснем проследяването, за да не разкрием Рома. Артурчика отива сега в Кремъл. Съобщих на Гончаренко за промяната в първоначалния план, той трябва да разкаже истината на Беса: Артур е убил Биляш и е взел чантата. Предлагам да направим основен обиск в дома на Красниковски, трябва да намерим тези дискети, не са игла. Дайте ни Турецки и тримата ще го свършим.

— Ами ако Беса се свърже със своите хора по телефона и те пристигнат у Артур, докато сте там? Или вече са на място? И тогава не Беса, а вие ще паднете в капана.

— Премислих тези варианти. Затова трябва да сме поде трима.

— Да вървим, Слава — решително каза Турецки. — Ръцете ме сърбят за този Красниковски.

Изявлението му бе потвърдено от протяжния минорен звук на „златния“ тромпет.

— Момент, моля ви. Едно предложение — неочаквано се обади Ника, като направи и знак на Кешка да прекрати озвучаването. — Имам празни дискети, ако откриете нещо при обиска, можете да ги подмените…

— Ника, ти си гениална жена! — извика Турецки, а Кешка постигна по-сложна музикална фраза, този път в мажорно кресчендо.

 

 

След кратък спор беше решено да се разделят на групи. Ирина с Ника и Кеша, охранявани от старши лейтенант Горелик, да отидат у Меркулов и да останат там до второ нареждане. Грязнов, Монахов и Турецки ще се заемат с апартамента на Красниковски. Меркулов, Мойсеев и Шахов с колата на Министерството на икономиката, следователно с верния Митя, ще се опитат да стигнат до резиденцията на руския президент. Полковник Романова трябва да бъде в кабинета си и да осъществява връзката между всички групи.

Но само след няколко минути непредвидени обстоятелства промениха и този план.

Групата на Грязнов тръгна след пет минути.

Останалите с общи усилия подредиха жилището и тъкмо да излязат, Ника откри, че е с басмения пеньоар и по старите домашни чехли.

— Ох, моля ви се, почакайте ме десет минути — само да се преоблека. Слизайте, идвам.

— С Горелик ще я чакаме на площадката, другите се качвайте по колите — нареди шофьорът Митя и компанията начело с Инокентий, понесъл в прегръдка тромпета си, заслизаха в нишка надолу.