Фридрих Незнански
Кутията на Пандора (18)

17

Сряда, 14 август

В малката „оперативка“ с решетка на прозореца, предназначена за оперативни, цели и съседна до кабинета на Романова — в нея началничката обикновено приемаше платените осведомители, — сега седеше Грязнов. Шура го беше помолила да я почака тук, скрит от хорските очи. Тя самата беше посетена от известен писател, дошъл да се оплаче от всички накуп: неповратливостта на милицията, нахалството на депутатите демократи, подлостта на секретарите на Съюза на писателите и същевременно от жена си и сина си. Феноменът на перестройката.

Шефката не пусна Грязнов на Арбат след убийството на Балцевич — там вече четвърти час работеше бригада, оглавена от заместника й подполковник Артур Красниковски и от дежурния следовател в прокуратурата. Шефката много добре знаеше, че по-важно е да обсъдят въпроса за Бил-Биляш, отколкото да го занимава с огледа и описа на кристални вази, копринени пеньоари, дантелено бельо и всичко друго в апартамента на убитата гледачка. Чакаше в гнусното стайче близо половин час, пушеше му се, но беше свършил цигарите, затова още повече му се пушеше.

Най-сетне се появи Романова с пакет цигари и чаша кафе. Отначало му тегли една майна по всички апашки закони.

— Честно казано — завърши малко по-човешки, — разочарована съм от теб, Слава. Как може да се хванеш на това телефонно позвъняване и да препускаш до колата като първия кретен! Тук има замесен някой от нашите. Някой е насочил убийците. Добре де, после ще му мислим.

Отпи от кафето, побутна чашката на Грязнов и го пожали като майчица:

— Кой знае как си се уморил, толкова ти се насъбра!

После се облегна и му махна поощрително — подчиненият трябва спокойно да си допуши, преди да започне сериозния разговор.

— Нямаш ли нещо за пиене?

— Ще видя — каза Романова и извади от касата наченат коняк, един портокал и кекс „Столичен“. — Неприкосновеният ми запас.

— А помниш ли как крадяхме краставички от неприкосновения запас на твоя предшественик Котов. А водката замезвахме с бонбони. Хубави времена бяха. Братски.

— Да, аз си замезвах с бонбон, спомням си. Сашка Турецки отначало гаврътна цяла чаша и му прилоша.

— Да, светът вече не е същият. И хората доста се промениха.

— Да ти разкрия ли тайната на тези промени? Остаряваме — това е.

— Шефке, ти взе да се разчувстваш — тогава да пристъпим към деловата част.

— Налей малко и на мен. Дай Боже да не е последната… Та какво става там, в КГБ?

— Анатолий Петрович Биляш, майор от Държавна сигурност, на работа, тоест е бил на работа, при генерал Шебаршин. В ПГУ — Първо главно управление. В разузнаването с други думи. Взел си отпуска, затова не се е забелязала липсата му. Аз им пуснах мухата, че според сведенията от Балцевич Биляш е изчезнал. Вече ще им е малко трудно да проверят.

— А иначе с какво се е занимавал?

— Както разбрах от разговора с кадровика, Биляш е бил в отдела за оперативна работа в чужбина. Този отдел се занимава с информационно-аналитична дейност. Представлява, тъй да се каже, интересите на военнопромишления комплекс на Запад.

Забравила, че кафето беше на Грязнов, Романова го допи.

— Да, слабовато като сведения. Трябва да проучим не само с какво се е занимавал служебно. Сиреч не само информационно-аналитичната му дейност…

— Още не сме научили нищо за далаверите му с Бардина, нито с някой от другите мафиоти. Едно е ясно: ще трябва да се ориентираме по основната му дейност… Александра Ивановна! Шура! Както искаш, ама трябва да прислушаме Гончаренко. Той е голям хитрец, но добре познава нашата работа.

— Ще го надхитрим, Славик. Остави на мен.

Романова извади от чекмеджето черни лачени сандалети с много висок ток и със стъклени висулки на закопчалките.

— Освен това извадих лентата от пишещата машина…

Романова показа найлонов плик.

— Дай на някой наш човек в лабораторията, да разчетат, което успеят. Лентата се е въртяла доста пъти, с просто око не се чете. Обаче разчетох едно изречение: „Да се потърси приятелката на Пирожката, тя взе портпреса“.

Веднага, моментално да започват. Онзи писател ми загуби времето с неговите сълзи и сополи, можехме да избързаме, дежурството на Гончаренко свършва след час, трябва да сме готови. Прибирам засега сандалите пак в касата… Какво ще кажеш?

— Интересно…

— Нали трябва да се погрижим за Ника Славина, ти си й прикрепил Горелик за ангел-пазител, значи разбираш, че тя е реално застрашена. А от текста става ясно, че наистина са я взели за приятелка на Бил. Може и да е, но не по тази линия, която ги интересува тях. И я издирват, защото била взела „порт-преса“. Което може да означава всичко: пари, скъпоценности, документи. Сигурно това е причината и за убийството на Биляш. Старков от Гагарински район ми е пратил рапорт: Гончаренко издирва в Матвеевско млада жена, в неделя вдигнал всички на бойна нога. Показах го на Красниковски, а той каза, че Ромка търсел някаква „свързочничка“ на престъпниците. Сигурно хич не се е сетил да пораздруса Гончаренко, а Красниковски ги умее тия работи.

Грязнов дълго гледа в празната чашка от кафето, после каза:

— Никакви церемонии с него, Шура. Трябва направо да го притиснем: така и така, убили сте Биляш, сега търсите приятелката му и тъй нататък, хвърляме въдицата. Въпроси: кой друг беше с теб? Къде е трупът на Биляш? Само така, Шура, иначе ще ни се изплъзне като пепелянка в гъстите дебри.

* * *

СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО.

ДО НАЧАЛНИКА НА ИНСПЕКЦИЯТА ПО ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА ГУВД

ПРИ МОСГОРИСПОЛКОМ

ПОЛКОВНИК И. Н. КАЛЕНОВ

 

ДОКЛАДНА

 

Във връзка със секретна заповед на МВД на СССР №19 „с“ от 1990 г. за необходимостта да се предприемат вътрешноперсонални проверки на наши служители, уличени в контакти с организираната престъпност, донасям до знанието ви, че моят служител Гончаренко е уличен в контакти с престъпния свят…

1. Чрез оперативни мероприятия, проведени от началника на отдела в Криминалната милиция Грязнов, се установи, че Гончаренко се е намирал в апартамента на треньора Капитанов (в Матвеевско) по време на убийството на Биляш, неволно открито от свидетелката Славина.

2. В сейфа на Гончаренко се откри веществено доказателство — сандалетите на Славина. В докладната си на мое име началникът на паспортния отдел в 42-о у-ние Старков съобщава, че Гончаренко издирвал в Матвеевско жена, която по описание съответства на Славина.

3. От пишещата машина, ползвана от Гончаренко, извадих лента, която потвърждава връзките му с мафията: фигурират условни означения като „Пирожка“ и професионален жаргон от рода на „порт-прес“ (чанта), ченге и др.

Прякорът Пирожка вероятно се отнася до Биляш („беляш“ е вид пирожка с открит пълнеж). Престъпната група е използвала за укриване на трупа му място, условно наречено „сцена“.

4. Като се има предвид, че Гончаренко е използвал машината най-вече за служебната си работа, трудно е да се разграничат текстовете на служебните документи от престъпните му писания. Но може да се направят следните заключения:

а) Биляш е убит заради предателство спрямо своите (използване изразът „пречукан“);

…

г) за гражданката Славина опасността е реална (разчетено изречение: „да се издири мацето на Пирожката“).

5. Понастоящем КГБ заедно с нас изяснява фактите, свързани с изчезването на майор Биляш (трупът му още не е открит).

6. Майор Грязнов не успя да завърши започнатата оперативна задача с важен източник на информация — гражданката Балцевич, която е познавала служителя на КГБ Биляш, е убита от неизвестни.

Майор Гончаренко, разпитан от нас, се държа доста особено: отначало беше агресивен и даваше явно неверни показания, настояваше случаят да бъде предаден в КГБ. Но после, когато му съобщихме, че искаме да въведем малко ред в собствената си къща и сами ще разследваме поведението му, неочаквано изпадна в депресивно състояние, стана неконтактен, със забавени реакции, не реагира на въпросите.

Извиканият дежурен психиатър потвърди, че Гончаренко спешно се нуждае от хоспитализиране, затова със санитарна кола беше изпратен в Московския научноизследователски институт „Професор Ганушкин“ по поръчка на лекаря…

ОТ НАЧАЛНИКА НА МУР НА ГУВД

ПРИ МОСГОРИСПОЛКОМ

ПОЛКОВНИК РОМАНОВА

Шура дълго оглежда съчинението си, после шумно въздъхна и го прибра в бюрото.