Фридрих Незнански
Кутията на Пандора (17)

16

„Дъртата вещица“ Клара Балцевич живееше на Стария Арбат, днес превърнат в невероятен вертеп, чиито обитатели стреснати се крият от този пир по време на чума зад дебелите пердета по прозорците. Познатият открай време на Грязнов безистен беше превзет от тълпата: двама „афганистанци“ дрънчаха с китари и виеха за незавършената битка срещу душманите. Майорът си проправи път през слушателите, качи се на втория етаж. „Клара Балцевич. Екстрасенс“ — гласеше позлатената табелка на вратата. „Легализирала се е, проклетата шафрантия“ — почти на глас каза Грязнов и натисна копчето на музикалния звънец. Преди десет години до тази врата имаше поне пет звънеца, сега апартаментът принадлежеше само на Балцевич. Грязнов я чу как се приближава до вратата, вероятно поглежда през шпионката, но щом му отвори, тя веднага изчурулика:

— Вячеслав Иванович, откога не сме се виждали! Какво ви носи насам? Влезте, драги, заповядайте!

Грязнов не можа да познае апартамента: вместо раклите и старомодните бюфети, донесени от предците на Фира Балцевич от киевския Подол, голямата стая беше обзаведена с ултрамодерни мебели, в ъгъла светеше включен компютър, от екрана на „Сони“-то друг екстрасенс, Кашпировски, записан на видео, провеждаше сеанс по парапсихология. Но все така миришеше на цигари и лекарства. „Тия са изкудкудякали — ядоса се Грязнов, — компютри под път и над път!“ Той втора година безрезултатно проси компютър за отдела си, а тази патица си е инсталирала вкъщи…

Клара проследи погледа му:

Кашпировски опорочава метода на психотерапията, използува в сеансите хипноза. Боя се дали не влияе на цялата ни перестройка. Сега работя върху един труд…

— Вижте какво, Клара Романовна, сиреч Фира Рувимовна и понякога Клавдия Петровна, в момента най-малко ме интересува Кашпировски, той ни е ясен, той се занимава с политически полезна дейност, успокоява тълпите, че ще вземат да се изколят. — Грязнов забеляза как се напрегна огромният й бюст и зашариха някога зелените й очи, днес с цвета на блатна тиня. — Както прочее не ме интересува днес и твоята психотерапия.

Ако не беше в цайтнот, Грязнов с удоволствие щеше да подхване светски разговор по модната тема, още повече, че според агентурно-оперативните данни на Криминалната милиция Балцевич, два пъти осъждана, недоучила се докторица, а днес екстрасенс-врачка, покрай заниманията с астрология и хомеопатия се отдава и на психотерапия — тайно подготвя нелегалните далавераджии за кръстосаните разпити и очните ставки пред следствените органи. Някои от клиентите си от време на време предава или на Криминалната, или на Стопанската, или на КГБ, според жанра на престъплението и заявките от съответните служби — така се откупва от правосъдието.

— Интересува ме какво знаеш за Татяна Бардина и любовника й Бил. Само не ми се прави на гръмната, Кларета, и избягвай да се оплакваш от слаба памет. — В този момент Грязнов бе осенен от много своевременно хрумване и продължи спокойно: — Защото компютърът има добра памет. Къде са данните — в твърдия диск или на някоя укрита дискета? Хайде, моето момиче, потърси нужния файл.

Грязнов е доста бос в компютърната терминология, но на думи не се издава. Обаче и Клара не се предава лесно. Изважда цигара „Херцеговина Флор“, пали, предлага и на него:

— Запали една, майоре. Защо ти е компютърът? Ще си получиш Таня с всичките й кирливи ризи, да им го нафукам на ония мародери…

— Май ми играеш много печена, Клариса? Не се мъчи, другарко Балцевич, не можеш да ме стреснеш с нецензурния си език. Аз знам поне осем пъти повече мръсотии от тебе. Така че изкомандвай умната машинка. Иначе ще повикам нашия програмист и ще ми изкара всичко за отрицателно време. Та ще останеш с пръст в уста, ни парапсихология, ни компютъра си даже ще видиш. Между другото откъде си се снабдила с него?

— Легална сделка, другарю милиционер — злобно отвръща Клара.

— Все пак поименно с кого?

— С никого поименно, а от една кооперативна фирма.

— „Рога и копита“?

— Плоски са ви шегичките. Кооперативна фирма „Логика“.

— Кой те свърза с тази „Логика“?

— Един достопочтен гражданин, понастоящем не е в Москва.

— На море ли е?

— Да. На почивка за няколко месеца.

— Само че на Бяло море. И не за няколко месеца, а с осемгодишна присъда… Видя ли, Клери, и аз мога да отгатвам. Само че как да въздействам на парапсихологическите ти точки, та да разбереш, че песента ти е изпята, ако не се споразумееш с мен. Ще настигнеш насред път достопочтения си гражданин, после в лагера ще те уредим в кухнята да готвиш за бившите си съучастници. Достатъчно ясен ли бях?

Клара облизва с върха на езика кървавото червило на устните си, лилавите й клепачи потрепват от страх. Тя знае за какво става дума: компютърните спекулации с чужди фирми намирисват на затвор и нейните покровители тежкари от съответните служби няма да я спасят. Но тя не знае, че всички приказки на Грязнов са блъф, той само е чувал за посредника на кооперативна фирма „Логика“, който наскоро отиде в пандиза с всичките си милиони.

— За Бардина сега ще направя разпечатката — най-сетне казва Балцевич и тръгва към компютъра, — но за никакъв Бил не знам.

Обаче Грязнов вижда как треперят късите й пръсти върху клавишите, чува как особено писука компютърът.

— Клара бърка командите. А ето вече заскърцва и печатащото устройство, от него бавно излизат листата с гъсто изписан текст. Майорът ги поема един по един и ги преглежда по диагоналната система. Никъде не се мярка името на Бил или дори най-малкият намек за него.

— Браво. С Татяна всичко е ясно. Значи мъжът й е пълна нула? Какво беше: онанист, фетишист, мазохист? Прекрасни министри си имаме, няма що, луди за връзване, ама ни управляват. А неговата шампионка Нинел — тя как го понася?

— За един милион ще го понася, къде ще ходи! — изсъска Балцевич.

— Какъв милион?

— Според слуховете. За любовта си му изискала един милион.

— Интересно. Я по-подробно.

— Значи. Явява се министърът на спорта Бардин при спортистката Глушко, приземява се на едно коляно и мълви: „Ваш роб до гроб.“ Така и така, един вид ви искам ръката. Обаче в отговор чува думи не на девойче, а на валутна курва: „Сантименталните приказки, министре мой, си ги вкарайте — сещате се къде. Първо ще зарежете жена си, после искам един милион и тогава съм ваша.“

— Гушна ли го?

— Гушна го.

— Откъде знаем?

— От приятели.

— А може би си чувала как Бардин се е сдобил с този милион?

— Прекаляваш, началник. Не съм участвала в неговите операции. Това си е вашият бизнес, не е мой. Нали ви плащам от джоба си за всички разследвания и проучвания — аз като данъкоплатец в тази държава.

— Виж какво, гражданко Балцевич, ти много да не знаеш, че ще отидеш на топло с целия си лайнен бизнес. Ще съобщя в Стопанската милиция как им разваляш показателите, като подготвяш техните жертви за разпитите, а своите клиенти ковеш пред мафиотите. И на тях ще им кажа: предава ви, нещастници такива, вашата Клара на чекистите, окото й не мигва! Голям смях ще падне.

Грязнов няма време за празни приказки с Балцевич. И не му трябват в момента никакви сведения, освен едно: кой е Бил. Вижда, че Клара леко е свила перките след заплахите му и допълва:

— Така че или говорим за Бил, или…

— Добре, дадено. Само едно да се разберем, Слава: имаш от мен Бил, но ме оставяш на спокойствие.

— Зависи как ще докладваш нещата, Клара — хрисимо произнася Грязнов.

Клара присвива очи, дръпва дълбоко.

— Таня идва да си гледа за него. Беше лапнала до ушите. Ама той мъж, та мъж; колкото до размерите, бил нещо невиждано. Тя каза, че бил някаква важна клечка, носеше разни парцалки от чужбина, някои стигаха и до мен. Е, тя пък все не можеше да разбере дали той си няма някоя курва. Така че й хвърлях картите да знае цялата истина.

— Как се казва? Къде работи?

— Да не си луд, Славочка, никога не съм го виждала, нито му знам името. А пък за работата му изобщо не съм се интересувала.

— Аха, аха… Защо се правиш на малоумна, гражданко Балцевич? Кого мамиш с тия „важна клечка“, „мъж, та мъж“? — Грязнов си взе от нейните цигари, запали.

— А кой го е следил в хотел „Белград“? И после е пускал информацията на Бардина? Или и това са показали картите? — И подхвърли провокативно: — Кой е снабдявал Бардина с наркотици?

Майорът извади от вътрешния джоб снимки, една от тях с преснимания портрет на Бил.

— Познаваш ли го?

Клара за секунди сякаш остаря много повече от своите петдесет и пет години. Грязнов се ядоса на себе си — вместо веднага да притисне Балцевич с данните, взел да й разтяга локуми.

— Да. Познавам го. От КГБ е. Анатолий Петрович Биляш, майор от службите за сигурност.

Грязнов си опари пръстите с цигарата, но не се издаде, продължи спокойно:

— Благодаря, Клара Романовна. И сега всичко за него: връзки, явки и прочие…

Съобщението не го изуми. Напротив, така нещата вече си отиваха на мястото, макар че случаят се усложняваше катастрофално и следователно опасността за Ника Славина ужасяващо нарастваше. Най-напред трябваше да съобщи на Турецки и на Романова, че Бил е идентифициран, и след това да продължи разговора с Балцевич. Той протегна ръка към слушалката и в същия миг телефонът запя мелодично. Клара подскочи, погледна уплашено-въпросително.

— Вдигни, Клара, вдигни…

Грязнов чу как някой извика:

— Дай ми майор Грязнов, спешно!… Другарю майор, тука подпалиха колата ви заедно с шофьора!

Грязнов полетя надолу по стълбището и се втурна към улица „Аксаков“, където беше оставена милиционерската волга. Още насред път се досети, че беше номер. Волгата си беше на мястото и шофьорът, старшината от милицията, също. Грязнов се понесе обратно със скоростта на звука и през тристате метра на спринта успя да произнесе по свой адрес триста ругатни, от които най-меките бяха „смотан мухльо“ и „мухляв смотаняк“. Взе стъпалата до втория етаж, натисна звънеца и без да чака, стреля в ключалката…

Клара седеше на същия стол, сякаш беше позадрямала: главата й с разрошена коса леко склонена на една страна и тялото отпуснато. Грязнов внимателно повдигна ръката й — главата с неестествена чупка в шията се подпря на гърдите. От тила към деколтето на роклята се виждаше червен белег. Ника Славина беше казала: гърлото му прерязано, не прерязано, а дълбока кървава бразда отделя тялото от главата, която е размазана. Modus operandi. Само дето с Бил не се бяха справили толкова лесно и затова е станало нужда да го ударят с нещо тежко. Специалисти по примки и прекършване на шийни прешлени. Гончаренко май нямаше такава дарба. Бобовски от КГБ на вид е скапана лига. Пък и двамата имат желязно алиби по убийството на Балцевич: единият е под личното наблюдение на Романова и Турецки, другият се въргаля в болницата. Така че не е толкова просто с модуса. И още: кой друг освен Шура Романова и Турецки знаеше за срещата с Балцевич? Първо, жените от „Детски свят“ го бяха светнали по въпроса, че Клара не е приятелка на Бардина, а гледачка. Симпатични жени, бедно облечени, ще рече — според заплатата. Второ, дежурният от Специалния отдел може да е видял, че Грязнов търсеше в картотеката Балцевич. Тогава защо не са я убили веднага щом са научили за приятелското му посещение? Защото са научили по-късно и от трето лице.

Мониторът беше строшен, от компютъра стърчаха чаркове, съсипани от жестока ръка. Празната кутия от дискетите беше захвърлена на пода.

Грязнов пусна ръката на Клара и придърпа телефона.