Фридрих Незнански
Кутията на Пандора (2)

1

9 август 1991 година, петък

Турецки си погледна часовника: о, майко мила, само двайсет и пет минути са минали, а имаше чувството, че кисне поне два часа. Кръстословицата от „Огоньок“ беше цялата решена, една дума му оставаше, осем букви, четвъртата трябваше да е „р“ — „повишен, натъртен изговор на отделна речева единица“. Турецки се почуди пет минути и дори се опита да натърти отделна речева единица от лозунга на стената, с което пък привлече вниманието на изправения зад трибуната Едуард Антонович Зимарин, главния прокурор на Москва, наричан от столичните правници Мухоморката заради изобилните брадавици по месестото му лице. Турецки се направи на съсредоточен и се зае да изрисува шапка на другаря от корицата. Хвърли критично око на постигнатото и остави списанието. Не успяваше да си измисли никаква друга занимавка. Съвещанието на московските прокурори бавно набираше ход.

Главният прокурор Зимарин изстрелваше въпроси към салона, но никой не мислеше да му отговаря, нито пък прокурорът чакаше отговори — имаше ги предварително подготвени и върху тях градеше изказването си.

— … Кой е основният екстремален фактор в нашата професия?

Нагласи очилата, опипа едрата брадавица до носа си, провери дали са на място златните му звезди на съветник втора степен в кадифените илици на мундира. Общо взето, за Турецки би било интересно да чуе какво мисли главният правист на Москва относно екстремалните фактори в дейността на следствието. Но онзи не бързаше с отговора на собствения си въпрос. За самия Турецки като следовател екстремалният фактор имаше съвсем фасулско решение: не ми пречете на работата. Но понеже разните събрания наред с пътуванията и висенето по опашки бяха сред най-омразните за него занимания, той веднага загуби нишката на Зимариновата реч. Още повече, че някой му прехвърли неколкократно сгънат къс амбалажна хартия, той я разгърна и видя калиграфски изписано стихче със съответни илюстрации по темата:

Чувствам се със този фактор

гъз във атомен реактор.

Турецки не се усъмни, че автор на шедьовъра е Генка Бабаянц. Този вид развлечения по време на събранията бяха стара традиция в прокуратурата, а Генка винаги имаше подходящи хрумвания. Както винаги седеше в дъното на салона, а две девойки от прокуратурата, седнали до него, се попикаваха от смях. Турецки понечи да отговори с нещо в същия стил, но главният прокурор на Москва междувременно вече се домогваше до основното:

— … Такъв екстремален фактор в дейността на правосъдието, а и в цялата политика на перестройката, другари, се оказа противодействието на заинтересованите лица. И ние, колкото и да е неприятно, следва да признаем, че организираната престъпност, съветската мафия, нахлу в нашите партийни и държавни организации, в нашите предприятия и учреждения, порази собствените ни редици: хиляди сътрудници на Държавна сигурност, на милицията, прокуратурата и съда са уличени в съучастничество с престъпниците…

Турецки потърси с очи предишния си началник Константин Дмитриевич Меркулов. Той беше седнал чак в другия край на залата и имаше вид на човек, който с най-напрегнато внимание слуша главния прокурор. Турецки не беше сигурен, че не направи грешка, като отказа да се прехвърли в прокуратурата на РСФСР заедно с него — втори Меркулов нямаше на света. Но Турецки не можеше да понася делата на стопанската милиция, с каквито щеше да се занимава в екипа на Меркулов — безумно отегчение го обземаше само от вида на стотиците фактури, товарителници, пътни листове и тям подобни отчетни документи. Меркулов втора година водеше някакво безкрайно дело за корупция и присвоявания в Министерството на търговията, което бе започнал още в градската прокуратура и продължи в републиканската. Лично на него въпросният екстремален фактор през носа му излезе — миналата година лежа три месеца с инфаркт в Боткинската болница. След лечението се върна неузнаваем: по-рано открит и доброжелателен, сега беше станал мълчалив и затворен.

Потънал в размислите си, Турецки не забеляза, че събранието върви към своя край. Последен естествено пак взе думата докладчикът, главният прокурор Зимарин. Той призова присъстващите да се посветят изцяло на перестройката и на извеждането на страната от кризата и закри съвещанието. Салонът вече беше готов за бурните ръкопляскания. Точно в този сюблимен миг на паузата някой от задните редове гръмогласно кихна. Публиката се смути, чу се сдържан смях. Тогава главният прокурор спокойно каза:

— Наздраве, другарю Бабаянц.

По примера на Зимарин присъстващите заръкопляскаха и не можеше да се разбере кого поздравяват — главния прокурор или старши следователя Галактион Бабаянц…

* * *

Бабаянц се обърна към Турецки и го попита, без да понижава глас:

— Какво ще кажеш за екстремалния фактор? Нямах и представа, че нашият градоначалник бил такъв голям дисидент.

Двамата се самообслужиха с табли в ръка на дългата опашка в стола на Московската градска прокуратура. Вътре беше задушно, миришеше на вкиснато, а и мухите бяха повече от допустимото. Изгладнели от дългата реч, рицарите на щита и меча напредваха към храната. Зад Турецки старият криминалист Семьон Семьонович Мойсеев обясняваше на секретарката на следствения отдел последните постижения за откриване на фалшиви банкноти. А Харолд Чуркин, следовател от Специалния отдел, застанал на опашката преди Бабаянц, гледаше да си избере по-прилична на вид салата, вдигаше чиниите със съмнителната смес, помирисваше и ги връщаше.

— Ей, Чайлд Харолд, по-живо, ваша светлост, ще умрем от глад! — подвикна му Турецки.

Чуркин остави салатите на мира и се запъти към касата. Бабаянц си сложи на таблата салата, харчо^[1], кълцан шницел и сок. Турецки искаше да последва примера му, но, уви — яденето и шницелът вече бяха свършили, останалата порция салата имаше откровено неядивен вид, а вместо сок вече раздаваха чай с лимон.

— Чух, че са ти дали моето дело за Татяна Бардина.

— Да, благодарение на Меркулов, той го отдели от общото дело на славните мафиоти, където Бардин май е представен доста силно. Засега имам чувството, че и тук той е главен участник, ако не и убиец…

— Стига да искаш, ще те осветля по въпроса — сериозно предложи Бабаянц, — но иначе в момента имам един смрадлив случай…

Стигнаха до касата. Пред тях отново се помайваше Чуркин.

— … за „пощенската кутия“^[2] на Сухов. Бързам да се отърва от тия лайна.

Платиха и като по чудо намериха свободна маса за двама точно до изхода.

— Но Сухов не те интересува. А с делото за смъртта на Татяна Бардина не ме оставиха практически да се запозная, подхвърляха ми ту един, ту друг случай и нашата Мухоморка особено — нали е гъст с Бардин. Това беше още в Замоскворецката прокуратура, тогава Зимарин ни беше районен прокурор. Та и този случай не е от най-ароматните.

Бабаянц разтвори таблата, изчезна и след малко се върна с чаша сок и чиния с шницел. Чуркин се повъртя със своята табла между столовете да си намери място, накрая се присламчи пети на една маса зад гърба на Бабаянц.

— Казах на готвачката, че ще играеш в кримка по Юлиян Семьонов, че си в главната роля. А на гладно не си фотогеничен. — Бабаянц се провря до стола си. — Но с харчо̀то не мина номерът — имали само четири порции за шефовете. Така че можеш да зобиш от моята чиния.

Но Турецки отказа да „зоби“ и докато Бабаянц дояждаше жълтата оризова каша, го попита:

— И какво стана после с неароматния случай?

Бабаянц се заигра с вилицата, като редеше геометрична фигура от жилавите мръвки. Турецки го погледна, изпи резливия сок до дъното.

— Знаеш ли, аз съм сигурен, че е убийство. Но в делото всичко е представено съвсем различно. Е, има ли замесени високопоставени персони, винаги всичко е другояче. Пък щом нашите бойни съратници от тъй нареченото правосъдие подхванат някое дело не оттам, отдето се полага, пиши го бегало… Виж какво, Сашка, засега толкова, в неделя ще ти дойда на гости. Защо така ми се струва, че имаш и рожден ден? Е, ще обсъдим всичко… Хайде, свърши ли си кралския обяд? Тогава до неделя.

Излязоха в коридора, стиснаха си ръце.

— Накратко: ще напъна тия дни феноменалната си памет. Може и да изскочи нещо полезно.

Шегобиецът Бабаянц обаче беше сериозен мъж. Щом казва, че ще си спомни, непременно ще пристигне с информация.