Фридрих Незнански
Кутията на Пандора (22)

21

Резултатите от огледа, подредени в протокола, можеха да ударят в земята италианските трилъри на Коза Ностра.

„В семейната гробница на княжеския род Подворски, под гранитната плоча лейтенант Монахов откри обезобразен труп на жена, според сводките на Криминалната милиция — на народната артистка Анастасия Баранова, в неизвестност отпреди около седмица… Следователят от прокуратурата Турецки и инспектор Гордеев са открили труп на мъж, зазидан в стената на килера… В яма, асфалтирана отгоре, е намерен труп на мъж на възраст около 60–65 години, в униформа на генерал-лейтенант… В ямата са открити големи количества копчета с герб, монети, голяма измачкана тетрадка като приходно-разходна книга и две компютърни дискети…“

Свят да ти се завие от непоносимата воня на изгнилите трупове и от загадките, погребани тук. На следователите им призляваше и от смрадта, и от глада — бяха работили осем часа без прекъсване, но не смееха и да помислят за храна.

„… В мазето на къщата, в една от бетонните плочи за строежа, е открит труп на млад мъж с размазан череп и със следа от примка на гърлото. В кожения колан на панталона му е намерена малка пластмасова карта с отпечатана буква «В», номер «2874», и с черна надлъжна ивица.

Общо на територията на бившия почивен дом на Министерството на промишленото строителство на СССР са открити 9 (девет) трупа.“

* * *

Трябваше да се стяга вече за срещата с американските делови гости от хранителната промишленост. Шахов погледна часовника на бюрото, стана и влезе в „тайната стаичка“. Нещо средно между гостна и спалня, такава стаичка му се полагаше като на представител на съветския истеблишмънт.^[1] Шахов отвори гардероба, извади чиста бяла риза и кафява вратовръзка, подходяща за костюма. Преди да се преоблече, погледна в огледалото ризата и връзката върху себе си. Внимателно върна ризата в гардероба и извади от целофана нова — на тънко розово райе. И нея погледна в огледалото, одобри я. Докато си завързваше връзката, иронично изхъмка. Влюбил се, дъртият пръч, направо се е влюбил! Леко кокетираше пред себе си, защото още не се чувстваше никак стар и изпитваше почти забравен възторг от живота — като леден душ след сауна!

На телефонната уредба светна копчето на секретарката. Шахов недоволно се намръщи — нали я беше помолил да не го свързва с никого!

— Какво има, Маргарита Петровна?

— Виктор Степанович, там долу е… онзи… — запелтечи тя в обичайния си стил.

— По-живо, моля ви!

— Там е Митя с един милиционер…

— Кой Митя?

— Вашият шофьор.

— Катастрофа?!

— Мисля, че не. Идват да ви докладват.

— Веднага ги пуснете при мен!

„Какво да докладват? Къде е Вероника? Защо с милиционер?“ — паникьоса се министърът, но в същия миг си наложи да се успокои, седна зад бюрото и дори отвори вестник, но това най-вече по навик, защото очите му не бяха във вестника, а приковани на вратата.

* * *

— Е, Саша — уморено се усмихна Грязнов, — чакай, почини си. Не, тук става течение.

Клекнаха като арестанти и запалиха цигари.

— Време е да пратим за Романова — каза Турецки.

— И да уведомим Зимарин?

— Няма как.

— Но той е главен прокурор на Москва, не на областта.

— Какво искаш да кажеш? — попита Турецки и се изправи.

Грязнов погледна отдолу нагоре — не към Турецки, а някъде към далечния небесен здрач.

— Къде по нощите да стряскаме с трупове другаря Зимарин. Да не колабира столичният главен — кога е виждал той труп на живо… Извинявай за каламбура, без да искам. Така че, ако не припадне, той ще вземе от хората на КГБ, армейските прокурори и веднага ще цъфне. А те хич няма да се впечатлят, че разследването се води лично от другаря Турецки. Открит е майорът от Държавна сигурност — нали сме наясно, че трупът е на Биляш? — едно; армейски генерал-лейтенант — две. Няма начин да не ни отнемат случая.

Кучешкият живот беше научил Грязнов: вяра никому. Ни Богу, ни дяволу. Турецки изповядваше подобно жизнено верую.

— Тук, Сашок, ми намирисва не на антиквариат, а на нещо много по-сериозно. Още не знам какво е, но усещам, че е от държавен мащаб. Тепърва има да го нищим.

Като премислиха положението, Турецки и Грязнов стигнаха до съвсем обоснованото решение да съобщят за откритите трупове „по територия“, тоест не в градското, а в областното управление, но без да споменават подробности: просто са намерени няколко тела, погребани преди време, ще проучим случая. И накрая между другото: действувайки в рамките на оправданата самоотбрана, обезвредихме особено опасен престъпник, използувал автоматично огнестрелно оръжие и нож, наш другар е тежко ранен с опасност за живота…

Всички бяха наобиколили Грязнов да чуят какво ще каже. Той драсна няколко думи в бележника, подаде откъснатия лист на Гордеев:

— Отиваш на улица „Белински“, в областното управление. Ще дадеш от мое име тази бележка на полковник Костишев, началника на отдела за борба с организираната престъпност. Устно му предай: „Саня, Слава Грязнов те моли да пратиш дежурна група от много наши момчета. Тук имаме малко произшествие с едни от твоя контингент.“

Грязнов смъкна препатилото си карирано каскетче, приглади рижавия перчем.

— Не само екип — и катафалка да прати. Дори няколко. Да подготви група за поддръжка. Не дай Боже, мафията може да ни атакува с убийците си. Приятелите на този катил. Най-страшното е, че сега вече са непредсказуеми. Впрочем мафията си е мафия, по-кофти е, че ако не ме лъже предчувствието, сме нагазили в политиката.

Монахов получи задача да отскочи до пощата, да се свърже с транспортната милиция и да проучи чий е запорожецът.

— Купи и нещо за плюскане, Вася, че ще изпукаме от глад. Цигари, ако намериш. Колкото и да струват. На ти двайсет и пет рубли и ключовете от моята кола, докарай я тук.

* * *

Точно след десет минути шофьорът на министъра и капитанът от милицията напуснаха приемната. От уредбата на бюрото си Маргарита Петровна чу гласа на Шахов:

— Свържете ме с министъра на вътрешните работи… Впрочем… Не, няма нужда.

— Виктор Степанович — неочаквано живна секретарката, — срещата с американците?

Дочу се нещо неясно, но й се стори, че той каза: „По дяволите американците.“ И после по-ясно:

— Отменете всички срещи и преговори за днес. Да. На всеки половин час проверявайте здравословното състояние на другарката Вероника Славина. Запишете си телефона в болницата…

* * *

Докато чакаха помощниците, дежурния следовател, автобуса за извозване на труповете до моргата, цигарите и яденето, Грязнов и Турецки, седнали на една греда, пушеха заедно последната си цигара, като си я подаваха след всяко дръпване.

— Да, Сашка, игричката ни с тях, тоест тяхната с нас, е много мръсна — обади се Грязнов. — Наскоро рекетирите ми подписаха смъртната присъда — защо, пита се. Защото с Костишев пипнахме щаба им. Нали помниш нападението в ресторанта по Ярославското шосе? Момченца с маски откриха огън по конкуренцията, а покрай тях го отнесоха и неколцина посетители. Седем убити, петнайсет ранени. Спипахме ги във вилата в Дългопрудна. А там — цял склад! Картечници, гранати, автомати, пушки, ножове и дори хокейни стикове. Пари — три милиона!…

— Вашият министър на брифинга във Външното министерство каза, че тази година са разкрити над деветстотин организирани групи, извършили между три и четири хиляди престъпления.

— Бас на кутия „Боро“, че нашият Пуго както винаги пързаля всички. — Грязнов угаси в гредата допушената до мундщука угарка, приведе се към събеседника си: — Какво са три-четири хиляди от три милиона престъпления? Знаеш, Сашка, у нас нямаме на година под три милиона престъпления. И то официално. Значи става дума за малко повече от един процент. Ще рече какво? — Че мащабите на организираната престъпност са един процент? Долна лъжа и измама. Освен това, като си помислиш, че имаме минимум десет милиона престъпления годишно. Плюс още петдесет милиона — това са тези, които постоянно се въртят в сферата на икономическата престъпност.

Монахов се върна след половин час. Запорожецът, както и очакваха, от две седмици се издирвал, а преди кражбата бил собственост на съвсем честен и почтен гражданин. Цигари успял да купи по втория начин, три пакета по пет рубли в селския смесен магазин — добре, че не бил с униформа, иначе и това нямало да видят. Разгърна увитото във вестник и извади клисав черен хляб, цяла щафета пресен салам от кооперативната търговия и три бутилки бира.

— Това е. Двайсет и четири рубли и трийсет и една копейка.

Грязнов изруга:

— Мамка им! По-рано с толкова пари гуляеш цяла нощ по кръчмите!

— Шаталин си го каза: чака ни катастрофа, щом Горбачов не приема неговата програма „500 дни“ — реши да блесне интелектуално иначе мълчаливият Монахов. — Рублата има само осемнайсет копейки стоково покритие. До есента ще стане още по-зле.

— Защо? — попита Грязнов.

— Защото Павлов смени едрите пари за лайна. А хората останаха вече и без дребни. Освен това Шаталин каза, че до есента инфлацията ще достигне хиляда процента.

 

 

В седем вечерта пристигна оперативно-следствената бригада от областното управление, направи бърз оглед на мястото. Висок млад мъж, дежурен следовател, раздаде на колегите бланки с протокол за разпит — да се саморазпитат, и след по-малко от час заедно с бригадата отпрати за Серпухов, където го чакало ново убийство. Петима оперативници от областното управление останаха (с автомати) на разположение на майор Грязнов съгласно заповедта на полковник Костишев.

Турецки се прибра чак към полунощ. Тихо отвори вратата, свали си обущата и без да пали лампата, с телефонния апарат под мишница, безшумно се плъзна към кухнята по чорапи — да не събуди Ирина, почти пипнешком избра домашния номер на секретарката на канцеларията на Следствения отдел в Московската градска прокуратура. Клава, щом чу гласа му, захлипа:

— Убили Гена Бабаянц… Какво ли още има да става!

— По-спокойно, Клава. Моля ви да си спомните: кога точно се обади Бабаянц, за да ви каже, че е в отпуска?

— И аз все за това си мисля… как така… Александър Борисович… Саша!

— Сега най-важното е да се успокоите и да си спомните. Лично с него ли говорихте? Да не би някой да е имитирал гласа му?

— Аз откъде да знам, не съм говорила с него. Но беше в понеделник.

— В смисъл как — „не съм говорила“? Какво е станало в понеделник?

— Едуард Антонович ме извика в кабинета си, беше следобедът, и каза: „Току-що се обади Бабаянц.“ Още не съм съвсем луда. Много добре си спомням. Едуард Антонович каза: „Да знаете, Клава, вашият Бабаянц е в отпуска. Имал да се оправя нещо в Ереван.“ Сигурно Гена му се е обадил по директния телефон.

— Не е могъл да се обади нито по директния, нито по петолъчката, нито изобщо по никакъв телефон в понеделник, защото е бил убит в неделя! Не е могъл да уведоми когото и да било за каквато и да било отпуска и по всяко друго време, защото изобщо не е възнамерявал да излиза в отпуска!

Ирина нечуто влезе в кухнята, здрачът много особено промени цвета на нощницата й с тънки презрамки и цепка от бедрото до пода.

— Нищо не разбирам, Александър Борисович! Защо ми се карате… Едуард Антонович така ми…

— Не на вас, Клавочка, извинявайте, за Бога — и аз не разбирам…

Той погали косата на Ирина, погали тялото й, още топло от завивките. И го обзе такова всепоглъщащо желание, че за нищо повече не можеше да мисли.

— До утре — каза с пресъхнали устни и затвори телефона.

Облада Ирина направо в кухнята, на тясната кушетка — той не успяваше да овладее внезапната си страст, почти изнасилваше Ирина и неволната й съпротива срещу грубата му сила само още повече го разпалваше. Но ето, тя се отвори за безумните му ласки, тя го разбра — и двамата станаха едно цяло, това цяло стенеше и се смееше, и шептеше, и викаше от щастие…