Фридрих Незнански
Кутията на Пандора (15)

14

Огледалото в каютата я хвана само до коленете и Ника остана доволна от себе си, макар да знаеше, че старите обувки никак не се връзват с елегантния ансамбъл, изработен тази нощ. Ника въздъхна — за кой ли път! — за загубените сандалети. Но най-важното е да се преструва, че всичко е екстра. Предстоеше лънч на палубата като завършек на първата част от днешната програма.

Сутринта беше тежка. Всички говореха едновременно, тя едва успяваше да превключва от немски на английски. Немците от ГФР прекрасно разбираха и английски, но протоколът изискваше превод на родния език на госта. Ника беше свикнала да работи с туристи, но днес контингентът беше по-друг и само от любезност проявяваше интерес към забележителностите. Прикрити зад непринудените приказки, шефовете на суперконцерни от Европа и Америка, финансовите мениджъри проучваха възможностите на съветския пазар, а съветските ръководители използваха всяка възможност да ги притиснат за кредити. Шефът на икономическото ведомство Шахов почти не участваше в общите разговори, но Ника непрестанно усещаше присъствието му до себе си.

На обяда беше по-приятно. Geben Sie mir, bitte… Do you mind… Ника беше ужасно гладна, но като глътна буквално на една хапка цял сандвич с черен хайвер, залъкът й преседна на гърлото: представи си как Кешка и Ана обикалят за месо, настроението й се развали, отщяха й се и чуждите бизнесмени, и комфортният параход, и самата Волга, която я отнасяше все по-далеко от привичния живот.

— Защо е тъжна богинята? — чу гласа на Шахов. — Богините на победата не са ли винаги войнствени?

— Wie, bitte? — трепна седналият отдясно до Ника представител на „Сименс“.

— Преведете му, богиньо, иначе няма да видим обещаните петдесет хиляди компютъра — засмя се Шахов и Ника подробно заобяснява на германеца, че господин министърът се надява на сътрудничество в областта на електронните технологии, тъй необходими за западналото ни селско стопанство и на изостаналата ни от Запада промишленост — без помощта на развитите страни не можем да прокараме реформите в земеделието, не можем да спасим промишлеността; и дано в тези начинания ни помага богинята на победата Нике, тоест тя самата, защото е кръстена на нея. Богът на електрониката направи комплимент за остроумието на господин Шахов и темата на разговора се измести към гръцките и римски митове.

След лънча параходът обърна и заплува в обратна посока. Дойде време за по-дискретни разговори на чаша коняк с тиха, спокойна музика. Сега събеседник на Шахов беше висок възрастен англичанин, заместник-министър на търговията на Великобритания. Разположиха се в голямата каюта, Шахов наля коняк, предложи на англичанина скъпа хаванска пура.

— Откровено казано, нашата икономическа реформа е свързана с големи трудности — започна Шахов без никакви уводни думи. — Не успяваме да обуздаем инфлацията, жизненото равнище на населението пада. Чака ни голяма икономическа, следователно и политическа криза. Как ще свърши — Господ знае. Мнозина, както вече видяхте, дърпат реформата назад. Тя се нуждае от спешна подкрепа. Налагат се радикални мерки за ликвидиране на дефицита в държавния бюджет, за да се предотврати катастрофата на потребителския пазар. Съвсем между нас: страх ме е от наближаващата зима, студена и гладна…

Ника се мъчеше да не обръща внимание на ужасната воня от пурите и превеждаше на Шахов, а вътрешно й се щеше час по-скоро да се върне у дома.

— … И най-важното ще са сериозните съкращения на разходите за отбраната и оптимизация на структурата на вноса и износа на продукция и капитали. Вече сме предприели съкращения във военния бюджет, подписали сме и международни спогодби с най-развитите западни страни за ваши инвестиции в нашето народно стопанство, но там си останахме — на спогодбите. А се нуждаем от ваше оборудване, от ваши модерни технологии. Тъкмо това трябва да обсъдя с вас по молба на нашия президент. Уверявам ви, субсидиите ви няма да отидат на вятъра, веднага ще ги използуваме в предприятията за производство на селскостопанска техника. Малогабаритните машини са първият проблем на зараждащото се у нас фермерство.

Англичанинът пусна гъста сива струя пушек и каза:

— И ние сме за перестройката, господин Шахов. Подкрепяме радикалната икономическа реформа и тук, в Съветския съюз, и в страните от Източна Европа. Но искаме гаранции, че нашите лири и долари няма за година-две да се стопят яко дим.

И замаха с ръце като вятърна мелница — дали да разкара дима, за да може и Ника да диша, или за да покаже в какво ще се превърнат лирите и доларите на международния капитал.

— Какви гаранции имате предвид? — внимателно попита Шахов.

— Историята учи, че гаранция за отношенията в цивилизования свят е демокрацията. На първо място, правова държава. Докато няма такава конструкция за изграждането на държавата и обществото, няма и гаранции, че правителството може да носи отговорност за думите и делата си. А вашето правителство извършва нещо, което наричате „революция отгоре“. Народът може да се разбунтува и да задействува самосиндикално. Вече има симптоми: работническите стачки в Кузбас, Воркута, Волгоград. „Революция отдолу“ може би? Както учи историята, това е опасно. Това означава хаос и анархия. Трезвомислещият бизнесмен няма да вложи парите си в страна, в която се очаква криза. Не искаме повторение на Иран, Афганистан, Ирак. Ще отговоря с откровеност на вашата откровеност: ние, хората от Запад, се боим да не се върне сталинизмът. Много просто: достатъчно е танковете да излязат по улиците на Москва — и сталинските порядки ще бъдат възстановени. Вярвайте на белите ми коси: не само вашият КГБ работи като часовников механизъм — нашите момчета също честно си изкарват хляба.

Шахов слушаше търпеливо английския гост, поливаше френски коняк в чашата му, гледаше все по-мрачно, но не възразяваше.

— … Аз малко познавал ваша страна — каза англичанинът на руски, усмихна се смутен и продължи пак на английски: — Бях ранен през Втората световна война, работех в британското посолство в Москва. През петдесет и втора имах… ъъ… неприятности, хората на Берия ме обвиниха в шпионаж, знам какво са мазетата на Лубянка… Ако не беше смъртта на Сталин и после премахването на Берия… Та: кой може да гарантира, че няма да се върне сталинизмът, ГУЛаг? Вашата демокрация е много слаба, засега всъщност е само гласност, и то не докрай.

— Но процесите на общественото развитие са необратими. Младежта, която не познава страха, не би допуснала подобни експерименти! И вие ми повярвайте: ние, номенклатурата, също сме разделени на две враждебни армии. Едните са за неосталинизъм, но другите искат демокрация… Който е бил в лагер, цял живот няма да го забрави…

Ника заекна на последните думи, погледна Шахов.

— Затруднява ви преводът ли? Добре, ще го кажем така: в нашата страна надали съществува семейство, в което да не е имало репресирани през годините на сталинския терор. Убеден съм, че нашите деца и внуци няма да преживеят подобни времена… Пак ли нещо сбърках, богиньо?

— Не, не, моля ви! Няма нищо… — възкликна Ника, но я обземаше все по-голямо безпокойство: как ли са вкъщи? Дори не безпокойство, а предчувствие за нещо ужасно. Продължи да превежда, почти без да се замисля за съдържанието на разговора, още повече, че той вече беше неофициален: англичанинът се оплака от петнадесетгодишната си внучка, която искала да стане балерина, но не щяла да учи нито в Лондон, нито в Париж — Москва, та Москва, непременно прочутата балетна школа на Болшой театър! Шахов обеща да уреди, да използва всичките си министерски и партийни връзки — и е това, изглежда, съвсем предразположи англичанина…

* * *

— Благодаря ви, Ника, че така ме измъкнахте от гафа с немеца. Не съобразих, че „компютърът“ си е компютър на всички езици. Но нещастният ми немски стигна да разбера превода… Нещо като че ли ви тревожи или винаги сте така тъжна?

Бяха сами на палубата, гостите гледаха в концертния салон съветски мюзикъл.

— Да, тоест не, не винаги.

Разбира се, тревожи ме — и й се щеше да му каже, — ако си открил в чужд апартамент трупа на свой познат и сега с детето трябва да се криеш от убийците, защото си станал неволен свидетел на престъплението. Но вместо това тя разправи на този съвсем чужд и толкова високопоставен човек неща, които спокойно можеше да спести: и за развода си с Альоша, и как трябва да работи вкъщи, защото няма кой да гледа Кеша, и че не може ей така за цял ден да изчезва — да отплава! — и никак не е за нея тази работа, а не иска да дава малкия на градина, защото нашите градини са върховен ужас. Усеща се, но вече е късно, защото Шахов е извадил бележника от горния си джоб и записва нещо, после казва с нетърпящ възражения глас:

— Синът ви може да ходи в детската градина за служителите на ЦК в дните, когато работите за мен. Не е чак толкова често. И по всяко друго време, разбира се.

Ника притеснена се оправдава за проявената нетактичност, но Шахов я завежда в каютата, където бяха с англичанина, и се оказва, че там имало телефон, защото това не е увеселително корабче, с което понякога ходят с Кеша от Фили до Парка на културата и обратно, а правителствена яхта, и тя чува гласчето на Кеша, който реве за потънало пате в езерото, и си мисли: какво щастие всичко да е наред с детето ти!