Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Remembrance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 106 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Бард“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от eva)

Глава осма

За всичко случило се по-късно е виновна Мили. Тя, заедно с деветдесет и девет процента от всички писателки на любовни романи, живее някъде из Тексас. Пиша „някъде“, защото според мен животът е прекалено кратък, за да успее човек да проумее Тексас. Поискам ли да отида в Тексас за среща на автори на любовни романи, обаждам се на моя издател и той ми изпраща билет. Качвам се на самолета и кацам някъде в Тексас. В щата има само два града: единият е Хюстън, а другият — Далас. В единия има търговска алея, тъй наречената Галерия, а в другия няма.

Всъщност не съм сигурна къде точно живее Мили. Някъде извън града, който е без Галерия. Това собствено е причината изобщо да се запознаем. Иначе щях да съм отишла на пазар.

Нора ми каза, че в минал живот Мили хем ми е била майка, хем не. Склонна съм да й вярвам. По паспортни данни съм по-възрастна от Мили, но тя е, както Нора ги нарича, „стар дух“. Живее сама и пише най-сладките, най-нежните любовни истории, които можете да си представите. Героините й са благородни и добри; живеят във ферми и редовно участват в конкурси за най-хубав домашен сладкиш, за разлика от моите, които яздят черни жребци и размахват саби.

Обадих се на Мили и започнах да й разказвам какво става с живота ми. Моите две приятелки Дариа и Мили са толкова различни. Дариа има ум като бръснач, но вниманието й се задържа върху едно нещо не по-дълго от вниманието на тригодишно дете. За да я разсмееш, трябва да си страхотно оригинален и да изстреляш репликата си бързо и точно. Всичко друго я отегчава, Дариа постоянно те държи в напрежение.

Мили е повече от типа хайде-да-си-направим-кекс-и-да-си-поговорим. Затова същата вечер, когато открих, че „сродната ми душа“ носи името на всички онези божествени мъже, за които бях писала романи, Мили предложи да й отида на гости в нейния тексаски град.

Няколко дни по-късно бях при нея. Именно тогава тя ми съобщи, че е поканила няколко приятели на вечеря. Признавам, че се почувствах леко засегната, защото исках цялото внимание на Мили да е съсредоточено върху моите проблеми, върху моя живот, върху моята книга. Срам ме е да кажа, но безграничната доброта на Мили винаги отприщва моя егоизъм. За жалост срамът не е спирачка за егоизма.

Но отчасти ми мина, защото Мили спомена, че сред гостите е и мъж, който има способността да те връща в някои от миналите ти животи.

Правили ли сте нещо в живота си, за което още преди да сте го сторили, знаете, че е нередно, и въпреки това не можете да се спрете?

Не бях разказала всичко на Мили; всъщност през няколкото дни, нужни ми да подготвя пътуването си при нея, бях споделила съвсем малко. Някак си пропуснах да спомена за Нора. Едно е да посещаваш медиум и да слушаш за сродни души и любов, която всъщност била омраза, и съвсем друго — да го изречеш на дневна светлина.

Посъкратих историята — бях разказала за Джами, за справките, за онзи мъж на име Тависток, за телевизионното предаване за преражданията. На Дариа можех да разкажа всичко, защото тя си пада повече по забавната страна, на нещата, но Мили вярва на всяка изречена дума.

А сега щях да прекарам вечерта с хипнотизатор и никаква Нора не беше наблизо, за да ми забрани да направя онова, което толкова силно желаех. Ако срещнех Джами — искам да кажа, Адам, — можех да го предупредя… За какво ли можех да го предупредя; известна ми бе само датата на смъртта му, но знаех, че ще го обичам. Ако срещнех Джами, щях да го обичам, а не да го мразя, както според хората Хортенс е мразила съпруга си.

В очакване на госта аз едва следях какво ми разказваше Мили, а то бе за договори и пари — неща за които всички писатели говорят. Постоянно поглеждах към вратата и непрекъснато ми се причуваха звънци.

Най-после той и други три жени пристигнаха. Само аз си знам как сдържах вълнението си и почти не хапнах. Струваше ми се, че вечерята продължава безконечно, и едва не изкрещях, когато най-после станахме от масата.

За да съм по-кратка, въздържам се да изложа тезата си, че жителите на Ню Йорк и Тексас са еднакви; отличава ги само акцентът; затова именно се ненавиждат взаимно.

Нора ми бе казала, че за да те хипнотизират, е достатъчно да искаш да се потопиш. Докато хипнотизаторът на Мили най-сетне се накани, аз вече отчаяно исках да видя Джами.

Изтегнах се върху викторианското кресло в хола на Мили, а мъжът, обут в джинси и каубойски ботуши, попита:

— Има ли някой специален живот, в който искате да се върнете?

От закачливите пламъчета в очите му долових, че е обещал да запази някаква тайна, но не може да се въздържи да не ми даде знак да го разбера. Сладката, добронамерена, доверчива Мили понякога приказва прекалено много.

— Има… — Поех дълбоко въздух и събрах смелост. — Има един мъж, когото желая да видя.

— Ааа… — започна той по онзи самодоволен, всезнаещ и отвратителен начин, характерен за мъжете. Те всички са убедени, че жените искат от живота единствено мъж. Предполагам, можем да им докажем, че грешат — просто ще управляваме света без тях, но тогава светът ще е пълен с дебели, космати жени — на кого ли ще се хареса?

Държах си устата затворена, докато се отпусках назад в креслото, и си мислех колко силно желая да го видя. Исках да видя Джами. Исках да видя истинския Тависток.

Докато гласът на мъжа ме пренасяше в друг свят, си мислех, че искам да видя… да видя… Тали.