Джуд Деверо
Спомен (18)

Осемнадесета глава

— Мег — провикна се Уил за четвърти път и я извади от унеса й. — Има ли какво да вечеря един гладен мъж?

— Да, разбира се — отговори тя, като се отдели от прегръдките и смеха на децата. — Ела ми разкажи как мина денят ти. Хубав ли беше пазарът? Какво видяхте?

По-късно, след вечеря, вече в леглото, Мег попита Уил, както често правеше, за какво са си приказвали децата по пътя. Уил си призна, че няма понятие, и се обърна, готов да заспи. Но Мег не се предаваше.

— Когато сме наоколо, Талис говори. Никак не е срамежливо това момче; с всекиго може да се заприказва. Кали рядко отронва и думичка.

— Поне една жена да си държи устата затворена — подметна той и я погледна през рамо.

Мег не си взе бележка:

— Но когато са сами, Кали приказва, а Талис слуша. Говори му с часове, а той все мълчи. Щом се приближа обаче, тя млъква.

Уил долови обидата в гласа й и си даде сметка колко е засегната, че нещо става между „нейните“ деца, а тя не е в течение. Той протегна ръка и улови нейната.

— Ще разбереш — увери я. — Сигурен съм, че в най-скоро време ще разбереш.

— Точно това възнамерявам да направя — увери го тя, докато се намести удобно до така познатото й тяло.

От три дни валеше и Уил не успя да свърши много работа. Все още беше зима, затова не се притесняваше особено. Често повтаряше, че мъжът работи цяло лято и е редно да почине през зимата. За него това означаваше да седи пред огъня с хамут в скута — така изглеждаше, че работи — и да дреме.

Мег седеше срещу него с плетка в ръце; между тях децата на пода се взираха мълчаливо в пламъците. Мег, бдителна по природа, долови, че Талис прошепна нещо на Кали, а тя поклати глава и многозначително посочи Мег.

Изпълнена с любопитство, Мег реши, че най-после може да разбере за какво си приказват децата. Бавно за да не изглежда подозрително, остави плетката да се изплъзне в скута й и притвори очи.

Само след минути бе възнаградена — чу Талис високо да прошепва.

— Тя спи. Иди и виж.

Мег чу Кали да се придвижва на пръсти по тухления под, върху който меките й кожени обувки леко шумоляха. Когато се приближи, Мег остави плетката да се свлече на пода, отпусна глава назад и вече леко похъркваше. Кикотът на Кали възнагради изпълнението й.

— Видя ли? — попита Талис вече с нормален глас. — Нали ти казах, че е заспала. А знаеш как нищо не може да ги разбуди, щом заспят. Достатъчно често сме се уверявали.

Мег почти отвори очи, за да го попита как точно са се „уверявали“, че тя и Уил се будят трудно, след като заспят, но се спря навреме; сега гонеше нещо много по-голямо. Отваряйки съвсем леко очи, тя виждаше децата на ярката светлина на огъня.

— Ще ти дам нещо много трудно — обяви Талис, а лицето му бе така смръщено, че приличаше на тридесетгодишен.

Очите на Кали сияеха.

— Да, моля те. Направи го много трудно.

Очите на Талис грейваха, щом го озареше идея.

— Него го направи жълта пеперуда.

— А нея?

— Грозна и лоша. Дълго слабо лице. Дълго слабо тяло. И с отвратителен характер.

Мег почти се изсмя на глас, като чу последното. Цял ден децата се бяха препирали, защото Талис твърдеше, че неговите домашни задължения са много по-трудни от тези на Кали. Накрая Кали предложи да се разменят. Талис все преувеличаваше своята работа, а и бе така самоуверен, че никога не полагаше достатъчно усилия. Но Кали, въоръжена с простата женска логика, че винаги и за всичко трябва да се труди, се впусна бързо в неговите задължения и приключи далеч по-бързо от него. Така че намекът за дълго слабо тяло и отвратителен характер явно се отнасяха за подигравките на Кали, след като го бе победила в домашното състезание.

— И какво още? — попита Кали. Усмивката й подсказваше, че и без друго знае отговора.

— Мм… Три желания. Обичам трите желания и… Искам повече бой. Да няма толкова целуване този път.

Кали стоя загледана в огъня известно време, после бавно и загадъчно се усмихна. Метна поглед да се увери, че Мег продължава да спи, и започна да разказва за едно злобно момче, превърнато в жълта пеперуда, защото обидило лоша вещица. От магията можело да се отърве само ако открие момиче, което да го хареса заради самия него. Но било доста трудно, защото винаги бил груб с всички и всъщност не знаел как да бъде мил.

Мег не можа да схване веднага какво цели Кали, разказвайки тази пълна с измислици случка. Не беше нещо, научено в селото — Мег никога не бе чувала подобна история; Кали я измисляше, докато разказваше. По някое време Мег отвори очи и се наведе напред, за да чува по-добре — забрави, че се преструва на заспала.

Щом забеляза, че Мег е будна и слуша, Кали млъкна. Нейните истории бяха за Талис и само за него. Никой друг не я бе чувал да разказва, никой не знаеше, че го прави. Това беше тяхна обща тайна и тя си мислеше, че нейните истории му харесват, защото… Защото я обича! Никой друг не би харесал историите. Както в нейната глава постоянно се въртят разни истории, така вероятно в главите на другите се въртят други истории.

Когато млъкна, Талис я сръга в ребрата и настоя да продължи. А и Мег се намръщи, сякаш чакаше с нетърпение да чуе края на приказката на Кали.

Отначало предпазливо, но постепенно все по-уверено Кали продължи; за своя изненада откри, че да те слуша един е приятно, но да имаш публика е още по-приятно.

Кали свърши, но Мег не реагира. Само вдигна плетката от земята и напомни, че е време за сън.

Кали бе разочарована, че Мег не каза нищо за разказа. Дали й хареса? Може би жълти пеперуди, които всъщност са момчета, е нещо доста глупаво.

Целия следващ ден Кали бе унила: едва докосна храната; е, вярно — нахрани зайците и кокошките, но не се радваше на животните като друг път. Единственото, което я оживяваше, бяха намеците към Мег — несъмнено чакаше похвала за приказката.

Но Мег, обикновено толкова чувствителна към желанията на децата, сякаш не разбираше какво иска Кали. Вършеше си работата и не спомена нищо за предишната вечер.

Вечерта седнаха пред огъня и Талис подкани Кали:

— Продължавай. Всичко е наред.

— Не — отказа Кали навъсено, очевидно обидена от мълчанието на Мег през деня.

Няколко минути по-късно, когато главата на Уил започна да клюма над хамута който трябва да се оправи, Мег се обади, и то толкова високо, че Уил почти падна от стола:

— А аз бих искала кон. Бял кон, който… да лети.

Съпругът й я погледна, сякаш бе полудяла.

— Побъркваш се, жено — реши той. — Конете не могат да летят. А даже и да се продава такъв, не можем да си го позволим.

Мег, затрупана с дрехи за кърпене, бе забила поглед в пода, но всъщност цялото й внимание бе насочено към Кали. Беше полу-забавно, полу-сърцераздирателно да я гледа как се цупи цял ден. А Мег бе поласкана, че детето така настойчиво чака похвалата й.

Докато Уил гледаше въпросително съпругата си, очаквайки обяснение за летящите коне, Талис скочи и се развика:

— Да. Бял кон, който лети, и момче, което скача на гърба му и препуска към звездите.

Уил зяпна от изумление.

— Кали, харесва ли ти? — попита Талис насърчително.

Кали седеше с подвити към брадичката и обвити с ръце колене, а на лицето й се мъдреше доволна усмивка. Разбра, че Мег нарочно се е държала така цял ден — да я дразни, както често правеше Талис. Всъщност Мег много харесва нейната приказка. И направи на Кали най-хубавия комплимент, за който един разказвач може да мечтае: поиска да чуе още.

— Не — започна Кали тихичко. — Конят не обича момчетата. Никак не ги обича, защото веднъж едно момче го наранило.

Уил престана да се опитва да разбере какво става. И Мег, и Талис, наведени очаквателно към Кали, мълчаха. Той стори същото.

— Преди момчето да може да язди коня, трябва да спечели доверието му, защото конят всъщност е млада кобила с красива дълга златна грива.

Кали млъкна и Талис разбра, че го чака да зададе въпрос.

— И как спечелва доверието й?

Всички се заслушаха, когато Кали започна да нарежда приказка, пълна с беди и магии.