Джуд Деверо
Спомен (36)

Глава тридесет и шеста

СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД РАЖДАНЕТО, 1588

 

— Мразя мъжете! — обяви Кали яростно, като отместваше опашката на маймунката от устата си.

Тя и Дороти Хадли бяха в някогашната Отровна градина. Все още се наричаше така, макар че под грижите на Кали и Дороти всичко тук се промени. Мина цяла година, откакто Кали дойде в имението Хадли. След първоначалното объркване всеки си намери мястото и сега нещата бяха улегнали. По цял ден Кали работеше в градината, а отец Керис дремеше безгрижно на сянка с мотичка до себе си в случай, че някой реши да се качи на хълма (в крайна сметка той отговаряше за отровните билки, нали?).

Две седмици след като изпратиха Кали на хълма, Дороти откри, че силно й липсва. Полека-лека започна да се измъква от опеката на Едит и да прекарва дните си с Кали. Без видима причина Едит ставаше все по-сърдита и по-тиранична, а освен това Кали бе много по-забавна от сестрите й.

Дороти не споделяше с никого, за да не й се смеят, но докато тя и Кали се трудеха и облагородяваха някогашното буренясало място, Кали разказваше. Разказваше възхитителни неща за любов и без всички онези битки, с които пътуващите разказвачи пълнеха своите истории. В приказките на Кали жените бяха силни и смели и често спасяваха живота на героя.

Докато плевеше самакитката, Дороти въздъхна дълбоко.

— Ще ми се да прекарам толкова дълго с един мъж, че да започна да го мразя. А сега дори и да го кажа, е все едно да обявя, че не обичам канела. Прекалено рядко я има, за да мога да съдя.

Дороти погледна към Кали с надежда, че ще й направи комплимент за шегата.

Кип — така Кали нарече маймунката, която Талис й подари — стоеше неизменно на врата й, залавяше се за кръста й, понякога се качваше дори на главата й, а ако беше уплашена, се криеше под полите й: вкопчваше се за глезена или коляното. Животинчето очевидно оценяваше грижите и любовта, да не говорим за хубавата храна, която получаваше от господарката си. Затова не се отделяше от нея.

Кали обаче не се засмя на остроумието на Дороти както обикновено.

— Ако ги познаваш, щеше да ги мразиш — заяви сериозно тя.

Дороти въздъхна отново.

— Какво е направил този път Талис?

— Защо мислиш, че настроението ми има нещо общо с него? — скастри я Кали. — Какво те кара да мислиш, че изобщо имам нещо общо с него?

Дороти изгледа Кали многозначително. Започваше да си мисли, че да обичаш един мъж е като да ядеш непрекъснато едно и също. След време става доста еднообразно.

— Постоянно мислиш за него, сънуваш го, живееш заради него, всяко твое чувство, твое…

— Ха! — изсмя се Кали, но побърза да се обърне и с настървение започна да копае самакитката. Рязкото й движение така стресна Кип, че почти я задуши с опашката си.

— Дори и да мислех за него, което впрочем не правя, каква полза! Той няма време за мен. По цял ден прекарва с други жени. Танцува с тях, пее им. — Очите й станаха на цепки. — Изпълнява прищевките им.

И Кали започна да имитира Талис и многобройната му дамска свита; удебели гласа си: „О, скъпа лейди, мога ли да ви помогна да носите тази изключително тежка игла? Ще ми разрешите ли да вървя след вас и да прегръщам камъните, по които са стъпвали краката ви? Позволено ли ми е да дишам въздуха, който и вие дишате? Нали не възразявате да коленича пред вас, за да използвате тялото ми да отморите краката си?“

Дороти не се стърпя и се разсмя. Кали бе толкова забавна. Създаваше веселие съвсем непринудено, затова я предпочиташе пред компанията на сестрите си. Освен това Кали привличаше мъжете; те я харесваха. Кали съвсем не си даваше сметка за това — и наяве и насън мислеше единствено за Талис — но през деня и мъже, и снажни момчета все си намираха повод да се отбият в градината. Най-често Кали ги впрягаше на работа и така само за година успя да превърне това отвратително място в нещо изключително красиво.

В момента Кали имитираше дебелана с тромава походка, а срещу нея — едър мъж (можеше да бъде единствено Талис), който я гледа опиянен и върти очи в екстаз. Говореше й, че е изящна като фея, прекрасна като лунен лъч и фина като пух от глухарче.

Кали заби острата мотика в корена на безобидното растение.

— Талис се е превърнал в лъжец, в абсолютно недостойно човешко същество.

— Мисля, че се старае да изучи светския етикет — подметна Дороти, но не сподели с Кали истинските си подозрения. Между Талис и Кали ставаше нещо, свързано с майка й, но Дороти не бе съвсем наясно какво е то. Защо например Талис трябва да изучава толкова много предмети, а Кали — не?

— Нима етикет означава да убеждаваш някоя дебела грозна жена, че е красавица? — попита Кали, без всъщност да очаква отговор.

— Ако е богата — да.

— Тогава той наистина е лъжец.

Дороти продължи да копае. Беше свикнала с гневните изблици на Кали. Ако Талис не бе наблизо, се сърдеше, че не е при нея.

— Не ти ли е хрумвало, че Талис може да се ожени за някоя от тези богати жени? — попита плахо Дороти. — Макар да е любимец на баща ми, той не е първороден син. Няма да получи много пари. Ако иска да живее охолно, трябва да се ожени за богата жена.

— Да — отвърна Кали, а гласът й бе повече от тъжен. — Хрумвало ми е.

Преди да зададе следващия си въпрос, Дороти изчака малко. Изгаряше от любопитство да разбере какво става, но нещо й подсказваше да стои настрана. Едит никога не би заподозряла, че човек може да има скрити подбуди, но за разлика от нея Дороти бе убедена, че онова, което хората казват, и онова, което мислят, са две различни неща.

— Талис предлагал ли ти е да се ожени за теб?

Кали се обърна към нея пребледняла и едва чуто произнесе:

— Не.

Този отговор разсея всички съмнения на Дороти — майка й е замесена. Не знаеше точно как или защо, но определено това бе нейно дело. Алида обожаваше интригите. Обичаше да разправя на едната си дъщеря едно, а на другата — друго. Дороти го бе изпитвала многократно. Щом Талис не е казал на Кали, че всеки час се труди, за да се ожени за нея, очевидно има престъпна причина.

Дороти не е сляпа — вижда как Талис изпива с поглед Кали, как не откъсва очи от нея, ако е наблизо. Дори най-красивата жена на света да е в обятията му в този момент, достатъчно е Кали да се зададе и Талис я пуска. И не е само нейно наблюдение, а на всяка, опитала се да спечели красивия Талис. Как ли не се стараеха да го отвлекат от Кали. Всъщност неговата любов към друга жена го правеше още по-желан, защото бе недостижим.

Така че, ако не е говорил на Кали за женитба, има някакво външно влияние. Наистина, Дороти се ужасяваше от майка си, но стига да можеше да помогне с нещо, не виждаше защо да не го стори: защо Кали и Талис да не се оженят и да си народят половин дузина деца — а и баща й ще им даде пари. Ако се оженят, може би в имението Хадли ще настъпи малко радост.

Дороти се поколеба дали да разкаже на Кали една история, тъй като самата Кали го правеше толкова добре. Все пак се реши:

— Ставало ли е дума как третата ми сестра си намери съпруг? — Не изчака отговора. — Легна с мъж.

Кали се обърна изненадано към Дороти и зачака продължението. Обичаше да разказва истории, но й доставяше и огромно удоволствие да ги слуша.

Като се опитваше да прикрие радостта си, Дороти започна — приятно е да привлечеш вниманието на толкова опитен разказвач като Кали.

— След сватбата на втората ни сестра разбрахме, че татко няма да потърси съпрузи за останалите. Постоянно се тюхкаше колко пари трябват за зестра. Ние бяхме достатъчно малки, за да се тревожим, но Алис бе намислила сама да се захване с разрешаването на проблема. Една вечер след някакъв лов тя си хареса един мъж, нареди да занесат буренце с вино в стаята му и по-късно се мушна в леглото му. Плати щедро на прислужничката си, за да доведе баща ни. Той я завари в леглото на мъжа. Ожениха го за сестра ми, преди да изтрезнее.

Кали мълча известно време. Беше й съвсем ясно към какво я тласка Дороти.

— При Талис няма да има успех — изрече тя бавно, но си личеше, че е обмисляла такъв вариант. — Има изключително чувство за чест. Според него мъжът не бива да се ожени, ако няма пари. А и аз не представлявам никакъв интерес за него. Щом се приближа, и той се извръща.

Дороти се опита да прикрие усмивката си. Тази страна на любовта не й допадаше. Кали постоянно се терзаеше, че Талис не я иска, че предпочита други жени. Но Дороти бе виждала как роклята на Кали се опъва върху напъпилите й гърди, когато се протяга — при тази гледка Талис пребледняваше от желание. Дороти си мислеше, че ако някой мъж я погледне поне веднъж така, ще умре щастлива. Е, ако трябва да е честна — предпочита всички мъже да я гледат така.

Но докато Кали свали ръце, Талис успяваше да се извърне и в следващия миг вече се хвърляше в шеговит двубой с някой мъж наоколо. Доколкото Дороти можеше да прецени, Талис се бореше със страстта си към Кали физически — затова постоянно се движеше, танцуваше, яздеше, ловуваше, размахваше меча. Веднъж Едит не скри учудването си: „Никога ли не спира?“, а Дороти се изсмя. Докато Талис не удовлетвори желанието си за Кали, няма да спре. Той отслабваше видимо независимо как се хранеше, не можеше да навакса енергията, която пропиляваше, за да преодолее влечението си към Кали. Една от дамите обясни, че Талис ставал преди изгрев, за да поплува в ледените води на близката река. Едва ли бе вярно; никой не можеше да се потопи в толкова студена вода.

— Вероятно Талис се нуждае от малко насърчаване — подсказа Дороти, — от някакъв тласък. — Според нея бе достатъчно побутване с перце — стига да го държи Кали, — и влиянието на Алида щеше да бъде разрушено. — Може би трябва да се помисли за подходящо време и място. Ако той… остане с теб, чувството му за чест няма ли да го накара да се ожените?

— Да… — съгласи се Кали колебливо, докато сваляше Кип от врата си. Взе го в ръце, за да погали гладката му козина. — Мислиш ли, че наистина ме възприема като жена? — За нищо на света нямаше да признае на Дороти колко пъти през последната година се опита да накара Талис да я целуне. Всеки път той я отблъскваше и повтаряше: „Не издържам“ и „Ще ме подлудиш“. Само да й каже, че иска да се ожени за нея, а не за някоя от стотиците — не, за някоя от хилядите — жени, които постоянно го наобикалят, Кали щеше да е щастлива. Ако й каже, че я желае, щеше да е доволна; но той не го прави. Не казва нищо. Дороти продължи:

— Ако някоя дама в твоите приказки е влюбена в мъж, заобиколен от красавици, какво ще направи?

Кали се усмихна.

— Ще го принуди да я забележи. — Тя се засмя коварно. — Най-вероятно ще му се яви гола.

Дороти също се усмихна. Именно затова прекарваше толкова време с Кали. Тя умееше да изрази с думи онова, което Дороти чувстваше. Може би защото е израснала във ферма, но понякога Кали съвсем не се държеше като… дама.

— Мисля, че тя би… — подхвана Кали поредната си история. Гласът й прозвуча обещаващо; Кип прижумя, а очите на Дороти се разшириха очаквателно.

 

Талис стоеше пред Алида, а тя усещаше, че сърцето й се изпълва с любов. Не преставаше да се учудва как така през последната година започна да обича това момче повече, отколкото го обичаше съпругът й. С всеки изминал ден силите й се топяха и си даваше сметка, че старата знахарка е сбъркала — нямаше да преживее още една година. Криеше го от Талис, но все по-обилно храчеше кръв. Само билките на Пенела й помагаха да не се разкашля пред Талис.

Както всеки ден, така и днес Талис й разказваше подвизите си, в какво се е отличил, колко е добър във всичко, с което се захване. Ако други не донасяха на Алида, тя можеше да си помисли, че се хвали, но той дори спестяваше по нещо от успехите си. Харесваше й, че споделя всичко за себе си, мислеше си, че е най-добрият й приятел.

Отказваше и за миг да повярва на приказките на старата прислужница. Според Пенела Талис й разказвал всичко подробно, за да я убеди колко много е научил вече, та да му разрешат да се ожени за Кали.

— Приятна му е моята компания! — изсъска Алида на Пенела.

Прислужницата си помнеше урока. От опит знаеше колко по-важни са храната и удобството пред необходимостта да защитиш някого. Не натрапваше мнението си, но продължаваше да разсъждава но въпроса. Пенела намираше за отвратително, че Алида флиртува с Талис; кой би повярвал, че са майка и син!

От друга страна, Алида се държеше към Кали като майка — непрекъснато я порицаваше, не желаеше Кали да изглежда добре. Ако случайно я видеше с разпуснати коси, направо изпадаше в истерия.

Според Пенела Алида използваше Талис да навакса пропуснатото с Джон — цял живот той бе пренебрегвал съпругата си — и с децата си, които, тероризирани от нея, я навестяваха при крайна необходимост.

— Ела, седни тук — покани го Алида и посочи овчата кожа в краката си. Обожаваше той да седи в краката й, за да може да заравя пръсти в косата му, докато говори. Всекидневното му присъствие запълваше една огромна празнина за нея: собствените й деца идваха само ако им бе наредено; Алида страдаше, че родните й синове, за които направи толкова много, я избягваха; а дъщерите й — понякога си мислеше, че просто не им е нужна. На моменти долавяше, че даже Едит я мрази. И то защото я предпази от брак — брак, който само прави жената нещастна. Колко по-добре е да стоиш неомъжена в бащината си къща, а не да се посветиш на съпруг.

Само Талис идваше всеки ден при Алида и разговаряше с нея, докато тя — безсилна — пазеше стаята.

— Искам да се оженя за Кали — заяви Талис, макар и тихо.

Алида въздъхна дълбоко. Започваше лошото. Всеки ден едно и също. Всеки ден той повтаряше неизменно тези думи, настояваше за това. И всеки ден тя искаше да му каже истината. Талис бе предопределен за по-велики дела от обвързването си с дъщерята на Джон Хадли.

— Когато ми казваш, че искаш да се ожениш за Кали, все едно че желаеш смъртта ми. Нали знаеш, че може да стане едва след като мен няма да ме има на този свят.

Обяснението не смути Талис — беше го чувал неведнъж.

— Не е вярно. Искам да се оженя за Кали, защото я обичам и искам да бъда с нея.

— Няма ли да разполагаш с достатъчно време после? Не виждаш ли, че умирам?

Талис не вдигна глава да я погледне със съчувствие, както правеше, щом се отвореше дума за нейната кончина. Алида осъзна, че е време да смени тактиката.

— Ако тя те притеснява прекалено много и ти е трудно да стоиш настрана, по-добре ще бъде да я пратя при баща й. — Талис я погледна с ужас, но тя продължи: — Разбира се, ще ми е извънредно неприятно да го сторя. Нямаш представа що за човек е Гилбърт Рашър. Изключително брутален; страхувам се какво ще се случи на нежно същество като твоята Кали, ако попадне в ръцете му.

— Не! — възпротиви се Талис. — Не я изпращай при него. Ще я избягвам. Ще направя всичко, за да остане тук.

Той извърна глава, защото не желаеше да покаже колко е отчаян. Алида погали косите му.

— Няма да трае още дълго. Скоро ще се махна от живота ти.

Хвана го за брадичката и извърна лицето му към себе си. Усмихна се.

— Хайде почети ми. Не бъди тъжен през последните ми часове. Скоро ще лежа в студената земя и ти отново ще бъдеш щастлив.

Бавно, сякаш изпитваше болка, Талис се надигна и отиде до полицата, където Алида държеше скъпоценните си книги. Наблюдаваше го на слънчевата светлина и си даде сметка колко много го обича. Беше доволна, че ще успее да му даде каквото заслужава. Чезнеше бързо, смъртта й бе съвсем предстояща, усещаше я. Но преди да умре, иска да види Талис приет в кралския двор. Най-голямата й мечта бе да го види с кралицата. Господарката щеше да го хареса!

Докато Талис четеше, Алида галеше косата му. Скоро щеше да забрави девойката, която си мисли, че обича. Сред блясъка на Двора, под лъчезарната усмивка на кралицата от съзнанието на Талис щеше да се изличи цялото му минало. Щеше за забрави онези селяндури, при които израсна; дори нямаше да си спомня девойката, която не е нито красива, нито достатъчно богата, за да е подходяща за него.

Да, помисли си Алида, всичко щеше да се нареди прекрасно: родните й синове щяха да наследят нейния дял от имота, а този възхитителен млад мъж щеше да попадне в Двора и със своята енергия и любов към живота да очарова кралицата точно както накара Алида да го обикне.

Да, реши тя. Време е да започне да действа. Трябва да изпрати да повикат Гилбърт Рашър още днес.

 

— Теб какво те интересува какво правя по цял ден? — изсъска Кали на Талис, а очите й бълваха огън. — Теб какво те засяга?

Докато ги наблюдаваше, на Дороти почти й прилоша. Никога не бе виждала толкова влюбени едно в друго същества; бяха блян за всяка девойка. Талис мислеше единствено за Кали; в мислите на Кали нямаше друг освен Талис. И в същото време не виждаха онова, което всеки в имението Хадли виждаше.

Ето и сега — Кали копаеше в градината, а петима млади мъже предлагаха „помощта“ си. Двамата бяха доста привлекателни, а третият — синът на конския доктор, — макар и с обикновено лице, от врата надолу заслужаваше внимание.

Само Кали не забелязваше цялата тази красота. Всичките тези привлекателни млади мъже идваха тук с надежда да спечелят ръката на дъщерята на благородник, а в тяхно лице Кали виждаше единствено свободна работна ръка.

Но когато Талис пристига, той вижда възлюбената си заобиколена от мъже, сякаш е кралска особа със свитата си.

Цялото това положение само затвърди убеждението на Дороти, че жената не бива да обича един единствен мъж, или поне не дотолкова, че да не забелязва вниманието на останалите. Дороти вече бе сигурна, че не може да се тегли черта между сляпата любов и тоталната глупост.

— Ти си поверена на моите грижи — заяви Талис сковано, вперил очи в широкия гръб на докторския син, приведен над мотиката. Мъжете наоколо се правеха, че не слушат, макар че нищо друго не ги интересуваше повече от разговора им. Само отец Керис не надаваше ухо — както винаги дремеше под дървото. Дори това ядоса Талис. Защо този старец не предпазва девойките, оставени на грижите му? А и защо тази проклета маймунка е постоянно вкопчена в нея? Какво, че именно той й я бе подарил. Просто…

— На твоите грижи? — попита Кали високомерно и прекъсна мислите на Талис. — И кой те е назначил за мой пазач? Ти никога не си тук. Вечно си с нея.

Талис не съобрази веднага кого има предвид. Коя от всичките досадни, грозни жени, които го заобикаляха, предизвикваше ревността й? Не че някога щеше да и признае, но понякога безкрайното им бъбрене го влудяваше. С Кали може да се държи естествено; може да мързелува или да е тъжен, щастлив или глупав — какъвто си иска. А с другите жени трябва да се прави на такъв, какъвто те го искат. Постоянно се налага да е внимателен, грижовен и силен.

— Майка ми? — попита Талис с широко отворени очи. — Ревнуваш от майка ми?

— Тя наистина ли ти е майка? — попита Кали тихо. — Не приличаш на нея.

Талис бе чувал подобни подмятания, но какво значение има чия майка е? Вижда я, че умира, че е самотна, и знае, че само той я посещава доброволно. Знае също, че ако му разрешат да направи каквото иска — да се ожени за Кали, — вероятно и той ще я изостави.

— Тя… — започна Талис и се спря. Не може да каже на Кали, че Алида умира.

— Има нещо, което не споделяш с мен — промълви Кали и той видя, че всеки момент ще се разплаче. — Някога нямахме тайни един от друг.

Талис ужасно много искаше да може да каже на Кали всичко, което се бе заклел, че ще запази в тайна. Не разбираше защо не бива да й признае желанието си да се ожени за нея. Когато питаше Алида, тя отговаряше, че никога повече няма да го види, ако даде да се разбере, че ще се ожени за Кали. И Алида щеше да умре самотна. Как да пренебрегне последното й желание? Не бе ли най-голям грях да не изпълниш нечие предсмъртно желание?

— Понякога не можем да знаем всичко за едни човек — заяви Талис и веднага почувства колко надуто звучи. Не искаше да има тайни от Кали. Неимоверно трудно му бе да не споделя как всеки ден моли за разрешение да се ожени за нея. Спазването на тази клетва бе най-трудното нещо; по-трудно, отколкото на всички други клетви, които бе дал на Алида.

Като се изключи клетвата да остави Кали девствена, разбира се. Това като че ли наистина бе най-трудното. Така силно я желае, че не може дори да си позволи да я докосне по ръката. Щом застане прекалено близо до него, той прави всичко възможно да се отдалечи.

Един ден Хю видя как Талис наблюдава Кали, която, поклащайки бедра, пресече вътрешния двор. Следващите три часа Талис вложи цялата си изобретателност, за да си измисля физически упражнения. И когато — съсипан от умора и плувнал в пот — вдигна кратуната, за да се напие с вода, опитвайки се да разкара образа на Кали от съзнанието си, Хю се приближи до него и приятелски му рече:

— Честта ти се бори срещу устните, бедрата и гърдите на Кали. Наистина ли искаш да победиш?

Талис едва се сдържа да не се разплаче от съчувствието на Хю и от ярката картина на прелестите на Кали.

И ето я сега, сред всичките тези мъже, се оплаква, че той не бил настоятелен в любовта си към нея. Тя не е постоянна. Ако го обича, трябва да му вярва. Прекарва времето си с други жени, защото се налага. Лейди Алида — дори в мислите си не може да я нарече своя майка (Мег бе неговата майка) — настоява да стане рицар, преди да се ожени за Кали — дъщерята на човек свързан с кралския двор. Обучението включва танци, пеене, свирене на лютня и какво ли още не, което отнема ужасно много време и е свързано с толкова сервилни жени.

Вбесяваше се, че Кали не го разбира без много-много приказки. Призна й, че я обича; какво още да направи?

— Сега трябва да те оставя — обяви той внезапно. Без да подозира, тя късаше сърцето му.

Обърна се и се отдалечи. Не се извърна дори когато тя го удари с буца пръст по гърба. Положи усилия и не реагира на изблика от смях на мъжете около нея.

 

От дълго време Дороти лежеше до Кали и се вслушваше в плача й. По-точно — усещаше плача й, защото Кали ридаеше съвсем тихичко, а бедният Кип я наблюдаваше с любопитство и от време на време протягаше розова ръчичка, за да докосне сълзите й. Дороти си мислеше колко странни са тези нощни риданията на Кали — идваха сякаш направо от душата й. Веднъж Кали се пошегува твърде мрачно: „Усещам, че сърцето и душата ми изтичат със сълзите. Ако плача достатъчно дълго, ще остана без сърце и тогава сълзите ми ще спрат.“

Тази вечер бяха останали с отец Керис в малката колиба. За да им позволяват да остават горе, се научиха да лъжат, че старецът е болен и има нужда от помощ. Не желаеха да се връщат в къщата. И Кали, и Дороти чувстваха, че с всеки изминал ден атмосферата в имението Хадли става все по-потискаща. Сякаш наближаваше буря, която ще избухне с такава сила, че ще помете всички и всичко.

Винаги щом можеха, двете оставаха при отец Керис, а той проспиваше и приказките, и действията им.

— Не издържам повече — заяви Дороти, седна в общото им легло и запуши уши. — Омръзнахте ми и двамата. Омръзнахте ми, чуваш ли?

— Кой? — попита Кали и се надигна, търкайки очи. Кип се вкопчи в кръста й. — Нямам престава за кого говориш.

— Как ли пък не! — сряза я Дороти. — Сега, слушай ме, Каласандра. Трябва да направиш нещо, за да избавиш и себе си, и Талис от тази скръб.

— Не те разбирам — подметна Кали небрежно. — Талис Хадли не ми е никакъв. Само защото…

Тя млъкна — Дороти я прекъсна с доста вулгарен израз и продължи:

— Талис така те желае, че се топи от ден на ден. Станал е кожа и кости. От копнеж по теб спря да се храни, учението му страда. Вчера, когато мина край него, се стовари от коня.

— Нима? Не съм забелязала. Но дори и да е паднал, сигурна съм, че няма нищо общо с мен. Аз…

Дороти сграбчи Кали за раменете и я разтърси, без да обръща внимание на протестните писъци на Кип. Искаше да каже на Кали истината — че в дъното на всичко е лейди Алида и само Господ знае какви са мотивите й, — но чувството за самосъхранение бе доста развито у Дороти. По-добре беше да не споменава името на майка си.

— Именно чувството за чест държи Талис настрана от теб и това е всичко. Трябва да се гордееш с него, а не да му се сърдиш.

— Не вярвам. Не мисля, че Талис ме иска. Защо да е така? Не си ли забелязала колко е красива лейди Франсес?

— А ти не си ли забелязала колко е себична? Освен това не я намирам и наполовина толкова хубава, за колкото тя се смята.

Кали погледна Дороти:

— Да, но и двете знаем колко внимание обръщат мъжете на ума у жената. Само погледни Едит: нищо особено на вид, но с ум и все пак — без съпруг.

— И аз също — допълни Дороти онова, което Кали не посмя да изрече. — Знам, че е така. Няма нужда да ми го казваш. Аз съм симпатична, но не достатъчно хубава, за да предизвикам някой мъж да се преборя със скъперничеството на баща ми, за да ме вземе. — Тя не позволи на Кали никакъв коментар по този факт, а продължи: — Но ти имаш шанс! Притежаваш онова, за което аз и сестрите ми така мечтаем.

— Имаш предвид Талис? Искаш да кажеш, че аз имам власт над него? Как може да си го помислиш при всичките онези…

Дороти едва се въздържа да не я удари — как не съзира очевидното! Единственото желание на Дороти бе да събере двамата влюбени, преди майка й да доведе докрай пъклените си замисли. Дори ако се налага, ще заплати с живота си, но иска щастието да влезе в богатата къща. Според Дороти там има прекалено много злато и никаква любов.

— Сега ме слушай и ми помогни да съставим план — настоя Дороти. — Няма да ми повтаряш повече, че Талис не те желае. Мисли, сякаш е една от твоите приказки, и ми помогни да измислим план.

При скептичния поглед на Кали Дороти се усмихна:

— Права си. Това надхвърля възможностите ти.

Кали се намръщи.

— Каква история искаш? Ще се напъна и ще видим какво ще измисля.

— Добре. Чуй какво съм си наумила.

Минаха часове, преди Дороти да заспи, а Кали изобщо не мигна. На сутринта двете млади жени се усмихваха заговорнически.