Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Remembrance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 106 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Бард“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от eva)

Глава двадесет и осма

— Да, да — съгласи се ядосано Алида. — Знам всичко — момичето лесно се поддава на влияние, почти не ти създава проблеми, правиш каквото можеш за нея и това ме радва. Но ме интересува какво мислиш за нея като човек.

Едит погледна, без да схваща за какво говори майка й. Обичаше да докладва на Алида, обичаше да съставя списъци със задачи и да ги изпълнява.

— Тя следва навсякъде онова момче. Искам да кажа — сведе глава и се изчерви, — нашия брат.

— О, Едит, ти си мечтаната от всяка майка дъщеря.

При тези думи Едит вдигна глава. Не бе сигурна дали някога е получавала похвала от майка си. Поне не като тази. Ако представи изряден списък на разходите и се справи отлично с прислугата, майка й най-много да отрони едно разсеяно: „Добре!“, и това бе всичко. Е, беше много повече, отколкото би казал баща й, за когото се съмняваше дали я различава от останалите.

— Благодаря — само толкова успя да произнесе Едит в замяна на голямата похвала.

— Баща ви я доведе, ти я взе под крилото си и се отнасяш така добре с нея. Държиш се сякаш… ви е равна.

Едит не намери какво да отговори, защото наистина гледаше на новодошлата като на равна.

— Ти си с толкова добро сърце, че дори не виждаш разликите. Не те ли притеснява, че говорът й е селски? Нищо важно не е научила през живота си, ако не смятаме за значимо отглеждането на фасул. Нищо чудно да се окаже, че я бива да обработва земята, щом ръцете й не свикват с лютнята. Виждала ли си някога такива ръце? Широки като лопати. Ами краката й! Мислиш ли, че преди да дойте тук, някога е слагала обувки?

Алида се усмихна на ококорената си от изненада дъщеря.

— Виж се как изглеждаш ти! Ти наистина си добра дъщеря, Едит. Най-добрата.

Алида отиде до прозореца, откъдето продължи:

— Едит, моя скъпа, скъпа дъще, мога ли да ти имам доверие?

— Да — промълви Едит с разтреперан глас. Никога не бе виждала майка си така откровена и добра, така нуждаеща се от разбиране. При мисълта, че се е съмнявала дали майка й се интересува от нея или дали я харесва, сълзи овлажниха очите й. — Да, можеш да ми имаш доверие.

— Това момче — Талис, не го ли намираш за привлекателен?

— Той е мой брат. Не мога да преценявам дали е привлекателен или не. Мой дълг е да…

— Разбира се, разбира се — прекъсна я Алида, както винаги раздразнена от липсата на страст у дъщеря си. Седеше срещу нея. Внимателно взе ръцете й в своите, преди да продължи: — През нощта, когато се роди момчето, аз също започнах да раждам. Още не знаеш какво са родилните мъки, но в такъв момент една жена не винаги осъзнава какво става наоколо.

Едит нямаше представа накъде вървят нещата.

— През онази нощ бях затворена с друга жена — смугла, с тъмни коси и очи. — Тя се взря в очите на дъщеря си. — Като очите на момчето.

На Едит й бе необходимо доста време, преди да схване какво казва майка й.

— Мислиш, че децата са били разменени?

Алида сложи ръка върху устните на дъщеря си и се огледа из празната стая, сякаш някой се криеше там.

— Такива неща не се казват на глас. Но ме тревожат от години. Изпитвах прекалено големи болки, за да видя какво дете съм родила. Детето на смуглото момиче се роди по същото време. Всичко бе така объркано.

— Но тогава… — прошепна Едит.

Алида се наведе напред към дъщеря си и също шепнешком каза:

— Да, това означава, че Талис не ви е брат; че Каласандра е ваша сестра. Прилича на вас и би могла да е моя дъщеря, не мислиш ли?

— Дороти смята така, но аз… — Едит реши, че е по-добре да не съобщава на майка си как се бе подиграла на Дороти, че говори такива глупости.

— О, Едит. Какво да правя? Виждаш как баща ти боготвори момчето. Как да отида при него и да споделя съмнението си, че Талис може да не е негов син, а по-вероятно е да има още една дъщеря, която дори не струва колкото другите? — За миг тя покри лицето си с ръце. — Нямам никого на този свят, с когото да мога да го споделя.

— Можеш да ми имаш доверие, майко — проговори Едит нежно, — чувствайки се по-привилегирована от когато и да било.

— Мога ли, Едит? Наистина ли?

Преди Едит да успее да проговори, Алида продължи:

— Надявам се да е така, защото научих за един вдовец, който си търси съпруга. На тридесет години е и има две сладки момчета, които отчаяно се нуждаят от майка. Казват, че съпругата му била отвратителна домакиня, така че човекът ще е много благодарен на жена, която да се грижи за имотите му и да гледа децата му.

Едит така силно стисна ръцете на майка си, че я нарани.

— Ще направя всичко за теб, майко. Всичко.

— Каква добра дъщеря си ти. Е, тогава да обсъдим някои неща. Според мен на това момче, на този Талис, трябва да бъдат дадени няколко урока: по танци, по обноски, да свири на лютня, как се ухажва жена — такива неща. Мислиш ли, че Джоана и Дороти биха му помогнали?

Едит трябваше да внимава да не се разсмее. Всяка от сестрите й бе готова да продаде душата си, само да може да се докосне до красивия Талис. Чудеше се дали сърцето на Джоана нямаше да се пръсне, ако Талис я хване, за да й помогне да се качи на кон.

— Да, мисля че ще мога да ги убедя, макар да са доста заети.

Не бързаше да увери майка си, че с радост ще го сторят — ами ако си помисли, че дъщерите й не се държат както подобава.

— Да, сигурна съм — каза Алида. Прекрасно знаеше, че из околността няма педя плат, който „заетите“ й дъщери да не са избродирали.

— И, Едит… продължи тя невинно — смяташ ли, че е редно Каласандра да прекарва толкова много време с момчето? Не можеш ли да й намериш подходящо занимание? Например да се грижи за някоя градина — нали разбира от тези неща. — Вдигна глава, сякаш току-що я бе осенила идея. — Отец Керис се нуждае от помощник да отглежда лековитите си билки.

Дъхът на Едит секна. Въпросната градина бе пълна с отровни растения: самакитка, беладона, бучиниш, попадийно семе — всички билки, използвани за сън или за облекчаване на болка, но ако не се прецени дозата — можеха да убият. Отглеждаха се в отделна градина, за да не се объркат с подправките за кухнята. Отровната градина, както я наричаха, бе на върха на хълма почти на два километра от къщата и там не ходеше никой.

Изведнъж хиляди въпроси се родиха в главата на порядъчната Едит.

— Ако Кали е наша сестра, редно ли е да бъде изпратена в Отровната градина? Там е ужасно пусто; може да й се случи нещо лошо; това не е работа за дама. И щом всички смятат, че Талис е наш брат, какво ще си помислят, като видят сестрите ми да потреперват при всяко негово докосване, както неминуемо ще стане. А щом…

— Едит — прекъсна я майка й строго, — отнасям се с теб не като с дете, а като с възрастен човек, какъвто си. Освен това ти поверих една голяма тайна. Разчитам, че ще я опазиш, за да оправдаеш доверието ми. И те оставям сама да прецениш какво ще сториш и какво — не. Никога не бих те помолила да свършиш нещо, което смяташ, че не е редно. — Тя се наклони напред. — Но каквото и да направиш, никога не бива да загатваш дори пред баща си или пред сестрите си, че има съмнение кои са родителите на момчето. Разбираш ли ме?

Едит се поколеба, а Алида се усмихна и добави:

— Вдовецът се казва Алън. По-висок е от баща ти и е изключително привлекателен. Няма да остане дълго без съпруга. Скоро ще трябва да отида до дома на Гилбърт Рашър. Може би тогава ще се отбия и при Алън и ще му споделя каква предана, изпълнителна, послушна дъщеря си. Колко ми помагаш, когато най-много имам нужда от теб, и че човек може напълно да ти се довери. — Тя помилва Едит по бузата. — И ще му кажа колко си хубава. Докато свърша да говоря, ще е вписал името си в брачен договор. Убедена съм. — И се засмя подкупващо. — Помисли си, Едит. Догодина по това време може да си трудна с дете. Искаш ли?

От думите на майка й дъхът на Едит секна, ръцете й потрепериха само при мисълта за собствена къща, която да върти! Съпруг, дете.

— Ще опазя тайната. Ще се разпоредя момчето да получава уроци и… — не можа да се насили да произнесе името на момичето — щеше отново да се сети, че вероятно им е родна сестра — …ще се погрижа тя да отиде в Отровната градина.

— Чудесно! — възкликна Алида и целуна дъщеря си. — Радвам се, че се разбрахме. А сега върви — отсече изведнъж. Бе приключила с Едит; получи каквото искаше от нея — пълно подчинение.

По-късно, когато остана насаме с Пенела — вече четири дни тя не бе изпитвала глад, — Алида каза:

— Напомни ми да потърся съпруг за Едит. Ще е трудно. Прецъфтяла е.

— Ъхъ — изсумтя Пенела, защото устата й бе пълна и не можеше да говори.