Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Remembrance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 106 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Бард“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от eva)

Глава тридесет и пета

Лесно ще спечели пак Кали, мислеше си Талис. Разбира се, че не се интересува от онзи бледокос самохвалко, след когото припка сега. Добре де, може и да не й е обръщал особено внимание напоследък, но си има уважителни причини. А и тя не прекарва времето си с него — и то без да има причина.

Нещо в него му подсказваше, че ако може, тя щеше да е при него, но бе натоварена със задачата по цял ден да се грижи за онази противна градина. Талис я посети и втори път, в компанията на четири жени, ала Кали не реагира по очаквания начин. Не показа нрава си — не се бори за него. Държа се направо презрително и към него, и към свитата му от богато облечени жени.

— Те ли ти помагат да се обличаш? Къпят ли те? — попита го тя.

— Стига да пожелая — не й остана длъжен той, стараейки се да я разгневи.

Но тя не се ядоса. Напротив — ядоса се той.

— Какво ти става? — попита я раздразнено.

Тя го погледна с повдигнати вежди, сякаш знаеше точно какво иска да чуе от нея.

— Жената е готова да умре за мъж, който я иска, но не желае да си има работа със страхливец.

Не разбра какво иска да каже, но тонът й го влуди. Тръгна си. Избягваше я, сигурен, че тя скоро ще го потърси и ще се извини, загдето го е нарекла страхливец. Ала Кали не дойде да моли за прошка и Талис откри, че с всеки изминат ден силите му намаляват. Само преди седмици бе най-силният човек в имението Хадли, а сега се взираше във всяка сянка, да не би Кали да се крие там. Чудеше се какво прави горе на хълма по цял ден с оня… оня човек, който се влачи при нея. Знаеше, че нощем плаче. Щом е толкова нещастна, защо не идва? Защо не постъпи като онази Кали, когато той флиртува с циганката? Тогава обърна сергията със стоката върху главата му.

Сега Талис искаше нещата да са каквито бяха. Копнееше за силата, вдъхвана му от Кали. Беше абсурдно, разбира се, защото не е възможно силата му да зависи нейното присъствие, но, от друга страна, сякаш е тъкмо така.

Какво може да стори, за да я спечели пак, чудеше се той. Нещо бързо и лесно, което няма да го затрудни особено.

Докато си проправяше път през тълпата, видя мъж с дресирани маймуни, готов да започне номера си на сцената. Веднъж той и Кали се измъкнаха от Уил, за да гледат точно такъв изпълнител, появил се в селото. Когато Уил бе с гръб към тях, Кали открадна най-хубавите плодове от сергията, напълни цяла кофа и ги отнесоха на маймунките. Докато ги хранеше, се смееше от удоволствие и с любопитство оглеждаше малките им розови ръчички, които се бутаха в пръстите й. Наговори им разни глупави неща — в смисъл, че се нуждаят от любов и й се ще да ги отведе вкъщи. А Талис и обърна внимание, че те няма да са й от голяма полза, дори ще бъдат направо безполезни, освен ако не ги обучи да доят кравите например — задължение, което Талис ненавиждаше.

Сега, втренчен в мъжа с маймуните, Талис импулсивно обяви:

— Искам да купя една от малките ти животинки.

Мъжът се засмя и обясни, че никоя не се продава — няма достатъчно злато на света, което да го накара да се раздели с която и да е от любимите му маймунки. Тридесет минути по-късно у Талис не бе останала нито една монета, получена от лорд Джон Хадли, откакто бе пристигнал в имението; лиши се и от красиво избродираните ръкавици, подарък от лейди Алида. Но под ризата му шаваше малка маймунка почти бебе. (Мъжът се бе опитал да му пробута беззъбо старо животинче, ала Талис не бе прекарал живота си във фермата напразно.)

Събрал достатъчно сигурност, Талис тръгна натам, където знаеше, че Кали се разхожда с оня мършав Фробишър. Бе убеден, че е достатъчно да й поднесе маймунката и тя ще се озове в прегръдките му. И отново всичко ще бъде наред. Ще се махнат от панаира, ще отидат на хълма и просто ще поседят. Тя може да му разказва истории и да му бели праскови. Как му се иска да я смае с последните си лудории по време на тренировките. Чудесно ще бъде тя да му повтаря, че е смел, силен и великолепен, както правеше някога.

— Кали — подхвана той, застанал пред нея с усмивка на очакване. Ей сега, щом види какво й носи, ще се разтопи от благодарност.

— Какво искаш? — попита тя студено.

— Имам нещо за теб.

Извади маймунката от пазвата си и я задържа в ръка, докато тя премигаше на светлината.

— Ооо… — възторгна се Кали и посегна към животинчето. Лицето й започна да излъчва мекота — точно както се бе надявал.

— Талис! Къде си?

— Търсихме те навсякъде.

— Трябва да ни придружиш.

— Искаме да видим всичко и само ти можеш да ни го покажеш.

При глъчката на жените зад гърба му Талис инстинктивно прибра животинчето под ризата си.

— И аз ви търсих — бързо отговори той, вече с лице към тях, като се опитваше да се усмихне на петте възхитително облечени дами, всичките вперили в него обещаващи погледи. Защо се появиха точно сега, помисли си той. Само още три минути, и Кали щеше да е негова.

— Ще ви взема след… — обърна се към Кали, но откри, че нея вече я няма. Бе хванала Фробишър под ръка и се отдалечаваше.

За миг главата на Талис се завъртя — не разбираше какво става. Какво иска Кали от него? Какво й е?

Едва сега започна да вниква в някои думи, чути през последните дни: страхливец и боря се. Според Уил Кали мисли, че той не я обича, и Талис се бе изсмял.

— Казвал ли си й някога, че я обичаш? — бе го попитал Уил. — Жените винаги искат да го чуват.

— Разбира се — бе отвърнал Талис, но не бе посмял да погледне Уил в очите. Е, какво толкова, ако не е изрекъл думите на глас. Кали знае какво изпитва към нея. Нали всеки ден й разправя какво чувства? Позволява й да…

Какво още бе подхвърлил Уил? „Жените искат нещо повече от това да те хранят с лъжичка и да ти повтарят колко си привлекателен. Във всичките приказки на Кали мъжът убива дракон, за да спечели дамата на сърцето си. Мъжът полага усилия, за да спечели жената, която обича.“

В този миг Талис погледна към рояка жени, устремени към него: блестящите им сребристи дрехи бяха люспите на възхитителен дракон; бижутата им — очите на дракона; възбудените им лица — огънят, блъвнал от ноздрите му. А Алейн Фробишър — пазачът на дракона.

— Кали! — провикна се Талис и се затича след нея. Жените повдигнаха поли и го последваха. Те наистина го бяха търсили цял ден и сега, когато го откриха, нямаха намерение да го изпуснат.

— Кали! Кали! — крещеше Талис, докато тя най-после спря. На лицето й имаше израз на отвращение.

Талис спря точно пред нея. Ясно си даваше сметка, че петте жени са зад гърба му, виждаше нахалния Фробишър пред себе си, а с периферното си зрение улови, че Филип и Джеймс се приближават. Не, не желаеше да изглежда като глупак пред всичките тези хора. Не можеше да допусне да му се присмиват. Искаше да е рицар, когото всички уважават, от когото се възхищават, някой…

— Какво си се лепнал за мен? — гласът на Кали бе отровен. — Виж колко хора те чакат.

— Кали, аз… — той преглътна. Пое си дълбоко дъх. — Обичам те.

Господ да му е на помощ, но се чувстваше така неловко, че произнесе последните думи извънредно високо и най-малко петдесет души се обърнаха към тях. А жените, Фробишър, Филип и Джеймс бяха, разбира се, приковани на място.

— Талис! — очите на Кали бяха широко отворени. — Хората ни гледат.

Опитваше се да му внуши, че това е нещо много лично и не е предназначено за други уши. Винаги се бяха старали околните да не разберат за чувствата им — е, поне си мислеха, че успяват.

За своя изненада Талис усети пот по челото си. Обикновено обичаше тълпата да го гледа, харесваше му да е на показ и обожаваше публиката. Но да излива най-съкровените си чувства пред всички, не го изпълваше с възторг.

— Обичам те — повтори той и откри, че сега е по-лесно.

Кали се изчерви.

— Радвам се — прошепна тя. — Ще поговорим по-късно. А сега по-добре върви. Хората те чакат. — Тя кимна към жените зад гърба му и понечи да тръгне с Алейн.

— Не! — Талис задържа Кали. — Не искам да отиваш с него. Искам да дойдеш с мен.

Една от жените се приближи и сложи ръка върху Талис. Беше лейди Франсес — братовчедка на семейство Хадли, доста красива. Лейди Алида тайничко й бе обещала този възхитителен мъж за съпруг и тя не възнамеряваше да му позволи да говори по този начин.

— Трябва да дойдеш с мен, Талис — отсече тя решително.

— Да, послушай я — обади се и Кали и пак понечи да тръгне.

Само за миг Талис се поколеба, но Кали улови настроението му. Талис обаче осъзна какво би означавало да загуби Кали. Какво го интересуваше, че всички тук ще чуят какво е на сърцето му? Ще чуят, че я обича. Та какво ще бъде той или светът без Кали?

— Кали — започна Талис, — моя любов. Единствена моя любов. Любовта на живота ми. Обичам те. Не се ли интересуваш поне малко от мен?

Кали бе сигурна, че дори ходилата й се изчервяват. Бе копняла Талис да й признае, че я обича, да покаже на онези злобарки какво изпитва към нея, но не искаше да я засрамва пред цялото село.

— Моля те, Талис — обърна се тя отново към него. Но него го нямаше. Трябваха й няколко секунди, за да си даде сметка, че той е паднал на колене, а ръцете му са скръстени върху сърцето. Видя го да протяга умолително ръце. Кали бе така поразена, че остана безмълвна.

— Кали, моя единствена истинска любима, кажи, че и ти ме обичаш, иначе ще умра тук и сега.

— Наистина, Талис! — възмути се лейди Франсес, вживяла се в ролята си на бъдеща съпруга, без Талис да има и най-малка представа за това. — Държиш се като истински глупак.

— Ако да си влюбен значи да си глупак, то аз съм най-глупавият мъж на света. Ще си умра като глупак. Кали, трябва да кажеш, че ме обичаш.

Кали чакаше земята да я погълне. Бяха привлекли огромна публика. Хората зарязаха платени представления и се тълпяха да наблюдават как този възхитителен млад мъж се прави на глупак.

— Да, да, обичам те — изрече тихо и набързо Кали. — А ти стани и се дръж прилично.

Всъщност сега, когато бе започнал цялото това изпълнение, Талис откри, че не му е толкова неприятно. Всички мъже наоколо — а те се увеличаваха с всяка секунда — сякаш казваха: „И аз съм бил там, където си ти сега.“ А жените го гледаха, като че ли наистина е убил дракон.

Талис сграбчи изкаляния край на полата на Кали и повдигайки го към устните си, заяви:

— Красива моя Каласандра, не съм достоен да целуна тази свещена дреха.

— Тогава недей! — заяви Кали и изтръгна полите си от ръката му.

— Талис! — обади се и лейди Франсес. — Един рицар не се държи така.

— Как да се държа, когато сърцето ми прелива от любов? Не усещам нищо друго освен болка в гърдите, защото възлюблената ми не е готова да ми прости. Опасявам се, мили хора, които ни наблюдавате, че ужасно я пренебрегвах. О, моля те, прости ми, че бях увлечен по хубостта на други жени.

— Не можем да го виним за това — обади се някакъв мъж, но жена му го дръпна за ухото и той извика от болка.

— Талис, умолявам те, стани — просъска Кали.

— Не и докато не кажеш, че си ми простила.

— Да, разбира се, че ти прощавам — съгласи се тя бързо. — Само стани!

— Искам да получа твоята любов и твоята прошка. Трябва… — при тези думи той кръстоса енергично ръце на гърдите. Бедната заспала маймунка изквича и се опита да се измъкне изпод ризата на Талис. Лошото бе, че заби нокти не в плата, а в кожата му.

С болезнен вик Талис измъкна сърдитото същество от пазвата си и го поднесе на Кали. Направи го театрално — свеждайки глава, все още на колене, той предложи маймунката на Кали.

Като видя животинчето, Кали се усмихна.

— Хайде — подкани я някакъв мъж. — Вземи маймунката.

Ала гласът на лейди Франсес стресна животинката.

— Талис, всичко това ми омръзна! Не се чувствам добре и ти трябва да ме съпроводиш до вкъщи! И разкарай това отвратително нещо!

Тя възнамеряваше само да отблъсне животното от ръцете на Талис, но то, клетото, бе преживяло достатъчно за един ден. Обръщайки се светкавично, захапа лейди Франсес за пръста и тутакси й потече кръв. А когато дамата изпищя, сякаш пронизана от пика, изплашеното животинче скочи от ръцете на Талис върху рамото на Алейн и го сграбчи за косата. Алейн замахна да го смачка, но то се премести върху буре за дъждовна вода и остана да гледа оттам с премигващи очи тълпата.

— О, Тали — обади се Кали със сълзи в гласа. — Не можеш да го оставиш да избяга.

Това, че Кали спомена галеното му име, убеди Талис, че отново я е спечелил, и той придоби нови сили. Изтегли меча си с добре усвоен жест и го доближи до лицето си — носът му докосна острието.

— Ще отдам живота си на този подвиг, моя прекрасна дамо. По-скоро бих умрял, но ще върна маймунката при вас. Ще изкача най-високата планина, ще мина през огън, ще преплувам океани. Ще…

— Най-вероятно ще го умориш от приказки — прекъсна го Кали и разсмя тълпата. — Хайде, мързеливецо, иди и вземи маймунката!

За пръв път, откакто бе пристигнал в имението Хадли, Талис се чувстваше така щастлив. Стана, метна меча си на Джеймс и тръгна към бурето, където стъписаното животинче се чудеше какво да прави. Като мина край Кали, Талис пое ръката й, канейки се да я целуне.

— Ако позволите, моя лейди. Едно докосване до сладката ви кожа, една милувка на ръката, един…

Спря, защото Кали, раздразнена от безкрайните му приказки, сграбчи главата му и звучно го целуна по устата.

— Спри да дърдориш и върви! — нареди тя, като го оттласна от себе си.

Под звучния смях на тълпата — вече нямаше човек на панаира, който да не гледа този импровизиран спектакъл — Талис тръгна към буретата. Хората се катереха по покривите, по раменете си, само и само да виждат по-добре.

— Шшшт! — подкани Талис всички да млъкнат, докато се приближаваше към подплашената маймунка. Придвижваше се на пръсти, а тълпата се превиваше от смях.

— Моля те, маймунке — нареждаше Талис високо, така че и мъртвите можеха да го чуят (в случая — и най-отдалечените зрители), — не бива да бягаш. Нужна си ми, за да докажа на моята дама, че означава всичко за мен. Трябва да й докажа колко я обичам. Налага се…

Лейди Франсес, отвратена от цялата нелепост, си проби път през тълпата:

— Наистина, Талис, това не е поведение. Лейди Алида ще ти се разсърди.

— Шшшт! — призова я Талис с пръст до устните. — Налага се да спася това сладко създание.

— Това е отвратителна гад и аз… — лейди Франсес млъкна, тъй като осъзна, че всички я гледат и злодеят е тя.

— Пст! — извика тя и подплашената животинка скочи от бурето на покрива. А дамата вдигна поли и разбута околните, за да мине.

Колебанието на Талис трая само миг. Високият покрив имаше вид като че ли ще се срине всеки мих. Това собствено бе обор без врати, където едно вързано магаре зобеше сплъстена слама. От години никой не си бе дал труд да потегне съборетината — зееха дупки, на места висяха греди, всичко се люлееше.

Но Талис се сети за последните месеци, прекарани без Кали, и колебанието му бе дотук.

— Не! — извика Кали и го хвана здраво за глезена, докато той се катереше по третото бури. — Талис, това вече е прекалено. Покривът е опасен. Ще се пребиеш.

Той я погледна отгоре и в очите му нямаше ни най-малко раздразнение; не бяха очи на човек, който дава представление за пред хората.

— Предпочитам да умра, но не и да се опитам да живея без теб — думите идваха дълбоко от сърцето му.

Каза го единствено за да го чуе Кали, но още най-малко десет души наоколо станаха свидетели на признанието и побързаха да го съобщят на останалите. По-късно се разправяше, че поне три жени са припаднали от пристъп на романтично опиянение, но нищо чудно да им бе прилошало от навалицата.

Талис умело се метна на водоскока и се изкатери до стръмния покрив. Знаеше, че ако все още някъде държи, това е по ръба. Стъпи ли на самия покрив, ще поддаде и той ще се стовари долу.

Обладан от чувството на въжеиграча, когото искаше да гледат с Кали, Талис тръгна по ръба с опънати встрани ръце. Бавно се приближаваше към маймунката.

Кали мислеше, че ще умре; стиснала брадичка с ръце, тя дишаше учестено и не сваляше очи от Талис там горе.

— Бавно, бавно — шепнеше някой до нея. Забеляза че е въжеиграчът, чийто номер бе гледала преди малко. — Чувството му за равновесие е добро. Ако се съсредоточи, ще успее.

Талис успя. Премина цялата дължина по корниза и се протегна, за да хване подплашеното животинче. Маймунката знаеше, че човек означава храна, затова не побягна. Но все още бе извън обсега на Талис.

Долу всички затаиха дъх.

Сърцето на Кали пулсираше в гърлото. Тя се приближи към постройката.

— Какво? Да не би да го хванеш, ако падне? — подвикна някои и тълпата се разсмя.

Да, помисли си Кали. Ще го хвана. В следващия миг изпищя:

— Неее!

Талис бе вдигнал крак, за да стъпи на прогнилия покрив.

Лицето му имаше онзи решителен израз, който Кали отлично знаеше какво означава — нищо няма да го спре. Предпазливо направи една крачка, после — втора. На третата стигна до маймунката и тя радостно скочи в ръцете му.

Талис я вдигна триумфално, за да покаже победата си на Кали, а тя не се сдържа и заръкопляска. От тълпата се разнесе радостен възглас.

Вероятно вибрациите от шума довършиха стария покрив и го сринаха — заедно с Талис. В един миг той имаше опора под краката си, а в следващия — полетя надолу към мръсната слама.

Всички наоколо избухнаха в смях, защото Кали се втурна сякаш наистина възнамеряваше да го хване, преди да е тупнал долу. В миг Талис, Кали и маймунката се озоваха до разгневеното магаре.

В продължение на няколко минути старият обор ехтеше от рева на магарето и писъците на маймунката. Косите на Кали покриваха Талис и маймунката се озова като в клетка.

— Стойте мирни! — крещеше Талис, докато се мъчеше да я освободи.

Но Кали не можеше да не мърда, защото животинката се мъчеше да се отскубне, а магарето бранеше храната си.

Това се оказа най-добрият спектакъл на панаира: романтика и вълнения, от които ти секва дъха.

Най-после Талис и Кали успяха да се освободят, без никой да им се притече на помощ. Доста церемониално Талис поднесе маймунката на Кали.

— С цялата ми любов — обяви той високо.

Тя прие подаръка, а в отговор Талис направи жест, че сега животът му може наистина да започне отново. Изведе я от мръсния обор и двамата поеха към хълма с Отровната градина. Зад гърба им тълпата се смееше и възторжено повтаряше, че никога не е имало по-хубав панаирен ден.