Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Remembrance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 106 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Бард“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от eva)

Глава втора

— Ти не би трябвало да си тук — започна астроложката Нора. — Къде би трябвало да си?

— Пред компютъра?

Все ме избиваше на шеги, но нали тя бе ясновидката, а не аз? Не беше ли редно тя да пророкува къде би трябвало да бъда?

— Ти си влюбена в някого; дълбоко влюбена, но нещо не е както трябва. Нещо пречи на тази любов. Какво е то?

Седях срещу нея в един от редките си пристъпи на мълчание и я наблюдавах. Беше прекалено близо до истината, но дори да ми набиваха клечки под ноктите, нямаше да й помогна. През последните няколко месеца бях обходила прекалено много от така наречените медиуми, които се опитваха да разгадаят моя проблем.

Като начало — не мислех, че тази жена е прочела дори наръчника на гадателя.

Нора не приличаше на врачка. Предполага се, че онези, които гледат на ръце и т.н., си скубят веждите, рисуват ги по лицето си където решат, носят огромни обици и замятат раменете си с евтини шалове в крещящи цветове, Нора не правеше нищо подобно. Имаше миловидно кръгло лице, огромни кафяви очи, тъмни късо подстригани коси, както изискваше модата, и небрежни, но подобаващи на дама дрехи. Изглеждаше нормална и приятна. Ни най-малко чудновата.

Можех да приема, че не е наясно как се обличат врачките, но защо не ми казва каквото казват всички — че ще срещна висок тъмен мъж и т.н. и т.н.

И най-вече тя не биваше да ми задава въпроси.

Поех дълбоко дъх:

— Не знам какво пречи, но знам че не съм влюбена в никого.

Гласът ми бе пълен със сарказъм. Обилната терапия през последните няколко месеца ме убеди, че не мога да съм влюбена в човек, който не съществува. И освен това ми стана неприятен подходът на Нора, начинът й да ми съобщи не че ще срещна мъж и ще го обикна, а че вече съм влюбена. Знаех, че не е вярно. В живота ми нямаше никакъв мъж, поне никакъв от плът и кръв. Реших, че тя е най-лошият медиум, на когото съм попадала.

Твърде раздразнена, че ме прави на будала — знаех, че трябва да настоявам за правата си и да поискам обратно парите си — заприбирах нещата си и се готвех да си тръгна.

— Много благодаря — заявих с доста неприятен тон, — но…

— Ти не знаеш, че го обичаш, защото още не си го срещнала.

Седнах отново. Сега вече имаше някакъв напредък. Сега вече се приближавахме към високия тъмен непознат. И, което беше още по-добре — привлекателният непознат беше предварително обикнат. Може би беше мъжът, който ще извади Джами от ума и сърцето ми. И може би Нора все пак си разбираше от занаята.

— Кога ще срещна този мъж? — попитах, защото бях наясно как се играе тази игра.

Нора продължи да седи и да ме наблюдава, без да пророни дума; наблюдавах я и аз. Слава Богу, че не й плащах на час.

— Извинявай — промълви тя и погледна настрана. — Просто се зачетох в мислите ти.

Това изявление замая главата ми. Какви ли бяха мислите ми? Можеше ли да чете мислите на всеки по всяко време? Какво се въртеше в хорските глави? Можеше ли да седи до някой тип в автобуса и да разбере, че замисля убийство. Сигурна бях, че си заслужава да се напише за това.

Но същевременно се съмнявах, че някой е способен да чете чужди мисли.

Докато чаках, Нора прекара ръка по лицето си (едно доказателство, че не се гримира, за което й завиждах; косата и кожата ми са толкова бледи, че ако съм без грим, приличам на заек).

— Ти си много нещастен човек.

Рязко си поех дъх. Никой никога не ми беше споменавал подобно нещо. Бях преуспяваща, самоуверена, хубава, умна и т.н. Въобще бях всичко, което се бях надявала, че ще бъда.

Погледнах Нора възмутено.

— Аз съм доста преуспяваща писателка.

По дяволите! — помислих си. Основно правило бе никога да не казваш нищо на медиумите; нека те ти кажат каквото могат.

— В живота парите не означават нищо — поясни Нора. — Нито пък успехът. Може да си царица и пак да не направиш нищо с живота си.

Британското кралско семейство е доказателство, нали?

— От какво се състои успехът? — попитах аз, като изоставих сарказма, за да чуя и нечие друго мнение.

— Да даваш и да получаваш любов — отвърна тя.

Любов, помислих си аз. Любовта е нещо, за което пиша. Особено да дариш любов на някой мъж. Но в момента не разполагах с мъж от плът и кръв, когото да обичам.

— Имам приятели — чух се да изричам. — Обичам много хора и те ме обичат. — Звучах като капризно дете.

— Не — отсече тя. — Става въпрос за нещо друго.

Вероятно съм изглеждала раздразнена или сякаш всеки момент ще се разплача — нещо, което точно отговаряше на настроението ми. Склонна съм към самосъжаление и нейната констатация, че не съм щастлива, отприщи у мен някои спомени. Бях дочула, че сватбата на Стийв била великолепна.

— Сигурно трябва да обясня — продължи Нора. — Много жени могат да са щастливи с всеки или… Е, може би с един от всеки двадесет мъже. Но те не изискват много. Мечтаят за някой симпатичен мъж, който ще ги издържа, ще си играе с децата. Те…

— Всяка жена го иска.

Имам ужасния навик да прекъсвам хората. Мога да съществувам единствено в Ню Йорк, където хората говорят един през друг.

— Да, точно това казвам и аз — продължи Нора с втренчен в мен поглед, който подсказваше, че съм се държала невъзпитано и че духът й е по-силен, отколкото смятах първоначално. — Повечето жени искат мъжът да е добър с тях и те го избират по сходство, раса, пари, образование и други подобни.

После млъкна. Добре, помислих си, поднесе ми пролога, но къде е същината на историята? Чудех се какво да кажа, защото тя сякаш чакаше да проговоря.

Понякога мисълта ми е като бръснач, но друг път сякаш заспива.

— Е — попитах накрая, — а аз какво искам?

Нора ми се усмихна така сладко, че за миг си помислих, че съм в първи клас и току-що съм получила червена точка от учителката.

— Ти — подхвана тя с игриви пламъчета в очите — искаш всичко. Искаш Велика Страст, Голяма Романтика. Искаш звездите и луната. Искаш мъж, прекрасен и силен, и едновременно с това нежен и слаб, мъж привлекателен и талантлив, и… — Направи пауза, вторачи се в очите ми и продължи: — Искаш мъж, който да може да обича. Да обича с цялото си същество, така както ти ще го обичаш.

Отпуснах се на стола. Не бях в състояние да откъсна очи от нея. За месеци терапевти, самоучители, гледачи на ръка, астролози — всички вкупом — не бяха разкрили за мен толкова, колкото тази жена за няколко минути.

— Да — едва, прошепнах аз. — Искам всичко това.

Бях така развълнувана, че нямах сили да говоря.

За жалост Нора ме погледна строго.

— Ще трябва да се задоволиш с по-малко.

В главата ми започна да се избистря. За какво всъщност говорехме? Чувството ми за хумор се възвърна.

— Добре — съгласих се аз. — Ще се задоволя и с половината. Имаш ли привлекателни братовчеди? Но не червенокоси. Не ги харесвам.

Нора дори не се усмихна.

— Не. Никой няма да те задоволи. Ще го познаеш, когато го видиш.

Настроението ми се развали. Аха, значи се оказа една от ония, дето ти пробутват номера ще-го-познаеш-когато-го-видиш. А аз исках адрес или поне телефонен номер. Исках някой, който ще изтика Джами от ума ми.

Нора ме гледаше, сякаш пак четеше мислите ми. Нека се рови в съзнанието ми колкото иска. Каквото и да имаше в главата ми, вече бе записано на хартия и продадено на издателството ми. И ако тя „виждаше“ Джами, можех честно да кажа, че той просто е един от моите хартиени герои.

— Е — започнах аз с неприятен тон, — предсказваш ли бъдещето или само съобщаваш неща, които не може да се случат?

— Твоето бъдеще е твоето настояще. Ако желаеш, така да бъде.

По дяволите! Ненавиждам неясния изказ. Мразя истории с мистични празнословия — какво казало Слънцето на Луната. Ако в някоя от моите книги напишех нещо от рода на това, което Нора ми каза, Дариа щеше да ми се изсмее и да ми обърне внимание, че е пълна безсмислица.

Реших да въведа малко логика в разговора ни.

— Първо заявяваш, че ме чака прекрасен мъж, а после — че останалата част от живота ми ще остане непроменена. Предполагам, това означава, че дори няма да срещна този мъж. Казваш, че животът ми е такъв, какъвто го искам, което вероятно значи, че дори да срещна този мъж, може да се окажа достатъчно глупава и да му обърна гръб.

— Да.

Еее! Смятах да я накарам да ми обясни, а не да се съгласява с мен. Втренчих се в нея, за да я притисна.

— Кога и къде ще срещна този изумителен мъж?

Тя не се поколеба нито за миг:

— След три прераждания.

Не можех нито да мисля, нито да говоря; просто седях и я гледах.

Тя май се досещаше, че ме е шокирала. Когато питах за бъдещето си, имах предвид, да кажем, близките десетина години.

— Ще бъдете щастливи заедно — увери ме тя, сякаш можеше да ме утеши. — Но имаш да научиш много неща, преди да го намериш.

Съвзех се достатъчно, за да се засмея.

— В коя библиотека да отида, за да науча тези неща? Ако си взема изпита по-рано, мога ли да получа този мъж за Коледа?

Започвах да си мисля, че Нора не притежава никакво чувство за хумор (каквото е моето определение за хора, които не се смеят на шегите ми), защото тя продължи да ме гледа, без дори да се усмихне. Продължаваше да мълчи и аз обобщих:

— Не мога да имам мъж, защото не съм научила разни неща и защото нещо ми пречи, така ли?

Тя кимна.

— Имаш ли някаква представа какво ми пречи?

— Ще трябва да поработя още.

Тук аз се усмихнах: аха! Номерът с прекарване на сребро през дланта, помислих си. Сега ми съобщава, че седмици наред трябва да й плащам хиляди долари, за да „открие“ този мъж за мен.

От моята самодоволна усмивка и, предполагам, от прочита на мислите ми Нора почервеня. Почервеня като ядосан човек.

— Изглеждам ли ти богата? — заядливо рече тя. — Смяташ ли, че вземам огромни суми от хората, за да им помогна? Мога да усетя, че си доста разтревожена, затова дойде и ми постави въпросите си, но в същото време не искаш да повярваш на нищо, което ти казвам. Истината е, че не желаеш да се опознаеш. По някакъв начин искаш да използваш това, което ти казвам, за да изкараш повече пари. Ти се интересуваш от парите, не аз.

Не мога да опиша как се почувствах! Струваше ми се, че от срам мога да се смаля толкова, че да мина под вратата. Е, може би наистина възнамерявах да използвам казаното от нея в някоя следваща книга. И вярно, че седях там и вътрешно се надсмивах. Ако тя бе някой друг, щях да й плащам, за да си правя справките при нея, но понеже за обществото тя бе шарлатанка, се държах най-малкото непрофесионално.

Поех си дъх за пореден път и се извиних.

— Да — признах аз. — Права си. Вечно търся нов материал за книгите си.

Поуспокоих се и я попитах за най-впечатляващите й клиенти. Не каза и дума. Нито думичка.

— Ако искаш да разбереш какво правя и как работя, трябва да се насочим към теб. Според мен твоят проблем е в миналите ти животи.

Наложи се да си прехапя езика, за да не се разсмея. Да не би да не знаеше, че хората не вярват в прераждането? В главата ми забушуваха мисли за това как всичко е на погрешна основа и най-отчетливата беше повторение на казаното веднъж от моята обичана и великолепна редакторка: „Не е важно дали е истина или не. Историята е страхотна.“

Замислих се. Минали животи; двама души се обичат; следва огромна трагедия; след това отново и отново се срещат. Изключителна романтика! Възхитителна история! Джами и аз можем… Не, исках да кажа, Джами и героинята ми могат да…

Изведнъж осъзнах: целият ми проблем е, че нямах „сюжет за книгата“. Не че бях привързана към книжен герой, но просто се нуждаех от нещо ново и различно, за което да пиша. Какво по-великолепно от темата за минали животи?

Написах на Нора чек за неколкостотин долара, като реших, че са добре вложени пари за изследователски цели, ангажирах часове при нея през цялата следваща седмица и си тръгнах към къщи, където възнамерявах да ознаменувам събитието с един джин-тоник.

Вече си представях списъка с бестселъри в „Ню Йорк таймс“ и се опитвах да измисля заглавията на бъдещите си творби.

Но стана така, че същата вечер не се отдадох на празненство. Вместо това се озовах на балкона и започнах да се взирам в заградените със стъкло апартаменти наоколо; както обикновено музика от „Травиата“ на Верди (той е човек, който определено е отишъл в Рая) се носеше из въздуха, а аз мислех за думите на Нора.

Хората вечно се притесняват какво впечатление оставят; всеки е склонен да вярва на това, което вижда. Ако посетите адвокат, облечена в сако от „Шанел“, мога да гарантирам, че ще ви удвоят тарифата. Ако отидете на писателска конференция и участниците знаят за вашите успехи деветнадесет пъти подред в списъка на бестселърите на „Ню Йорк таймс“ — те решават: о, тя е най-щастливият човек на земята. Само да имах нейните успехи, и моите проблеми щяха да са решени.

Как само ми се ще да ставаше така. Повечето хора смятат, че огромното богатство може да реши проблемите им, но едновременно с това жадно четат всякакви истории за злочестините на богатите.

Аз знаех какво липсва, ако човек се вгледа в живота ми. Вярно имах професионални успехи. Гримирана добре можех да мина дори за красива. А след хилядите часове прекарани в гимнастическия салон, бях слаба. Бях всичко, което според книгите трябваше да ме прави щастлива. Позволявах си да се глезя и да получавам похвали.

Що се отнася до мъжете — знам как да се държа с тях. Не се правех на безпомощно момиченце. В момента когато пожелаех един мъж, му казвах точно какво искам.

Бях се превърнала в обекта, сътворен от книгите, които съветват как да си помогнем сами. Бях жена, каквато иска да стане всяка жена, която чете подобни книги.

Тогава — какво не ми беше наред? Защо не бях щастлива?

И, което е по-важно, защо допуснах човек като Стийв да си отиде? Как допуснах да ми се изплъзне? Беше толкова великолепен и въпреки това допуснах друга да го грабне под носа ми.

Но понякога, връщайки се в спомените си към Стийв, си мисля, че той беше твърде идеален, двамата заедно бяхме прекалено образцова двойка. Сякаш бяхме извадени от списание, което описва каква трябва да е истинската двойка.

Понякога си мисля, че всъщност исках мъж като… Е, добре, де… като Джами. Ако Джами оживееше и видеше, че за мен е само в компютъра, нямаше да подходи с разбиране. Щеше да намери начин да привлече вниманието ми.

Даже си мисля, че моят проблем е мързелът. Стийв и аз добре се сработвахме; предано посещавахме гимнастическия салон, защото спазвахме като религия поддържането на добрата си форма. Досега беше почти лесно да поддържам вида и здравето си, но вече една част от мен е готова да се предаде. Нима до края на живота си трябва да се лишавам от шоколадова торта в обречен на провал опит да изглеждам като двадесет и три годишна жена? Кога ще мога да си отдъхна от преценката на мъжете, сравняващи ме със снимките от модните списания?

Дълги години се възмущавах от брака на родителите си. Изглеждаше ми толкова скучен. Копнеех за емоции и приключения. Мечтаех за мъж, който е страхотен любовник, предан приятел, някой с тежест в света на бизнеса.

Но сега си спомням как веднъж татко подаде на закръглената ми майка парче торта, а тя възрази: „Не бива да го ям. Ще напълнея.“ Баща ми вдигна вежди и с похотлив тон рече: „Ами, дебела!“ Двамата се разхилиха и тя изяде сладкиша.

Тогава сцената ми се стори противна. А още по-ужасно ми се струваше, че са женени от близо двадесет години, че майка ми е поне с двадесет килограма над нормата и все пак могат да се хилят.

Тази сцена вече не ме разстройва. Като се сетя за нея, ми иде да заплача. Къде е онзи мъж в живота ми, който ще твърди, че продължавам да съм красива дори да съм надебеляла и да имам хиляди бръчици около очите? Къде е онзи скучен мъж, който се прибира вкъщи и пита какво има за вечеря? Къде са дечицата, които крещят: „Мамо, изглади ли ми блузата“ и „Мамо, знаеш ли какво направихме днес?“

Знам, че като цяло имам късмет. Имам писането си и то се оказа дори по-задоволително за мен, отколкото очаквах. Имам приятели и колеги. Уважавам ги, възхищавам се от тях, обичам ги. Животът ми е добър. В много отношения това е един успешен живот.

Но с успех или не, все се стига до там: аз съм почти на четиридесет и в живота ми няма любов!

Само че никой не го подозира. За света аз съм куражлия жена: пиша за наперени героини, открили фантастични мъже, които ги обичат завинаги. В моите романи героините ми казват смразяващи, груби и дори унищожителни неща на мъжа и въпреки това той е наясно, ме именно тя е за него. Той не само се връща, та да чуе още такива неща, но се впуска да й доказва, че е достоен за нея.

Но нищо подобно никога не се случва с мен. Днес като че ли мъжете могат да избират между всички жени на света, затова трябва да си непрекъснато мила, мила, мила с тях. Само една погрешна стъпка и те си тръгва? Изглежда, вече няма мъже, които да казват: „Ще те обичам дори да напълнееш, дори ако се посветиш на книгата, която пишеш, дори ако не ми обръщаш внимание месеци наред.“

Сякаш мъжете вече не се стремят да те спечелят защото има толкова много жени, с които разполагат. И затова ето ме мен — доказала съм на света и на себе си че мога да изкарвам пари, да управлявам и боравя с парите, като живея сама. Аз съм напълно независима.

Някъде по пътя съм оплела конците и сега съм сама.

Какво каза Нора? „Ти искаш Велика Страст, Голяма Романтика. Искаш звездите и луната.“

Да, помислих си аз. Такова нещо ще ми допадне. Бих желала да изживея някои от романтичните си романи с всички фойерверки и чудесен секс. Може би желаех мъж толкова магнетичен, толкова… Просто не знам как да го опиша… Толкова силен, че да не ми хрумва да се влюбвам в някой друг — бил той истински или на хартия.

Допих джин-тоника и продължих да се взирам през прозореца. След време се замислих: нищо чудно и читателките ми да изпитват същото. Може би са на път да станат на четиридесет и вече имат чувството, че Страстта и Романтиката са ги подминали. Или пък са на двадесет и пет, женени с две деца и се чудят дали това е всичко, което животът предлага.

Какъвто и да е случаят — може би искат да прочетат история, в която една жена се рови в миналите си животи опитвайки се да открие какво се е объркало в сегашния. Когато си легнах, се радвах, че на другия ден ще се срещна с Нора. Имах чувството, че пред мен се разкрива цяло ново поле за действие.

Но каквото и да предприемех, знаех, че най-доброто за мен е да разкарам и Джами, и Стийв от мислите си.