Джуд Деверо
Спомен (41)

Глава четиридесет и първа

Със смъртта на Талис като че ли и двамата родители загубиха желание за живот. Алида изтля само след няколко часа.

— Адът се обогати — констатира Пенела, без да си дава повече труд да прикрива омразата към господарката си.

За една нощ Джон Хадли се състари пред очите на всички.

Някаква мрачност увисна над имението Хадли — не можеше да се обясни само със смъртта на младите влюбени. Нещо повече от смъртта витаеше в хубавата къща и в стария порутен замък в далечината.

— Това е липсата на любов — заяви Хю Келън, преди да отпътува завинаги. — Известно време тук имаше любов и всички я усещахме. Преди да се появят, се бяхме примирили с отсъствието на любовта, но тези деца ни събудиха. Накараха ме да си припомня насладите, които мислех, че съм забравил. Няма човек наоколо, комуто да не са повлияли.

Наистина — Кали и Талис бяха влезли в живота на всички. С изчезването на Алида Едит не загуби нито миг. Възползва се от присъствието на Питър Ерондел и се омъжи за него, преди да е научил името й. След това набързо намери съпрузи и за останалите си сестри. Джон не се месеше; вече бе стар и не се интересуваше какво става с парите, грижливо кътани цял живот.

И Пенела не се бави много да започне да се държи като икономка на къщата. Пречупеният Джон не реагира и скоро имението Хадли се стопанисваше така, както никога досега. Тя не срещна никаква трудност да убеди Джон, че Алида не бива да бъде погребана в любимото й имение Пениман, което бе използвала, за да примамва и заплашва. Нямаше да разполага с него и в смъртта си.

След като Талис и Кали ги нямаше, в къщата, а и в семейството не остана никакъв живец. Както бе казал Хю — липсваше любов. Едно по едно децата напуснаха дома. Никой не искаше да остане близо до бащата.

Гилбърт Рашър не се яви; никога не видя сина си пораснал. На път да дойде да го прибере и да го направи крал, бе нападнат заедно с останалите си синове от разбойници. Всичките бяха убити, защото отказали да се разделят с малкото си налични пари. Но малцина в имението Хадли знаеха, че Гилбърт Рашър е оръдието на отмъщение на лейди Алида. Никой не го очакваше, затова отсъствието му не се забеляза.

Три години след нещастието с децата Пенела настоя Джон Хадли да отбележи с нещо смъртта им. В тяхна памет Джон построи необикновено красив параклис с мраморен под. В източния му край се издигаше мраморен паметник. Легнали на възглавници с пискюли от ослепително бял мрамор, лежаха каменните Кали и Талис в цял ръст и една малка маймунка, вкопчена в крака на Кали. Главите им бяха обърнати една към друга, ръцете им — оплетени, а очите им се гледаха и щяха да се гледат до края на вечността. Над тях гургулици придържаха леко разтворен мраморен балдахин, сякаш посетителят вижда нещо много лично, което не е за всяко око.

Под статуите на бронзова плочка бе издълбано:

РОДЕНИ В ЕДИН И СЪЩИ ЧАС,

УМРЕЛИ В ЕДИН И СЪЩИ ЧАС

РАЗДЕЛЕНИ В ЖИВОТА,

СЛЕТИ В СМЪРТТА.