Джуд Деверо
Спомен (30)

Глава тридесета

Щом зърна Кали, Алида разбра, че момичето няма да се пречупи лесно. Това не е Едит, та да я съблазни с празни обещания за съпруг и собствен дом; това момиче нямаше да стори нещо само защото някой е споменал думата чест; нито пък думата смърт щеше да я разколебае.

В някаква степен Алида съзнаваше, че тази нейна дъщеря й прилича най-много, но възрастната жена не желаеше да го признае. Стига някой да се стреми да постигне каквото си е намислил, всеки на пътя му изглежда упорит и неразумен.

Сега, докато наблюдаваше Кали, Алида разбра, че ще се сблъска с трудности. Кали изглеждаше непреклонна и Алида съзнаваше, че това щеше да се окаже проблем.

— Заповядай. Седни и хапни — подкани я Алида с престорено любезен глас.

Кали нито седна, нито посегна към храната. Вчера една разтреперана Едит отиде при майка си и се върна променен човек. Оттогава направи всичко възможно да превърне живота на Кали в истински ад. От човек сред тълпа излишни жени Кали се превърна в обект на всевъзможни подигравки и тормоз. И тази сутрин, макар и със смущение, което не успяваше да прикрие, Едит и съобщи, че ще отговаря за някаква градина с отровни растения, като добави, че след като е живяла във ферма, сигурно разбира от тези неща.

На Кали й бе ясно, че Едит е прекалено мекушава, за да взима самостоятелни решения. Тя бе съжалявалата тази съсухряща се от копнеж по любов и другарство жена, на която липсваше всичко, за което една жена мечтае. Но след последните два дни Кали вече не изпитваше състрадание към нея.

— Какво искаш от мен? — обърна се Кали към лейди Алида със стоманен поглед, като едва съдържаше гнева си. Бе напълно убедена, че именно тази жена стои зад всяка мисъл в празната глава на Едит.

— Боже, Боже, колко си разгневена. Как можеш да се сърдиш на някой, който се отнася към теб като с родна дъщеря?

Това определено е вярно, помисли си Кали, защото и Джон, и Алида Хадли се отнасят към дъщерите си като към тежко бреме, което са принудени да понасят.

— Какво искаш от мен? — повтори Кали.

Алида смъкна маската на лицемерен покровител. Знае, че това момиче е нейна дъщеря, но знае също, че трябва да бъде пожертвано. Да се прости с една дъщеря в името на оцеляването на останалите. Освен това — какво толкова лошо се готви да стори? Само ще попречи на тези две деца да се оженят. По-късно, когато се отърве от Талис, ще намери на това момиче много подходящ съпруг.

— Правиш се на глупачка, лапнала по сина ми, а аз няма да го търпя.

Кали я изгледа враждебно.

— Тогава ще напусна дома ви завинаги.

Обърна се към вратата, готова да си тръгне, но думите на жената я спряха:

— Да, но ще си тръгнеш сама. Синът ми остава тук. Няма да допусна да прекара живота си с момиче, което работи във ферма. Синът ми ще стане рицар и ще се ожени за благородничка.

Кали се върна, взря се изучаващо в жената и седна на предложения стол. Съзнаваше, че не се шегува. Ако иска да е с Талис, се налага да остане тук и да изпълни желанията на тази жена.

— Какво трябва да направя? — попита тихо тя.

— Да стоиш далеч от сина ми — обясни Алида простичко.

Кали пребледня. Как може да стои далеч от Талис? По-лесно щеше да бъде, ако й кажат да спре да диша.

— О, не ме гледай, сякаш съм човекоядец. Знам, че ти е приятел от детинство и ми е мъчно за всичко, което ви се е случило — да живеете в онзи коптор с животните, с неграмотни хора като онези…

— Престанете! — сряза я Кали. — Те бяха изключително добри към нас.

Нещо в начина, по който я прекъсна, накара Алида наистина да се спре. Ако не се бе устремила така сляпо към целта си, щеше да си даде сметка, че вижда себе си на младини. Точно както Алида е готова да стори всичко за семейството си, така и Кали няма да се спре пред нищо.

— Какво трябва да направя? — повтори Кали.

— Не е кои знае какво. Просто стой настрана от си на ми.

— И затова ме пращате да отглеждам отровни растения?

— Отровни растения! Нима ти се струвам толкова зла? Представях си, че ще ти е приятно да работиш в градината, защото си свикнала да прекарваш повече време на открито.

Кали не продума. За нищо на света няма да признае пред тази тук, че наистина ще й бъде приятно да работи в градината. Много би й харесало да е на открито по цял ден, далеч от строгите правила и безсмислени разписания за какво ли не, според които живееха неомъжените жени в тази потискаща къща. Щеше да се радва на воля да мечтае и да измисля истории.

И най-важното — щеше да е свободна да вижда Талис при всяка възможност. Да, ще обещае всичко, което иска да чуе от нея. Ако се наложи, ще даде свещена клетва. Ще направи всичко, за да умири тази жена, и после ще направи каквото желае — ще отиде при Талис!

Лейди Алида започна да говори на Кали за неща като чест, репутация, „да се опази“ и какво ли още не, само и само да й внуши, че трябва, трябва да стои далеч от Талис. Той ще се подготвя за рицар, нужно му е да натрупва житейски опит, предстои му да…

Кали не си даваше труд да я слуша много-много. Още от времето, когато Мег й говореше скучновати неща, се научи да си дава вид, че слуша, а всъщност си мислеше за друго. Като запази това изражение на лицето си, Кали пусна ума си да блуждае и да измисля поредната история, в която Талис идва при нея в градината. Само двамата са; сами; няма никой наоколо. Да, харесва й да се грижи за градината и да е сама.

Изведнъж Кали си даде сметка, че нейно благородие мълчи. И щом я гледа така, явно е разбрала, че не я слуша.

Алида сграбчи Кали за брадичката, като й причини болка.

— Не си ли чувала, че за да спечелиш един мъж, не бива да му обръщаш внимание? Ако го преследваш, той никога няма да те пожелае!

Кали се усмихна със знаеща усмивка и обяви:

— Талис ме харесва такава, каквато съм, и с всичко каквото върша.

— Нима? — учуди се Алида. — Тогава защо не поиска ръката ти? Щом толкова те харесва, защо не настоява да му разрешим да се ожени за теб?

Алида се усмихна — най-после привлече вниманието на момичето. Значи, помисли си, няма да е трудно да се справи с чувствата на Кали към Талис; по-опасно бе отношението на Талис към Кали.

Сигурна, че Кали я разбира добре, Алида набързо я отпрати.

После повика Пенела.

— Това момиче ще ми създава грижи. Няма чувство за чест.

Пенела погледна господарката си, сякаш искаше да каже: виж ти кой го казва.

— Ще трябва да направя нещо — продължи Алида. — Няма да допусна да се мотае около сина ми. Няма да позволя да се среща тайно с него нощем като лека жена.

За миг, преди да нагълта една черешова паста, Пенела се спря. Лейди Алида говори за Талис, сякаш той наистина е неин син, а това упорито момиче е на друга жена.

— Ще помоля Абигейл Фробишър да ми изпрати най-малкия си син.

Пенела само дето не се задави. Синът на Абигейл Фробишър бе осемнадесетгодишен и единствената му цел в живота бе да създава неприятности. Беше доста привлекателен младеж, но без помен от добро поведение — момичета от прислугата започнаха да забременяват от него още когато бе на четиринадесет. При последното си посещение сложи ръка дори през кръста на Едит!

— Да — говореше си на глас Алида, — ще извикам младежа да поживее при нас и ще му дам пари да съблазни момичето да… да стори каквото иска.

Пенела приключи със сладкиша, без да коментира. Нейно благородие не иска Талис и Кали да се оженят и полага всякакви усилия да им попречи. Старата дойка бе казала, че децата се ревнуват. Е, най-малкият син на лейди Абигейл със сигурност може да предизвика ревност.

Според Пенела лейди Алида полага прекалено много усилия да държи децата разделени. Зад всички тези кроежи се крие нещо друго, което тя не казва. Това обаче не е работа на Пенела; тя си е научила урока да не бърка в чужди дела.

— Иди и приготви нещата ми за пътуването до Гилбърт Рашър — нареди Алида. — Тръгваме утре. Работа ме чака.

— Да, милейди — каза Пенела, като изсипа останалите сладки в джоба си.