Джуд Деверо
Спомен (39)

Глава тридесет и девета

Без никакво колебание Кали си проправяше път към колибата, която тя и Дороти така изкусно подготвиха за прелъстяването на Талис. Дяволите да го вземат — той се оказа по-изобретателен от тях; намери начин да се измъкне. Ако Кали бе предвидила, че ще успее да излезе през покрива, щеше да го зазида с тухли!

Но Кали пропусна тази възможност и в резултат е все още девствена и подходяща за женене. Щом получи достатъчно пари и уверението, че друг не я е докосвал, червенокосият е склонен да я вземе за съпруга още днес.

Кали се спря само веднъж, за да извади Кип от скривалището му под полите й и да го закрепи на кръста си. Страхът на Кали се предаваше и на маймунката. Здраво вкопчена, тя не протестираше срещу друсането.

Най-сетне стигна до бараката. Седна върху новата слама — същата, която тя и Дороти донесоха заради Талис. Облегна глава на коленете си и започна на вика Талис. Само веднъж — като деца, когато Талис се загуби — го бе правила. Много пъти бяха мислили едновременно за едно и също нещо, много пъти бяха пристигали едновременно на едно и също място от различни страни, ала винаги се бяха смели и твърдяха, че е съвпадение. Но ако единият се наранеше, другият веднага пристигаше.

Кали знаеше, че животът й зависи от срещата с Талис, и то сега. Налага се да направи свободно своя избор. Тя трябва да е сигурна, че я обича повече от всичко на света, включително честта и гордостта си. Беше наясно, че не бива да му съобщава за днешната си женитбата, защото ако научи, Талис ще се почувства задължен да се ожени за нея.

И през целия си живот Кали щеше да има угризението, че го е принудила. Но ако избере доброволно, без условия, без заплахи, тя няма да се поколебае да провали едно бъдеще, пък било то и блестящо. Но той трябва да я предпочете пред всичко — включително и пред честта си.

Дори сега, когато мислено зовеше Талис, тя съзнаваше, че честта и гордостта са всичко за него. Ако колебанието на Талис бе заради друга жена, тя щеше да се бие за него; щеше да носи предизвикателни дрехи, щеше да направи нещо с косата си. Но срещу Кали не стоеше нещо толкова обикновено, колкото е една жена, та да се бори с нея; трябваше да се бори с нещо вътре в Талис.

Не мина много време и Талис пристигна. Останал без дъх от бързото препускане с коня и с изтеглен меч, той изглеждаше замаян, сякаш не разбира какво прави тук.

— Какво става? — възкликна той. Но щом установи, че от Кали не тече кръв, а ръцете и краката й са здрави, на мястото на изплашения му израз заради спешното мислено повикване отзови-се-веднага, на лицето му се появи раздразнение. — Кали, когато почувствах, че ме викаш, избягах от баща си. Знаеш ли какво може да си помисли за мен? Стоя и го слушам, докато лично ми обяснява как да използвам меча, и изведнъж скачам на коня на Хю и запрашвам нанякъде. Ще ме сметнат за луд.

— Талис — надигна се Кали и застана пред него. — Искам да се оженим днес. Сега. Селският свещеник ще ни венчае. Всички и без това мислят, че сме големи грешници. С радост ще спаси душите ни чрез женитба.

— И това ли е всичко? — Талис прибра меча. — Още един опит да ме съблазниш? Кали, моля те. Много ми харесва, но си има време и място.

Той се обърна и тръгна към вратата.

— Не! — тя го хвана за ризницата. — Този път е различно.

Погледна я с многозначителна усмивка.

— Различно от другите ти опити да ме съблазниш? Кали, любов моя, нима мислиш, че не знам какво става? Знам; всеки път съм наясно какво целиш.

Целувайки я братски по челото, той отново се накани да тръгне.

— Трябва да се върна при баща си и да се извиня.

Тя не го пускаше.

— Талис! Чуй ме. Естествено, че знаеш; разбирах колко те забавлява играта. Аз ли не знам такова нещо за теб? Но ти се кълна, че този път е сериозно; различно е.

— Какво му е толкова различното? Какво е станало?

Талис се изненада искрено, когато разбра, че Кали не възнамерява да му открие какво се е случило. Не беше в състояние да повярва, но Кали има тайна от него. Никога не беше се случвало. О, може и да се преструва, че не го съблазнява, а да прави всъщност точно това, но сега има нещо, което крие.

Мускулите на гърба му се стегнаха и Кали веднага проумя какво не е наред.

Ще му кажа, реши тя. Макар разумът й да диктуваше друго, тя щеше да му каже. Няма да позволи на чувството му за чест да ги раздели.

— Лейди Алида… — подхвана тя, но Талис я прекъсна:

— Не започвай пак да се заяждаш с тази стара жена. Тя умира. Не забелязваш ли?

— Тя възнамерява да ме ожени за друг.

— Ами! — възрази Талис спокойно. — Не е вярно. Има нещо, което не знаеш.

— Талис, не бъди сляп за това, което става. Има нещо, което ти не знаеш. Не позволявай на гордостта ти да застане между нас. Нека се оженим днес. Сега. Ако не съм девствена, никой на света не може да ни раздели.

С усмивка Талис повдигна брадичката й.

— Значи за това е всичко. Какво е казала майка ми, та си мислиш, че ще те ожени за друг? И изобщо — казала ли е нещо? Или това е още една от твоите уловки. Ще се затвори ли вратата отново? Пак ли ще трябва да излизам през покрива?

Лицето на Кали остана сериозно.

— Не се шегувам. Показа ми избраника.

— Ако е направила нещо да те разстрои, сторила го е, за да те подразни. Тя възнамерява ние… Не, не бива да ти казвам. Заклел съм се пред Бога.

— Заклел си се пред нея — злостно го сряза Кали, но и в собствените й уши прозвуча ревниво.

— Не — възпротиви се Талис, вече сериозен и той. — Не знаеш какво стана. Положих ръка върху Библията. За мен е въпрос на чест. Аз…

— Теб те използват — отново го сряза Кали, без да крие яда си. Защо не иска да я послуша? — Нас ни използват. Не ги е грижа за нас; те искат да получат своето. Използват те срещу самия теб.

— Говориш с гатанки, защото не знаеш какво да кажеш. Хората, които забъркваш, са майка ми и баща ми.

— Не е възможно да мислиш така! Джон Хадли е мой баща, а онази жена — моя майка. Не виждаш ли очевидното?

Талис остана загледан в нея. Бе озадачен — нещо не бе наред, но не можеше да определи какво. Не се изненадваше, че лейди Алида не е негова майка. Която и да е, тя е една самотна жена, която му обеща, че ако се държи като син, ще му отвърне подобаващо. И всичко щеше да е за Кали. Само Кали да прояви малко търпение. Как му се иска да посвети Кали какво върши, какво е планирал; но не бива. Единствено може да се опита да я успокои. Накрая всичко ще е добре… Само да му се довери. Как може да се съмнява в него?

— Кали, какво ти става? Беше така нежна, любеща… С толкова добър нрав. Ти бе…

Кали го гледаше враждебно, гневна, че не я разбира. Тя се бореше за живота си.

— Да, някога давах любов, защото получавах любов. И през цялото време в тази къща също давах, но не получих в замяна нищо. Докато ме прокудиха, осмиваха, унижаваха, ти стоеше настрана. Ти не се интересуваш от мен.

— Грешиш! Не се чуваш какво приказваш. Само ако знаеш какво съм направил, за да бъдем заедно.

С всяка дума усещаше как се отдалечава от нея. Как е възможно изобщо да допусне, че не се интересува от нея? Как може да й мине през ума, че всяка минута от живота си не е живял заради нея? Не си ли дава сметка, че всичко, което прави за лейди Алида, е заради нея — Кали?

— Какво си направил? Моля те кажи ми. Чакам. Искам да ми обясниш какво си направил, като ходеше след лейди Франсес сякаш вързан на каишка. Искам да ми обясниш защо… — гласът й се снижи: — Защо не си поискал още ръката ми?

Талис знаеше, че ще изрече думи, които ще я наранят, но според него беше по-добре, отколкото да наруши клетвите си пред лейди Алида и да проиграе бъдещето им. Бе видял имението Пениман и повече от всичко на света искаше да го осигури за Кали; да живеят там с децата си.

— Не мога да ти кажа — пророни той с надеждата, че тя му има доверие.

— Значи е както си мислех — заключи Кали. — Гордостта и проклетата ти чест са всичко за теб, а аз — нищо.

Тя се извърна.

— Кали! — той я сграбчи за ръката. — Обичам те. Ти си моят живот. Ти си всичко за мен. Трябва да си почувствала как те желая като мъж. Нима не разбираш колко тежък направи живота ми през тези седмици, докато се опитваше да ме… Ами когато застана гола пред мен? Умирам от копнеж по теб.

Тя се обърна към него, а косата й се развя, сякаш искаше да го удари.

— Дано вечно ме обичаш и желаеш, но никога да не ме имаш.

Думите й прозвучаха като проклятие.

— Кали! — умоляваше я той, но тя се отдръпна.

— Това ли е последната ти дума? Няма да отидем да се венчаем сега, макар да ти съобщавам, че е въпрос на живот и смърт за мен?

— Един от нас трябва да прояви разум. Обвързан съм с обещания, които правят невъзможна моята свобода. Не ми е позволено да ти кажа тези клетви, иначе щях да го сторя. Имай ми доверие.

— Имам ти доверие, но не и ти на мен. Казвам ти истината и продължаваш да не ми вярваш.

— Кали, любов моя, сега си много гневна. По-добре да се върнем и…

— Да — съгласи се тя хладно. — Трябва да се върнеш при баща си, който не ти е баща, и при жената, която не ти е майка. Трябва да вървиш към блестящото си бъдеще. Когато поставят короната на главата ти, ще си спомниш ли за мен?

Тя се извърна и си тръгна, а Кип се затича, за да я догони.

За момент Талис остана смълчан, почеса се по главата, защото не разбираше какво е намислила Кали. Естествено — поредният й опит да го съблазни, само дето днес бе по-разстроена от обикновено. Но не му харесваше и заклинанието: Дано вечно ме обичаш и желаеш, но никога да не ме имаш. От тези думи го побиваха тръпки.

Тази вечер, реши той, тази вечер ще види лейди Алида и ще настоява да го освободи от клетвите му. Няма да търпи повече раздялата с Кали. Ако се налага, утре ще вземе Кали и ще се върнат при Мег и Уил. Но каквото и да направи лейди Алида, утре той ще отиде при Кали и ще й разкаже всичко.