Карлийн Томпсън
Шестица купа (67)

1.

Първият импулс на Нийл беше да кара към полицията. Но какво щеше да им каже? „Никой, на когото звъня, не си е вкъщи“? Това направо щеше да наелектризира ченгетата, помисли си кисело. Повечето от тях и без това сигурно имаха за него същото мнение като Кърт Райдър. Някакъв ненормалник, който пише приказки за призраци и сигурно се опитва да си направи реклама. Не, трябваше да има още какво да им каже, ако очакваше да направят нещо.

Но откъде да започне? От Лоръл естествено. Най-много го беше притеснило това, че тя не вдигаше телефона. Подкара към къщата й, проклинаше снега, хлъзгавите пътища, колата под наем, която не се справяше така добре като поршето, което беше останало в Калифорния. Не се справяше дори като старата таратайка на баща му, но беше взел тази, защото в нея имаше клетъчен телефон.

Почука на вратата на Лоръл. Никой не се обади, беше заключено. Заобиколи отзад и чу кучешки лай. Почука по един прозорец. Едното от кучетата подаде нос изпод пердетата и го погледна. Беше рошавото женско, но нещо не беше наред с муцуната му. Очите. Бяха възпалени и от тях течаха сълзи. Мина още няколко крачки и стигна до кучешката вратичка. Вратата беше заключена. Той коленичи пред кучешката вратичка, повика кучетата. Чуваше бесния им лай, но те не дойдоха. Бяха затворени. Помисли си да пропълзи през кучешката вратичка, но беше прекалено едър. Върна се пред предната врата, мърмореше ядосано. Лоръл и Одра можеше да са вътре ранени или дори по-лошо. Тъкмо мислеше да строши прозореца и изведнъж видя нещо под снега до алеята. Застина. Първата му мисъл беше, че е детско трупче. Затича се натам.

Наведе се и се разсмя облекчено. Беше плюшено мече. Оранжево плюшено мече. Но откъде се беше взело? От къщата. А защо беше тук?

Вдигна го и се върна на алеята, оглеждаше снега. Пред колата му имаше почти затрупани следи от гуми, но не влизаха в гаража. Той заобиколи и надникна през прозорчето. Колата на Лоръл беше вътре. Върна се и пак огледа следите от гуми. На едно място снегът сякаш беше отъпкан от някаква борба.

И изведнъж Нийл разбра, че Лоръл и Одра са отведени с друга кола, голяма, и то не много отдавна, ако се съдеше по следите. Одра или беше оставила мечето като знак, или го беше изпуснала и не й бяха позволили да го вземе. Знаеше кой ги е отвел. Но не беше сигурен къде.