Карлийн Томпсън
Шестица купа (48)

2.

— Къде беше? — попита Джойс, когато Чък влезе със зачервени от студа бузи.

— Коледни покупки в последния момент. — Остави няколко пакетчета под богато украсената елха и свали велуреното си яке. — Къде са децата?

— Момчетата са при Сами. Моли е на балет.

— Не мога да им хвана края, откакто са в коледна ваканция. Ти какво прави?

Джойс най-сетне вдигна поглед от романа с твърди корици, който четеше. Лицето й беше бледо, а тъмните й очи — гневни.

— Цял час говорих по телефона с очарователния си бивш съпруг.

— Цял час? — Джойс кимна. — Какво има?

— Ще ме съди за пълно попечителство над децата.

На красивото лице на Чък се изписа недоумение.

— Пълно попечителство? Как така?

— Заради начина, по който живея. Чък, живеем заедно от половин година, а Гордън е почтено женен за втори път. Нещата се влошават от това, че ти си безработен. Жена му е учителка в детска градина. Дори преподава в неделното училище. Шибана светица!

Чък седна до нея.

— Скъпа, ще имам работа, щом мине сделката за колите. Не му ли обясни, че тези неща изискват време?

— Той го знае. Освен това знае, че аз ти купувам бизнес.

— Това пък какво общо има?

Джойс рязко затвори книгата.

— Чък, работата ти не е основният проблем. Ние не сме женени!

— Ще се оженим, когато се разведа.

— И кога ще стане това?

— Когато Кристъл подпише документите.

— Това го знам. Но кога ще ги подпише? Държи ги от месеци.

— Говорих с нея.

— И й каза да занесе документите на адвоката в понеделник сутринта. Сега е сряда следобед. Обадих му се преди половин час. Още не ги е получил.

Чък я прегърна през раменете и усети, че е напрегната.

— Любима, тази седмица беше тежка за Крис.

— На Крис все й е тежко.

— Наистина, Джойс. В понеделник беше погребението на Анджела Ричи. Знам, че е ходила. А вечерта са убили Дениз Гибсън.

— Гибсън? О, жената на доктор Прайс. Все забравям, че сте съученици.

„Все забравяш, че съм с петнайсет години по-млад от теб — помисли си Чък ядосано. — Все забравяш, че съм имал живот и преди да ме срещнеш.“

Джойс въздъхна.

— Е, както и да е. Явно приятелките на Крис измират като мухи напоследък…

— Как можеш да кажеш нещо толкова ужасно!

Джойс като че ли се постресна от тона му.

— Прав си. Ставам гадна, когато се ядосам. Наистина съжалявам за госпожа Прайс и особено за Анджела Ричи. Тя беше голяма актриса. Гледах я веднъж на Бродуей. Но тяхната смърт не пречи на Крис да подпише документите за развода. Бави ги от месеци.

— Ще поговоря пак с нея.

— Ще поговориш? Ще говориш? — Джойс стана. Пепелнорусата й коса беше вързана на проста конска опашка и не се беше облякла грижливо, както обикновено: прост развлечен пуловер висеше над широките й панталони. Днес не си правеше труда да показва внимателно поддържаната си фигура. — С говорене нищо няма да направиш. Тя не те взима на сериозно.

— Какво очакваш да направя?

— Да се държиш като мъж!

— Да се държа като мъж? — Чък ядосано скочи. — Като какво се държа иначе?

— Когато става дума за Кристъл, се държиш като момче! Виновно момченце!

— Момченце?! — Чък вдигна ръка и Джойс отскочи и изсъска:

— Само да си посмял да ме удариш! Никога повече няма да ти проговоря.

Чък свали ръка на мига. Открай време си беше избухлив и Кристъл ходеше на пръсти около него. Джойс не би го направила никога. Колкото и да го ядосаше, с нея трябваше да се контролира, защото тя държеше всички козове.

— Никога не бих те ударил.

— Да бе. Нали те видях.

Чък се насили да преглътне гнева си и каза кротко:

— Извинявай. Просто ситуацията…

— Е нетърпима. — Джойс се обърна и отиде до елхата, започна да нагласява гирляндите. — Чък, искам те. Искам да се омъжа за теб, искам да спя с теб всяка нощ, искам да ти уредя хубав бизнес, искам ти да си мъжката фигура в живота на момчетата ми. Гордън е такъв лицемерно набожен мръсник. — Обърна се и го погледна. — Но колкото и да те искам, няма да загубя децата си заради теб.

— Може би ако се преместя в отделен апартамент за няколко месеца, Гордън ще се успокои. В смисъл — няма да живеем заедно.

Джойс, вбесена, затвори очи.

— И Кристъл ще реши, че това е знак, че губиш интерес към мен, и никога няма да подпише документите за развод. Не, Чък, трябва да направиш нещо. При това бързо. Иначе…

Чък огледа красивата дневна. Къщата беше четири пъти по-голяма от тези, в която беше живял с родителите си, и невъобразимо по-голяма от тази, в която беше живял с Кристъл. Помисли си за бизнеса с коли, който щеше да стане негов през лятото. Помисли си за новия си корвет, паркиран пред къщата. Накрая и най-болезнено си помисли за трите деца, които вече имаше за свои. Не можеше да изгуби всичко това заради Кристъл, която беше намразил. Не можеше.

— Не се притеснявай, Джойс — каза и пое вдървеното й тяло в прегръдките си. — Ще сме заедно възможно най-скоро. Ще се погрижа за това.