Карлийн Томпсън
Шестица купа (49)

3.

Тъкмо когато Лоръл изгълта поредното хапче за главоболие, звънчето на вратата на магазина иззвъня. Тя си погледна часовника. Четири и петнайсет. Слава богу, оставаха само четирийсет и пет минути от работното време. Денят беше натоварен, доставчикът беше свършил гладиолите, от които тя отчаяно се нуждаеше за всички поръчки, които валяха за погребението на Дениз. А тя беше недоспала. Сега все едно някой забиваше пикел някъде зад очите й.

Излезе от кухнята и видя Кърт: стоеше нетърпеливо до тезгяха. Усмихна му се и каза:

— Здрасти!

Той я изгледа кръвнишки и изсумтя:

— Трябва да поговорим.

— Не може ли да почака до довечера?

— Не. Имам работа. Освен това тия дни, по-скоро тия нощи, човек не може да те хване у вас.

Приказките в работилницата секнаха. Жените също бяха уморени. И имаха нужда от някоя сцена, за да живнат. На Лоръл пък не й трябваше сцена — това само щеше да забие пикела по-дълбоко зад очите й.

— Норма, нали ще се оправиш, ако някой дойде? — подвикна тя.

— Разбира се.

Лоръл погледна Кърт.

— Да идем в кухнята. — Той тръгна пред нея. Тя влезе и затвори вратата. — Искаш ли кафе? В хладилника може би има и кола.

— Не искам нищо. Само седни.

Тя седна и го погледна право в очите.

— Явно не са убили никого, защото иначе щеше да си по-любезен. Какво има?

— Чух, че прекарваш доста време с Нийл Камрът.

— И как научи? Още никой не знае.

— Видели са ви в „Макдоналдс“. Два пъти.

Беше почервенял. Изглеждаше абсурдно възмутен. Лоръл ахна и сложи ръка на гърдите си.

— Господи! Колко компрометиращо! Толкова ме е срам! Ако се разчуе…

Кърт я изгледа навъсено.

— Стига си се правила на интересна. Говоря сериозно.

Лоръл не можа да сдържи смеха си.

— Знам. Точно затова е толкова смешно. Не ревнуваш, така че какъв е проблемът?

— Твоята безопасност. Казах ти, че Камрът не ми харесва.

— И защото на тебе не ти харесва, аз не съм в безопасност с него? — Тя изведнъж се ядоса. — Кърт, ти почти не ми говориш, откакто ти казах за смъртта на Фейт. Сега връхлиташ в магазина и ме поставяш в неудобно положение пред служителите ми, защото си чул, че съм била в „Макдоналдс“, за бога! За какъв се мислиш?

— За човек, който се притеснява за теб и не иска този изрод да ти направи нещо.

— И защо да е изрод? Защото не ходи на лов и на риба и не пие бира като теб и Чък? Е, нека ти кажа нещо. Чък съсипа Кристъл, а и ти не правиш чудеса за моите чувства през последните няколко дни.

— Двамата с Чък нямаме нищо общо с Камрът. Той е странен, Лоръл. Опасен е.

— Опасен ли? Защото пише романи на ужасите?

— Не. Проверих го.

— Кърт…

— Не ми казвай, че не е моя работа. Тук стана убийство, в Ню Йорк също. Двамата с теб знаем, че са свързани, че и двете са свързани с Фейт Хауард. Камрът е заподозрян.

— Неофициално.

— Да, неофициално, но все пак…

— Добре — сухо каза Лоръл. — Какво ужасно си открил за него?

— Биел е жена си.

— Биел е Елън? Не вярвам.

— Повярвай. Тя се е оплакала два пъти, но не е повдигнала обвинения. Накрая той я блъснал по стълбите. Имала пукнато ребро и синини. И този път не повдигнала обвинения, но получила ограничителна заповед. Казала му, че ако го направи пак, ще повдигне. Умряла след две седмици.

— В автомобилна катастрофа. — Устата на Лоръл беше съвсем пресъхнала. — Елън е загинала в катастрофа.

— Карала е кола, на която й е липсвала гайката на един от кормилните лостове. — Лоръл вдигна вежди. — Което значи, че някой я е отвинтил. Нямала е контрол над колата.

— И смяташ, че Нийл има нещо общо?

— Тъст му смята така. Убедил е полицията достатъчно, за да направят пълно разследване.

— И явно не са открили нищо срещу Нийл.

— Нищо достатъчно солидно, за да го задържат.

— Кърт, синът му е бил в колата. Той е обожавал детето. Мислиш ли, че е искал да убие и него?

— Момчето е трябвало да прекара уикенда при приятел. — Кърт я погледна строго. — Лоръл, Камрът е склонен към насилие. Може да е виновен за убийството на жена си и детето си.

Главоболието на Лоръл се усили, по челото й избиха капки пот.

— Дори Нийл да е бърникал колата, което ми е трудно да повярвам, защо му е да убива Анджи и Дениз?

— Защото е ненормалник, който през целия си живот е обичал само един човек освен себе си — Фейт Хауард.

— Не е вярно.

Кърт удари с ръка по масата.

— Какво ти става? Мога да очаквам такъв инат от Кристъл, но ти винаги си била разумна. За бога, едва го познаваш. Мен ме познаваш почти откакто се помниш, а си по-склонна да вярваш на него, отколкото на мен. Не разбирам.

— Може би защото не съм сигурна, че наистина те познавам.

— Какво значи това?

— Ами ако ти кажа, че знам кой е бил бащата на бебето и че не е бил Нийл?

Кърт я изгледа кисело.

— И кой според теб е бил този щастливец?

Тонът й беше спокоен, въпреки че сърцето щеше да изскочи от гърдите й.

— Когато влязох в апартамента ти, видях книгата със сонетите на Шекспир. Беше надписана „С любов, Фейт“. Тя ти е подарила тази книга. Била е влюбена в теб. Ти си бил бащата на детето й. Не Нийл, а ти!

Кърт посрещна обвинителния й поглед, без окото му да мигне.

— Явно този тип е по-добър хипнотизатор, отколкото писател, защото съм сигурен, че те е омагьосал. Направих каквото можах. Ако свършиш като Анджи и Дениз…

— Няма да тежа на твоята съвест — отсече Лоръл. Оттласна се от масата и тя се разклати. — По-добре върви. Омръзнаха ми твоите усуквания и ми писна от инсинуациите ти за Нийл.

Кърт излезе, без да каже и дума. Лоръл стоеше разтреперана, по тялото й преминаваха разтърсващи конвулсии.