Карлийн Томпсън
Шестица купа (27)

2.

Кърт все още не й се беше обадил. Лоръл си бе облякла тъмносиня рокля и си бе сложила златни кръгли обеци. След двайсет минути трябваше да излезе за поклонението на Анджи. Мислила беше да иде с Кърт.

Надеждите й се възродиха, когато телефонът иззвъня. И веднага рязко спаднаха, когато чу гласа на майка си.

— Лоръл, защо не ми се обади за Анджи? Господи, това момиче е прекарало толкова вечери в дома ни! Двете бяхте приятелки още от началните класове, а аз да науча за убийството й от телевизията, така ли?!

— Съжалявам, мамо. Тук е истинска лудница.

— Такава лудница, че да не намериш десет минути да ми се обадиш?

Мег Дамрън можеше да продължи с тирадата си цял час, когато беше в настроение, а сега определено беше.

— Мамо, не исках да те разстройвам.

— Оставих ти четири съобщения! Не си ли проверяваш телефонния секретар?

— Знаеш, че все забравям. Наистина съжалявам. Как е Клодия?

Смяната на темата свърши работа.

— Снощи имахме фалшива тревога. Стояхме в болницата часове. Клодия беше доста грубичка с лекаря, когато той отказа да й направи секцио и да приключи с цялата работа. — „Сто на сто е била грубичка“ — помисли си Лоръл и се ухили. Клодия имаше избухлив характер и богат запас от ругатни. Лоръл си представяше каква сцена е направила. — Баща ти се разстрои и й каза, че ако пак забременее, ще се върнем в Западна Вирджиния. Аз се ядосах, че избухна така пред нея, но това все пак успя да я поуспокои.

Лоръл си помисли, че по-скоро е успял да я накара да почне да се цупи. Искрено искаше да харесва сестра си, но не можеше. Желаеше й всичко най-хубаво, но не можеше да я издържа за дълго и знаеше, че чувствата са взаимни.

Майка й рязко смени темата:

— Как е станало това нещастие с Анджи?

— Знам, колкото знаеш и ти. Тъкмо се обличах за поклонението.

— И няма да има цветя от мен и от баща ти!

— Ще има, мамо. Огромна кошница. Не бих пропуснала такова нещо.

— Добре. Ох, бедните й родители! Обожаваха я. И ужасно я разглезиха де. — Лоръл извъртя очи. Никой не беше по-глезен от Клодия. — Хвърлиха цяло състояние за уроците по пеене и танци.

— Но то се върна. Тя стана звезда на Бродуей.

— Да — въздъхна Мег Дамрън. — Понякога ми се иска Клодия да беше поела по този път. — „Невъзможно — помисли си Лоръл. — Анджи имаше феноменален талант. Клодия имаше само хубост.“ — Как е Кърт?

— Добре е. Чакам го всеки момент — излъга Лоръл, за да приключи разговора по-бързо. Не можеше да говори за Кърт. — Трябва да затварям, мамо.

— Добре. Ще се видим след няколко дни. Предай на семейство Ричи най-искрени съболезнования от мен и баща ти.

— Добре, мамо. Ще се чуем.

Шофира до погребалния дом, без дори да пусне радиото. Обикновено припяваше, докато кара, но не и тази вечер. Поклонението я ужасяваше повече, отколкото беше очаквала. След сцената с Кърт предната вечер и тази с Нийл през деня искаше единствено да е сама. Докато паркираше пред погребалния дом, се замисли дали да не си тръгне. Ако на следващия ден отидеше на погребението, това щеше да е достатъчно…

Някой почука на прозореца на колата. Тя подскочи, но после се обърна и видя Дениз. Отвори вратата и слезе от колата.

— Как можа? — избухна Дениз още преди Лоръл дори да успее да затвори вратата.

— Какво как можах?

— Как можа да разкажеш на Кърт за Фейт? Днес беше у нас. Слава богу, Уейн беше навън с Одра. Лоръл, просто не мога да повярвам, че си разказала на полицията!

— След това, което се случи снощи със собствената ти дъщеря? — Лоръл кипна. — Господи, изненадана съм, че ти не си отишла в полицията. Как можеш да искаш да продължаваш да мълчиш след това, което направиха на Одра?

— Не смей да ми казваш, че съм лоша майка, задето не съм разказала на полицията нещо, станало преди тринайсет години!

— Не казвам, че си лоша майка по принцип, но в момента нямаш правилна преценка. Дениз, вече не става дума за смъртта на Фейт. А за нещо, което се случва сега. — Тя си пое дълбоко дъх и се опита да овладее гнева си. — Какво каза на Кърт?

— Че не знам за какво говориш. Че никога не съм чувала за Шестица купа и че не съм била там, когато Фейт се е самоубила.

Челюстта на Лоръл увисна.

— Излъгала си за всичко?

— Точно така. Казах ти, че ще го направя. Така са направили и Кристъл и Моника.

— Искаш да кажеш, че Кърт е говорил и с трите и всички сте излъгали?

— Да. Направихме това, което ти казахме. Не можем да съсипем живота си заради един нещастен случай отпреди тринайсет години. — Тя обърна гръб на Лоръл. — Никога няма да кажа нищо — подхвърли през рамо. — Никога!

Лоръл я гледаше как върви към колата си.

— Дениз, ще дойде време и ще съжаляваш за това — извика й. — Поне се надявам да го доживееш.