Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- In the Event of My Death, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Панева, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Карлийн Томпсън
Заглавие: Шестица купа
Преводач: Мария Панева
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Излязла от печат: 20.10.2008
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-959-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20465
История
- — Добавяне
3.
Кристъл отиде до Моника, извади нож и започна да реже въжето на китките й.
— Не си мисли, че като си по-едра, можеш да ме надвиеш — предупреди я. — Имам пистолет.
— Никога нямаше да успееш да ме натикаш в багажника без него — горчиво каза Моника.
Кристъл преряза въжето. Моника заразтрива китките си. Кристъл й даде ножа.
— Срежи въжето на глезените си. — Насочи пистолета към главата й. — И не се прави на героиня. Два изстрела и с Лоръл сте мъртви.
— Ще ни убиеш пред очите на Одра? — попита Лоръл и забеляза колко слаб е станал гласът й. Нямаше да може да говори още дълго.
— С времето ще го забрави. Децата са много жилави.
— Може би е по-добре, че нямаш деца — озъби се Моника. — Нямаш представа как работи умът на едно дете.
— Млъквай! — изсъска Кристъл. — Ти пък с лъскавата ти кариера, мъжете и живота в Ню Йорк какво разбираш от деца?
— Може да се изненадаш, Кристъл, но хората с кариери в Ню Йорк всъщност имат деца и много добре ги отглеждат.
Лоръл не знаеше дали Кристъл е усетила страха в думите на Моника, но тя го долови много ясно. Моника правеше същото като нея: опитваше се да разсее Кристъл, да я обърка, така че да успеят да я надвият. Лоръл обаче не вярваше, че имат достатъчно сили. Всичко й беше като в мъгла, а и по това колко несръчно Моника режеше въжетата на глезените си, виждаше, че и тя губи битката със студа.
— Побързай! — подкани я Кристъл.
Моника я погледна.
— Защо просто не ме застреляш и да приключим нещата?
— Защото е прекалено лесно. Ти насила ме накара да участвам в сатанинските ви ритуали. Сега аз ще те накарам.
Моника въздъхна.
— Кристъл, колко пъти да ти казвам, че ритуалите не бяха истински? И никой не те е карал да правиш нищо насила.
— Ти ме накара. Страх ме беше да не правя каквото кажеш.
— Така ли? И какво мислеше, че ще ти се случи?
— Не знам. Ти беше толкова силна, толкова способна на всичко…
— Аз ли съм била способна на всичко? — изсмя се Моника. — За бога, Крис, ти наистина си изперкала.
— Стига си се туткала. — Кристъл опря пистолета в слепоочието й. — Ела тук, качи се на балата и си пъхни главата в примката. Точно като Фейт.