Карлийн Томпсън
Шестица купа (18)

2.

Кристъл седеше в малката си дневна и се опитваше да се съсредоточи върху една статия от някакво списание, озаглавена „Как да задържите интереса на партньора си“. Според автора трябваха само точният парфюм, изкусително бельо и да измислиш няколко сладурски начина да започнете любовната игра, например да му оставиш прелъстителна бележка, в която пише „В спалнята те чака изненада!“ и той да я намери, когато се прибере от работа.

Захвърли отвратено списанието. Дали Джойс правеше такива неща за Чък? Дали пиеха скъпо шампанско в джакузи, заобиколени от ароматни свещи? Сигурно. Освен това Джойс имаше две атлетични подрастващи момчета, момчетата, които Чък винаги беше искал и които тя не успя да му даде. Това, от което я болеше най-много обаче, беше, че Джойс има красива седемгодишна дъщеричка. Кристъл я беше видяла с Чък на Парада на светлините преди Деня на благодарността. Беше я качил на конче и двамата пляскаха и се смееха. Очевидно беше, че обожава детето, а и то приличаше на ангелче. Кристъл никога не беше виждала такова изражение на любов и блаженство на лицето на Чък и едва не се беше превила на две от болка на тротоара.

И сега се разтрепери, както всеки път, когато се сетеше за нощта преди Деня на благодарността. Погледна часовника на стената. Осем вечерта. Оставаха поне още три часа, преди да си легне с надеждата да заспи. Обикновено не успяваше без хапче за сън. Господи, кога беше започнала да очаква забравата на съня? Толкова беше обичала да се сгушва в Чък на дивана и двамата да гледат любимите си сериали. Вече разбираше, че той винаги беше леко неспокоен и не така щастлив като нея, особено след като дъщеря им се беше родила мъртва и се беше наложило лекарите да й направят спешна хистеректомия.

Още не можеше да повярва, че Чък си е отишъл. Всеки път, когато се прибираше от пазар или когато се занимаваше с малкото неща, които си даваше труд да прави, очакваше да го види да седи в любимото си кресло и да гледа спортни предавания. Понякога забравяше и слагаше чиния и за него за вечеря. Винаги му беше харесвало как готви. Обикновена и проста храна. Джойс сигурно беше готвачка от висша класа. Сто на сто сервираше разни странни спагети, ангинари и охлюви… на Чък сигурно не му харесваха…

О, какво си мислеше? Че Чък ще се върне при нея, защото по̀ му харесва как готви? Беше глупаво, но пък тя никога не се беше броила за умна. Не беше като останалите от Шестица купа.

Което й напомни, че има по-важни неща, за които да мисли, от готвенето или тъпите статии в списанията, или колко скоро може да си легне и да се забрави в съня. Отиде до стария шкаф в ъгъла, отвори едно чекмедже и извади снимката на Анджела. Потръпна. Що за ярост беше нужна, за да смажеш тази красива жена до кървавата пихтия на снимката, ярост, която беше накарала убиеца да продължи да я удря дълго след като Анджи е била мъртва.

Някой звънна. Кристъл стреснато писна и изпусна снимката. Бързо я вдигна, сложи я в чекмеджето и го затръшна. Звъненето се повтори. И потрети. Тя стоеше вцепенена. После чу гласа на Чък:

— Кристъл! Отвори!

„Върна се! — радостно си помисли тя. — Върна се при мен! Знаех си, че не може да ме остави, не и като знае колко го обичам.“ Искаше й се да беше облечена в нещо по-хубаво от домашните си дрехи, да се беше гримирала и да си беше сложила парфюм…

Отвори вратата със замах и сърцето й се сви. Чък я гледаше ледено, лицето му беше твърдо, сините му очи бяха присвити. Влезе покрай нея в дневната и я остави да стои на прага със зяпнала уста.

— Какво има, Чък?

Той се обърна.

— Затвори вратата. — За миг я жегна страх. Много пъти се бяха карали, но досега не го беше виждала така ядосан. Сякаш прочел мислите й, Чък каза: — Няма да ти направя нищо. Искам само да поговорим.

Тя се поотпусна и затвори вратата.

— Искаш ли нещо за пиене? Кола? Бира?

— Не.

Беше със скъп шлифер, а отдолу носеше пуловер в тъмносиньо и бяло с едра плетка и сиви спортни панталони. Какво беше станало със старите му дънки, бархетните ризи и окапаното яке? Бяха изчезнали, разбира се. Захвърлил ги беше така лесно, както беше захвърлил нея. Той седна, без да си сваля шлифера.

— Защо не искаш да подпишеш документите?

— Кои документи?

— Не се прави на тъпа, Кристъл. Документите за развода.

Тя сплете пръсти. Бяха ледени, въпреки че в стаята беше топло.

— Не искам развод.

— Аз искам.

— Не мисля.

— Не мислиш? Напуснах те преди месеци. Не съм си и помислял да се върна.

— Защото си объркан. — Тя го погледна, в очите й имаше отчаяние. Беше по-красив от всякога. Нейният Чък. — И друг път сме имали трудни моменти. Проблемите ти да си намериш работа. Това, че губех бебетата. Но ние се обичаме, Чък.

— Не.

— Обичаме се. Винаги сме се обичали.

— Не.

— Да. Още от деца. Създадени сме един за друг.

— Никой за никого не е създаден, Кристъл. Това са романтични глупости.

Кристъл коленичи пред него.

— Не са глупости и ти го знаеш. Някои хора са създадени един за друг. Като нас. Ти не си създаден за Джойс. Просто си бил разочарован от живота ни и тя се е появила с нейните пари и с нейните деца. Но ние можем да си осиновим деца.

— Не можем. Не и с това, което печеля.

— О, ще се справим с това. Хората разбират…

— Кристъл, не става дума за децата на Джойс.

— Но ти не я обичаш.

Чък въздъхна.

— Кристъл, стани и спри!

— Няма! Говоря истината. Ти не я обичаш! Обичаш мен! — Чък я погледна, сините му очи за миг сякаш не можеха да фокусират. Тя си помисли, че той осъзнава истината на това, което му казва. — Чък Ландис, погледни ме в очите и ми кажи, че не ме обичаш.

Погледът му се фокусира, той я погледна пронизващо.

— Не те обичам!

Кристъл се олюля, все едно я беше ударил.

— Чък, между нас има толкова много… Никога не можеш да имаш същото с Джойс…

— Престани! Не искам да споделям с Джойс това, което имахме с теб. — Стана и се извиси над нея. — Подпиши документите за развода.

Гърлото й се стегна и тя поклати глава.

Лицето на Чък почервеня от яд.

— По дяволите, подпиши документите или… — Задъхваше се. — Просто ги подпиши, Кристъл. За свое добро ги подпиши и ги занеси на адвоката в понеделник сутринта. Предупреждавам те за последен път!

Изхвърча навън и тръшна вратата. Кристъл седя неподвижна на пода почти цяла минута. След това наведе глава и се разрида така, както не беше ридала никога.