Карлийн Томпсън
Шестица купа (56)

2.

Лоръл просто не знаеше какво щеше да стане, ако в този момент не беше пристигнал Кърт. Той беше най-добрият приятел на Чък и след като го изтика навън, за да си поговорят, го вкара обратно в къщата и почти го блъсна да седне на един стол.

— Сега сядай и спри да се държиш като луд, за да ти зададем няколко въпроса — каза му. — Иначе ще те прибера за опит за нападение.

— Не съм я докоснал — измърмори Чък.

— Но „докосна“ няколко души навън. Сериозно говоря, Чък, ще го направя, знаеш го.

Чък го изгледа намръщено, след което седна и хвърли гневен поглед на Кристъл, която бе навела глава.

— Къде е шерифът? — попита Чък.

— Оправя се с пресата.

— Вече? — попита Лоръл. — Да нямат ясновидски способности?

— Не, радиостанции на полицейските честоти — каза Кърт. Закова Чък с пронизващ поглед. — Добре. Ти знаеше ли, че Джойс ще идва тук?

— Не.

— А ти какво правиш тук тогава?

— Тя излезе преди два часа и не каза къде отива. Стана късно, Моли трябваше вече да си ляга, а Джойс я нямаше. Винаги тя слага Моли да спи. След това видях, че ключовете ми за тази къща ги няма. Просто събрах две и две.

— Откъде знаеше, че е мъртва?

Чък го погледна невярващо.

— По дяволите, навсякъде има полицейски коли. Исках да вляза и един от хората ти ми каза, че е била убита някаква жена.

— И ти не реши, че е Кристъл?

— Когато стигнах до вратата, чух някой да крещи, че на шофьорската книжка пишело Джойс Овъртън. А после видях Кристъл жива и здрава.

— Защо Джойс е дошла тук?

— Сигурно да говори с Кристъл. Тя не иска да подпише документите за развод. Съпругът на Джойс й се обадил тази сутрин и я заплашил да я съди за пълно попечителство над децата, защото живее с мен. Цял ден беше разстроена. — Изгледа Кристъл кръвнишки. — Защо просто не подписа тия шибани документи? Защо ти беше да я убиваш?

Очите на Кристъл се напълниха със сълзи.

— Чък, не съм я убила. Дори не си бях вкъщи. Лоръл, кажи му за обаждането.

— Какво обаждане? — попита Чък.

— Някой ми се обади и ми каза, че Кристъл е в опасност. Смъртна опасност, така каза. И аз дойдох. Аз намерих трупа.

Кърт я погледна.

— Кой ти се обади?

— Нямам представа. Гласът беше толкова дрезгав, че не успях да разбера дали е на мъж, или на жена.

— По кое време?

— Към седем. Може би малко по-рано. Течаха вечерните новини.

Кърт се взря в очите й. „Трябва да ти кажа още много неща!“ — извика вътрешно тя. Искаше да му каже за Джиневра Хауард и че смята, че това убийство е свързано с убийствата на Шестица купа. Като по чудо той сякаш я разбра. Рязко се изправи и каза:

— Чък, кротувай. Уилямс, пази го. Излизам за малко.

На Уилямс очевидно не му харесваше да му нареждат какво да прави, но не каза нищо. Лоръл имаше чувството, че го е страх от Кърт. При тези обстоятелства трябваше да признае, че дружелюбният Кърт, когото познаваше, наистина изглежда заплашително. Уилямс продължи да разпитва Кристъл. Тя беше на сигурно в ръцете на Моника и Лоръл дискретно наблюдаваше Чък. Той не можеше да си намери място на стола. Очите му се стрелкаха от един полицай към друг и в тях имаше още нещо, освен тъга. Безпокойство? Опасения? Защо се боеше от полицията, ако те си мислеха, че Кристъл е убила Джойс?

Колата на Джойс не беше на алеята, но колата на Кристъл беше. Джойс беше облечена в палтото на Кристъл. Бяха почти еднакви на ръст и косите им си приличаха на цвят. Вечерта беше неприятна — от снега не се виждаше почти нищо. Чък беше казал, че съпругът на Джойс се обадил сутринта и я заплашил да я съди за попечителство над децата. „Защо просто не подписа тия шибани документи?“, така беше попитал Кристъл. Лоръл слабо познаваше Джойс, но я беше виждала с децата й на няколко пъти. Беше очевидно, че ги обожава. Независимо колко млад и сексапилен беше Чък Ландис, Лоръл се съмняваше, че Джойс би оставила децата си заради него. И ако беше така, какво щеше да означава това за Чък? Край на един много хубав живот.

Детското им приятелство беше толкова отдавна, че на Лоръл й се струваше, че вече не го познава. Със сигурност Чък вече не беше безразсъдното хлапе с щърбава усмивка и очи, изпълнени с очакване на прекрасните неща, които му е подготвил животът. Годините провали и разочарования бяха взели своето. Възможно ли беше в отчаяното си желание да се задържи при Джойс — последната му надежда — да беше прибягнал до убийство? Възможно ли беше да е убил Джойс, като си бе мислил, че е Кристъл? Наистина ли нямаше нищо общо с убийствата на Анджи и Дениз?

Чък се обърна и се втренчи в нея. Искрящите му сини очи сякаш четяха мислите й. Тя се изчерви и извърна виновно поглед. Но знаеше, че ще трябва да сподели подозренията си с Кърт.

Кърт се върна. Тя гореше от желание да скочи, да го завлече в някоя стая и да му каже, че според нея Чък е убил Кристъл по погрешка, но Кърт я погледна, лицето му беше свъсено, един мускул на челюстта му потрепваше. Кимна й леко и тя мигом разбра.

Бяха намерили шестицата, сърцето и картата таро.