Карлийн Томпсън
Шестица купа (29)

1.

Съзнанието й за миг изключи. Дали все още беше ядосан? Дали се обаждаше, за да продължи тирадата си? Но гласът му беше спокоен, дори учтив. Най-сетне успя да отговори.

— Да, Нийл? Какво има?

— Искам да ти се извиня за поведението си тази сутрин.

Лоръл преглътна.

— Беше съвсем разбираемо.

— Както и мълчанието ви преди тринайсет години. Били сте само на по седемнайсет.

— На седемнайсет, а не на седем. Бяхме достатъчно големи, за да постъпим правилно, но не го направихме.

— Винаги е лесно да погледнеш назад и да видиш как е трябвало да постъпиш. Но в момента не е толкова лесно.

Защо се държеше толкова мило? Кърт сякаш не можеше да й прости, а той не беше пострадал от последиците от смъртта на Фейт. Нийл, от друга страна, го бяха гледали като прокажен.

— Искам да те уверя, Нийл, че ако те бяха заподозрели дори малко, щяхме да си признаем.

— Ти щеше. И може би Анджи. За другите не вярвам. Както и да е. Обаждам ти се не само за да ти се извиня — продължи Нийл. — Каза, че ще ми разкажеш за неща, които са се случили не сега, а отдавна. Избухнах точно след като ми разказа за смъртта на Фейт. Не ти дадох възможност да ми кажеш какво става сега.

Затова значи беше толкова любезен. Искаше информация. Трябваше ли да му каже всичко, което знаеше? През цялото време си беше мислила, че е възможно той да е убил Анджи, да е изпратил снимките, да се е опитал да я изблъска от пътя. Но сега осъзна, че подозренията й са необосновани. Не познаваше добре Нийл в гимназията, но беше очарована от нещата, които Фейт й разказваше за него — за интелекта му, за таланта му, дори за затворения му нрав. По-късно беше останала омагьосана от книгите му и след като беше разговаряла с него в болницата, добротата му и явната му скръб по загубата на жена му и детето му я бяха трогнали дълбоко. Но пък тази сутрин наистина я беше уплашил. Не беше просто чувствителна ранена душа. Беше мъж, способен на ярост. А сега искаше подробности за случващото се в момента. Дали се преструваше, за да разбере колко знае и какви са подозренията й?

— Лоръл, чуваш ли ме?

— Да — бавно каза тя. Дори той да се преструваше, тя щеше да се включи в играта. Може би реакциите му на разказа й щяха да й разкрият нещо.

Каза му всичко от сърцето, цифрата и картата таро на мястото на убийството на Анджи до връщането си с колата от Уилсън Лодж, когато някой се беше опитал да я изблъска от пътя, за погребалния венец и сърцето на входната врата.

— Онзи ден Одра получи странна коледна картичка с особено стихче. — Цитира му го. — И няма нужда да ти разказвам какво стана на партито.

Известно време Нийл не каза нищо. След това въздъхна:

— Някой е погнал Шестица купа.

— Някой вече се добра до една от нас.

— Значи мислиш, че всичко е отмъщение за смъртта на Фейт?

— А ти не мислиш ли така?

Още миг мълчание.

— Така изглежда. Но защо чак след толкова години?

— Не знам. Мери каза, че баща й ровил във вещите на Фейт. Може да е написала нещо за клуба и Зийк да се е сетил, че сме били с нея, когато е умряла. Или Зийк, или Мери.

— Може би — бавно каза той.

— Май не ти се вярва. Нали каза, че Мери е излъгала за медальона.

— Да. И двамата могат да искат възмездие за смъртта на Фейт. Кой друг би могъл да иска да отмъсти?

Лоръл облиза сухите си устни. Навлизаше в опасни води.

— Не… не знам.

— Знаеш — каза Нийл хладно. — Не само Фейт е умряла онази нощ. Мислиш, че и бащата на бебето й би могъл да търси отмъщение.

— Ами…

— Което значи, че подозираш мен.

Лоръл бясно затърси уклончив отговор. Нямаше.

— Да, Нийл. Мислих за това.

— Затова Моника ме разпитваше на партито.

— Да.

— Бих искал да се ядосам, че някой ме подозира в убийство, но не ми е за първи път. Някои смятаха, че аз съм убил Фейт.

— Не за дълго. Ти имаше желязно алиби.

— И слава богу. Но този път нямам. Може да съм извършил всички идиотщини, за които си мислите. По дяволите, дори може да съм убил Анджела. Бях в Уилинг, когато тя е умряла, но Ню Йорк не е чак толкова далеч. Може да съм отишъл с колата и да съм се върнал за една нощ. — Лоръл не знаеше какво да отговори. — Но не съм аз.

Мълчание. Лоръл се опитваше да анализира тона му. Не беше нервен. Прекалено спокоен?

— Лоръл, разбирам защо си мислиш, че човекът, когото търсите, може да е бащата на бебето на Фейт. Това е логично предположение. Затова ще ти кажа нещо, което не съм казвал на никого. Не е забременяла от мен.

Нима не трябваше да очаква да отрече, като се имаше предвид как вървеше разговорът? Нима всеки мъж не би казал същото, за да отклони подозренията от себе си?

— Нийл, след като Фейт умря и всички мислеха, че се е самоубила, защото не си искал да се ожениш за нея, защо не каза, че детето не е било от теб?

— Защото не знаех, че не е от мен. Трябваше да се сетя, защото тя не ми беше казала за бременността си. Нямах представа. Но когато чух, че е била бременна, предположих, че е от мен.

— Не разбирам.

— Преди четири години открих, че съм стерилен.

— Стерилен! — неволно избухна Лоръл. — Нийл, имал си син от Елън!

— Ожених се за Елън два месеца след като тя роди Роби и го осинових. Бившият й съпруг не искаше деца и се разведе с нея, когато тя забременя. Тя си мислеше, че той ще се върне при нея, след като види бебето, но не стана така и тя се съгласи да се оженим и да стана баща на детето.

— Но как разбра, че си стерилен?

— Елън искаше още деца. Опитвахме две години, но не се получаваше. Минахме през куп изследвания. Скоро се разбра, че вината е у мен. Като малък изкарах заушка. Лекарят каза, че тази болест причинява стерилност. Тогава бракът ни започна да се разпада. И пак тогава осъзнах, че не е възможно да съм бил баща на бебето на Фейт.

„Много удобно — цинично си помисли Лоръл. — И много трудно за доказване.“ Но гласът му звучеше толкова искрено. И ако лъжеше, защо не го беше направил преди тринайсет години? Дори сега не отричаше, че е спал с Фейт. Дори каза, че когато тя умряла, си мислел, че бебето е от него.

— Лоръл, знам, че сигурно не ми вярваш. Не те карам да ме задраскаш от списъка си със заподозрени. Просто те моля да имаш едно наум, не заради мен, а заради теб самата. Онзи, който е бил баща на бебето на Фейт, може би знае за Шестица купа… и може да ти направи същото, което е направил на Анджела.