Майкъл Корди
Чудото (8)

7.

Да го убие, или да работи с него? Това беше въпросът.

На другия край на света, дълбоко под петте скали на Асбаа Ел-Лаб, Йезекия Дела Кроа разтърка уморените си очи и усети как някога тесният пръстен с рубин на духовния баща почти се изхлузи от костеливия му пръст. Дилемата беше тежка, рогата й бяха по-остри от тези на Дявола. Едно погрешно решение поставяше под заплаха основната мисия на Братството на Второто пришествие.

Зад гърба му беше Пещерата на Свещения огън, който вече тридесет и пет години продължаваше да гори със силен синкавобял пламък. Но докога? Потръпна от ужас при мисълта, че някой ден този пламък отново ще се свие до едва мъждукаща светлинка в каменния под или пък че смъртта ще го отнесе, преди да е открил новия Месия. Крехките му рамене се разтърсиха. Наближаваше стоте, времето работеше срещу него…

Вдигна глава и огледа петимата мъже, които седяха край масивната букова маса и разгорещено спореха. Всички бяха облечени в тъмни костюми, снежнобели ризи и пурпурни вратовръзки. Върху раменете им имаше церемониални бели наметки от фина коприна, върху които бяха избродирани кървавочервени кръстове. Ръководителите на трите главни региона бяха в дъното. Брат Хадад с очи, почти скрити под тежките клепачи, оглавяваше Свещените земи — най-старата и най-престижна територия на Братството, която покриваше Близкия изток и Левантия. Срещу него седеше висок мъж с прошарени коси. Това беше брат Лучано, който отговаряше за втория по значение регион — Християния, в която бе включена цяла Европа. До него бе заел място най-младият от регионалните лидери — мъж със сипаничаво лице на име брат Олазабал, който отговаряше за Новия свят. И тримата бяха надхвърлили седемдесетте и като повечето старши членове на Братството имаха кръвна връзка помежду си — подобно на първите ученици на блажения основоположник Лазар… Всеки от тях се радваше на значително влияние във външния свят, а в качеството си на членове на Вътрешния кръг държаха в ръцете си съдбата на милиони редови членове. Но тези тримата бяха подчинени на мъжете, седнали от двете страни на Йезекия, те пък отговаряха пред него…

Йезекия се обърна към брата, който седеше от лявата му страна. Бернар Трие беше единственият жив член на Вътрешния кръг, който бе станал свидетел на промяната в Свещения огън. Здравият мъж с козя брадичка и вече оредяла сива коса, някога бе заемал висок пост в германската армия. Но от момента, в който бе провъзгласен за Пазител на Втората заповед, той се отказа от всичко и стана единственият член на Вътрешния кръг, който има право на контакти с външния свят. Втората заповед изискваше всеотдайност и пълно себеотрицание, тъй като сигурността на Братството се крепеше върху нейните железни правила. Тесен кръг братя, докладващи пряко на Пазителя, събираха поверителна информация за бъдещите обекти на Справедливото възмездие, а той единствен поддържаше връзка с двамата преки изпълнители на убийствата. Всичко това отнемаше много време и нерви, работата изискваше неотклонното му внимание. Дори по-висшестоящият от него брат Хеликс Къркъм, който бе Пазител на Първата заповед и отговаряше за изпълнението на основната цел на Братството — откриването на новия Месия, продължаваше светската си дейност и беше действащ професор по физика в Оксфордския университет. А и самият Йезекия, въпреки тежките си задължения като лидер на огромната организация, все пак намираше време за надзор на внушителните влогове на Братството, пръснати из банките по целия свят.

Както обикновено ставаше по време на тези месечни заседания в Свещената пещера, брат Бернар и брат Хеликс се бяха впуснали в разгорещен спор. И това беше напълно разбираемо. Преди пет години Хеликс бе наследил брат Дариъс на поста Пазител на Първата заповед, а Йезекия отлично знаеше, че Бернар не може да го понася. Хеликс Къркъм получи почетната титла Пазител на Първата заповед едва петдесетгодишен и това го направи най-младия носител на това почетно звание в историята на Братството. Освен това бе по-млад от брат Бернар с цели двадесет години.

Този висок и плешив мъж с кръгли очила с телени рамки беше представител на свежата кръв, от която Братството отчаяно се нуждаеше. Хеликс бе получил образованието си в най-добрите университети на света, беше в крак с достиженията на модерните технологии, готов да поведе древната организация през сложните лабиринти на съвременния свят. Йезекия го беше издигнал с надеждата, че именно той ще успее да промени мисленето на братята, да даде нови идеи за голямото търсене…

Но дали идеята, върху която двамата спореха в момента, не бе прекалено смела и радикална? Тя бе поставена на обсъждане единствено поради неочаквания провал на Немезис в Стокхолм, станал преди малко повече от шест седмици…

Бернар му хвърли изпълнен с отчаяние поглед и отново се извърна към Хеликс, който изглеждаше съвсем не на място в древната пещера, приведен над свръхмощен лаптоп, оборудван с модеми за електронна връзка.

— Брат Хеликс, нима сериозно допускаш, че ще блокираме Справедливото възмездие само заради тези фантасмагории? — попита той и пренебрежително махна с ръка към портативния компютър.

— Не са фантасмагории — търпеливо отвърна Хеликс. — С тяхна помощ ще открием новия Месия значително по-лесно.

— Но как можеш да бъдеш сигурен, че ще се получи? — обади се брат Лучано и нервно прокара пръсти по посивялата си коса.

— Не мога — сви рамене Хеликс. — Но този начин превъзхожда традиционните… Когато пламъкът промени своята сила, аз бях на петнадесет години. Оттогава насам братята не са прекратили търсенето нито за миг. Но какво постигнаха?

— Продължаваме да работим — обади се брат Хадад, леко повдигайки тежките си клепачи.

— Но какво открихме?

Тишина.

— Точно така, ето го отговорът! През последните тридесет години нашите най-добри очи и уши проучват всички, които твърдят, че имат видения и правят чудеса. Но никой от тези хора не отговаря на изискванията, въпреки че отдавна сме изготвили списък на най-вероятните кандидати. Две хилядолетия Братството чака промяната в интензивността на пламъка, всеки от хилядите братя преди нас е таил надеждата, че ще вземе лично участие в търсенето на новия Месия, че успешният край на това търсене ще стане по време на неговия живот… Е, тази чест се падна на нас. Новият Месия крачи по земята вече три десетилетия, той е ТУК, но ние все още не можем да го открием!

Бернар Трие нервно подръпна козята си брадичка и извика:

— Брат Хеликс! Не забравяй, че човекът, от когото очакваме значителна помощ в търсенето на Месията, е в списъка на онези, които трябва да получат Справедливо възмездие! Доктор Картър е враг, а не съюзник на Братството! — Здравият и набит мъж успя да се овладее, тонът му стана равен, но от това заплахата в думите му не намаля: — Брат Хеликс, всички ние се прекланяме пред твоите технически умения. Лично аз съм дълбоко убеден, че един ден те ще са от огромна полза на нашата организация. Но не днес и не сега. Може би трябва да ти напомня текста и съдържанието на Втората заповед… — Йезекия понечи да се намеси, но брат Бернар го изпревари, прочисти гърлото си и звънко започна да цитира древните слова: — ДА ПОЛОЖИМ ВСИЧКИ УСИЛИЯ ЗА СПРАВЕДЛИВОТО ПРОЧИСТВАНЕ, ДА ОСВОБОДИМ СВЕТА ОТ ОНЕЗИ, КОИТО ПОДЛАГАТ НА СЪМНЕНИЕ ЦЕННОСТИТЕ, ЦЕЛИТЕ И ВЯРАТА НА БРАТСТВОТО НА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ, ЗАПЛАШВАЙКИ ПО ТОЗИ НАЧИН СПАСЕНИЕТО НА СВЕТА… Този учен е изключително опасен, името му трябва да бъде начело в списъка на жертвите! Той се докосва до нашите гени, той е убеден, че скоро човекът ще овладее себе си до такава степен, че нашият Бог ще се превърне в отживелица! Той самият се прави на Бог! Нали точно по тази причина всички ние, включително и ти, брат Хеликс, одобрихме акцията в Стокхолм? За мен съществува един-единствен въпрос — КОГА ликвидирането му ще стане факт. И кого да използваме за поправянето на грешката — пак Немезис, или да възложим задачата на Гомора…

Хеликс кимна, в очите му зад очилата с телени рамки блесна усмивка. Йезекия отново се възхити на самообладанието на младия брат, който не позволяваше да бъде смутен от агресивността на Бернар.

— Брат Бернар, благодаря за това напомняне — рече без следа от подигравка в гласа Хеликс. — Ние наистина не трябва да забравяме своята важна роля, нито за миг… Но, от друга страна, съм убеден, че не е необходимо да напомням, особено на ТЕБ, какво гласи Първата заповед: откриването на Месията е задача от първостепенна важност, тя трябва да има приоритет над всички останали — особено над онези, които заплашват успеха на нашите търсения!

Йезекия не беше доволен от рязката промяна в отношението към доктор Картър — от „прочистване“ до съвместна работа. Но едновременно с това не искаше да прибързва с убийството на учения, трябваше да разбере каква полза биха могли да имат от него.

Вдигна глава и изпревари Бернар, който се канеше за поредната си гневна тирада.

— Брат Хеликс, ти твърдиш, че имаш нужда от технологията на този учен, за да направиш генна проверка… Но защо ти е САМИЯТ той?

— По две причини — отвърна Хеликс. — Първо, ние не можем да осъществим генния тест по нормален начин. В лабораториите на „Джиниъс“ по света стриктно се придържат към определени морални норми и няма начин да избегнем въпроси, на които не бихме желали да отговаряме. Единствената възможност да осъществим този тест е той да бъде оторизиран пряко от доктор Картър. Второ, когато стигнем до процедурите по прякото сравнение, той отново ще ни трябва, защото без него не можем да проникнем в базата данни на ИГОРИ…

— Не е ли възможно просто да си платим за тези данни? — обади се брат Лучано.

— Не. Вече ви обясних, че ИГОРИ не може да бъде ползван от всеки. На практика заложените в него материали са секретни. Натъкнах се на този факт по време на разследването на доктора и компанията му, предложено от брат Бернар. Единственото, до което успях да се добера, беше общото меню на системата със списък на съдържанието й…

— Брат Хеликс, не можеш ли да проникнеш в самото съдържание на ИГОРИ и въпросът да приключи? — попита Йезекия.

— Системата е защитена изключително добре — поклати глава другият. — Затова съм доволен, че успях да се добера и до менюто… Създател на тази система е доктор Уошингтън — една от най-добрите компютърни програмистки в света. Благодарение на нея ИГОРИ е практически недостъпна дори и за най-гениалните хакери.

— Значи доктор Картър ти трябва за първоначалното сканиране и за достъп до този… ИГОРИ, така ли? — Йезекия не обичаше техническата терминология и неизбежните съкращения, свързани с нея.

Хеликс кимна с глава.

— Но защо смяташ, че този учен ще пожелае да ни помогне? — намръщено го изгледа Бернар. — И по какъв начин ще го контролираме?

— Все още нямам отговор — сви рамене той. — Но ако го оставим жив, ще имаме възможност да го обработим, нали? — Свали очилата си, почисти стъклата им и се извърна към Йезекия: — Свети Отче, вие положително си давате сметка, че доктор Картър е важен за нас, че благодарение на него бихме могли да изпълним изискванията на Първата заповед. Никой няма да ни прости, ако пропуснем да открием Месията и пламъкът отново се свие… В същото време е безумие да разчитаме единствено на своите Наблюдатели. Трябва да използваме всички възможни средства за откриването на Избраника, независимо какви са те!

Брат Бернар побърза да се намеси:

— Но не трябва да забравяме и Втората заповед, Отче — извика той. — Справедливото възмездие е неразделна част от нашата мисия!

Йезекия запази лицето си безизразно. Хеликс, разбира се, беше прав: той не можеше да си представи, че ще изпуснат възможността да идентифицират Избраника… Но в разсъжденията на Бернар също имаше рационално зърно — самата идея да работят съвместно с онзи опасен еретик караше сърцето му да се свива от мъка, примесена с негодувание. Такива хора трябваше да бъдат прочиствани!

В средата на масата имаше табли с храна и кани с вино. Йезекия се приведе, вдигна една от каните и бавно напълни шестте сребърни бокала пред себе си с ароматната, примесена с фини подправки течност. Присъстващите приеха това като знак за почивка и закуска, като една пауза, необходима на Отеца преди вземането на окончателно решение. Повечето от хората около масата бяха възрастни и обладани от старческа лакомия. Ръцете им алчно се протегнаха към платата, отрупани с лозови сарми и различни деликатеси от пушено месо и риба. Единствено Хеликс остана равнодушен към храната, пръстите му пробягаха по клавиатурата на компютъра, после очите му се насочиха към олтара зад гърба на Йезекия, осветен от факли и свещи.

Йезекия искрено се възхищаваше на всеотдайността на най-младия брат. Същевременно обаче му беше ясно, че не може да рискува двехилядигодишната история на Братството, залагайки сляпо на плана му.

Спря поглед на Свещения огън и олтара, зад които се виждаше тежка каменна врата. Тежаща няколко тона и херметизирана, тази врата пазеше достъпа до Стаята на Спомените… Йезекия си представи онова, което се съхраняваше там, и изведнъж усети как огромната тежест на хилядолетната отговорност за съдбата на Братството смазва крехките му рамене. Представи си Лазар, изправен пред вдъхновените си последователи, чу го да мечтае за вечния огън, достигащ до това усамотено място в пустинята от недрата на земята, видя го, прегънат под тежестта на разпятието, да води хората си тук без помощта на карта, без никога преди да е виждал местността… Видя как първите последователи на Вярата дълбаят скалите, проникват в естествените пещери зад тях и стигат до Огъня… Именно тук, на това свято и тайно място, бе започнала подготовката за завръщането на Христос, тук се бяха взели всички мерки за предотвратяването на втора Голгота. Изправен пред верните си последователи, Лазар им бе разказал за предсказанието, явило се в съня му:

Следващият Месия ще бъде глух за призивите на праведните. За да стигнат до Спасението, те сами трябва да го открият и провъзгласят за Месия… Няма да има Витлеемска звезда да ги води, единственият им помощник ще бъде Свещеният огън, пламтящ дълбоко в земните недра. Когато пламъкът му стане бял, това ще означава, че Месията е вече на земята. Но той трябва да бъде открит и провъзгласен за водач на праведните, преди белият пламък да се превърне в оранжево мъждукаме, преди Страшният съд да унищожи света… Единствено Братството на Второто пришествие има достъп до Свещения огън, следователно отговорността за спасението на света е изцяло негова…

Йезекия изпита завист към непоклатимата вяра на Лазар. Но тя е напълно разбираема: когато Исус Христос те върне обратно от Царството на смъртта, в сърцето ти естествено няма да има никакви съмнения в божествеността му, а душата ти ще му вярва всеотдайно и сляпо…

Поклати глава, бавно и със страхопочитание. През първите хиляда години Братството бе установило скритото си влияние върху Свещените земи, приобщавайки под крилото си както християни, така и евреи. Всички обединени от Първата заповед: да открият новия Месия…

Наблюдавайки как братята унищожават изтънчените блюда, Йезекия се замисли за Втората заповед. През XII век, по време на Великите кръстоносни походи, рицарите на Светия храм бяха тръгнали от Европа за Свещените земи, твърдо решени да прогонят сарацините от Ерусалим. И бяха възприели идеалите на Братството. След завръщането си именно те — храбрите и доблестни воини, бяха разпространили тези идеали в християнска Европа. Но бяха свършили и друго: благодарение на тях тогавашните членове на Вътрешния кръг възприемат и една доста по-агресивна линия за реализацията на Първата заповед. Те вече са убедени, че пасивното очакване на Спасителя не е достатъчно, и се заемат да прочистят света.

Така се ражда Втората заповед. Но тя беше достояние единствено за членовете на Вътрешния кръг и за двамата Праведни терминатори, известни само с имената Немезис и Гомора. Постоянно нарастващите по численост обикновени братя бяха запознати само с Първата заповед, независимо че те в голямата си част са влиятелни хора и заемаха ключови позиции в различните части на света.

И преди Втората заповед беше създавала затруднения, но те бяха детска игра пред дилемата, която чакаше своето решение от Светия Отец. Защото убийството на доктор Картър можеше да има непредвидими последици. Йезекия знаеше, че в историята на организацията никога не е имало подобна дилема; че никога досега обектът на Праведното прочистване според изискванията на Втората заповед не се е оказвал и възможният ключ към изпълнение изискванията на Първата. На всичкото отгоре и в момент, в който Свещения огън гори с ярък, ослепително бял пламък…

Усети докосване по рамото, обърна се и видя брат Хеликс надвесен над главата му.

— Какво е вашето решение, Отче Йезекия? — попита той.

Светият Отец се намръщи. Доктор Картър представляваше сериозна заплаха, силата му нарастваше с всеки изминат ден. Следователно трябваше да бъде спрян…

— Решението ми може да бъде само едно — мрачно отговори той. — Доктор Картър трябва да бъде отстранен! Ще го променя само ако получа неоспорими доказателства, че той е готов да ни сътрудничи!

— Означава ли това, че ако той позволи да бъде убеден, вие ще отложите ликвидирането му? — попита Хеликс.

— Възможно е — кимна Йезекия и се извърна към брат Бернар: — Кога най-рано можете да отстраните този учен?

— В момента той е обект на засилена охрана, но това не може да ни спре. Програмата на Гомора е плътно запълнена, но след одобреното от Вътрешния кръг убийство в Манхатън Немезис ще може да изпълни задачата в рамките на две седмици.

Йезекия мисли известно време, после се обърна към Пазителя на Първата заповед:

— Брат Хеликс, отлагаме прочистването с две седмици. Това означава, че разполагаш с един месец, за да ме убедиш, че можем да си сътрудничим с доктор Картър по един сигурен и ефикасен начин… След изтичането на този срок аз ще повикам Немезис и лично ще й заповядам да извърши прочистването. Ясен ли съм?

Хеликс се усмихна, хвърли триумфиращ поглед към брат Бернар и шумно захлопна капака на персоналния си компютър.

— Напълно ясен, отче Йезекия, напълно ясен!