Майкъл Корди
Чудото (25)

24.

 

Холи изгуби чувствителност в лявата част на тялото си на 12 май, четири дни след присъдата на Мария. Парализата продължи почти два часа и Том ясно видя, че детето се уплаши много повече отколкото преди, при непрекъснато зачестяващите кризи на главоболие и световъртеж. Лекарствата и лъчетерапията бяха забавили растежа на тумора, но това беше всичко. Състоянието на детето продължаваше да се влошава, тъй като натискът върху мозъка вече се отразяваше на част от двигателните му функции. Стероидите ограничиха нарастването на тумора и разсейките, но това беше временно явление. Бащата прекрасно знаеше, че лошото предстои.

Туморът навлизаше в четвъртата и последна фаза на клонирането. Гените с ключово значение в хромозома 9 отдавна бяха изчезнали, липсваше и цял комплект гени в хромозома 10. Темпото на растежа беше почти три пъти по-високо от най-оптимистичните прогнози на ДАН, според които този процес щеше да трае около година, и се доближаваха до най-песимистичните… Отначало Том твърдо бе убеден, че ще намери начин да си осигури нужното време. Но сега, оценил трезво огромните трудности пред себе си, той вече не беше толкова уверен…

Водеше битка с рака, своя стар враг. Битка, която губеше… Но бойното поле този път беше крехкото тяло на дъщеря му. Бе длъжен да мисли за нея, да й спестява страданията дори ако това означаваше да обърне гръб на битката с коварната болест. Но лечението, на което я подлагаше в момента, не само нямаше да я спаси, но и я караше да се чувства зле…

Конфликтът между бащата и хирурга у него стана агонизиращо ясен: или трябва да й помогне да живее, или да й помогне да умре. Като забрави абсолютно всичко, което се намира между тези две състояния…

 

 

— Браво, момичето ми, чудесна рисунка! — Жасмин се наведе към леглото и надникна в екрана на портативния компютър, който лежеше в скута на Холи. Кралицата-воин на екрана беше изядена от двуглавия дракон. — Значи не можеш да отидеш отвъд шесто ниво, а?

От последната криза бяха изтекли два дни, детето седеше в леглото и се радваше на един от малкото си наистина спокойни дни.

— Мога да вляза в замъка и да убия двете чудовища и синия дракон — отвърна то. — Но на излизане винаги попадам в лапите на този дракон-пазач или пък на морската змия… Всеки път става така!

— Откри ли всички лекарства, които лежат в скривалището?

— Да, заедно със скритите оръжия и допълнителната броня. Но ми трябва неуязвимост, а за нея в замъка няма магически мехлем…

— Навсякъде ли търси?

— Навсякъде.

— И опита всичко, така ли?

— Аха…

— Ами някаква измама? — усмихна се младата жена.

— Няма начин — въздъхна Холи. — Всички знаят, че „Клетвата на Зарг“ е една от компютърните игри, в която няма кодове за измама…

— Искаш да кажеш, че няма ЗАПИСАНИ кодове за измама… — Жасмин знаеше от опит, че програмистите на компютърните игри винаги имат в запас по някой код, който дава на играча неограничена огнева мощ, живот и неуязвимост за оръжията на противника. Но този код не се публикува в указанията на играта, а се набира чрез някоя особена комбинация от цифри и букви. При повечето игри, като например „Обречените“ или „Тъмните сили“, тези кодове стават достояние на най-запалените играчи, които бързат да ги публикуват в Интернет. Но Холи беше твърдо убедена, че тайните кодове в „Клетвата на Зарг“ все още не са открити от никого… — Я се отмести малко — добави тя. — И ми прехвърли лаптопа…

Холи сви колене към гърдите си и й направи място на леглото.

— Мислиш ли, че ще можеш да ги откриеш?

— Ами как… Може и да не съм най-добрата кръстница на едно дете, но положително съм най-добрата кръстница на КИБЕРНЕТИЧНИЯ свят!

— Хайде на бас, че не можеш да ги откриеш за един час! — възбудено се изкиска детето.

— Ама ти какво? — изгледа я с престорено удивление Жасмин. — Така ли ще се обиждаме? Можем да говорим не за часове, а за броени МИНУТИ!

Пръстите й затичаха по клавиатурата, а Холи, привела глава на една страна, гледаше екрана със зяпнала уста.

— Добре де — промърмори след известно време. — Какво ще кажеш за десет минути? Бас държа, че не можеш да ги откриеш за десет минути!

Пръстите на Жасмин прекратиха лудия си бяг.

— Хубаво — рече тя. — Какво залагаш?

Холи бавно отмести очи от екрана и с удивление ги спря върху лицето й:

— Вече го НАПРАВИ?!

Кръстницата й скромно сви рамене и й върна обратно компютъра.

— Нищо особено — заяви. — За да бъдеш неуязвима, е достатъчно да набереш N*PAIN… Опитай сама.

Холи набра кода и откри, че нейната кралица-воин наистина е неуязвима за чудовището.

— Страхотно! — възкликна. След три минути на устните й се появи тържествуваща усмивка: — Седмо ниво! Изгарям от нетърпение да зърна физиономиите на Дженифър и Меган, щом разберат това!

— Само не го прави прекалено често, защото ще ти омръзне — засмя се младата жена. — А за да го скриеш обратно, е достатъчно да натиснеш контрол и Р… Разбра ли?

— Благодаря ти, Жас. Но как го направи?

— Винаги има начин, Хол — отвърна младата жена и постави ръка върху рамото на детето. — Така казва татко ти и е прав… Начинът няма значение, той може да бъде необичаен, а дори и неправилен… Но когато искаш достатъчно силно да постигнеш нещо, винаги има начин!

Вратата се открехна и сестра Бет Лоурънс надникна вътре.

— Доктор Уошингтън, бихте ли се отбили при доктор Картър? — попита тя. — Той е в лабораторията…

— Разбира се — кимна Жасмин и се изправи. После стисна рамото на детето и окуражително добави: — Желая ти късмет на седмо ниво!

 

 

Том беше в компанията на доктор Карл Ламбърт, двамата се бяха навели над екрана на монитора и внимателно разглеждаха серия компютърни томографии. Ламбърт беше неврохирург от Националния здравен институт със седалище Мериленд. Беше изпратен на работа в „Джиниъс“ за по-тесен контакт с Картър относно най-новите разработки в областта на генетиката и неврохирургията, а и за да следи дали геноскопите не се използват за чисто комерсиални цели. Беше нисък и закръглен мъж с живо лице, къдрава червеникава коса и умни очи. Жасмин знаеше, че Том го харесва и уважава, а на всичко отгоре двамата бяха състуденти от „Джон Хопкинс“.

Карл Ламбърт посочи жълтеникава сянка на цветната томография и каза:

— Продължавам да твърдя, че операцията дава най-добри шансове.

— Нима не виждаш къде е разположен туморът, Карл? — изрече с въздишка Том. — Никак не ми се иска да проникваме чак дотам. Ти би ли се решил на подобна операция, след като знаеш колко висока е вероятността от неволна грешка?

— Зная това — кимна Ламбърт. — Но операцията все пак й дава някакви шансове…

— Какви по-точно, Карл? Да забавим за известно време най-лошото?

— Тя ще я облекчи, Том…

— Или ще я убие! — Той замълча за миг, раменете му видимо увиснаха. После тихо добави: — Предполагам, че си прав…

Жасмин се прокашля и двамата мъже вдигнаха глави от екрана. Том изглеждаше блед и уморен. Очевидно не можеше да намери най-доброто решение за Холи.

— Здравей, Жас — поздрави я той. — Извинявай, че те повиках, но искам да чуя мнението ти за Холи…

— Трябва да бягам — промърмори Ламбърт, поглеждайки часовника си. — След десет минути имам операция. Вие двамата ще се оправите сами… — На вратата спря и се извърна към Том: — Продължавам да настоявам за дълбочинно оперативно проникване посредством лазер. Според мен то е задължително и колкото по-бързо го направим, толкова по-добре… — Дари Жасмин с една от любезните си усмивки и излезе.

— Какво решаваш, Том? — попита тя.

— Не зная — промърмори той и започна да крачи из помещението. — Вече си запозната с мнението на Карл. Той е прав: медикаментите и лъчевата терапия само забавят растежа на тумора и облекчават болките й. Туморът очевидно ще трябва да бъде отстранен, за да се намали натискът върху черепа. Но се е заврял на такова проклето място, че операцията е почти немислима!

— Какво стана с проекта? Серумът?

— „Кана“ приключи, Жасмин. Серумът не действа.

Тя пое дълбоко дъх и тихо попита:

— Тогава остава Мария Бенариак, нали? „Проповедницата“…

— Проповедницата е извън нашата власт — сковано отговори Том.

За пръв път споменаваха името й от деня, в който Жасмин откри наличието на трите необикновени гени в кръвта й. Тя самата още не можеше да свикне с мисълта, че на света има поне двадесет души с Христовите гени, когато й се наложи да се сблъска с още по-страшната истина, че единият от носителите на тези гени е безскрупулен убиец… Том от своя страна също не отваряше уста по този въпрос и Мария Бенариак остана между тях като спомен за смъртта на близък човек… Но времето течеше и двамата не можеха да се преструват, че тя не съществува. Щом нейният колега и приятел се бе захванал с тази налудничава идея, щеше да се наложи да отиде докрай…

— Но ти възнамеряваш да опиташ, нали? — попита го.

— Тя уби Оливия, Жас…

— Но може да спаси Холи!

— Права си — клюмна той.

— Хайде, Том! — повиши глас Жасмин. — Длъжен си да опиташ! Все ще измислиш някаква сделка с нея…

— Ти сериозно ли говориш?

— Абсолютно. Освен това не виждам да имаш някакъв избор… Нима не желаеш да разбереш дали тази жена БИ МОГЛА да спаси детето ти?

Той само сви рамене.

— Стегни се, Том! — гневно го погледна тя. — Не ти е в характера да се предаваш!

— Не се предавам, а се опитвам да разсъждавам разумно. — Искам да направя всичко възможно, за да спестя страданията на Холи…

— ФЪШКИИ! — кипна Жасмин. — Хиляди пъти съм чувала от собствената ти уста, че онзи, който се извинява с разума, на практика се е предал! Самият ти никога в живота си не си бил разумен! Ти си скаран с разума и не си никакъв реалист, за разлика от Джак! Дори и аз съм по-голям реалист от теб, защото ти цял живот си се захващал с безумни идеи и нерядко си ги превръщал в действителност! Затова не спирай точно сега! Не спирай, за Бога!

Том я погледна с потъмнели от болка очи.

— Не ме разбираш, Жас… Как бих могъл да…

— Виж какво! — решително го прекъсна тя. — Ти се залови с този проект „Кана“, нали? Аз не желаех да участвам в него, защото не знаех докъде ще ни отведе. Но отстъпих пред увещанията ти, защото ти вярвах. Направих компромис с убежденията си, водена от единствената мисъл да помогна на Холи. През всичкото това време си забранявах да мисля, забранявах на съвестта си да се обажда. А сега ти се измъкваш като страхливец само защото си се натъкнал на нещо, което ТИ не можеш да възприемеш! Е, приятелю, добре дошъл в царството на объркването и съмненията! И не ми казвай, че не разбирам, кажи го на дъщеря си! Кажи й, че ти е НЕУДОБНО да молиш Мария да й помогне! — Спря да си поеме дъх, лицето й беше зачервено от гняв. Насочи пръст към гърдите на Том: — И още нещо: престани да се самосъжаляваш, защото не само дните на Холи са преброени! Мария Бенариак също няма да е дълго между нас!

С тези думи се обърна и затръшна вратата след себе си.

 

 

Мария се събуди обляна в студена пот. В килията на смъртниците цареше непрогледен мрак. Стори й се, че по пода и под леглото трополят невидими плъхове. Отново се беше превърнала в шестгодишното момиченце от сиропиталището, заключено заради лъжите си или други неясни прегрешения.

Обзе я отдавна забравената паника от детството, неизменно придружаваща тъмнината. Искаше й се да сгуши в някого, да прогони ужаса. Най-много страдаше за отеца. Дълбоко в нея се появи главозамайващото чувство на съмнение. Не по отношение убийствата, които бяха акт на справедливост и нищо повече, а по отношение на неподчинението, което бе проявила към отеца и Братството…

Ами ако Йезекия действително не желае смъртта на Картър? Какво я бе накарало да си въобразява, че разбира желанията му по-добре от самия него? От човека, на когото дължеше всичко? Може би той е прав, като се вслушва в съветите на Хеликс и използва Картър за целите на Братството и отлага неговото отстраняване? И какво постигна самата тя, опитвайки се на своя глава да спре учения? Защо се озова тук, как сега ще изпълни Божията воля дори ако тя е точно такава, за каквато я беше приемала?

От самоувереността и твърдостта, които бе проявила по време на процеса, не остана дори следа. Нима Бог НЯМА никакви планове за нея? Може би затворът и смъртната присъда не са изпитание, а наказание? Може би Бог използва отеца, за да открие новия Месия и да СПРЕ Картър? Може би Йезекия и Хеликс са прави, а тя греши?

И ето я тук — пожертвана, забравена, неопростена…

Въпросите се блъскаха в главата й като бодливи кълба, ноктите й несъзнателно потънаха в дясното бедро, в наскоро зарасналите рани. Под пръстите й се появи успокояващата влага на кръвта… Но мракът й пречеше да почувства облекчение. Никакво количество пролята кръв не можеше да прогони безпокойството от душата й, чувството за вина и дълбока самота от тялото й… Животът отвъд невидимите стени на килията — светъл, весел и жив, престана да съществува. Тя бе захвърлена тук, в килията на смъртниците, в една камера три на пет без прозорци. Тя бе единственият обитател на свят, запълнен от отчаяние и мрак…

Първата сълза се търкулна по бузата й в момента, в който си спомни, че дори в най-лошите мигове на детството й съществуваше надеждата да избяга от мрака, да се върне при светлината и топлината на истинския живот. Сега обаче беше друго. Сега беше обречена да остане в мрака завинаги, сама със своите съмнения и съжаления… Ще бъде свободна едва след двадесет и два дни, когато смъртната присъда ще бъде изпълнена…

Единственото й желание преди този ден беше да се види с отеца…

 

 

В Дамаск, на другия край на света, Йезекия Дела Кроа също не можеше да заспи. В 5:36 часа сутринта той стана от леглото и излезе на балкона, стъпвайки с удоволствие по хладната теракота с босите си нозе. Панорамата на града на разсъмване беше великолепна, въздухът — чист и прозрачен. В него вече се усещаше топлината, макар че слънцето щеше да изгрее най-малко след час. Протегна мършавите си ръце, скованите от артрит рамене болезнено пропукаха. Изпусна дълбока прозявка, благодарен на лекия ветрец, който раздвижи памучната нощница и приятно разхлади кожата му.

И тази нощ бе сънувал кошмара с Пилат Понтийски. С разликата, че този път гвоздеите потъваха в дланите на Мария, а той — млад като на онази дяволска холограма, спокойно наблюдаваше наказанието. Кошмарът го измъчи, но повече го мъчеха спомените. Спомените за неща, които преди много години му бяха разказвали в Корсика…

От момента, в който доктор Картър му съобщи за своето откритие, Йезекия се мъчеше да повярва, че именно Мария е избраницата. Първата му реакция беше да отхвърли тази абсурдна идея, да обвини в грешка несъвършената техника на учения, да я припише на някаква коварна игра от страна на Дявола. Как е възможно точно Немезис да бъде новият Месия?

Когато ден по-късно се върна в пещерата и съобщи новината на Хеликс и Бернар, и двамата останаха смаяни. Подобно на него, Бернар сбърчи чело и заяви, че това е някакъв трик. Но реакцията на Хеликс беше друга. Той дълго мълча, а после поклати глава и отбеляза, че това е напълно възможно… Йезекия ги отпрати, заповядвайки им да обмислят подробно създадената ситуация и да потърсят изход от нея. После обяви предстоящото днес заседание на Вътрешния кръг, на което трябва да се обсъдят всички възможни варианти…

Погледна часовника си. Трябваха му няколко часа, за да се подготви и да стигне до Пещерата на Свещения огън. Безсънната нощ беше тежка, но все пак му помогна да вземе решение…

Спомни си младата жена, която бе заварил в кабинета на майка Клеменца. Всъщност това не беше жена, а съвсем младо момиче, объркано и предадено от една религия, която не само не беше я защитила, а беше й сторила непоправимо зло. И когато след известно време Мария получи поста на новата Немезис, тя започна да изпълнява задълженията си по нов, непознат дотогава начин. Промени дори външността си, за да влезе напълно в ролята на Съвършения отмъстител…

Спомни си деня, в който тя пожела да прибегне до радикалната операция. Обясняваше мотивите за това бавно и спокойно, с дълбоко вътрешно убеждение. Чувствала се потисната от външния си вид, мечтаела за свободата на анонимността, предпочитала да не е пеперуда с красиво оцветени крилца, а обикновена сива гъсеница…

При първата си среща с майка Клеменца Йезекия се държа строго, направо я обвини за извращенията на отец Анджело, довели до самоубийството на сестра Долфин. Игуменката започна да се оправдава, твърдейки, че Мария винаги си е измисляла разни неща и по тази причина никой не повярвал, че е била изнасилена от отец Анджело. „Като дете постоянно лъжеше — твърдеше майка Клеменца. — Те всички лъжат…“

Едва сега Йезекия си даде сметка, че „детските лъжи“ на Мария не са били обикновените фантазии на едно самотно дете, а чистата истина. Все още ги помнеше много добре, сами по себе си малки чудеса: голямото падане от високо, ужилването от пчели, внезапно излекувания диабет и поне още пет-шест подобни истории… Колкото повече мислеше за тях, толкова по-правдоподобни му изглеждаха те…

Обърна се, прекоси спалнята и се насочи към банята. Спря се пред писалището, протегна ръка и извади едно хапче от сребърната кутийка, поставена до снимката на жена му. Дълбоко в сърцето си усещаше, че новият Месия е вече открит. Но как да я спаси от новата Голгота, как да я измъкне преди да я приковат към новия кръст? И как да получи подкрепата на останалите за това безумно начинание? Тя трябваше да бъде спасена, за да спаси праведните!

 

 

Том Картър хвърли последен поглед към заспалата си дъщеря и напусна отделението. Припомни си отново думите на Жасмин и си даде сметка, че те са абсолютно верни. Няма право да изпитва самосъжаление, трябва да се бори докрай! До срещата му с Карин Танър имаше малко повече от половин час. Джак бе уредил тази среща, която щеше да се състои в централата на ФБР в центъра на града. В сградата, носеща името на „Джон Фицджералд Кенеди“, Карин щеше да го запознае с всички подробности от разследването. А след това той планираше да направи и свое, лично разследване…

Насочи се към стълбището за подземния гараж, но се закова на място от високия глас на Боб Кук, който се разнесе зад гърба му. Обикновено спокойният и дори ленив калифорниец тичаше презглава насам.

— Хей, Том! Почакай!

Обърна се, отвърна на поздравите на двама от служителите на „Джиниъс“, които минаха покрай него.

— Търсих те навсякъде! — спря се пред него Боб, приведе се леко с длани на бедрата като изтощен до крайна степен маратонец.

— Е, вече ме откри — изгледа го внимателно Том. — Казвай!

— Мишките…

— Какво мишките?

Задъханият младеж отвори уста за обяснение, после поклати глава и го хвана за ръкава.

— Ела, ще ти покажа — едва успя да промълви и го помъкна към асансьорите.

Нора Луц беше сама в „Къщата на мишките“ на втория етаж, изправена неподвижно пред две малки клетки. Очите й се местеха от животинките към бележника, разтворен пред нея, главата й бавно се поклащаше.

— Какво става тук, Нора? — попита Том и махна с ръка към Боб, който дишаше запъхтяно зад гърба му — Нашият сърфист нещо не може да се изкаже…

— Мишките — кратко отвърна тя.

— Какво мишките? — започна да се нервира Картър.

— Чисти са — тихо отвърна жената и посочи клетките пред себе си.

— Какво? — направи крачка напред Том. — Искаш да кажеш, че са излекувани?

Нора сви рамене, сякаш сама не вярваше на думите си:

— Изглежда, серумът от „Светата троица“ е премахнал всички видове рак, с които бяха заразени…

— На всички мишки?!

— Там е работата, че не на всички — поклати глава тя. — Нали помниш, че при първите експерименти инжектирахме серума на изолирани животни, но ефект нямаше?

Том нетърпеливо кимна с глава.

— Тъй… В един момент обаче решихме да пестим време и място и събрахме по две-три мишки в една клетка. Именно те се оказаха напълно освободени от различните видове ракови образувания, с които бяха заразени.

— А изолираните, те как са?

— В същото състояние, серумът не им действа…

— Каква е разликата между двете клетки?

— Никаква — озадачено поклати глава Нора. — Ако не броим факта, че болните са сами, а излекуваните — на двойки и тройки…

— Значи не знаем какво ги е излекувало, така ли?

— Още не — обади се Боб, най-сетне успял да си възвърне дар слово. — Но знаем друго: този резултат не е плод на случайност, а абсолютно закономерно явление.

Том пристъпи към близката клетка и втренчи поглед в трите здрави мишки, които тичаха вътре. Само преди дни тези животинки бяха на прага на смъртта.

— Прекрасно! — промълви. — Но полза ще имаме само ако открием механизма на това чудотворно лечение…

— Работим по въпроса — усмихна се Боб.

Том колебливо погледна часовника си. За миг се изкуши да позвъни на Карин Танър с молба да отложат срещата, но после си даде сметка, че тук едва ли може да бъде полезен с нещо, тъй като сътрудниците му прекрасно знаят какво трябва да се направи.

— Трябва да вървя — насочи се към вратата той. — Като се върна, веднага ще дойда да ви помогна…

— Къде отиваш? — попита Боб.

— Аз също съм зает с някои изследвания…

 

 

Когато Йезекия Дела Кроа пристигна в Пещерата на Свещения огън, членовете на Вътрешния кръг вече го чакаха около огромната маса. Напрегнатият им шепот стихна, всички го посрещнаха на крака. Пламъкът пред олтара беше станал поне с тридесетина сантиметра по-висок, а сиянието му — още по-ослепително от преди…

— Да бъде спасен…

Поздравът му бе насочен към брат Хадад, който седеше най-близо.

— За да спаси праведните — отвърна регионалният шеф на Свещените земи. Тежките му клепачи бяха по-тъмни от обикновено, дланите му леко докоснаха ръцете на Йезекия, оформяйки ритуалния кръст.

Поздравите продължиха: високият брат Лучано с прошарена коса, който ръководеше братята в Християния, съсухреният брат Олазабал — лидер на праведните в Новия свят, за накрая остави пазителите на Първата и Втората заповед… Всички бяха мрачни и избягваха погледа му, с изключение на брат Хеликс.

Премина на въпроса без никакви увъртания. С няколко думи очерта насоките на проекта „Кана“ и сделката, която бе сключил с доктор Картър. Разказа за неуспешното покушение на Мария срещу живота му, последвано от нейното арестуване и изправяне пред съда. Накрая запозна присъстващите с откритието на доктор Картър: Мария Бенариак, позната в Братството под името Немезис, притежаваше трите Христови гена и вероятно именно тя е новият Месия. Каза го с нетърпящ възражение тон, който предизвика бурна реакция у присъстващите.

Както се очакваше, пръв скочи брат Бернар и отсече.

— Това трябва да е някаква грешка! Или пък трик. Немезис не може да е Месията. Познаваме я повече от двадесет години, нямаше как да не разберем за специалните й способности, ако наистина ги е притежавала!

— Защо? — кротко попита Йезекия.

— Защото тя е убиец, а не Спасител, отче! Тя беше един отличен инструмент за изпълнение повелите на Втората заповед, което изключва да е обект на Първата!

— Защо? — отново попита Йезекия.

— Тя е убиец!

— Професионален убиец! — натъртено добави Хадад от противоположния край на масата.

— А кой я превърна в професионален убиец? — изгледа ги той. — НИЕ! И какво ни дава право да мислим, че новият Месия непременно ще бъде благ евангелист, а не зъл дух, когото Бог е изпратил да отмъсти за смъртта на сина си?

— Но тя не отговаря на древните знаци и символи! — възрази брат Олазабал.

Йезекия се намръщи. Стана му ясно, че членовете на Вътрешния кръг вече бяха изготвили общата си стратегия, без съмнение под натиска на брат Бернар.

— Какви знаци и символи? — попита той. — Може би имаш предвид трите главни черти на новия Месия, описани от нашия Основател?

— Да — обади се обикновено мълчаливият брат Лучано. — Те ясно сочат, че новият Месия ще бъде праведен, ще бъде на възрастта на Исус и ще бъде МЪЖ!

— Така е — съгласи се Дела Кроа. — Но това са общите предположения на Основателя. Мария наистина не е мъж, но е праведна. Толкова праведна, че не прие нашата временна сделка с учения. А що се отнася до възрастта, не мога да бъда абсолютно сигурен, защото не зная рождената й дата. Но раждането й видимо съвпада с онзи ден преди тридесет и пет години, когато пламъкът на Свещения огън започна да гори с ослепителна светлина! Не забравяйте, че тази жена притежава трите редки гена на нашия Бог! А аз съм запознат с чудотворните способности, които притежава още от невръстно дете!

— Няма доказателства за тези способности! — гневно възкликна брат Бернар. — Пак повтарям, че я познавам цели двадесет години! Затова твърдя, че тя не може да бъде Избраницата!

Тук се намеси Пазителят на Първата заповед.

— Брат Бернар — обади се Хеликс, — а имаш ли доказателства, че НЕ Е ТЯ?

До този момент беше мълчал и слушал, внимателно извъртайки плешивата си глава от лице на лице. Очите зад очилата с телени рамки не пропускаха нищо. Сега тези очила се бяха насочили към брат Бернар, а светлината на факлите се отразяваше в многодиоптровите стъкла.

— Не, разбира се — отвърна той.

— Но въпреки липсата на подобни доказателства, ти си убеден, че тя НЕ МОЖЕ да бъде новият Месия?

— Да — кимна Бернар и скръсти ръце пред гърдите си.

— И си напълно сигурен в това?

— Абсолютно.

— Означава ли това, че ще спиш спокойно и след три седмици, когато Мария вече ще бъде екзекутирана? Нима няма да ти мине през главата, че след двехилядигодишно очакване допускаме Месията да загине пред очите ни? Пред ТВОИТЕ очи… Ще поемеш тази огромна отговорност пред бъдещите поколения само защото си сигурен, че тя не може да бъде Избраницата?

Бернар не отговори, а само кимна с глава. Йезекия забеляза нервното раздвижване на останалите участници в заседанието.

— Завиждам на сигурността ти — тихо добави Хеликс.

— Познавам я от двадесет години — повтори с оправдателен тон Бернар. — Тя не може да бъде Избраницата!

Хеликс бавно кимна.

— Защото би я разпознал, така ли?

— Точно така!

— Дори ако тя не си е давала сметка за това? Дори ако не го знае и сега, в този момент?

Мълчание.

Хеликс направи необходимата пауза и продължи:

— Не забравяйте пророчеството, братя. Този път Месията няма да осъзнава своята мисия. Ние, хората от Братството, сме тези, които трябва да го открият и да му съобщят за избора на Бога… А след това и да му помогнем да изпълни свещената си мисия.

— Но Мария ще бъде екзекутирана…

— Значи трябва да попречим на този акт.

Бернар се изсмя и хвърли поглед към Йезекия, но отецът мълчеше. Беше доволен, че Хеликс е поел спора в свои ръце. Бернар се огледа, търсейки подкрепа у останалите членове, после повиши тон:

— Всеки опит да я спасим ще означава да се разкрием пред света! А Братството не бива да си позволява това, особено когато липсват твърди доказателства, че именно тази жена е новият Месия!

— Не съм съгласен — отвърна с равен глас Хеликс. — Основната ни цел е да спасим новия Месия, каквото и да ни струва това. Затова сме тук, затова сме работили цели две хилядолетия!

— Аз съм на същото мнение! — обади се брат Лучано, изведнъж променил становището си. — Какво толкова лошо има в опита ни да я спасим?

Бернар се обърна и впи пламтящите си очи в лицето му.

— Рискът да бъдем разкрити в случай, че Мария не е Избраницата, положително е по-малък от риска да допуснем смъртта на новия Месия — обади се брат Хадад и примигна с тежките си клепачи. — Затова си струва да я спасим, просто за да сме сигурни…

Бернар се огледа, усетил, че дебатите не се развиват в негова полза, и попита:

— Всички ли сте на мнение, че трябва да дадем шанс на Мария?

Отговориха му с кимане на глави.

Йезекия вдигна глава и започна да говори, подбирайки внимателно думите си:

— Брат Бернар, искам да чуя окончателното ти мнение. Все още ли си твърдо убеден, че Мария не може да бъде новия Месия? Питам те не само защото трябва да сме напълно единодушни по този въпрос, а и защото се нуждаем от опита ти за практическото изпълнение на евентуалното ни решение. Затова отговори: твърдо ли си убеден в това, или все пак имаш някакви съмнения?

Дебелият брат се облегна назад, очевидно оценил жеста на Йезекия, който му предлагаше достойно отстъпление.

— Разбира се, че имам съмнения — промърмори. — Фактически подобна възможност съвсем не е изключена…

— Радвам се, че мислиш като нас — тържествено кимна с глава Йезекия. — Сега основният въпрос е как да действаме…

— Това ще бъде една много деликатна операция — важно се намръщи Бернар.

— Мислиш ли, че ще можем да я осъществим? — попита с подчертано уважение Хеликс, очевидно разбрал тактиката на Дела Кроа спрямо избухливия брат.

Бернар кимна и все така надуто промърмори:

— Ще използваме връзките на нашите братя в Америка и все ще измислим нещо. Но какво ще правим с Картър?

Йезекия измъкна лист хартия изпод гънките на дългата си роба. Върху него бяха написани четири имена, начело с името на Картър.

— Ученият изпълни ролята си и вече може да бъде отстранен — бавно рече той. — Предай на Гомора този лист, на него са имената на всички участници в проекта „Кана“. Работили са тайно, никой друг не подозира за техническата страна на тяхната дейност. С тяхното ликвидиране ще изтрием от лицето на земята всички следи от този светотатствен проект. И ще изпълним желанието на Мария, нашия нов Месия!

— Много добре — кимна Бернар. — Още днес ще се свържа с Гомора, а веднага след края на заседанието започвам да действам за освобождаването на Мария. — Обърна се към противоположния край на масата и добави: — Брат Олазабал, ще ми трябват имената на някои братя, които живеят на територията на САЩ…

— Имаш ги — кимна лидерът на Братството в Новите земи.

Йезекия се изправи и даде последни напътствия:

— Ако някой от вас има други идеи, моля да ги сподели с брат Бернар. Ако не — моля ви да се завърнете при паството си и да съобщите на братята, че времето на чакането и търсенето вече свършва. Подгответе ги за общия събор, на който ще провъзгласим новия Месия. Съвсем скоро тя ще бъде свободна и ще спаси човечеството!

Затаили дъх от вълнение и с широко отворени очи, присъстващите бавно кимнаха.

— Много добре — усмихна се Йезекия. — Предлагам да закрием това заседание и да се залавяме за работа. Лично аз изгарям от нетърпение да съобщя великата новина на нашия нов Месия!

Изправи се, кръстоса ръце пред гърдите си и тържествено промълви:

— Нека бъде СПАСЕНА!

Присъстващите скочиха на крака, повториха движенията на ръцете му и отвърнаха в хор:

— За да спаси и праведните!