Майкъл Корди
Чудото (15)

14.

 

Жасмин не изпитваше разочарованието, което бе обзело хората около кръглата маса в заседателната зала „Франсис Крик“. Но тя добре помнеше думите на майка си, която постоянно й повтаряше, че разочарованието е най-силно, когато идва неочаквано…

За трите седмици, изтекли от началото на проекта „Кана“, тя изпълни всички задачи, които имаше. Изпълни ги точно и акуратно, въпреки резервите, които отказваха да я напуснат. Един геноскоп последен модел вече функционираше в заседателната зала „Франсис Крик“, която заедно със съседната малка лаборатория, беше напълно изолирана от останалата част на лабораторията „Мендел“. Жасмин бе ровила в паметта на ИГОРИ и в продължение на дни беше търсила лица с доказани лечителски качества или необичайни гени. Подбра немалко имена, но само едно от тях беше свързано с документирани доказателства. Насочи вниманието си към него, събра всички налични сведения.

Някой си Кийт Андерсън от Гилдфорд, графство Съри в Англия, в продължение на повече от двадесет години лекувал всички форми на ревматоиден артрит само като докосвал с длани възпалените стави. Никакви лекарства, никаква медицинска помощ. Свидетели на това бяха стотици пациенти и десетки лекари. По всичко личеше, че им трябва именно този човек, но съществуваха два сериозни проблема: първо, Жасмин не откри нищо необичайно в гените на Кийт Андерсън и второ, миналия юни той бе загинал при автомобилна катастрофа и тялото му е било кремирано… Но не този факт бе причина за разочарованието на Том и останалите хора около масата…

Преди три дни Картър и Джак се завърнаха от Европа със своите проби, настроението им беше приповдигнато.

— Не се тревожи — беше й казал Том, когато му съобщи за резултатите от своите проучвания. — И без това базата данни в ИГОРИ трябваше да бъдат прегледани просто ей така, за всеки случай…

„Как ли пък не — беше си помислила тя. — Сигурно да обикаляш света и да търсиш останки от труп на две хиляди години е по-добра идея…“

После геноскопът приключи с анализите на пробите. Жасмин ясно видя как разочарованието се стоварва върху Том с огромна сила, а еуфорията му се изпарява като утринна роса.

Огледа лицата на хората около масата. Джак и Алекс бяха заели местата срещу нея, Боб Кук и Нора Луц — отляво и отдясно. Русокосият калифорниец и очилатата лаборантка все още не бяха осведомени за заболяването на Холи, но преди три дни ги запознаха с поверителната информация относно проекта „Кана“. И двамата бяха направили чудеса при подготовката на пробите за анализ. Но сега и те бяха мрачни като всички останали, мълчаливо следяха Том, който измерваше залата с широки, нервни крачки…

На всяка трета крачка ученият се спираше, хвърляше обвинителен поглед към геноскопа в дъното и понечваше да каже нещо… Но после само поклащаше глава и продължаваше да крачи напред-назад.

Честно казано, Жасмин изпитваше смесени чувства след неуспешния опит да се открият необичайни гени в пробите. Естествено, тя гореше от желание да помогне на Холи, но когато за пръв път зърна това, което би трябвало да са останките на Христос, бе обладана от чувството, че върши светотатство. Направо й прилоша при мисълта, че идеята на Том може да се окаже вярна. И когато всички анализи приключиха с отрицателен резултат, в душата й нахлу чувство, което силно се доближаваше до виновно облекчение…

Том най-сетне прекрати разходката си и рече:

— Добре… Мога да приема, че кръвните проби на Мишел Пикар са фалшиви… Поначало бях настроен скептично към факта, че кръвта във вените й е от група АБ, а тази на раните — нулева… А сега, след като Джак откри, че бабичката е използвала кръвта на своя приятелка-медицинска сестра, просто можем да я забравим… Мога да приема и резултатите от останалите проби. По дяволите, ДЛЪЖЕН съм да ги приема! — Той въздъхна, очите му отново се насочиха към геноскопа, сякаш очакваше ДАН да си признае, че е сбъркал… — Но за пробата от Ланчиано сме абсолютно сигурни, нали? Възможно ли е да сме допуснали НЯКАКВА грешка?

— Не — поклати глава Жасмин. — Пуснахме я през машината три пъти.

— Добре, Жас — извърна се към нея той. — Възрастта и типът съвпадат, това е достатъчно основание да приемем пробата за автентична. Възможно ли е ДАН да пропуска нещо?

Жасмин погледна Боб и Нора. И двамата свиха рамене и поклатиха глави.

— Съжалявам, Том — каза тя. — Грешка няма, анализите са извършени абсолютно точно. В пробата липсват каквито и да било необичайни гени. Нищо, което да е по-различно от това, което се съхранява в паметта на ИГОРИ…

— Значи и тази реликва е фалшива! — отсече Том.

Младата жена изправи рамене, поколеба се за миг, после изрече на глас онова, което той най-малко желаеше да чуе:

— Може би е истинска, но лечебната сила на Исус просто не се крие в гените му.

Том вирна брадичка, скръсти ръце пред гърдите си и поклати глава:

— Не, Жас. Ако той действително е притежавал лечебна сила, независимо откъде е дошла, тя би трябвало да се крие именно в гените му…

Жасмин реши да не влиза в спор и мълчаливо се облегна назад. В очите на Том се четеше предизвикателство, очевидно беше готов да спори с всички. Но хората около масата мълчаха. Беше ясно, че тяхната увереност е доста разколебана и едва ли някой споделяше сляпата му увереност, че ще открият целебните гени на Христос. Дори Алекс изглеждаше притеснен, макар че именно той бе предоставил списъците за техните търсения.

Всички бяха готови да приемат проекта „Кана“ като една провалила се безумна идея и да насочат търсенията си в друга посока. Но Том очевидно беше убеден, че друга няма. Беше възложил всичките си надежди на проекта „Кана“, изглеждаше дълбоко убеден, че ако усилията им се провалят, Холи ще умре… Дала си ясна сметка за състоянието му, младата жена разбра, че той просто няма друг избор, освен да обяви пробите от Ланчиано за фалшиви…

В душата й се възцари смущаващо раздвоение. От една страна, й се искаше да го накара да се съобразява с очевидните факти, но, от друга — изпитваше желание да го подкрепя в безумните, обречени на провал търсения, въпреки несъгласието й с тях…

— Но как да постъпим, Том? — попита тя. — Какво друго може да се направи? Кажи го и аз веднага се залавям за работа!

Тук се намеси Джак. Леко приведен над масата, той попита с изненадващо мек и умолителен тон:

— Къде възнамеряваш да търсиш, Том? Дори да приемем, че всичко, което сме открили до този момент, е фалшиво?

Жасмин видя как Алекс леко поклати глава, отвръщайки на въпросителния поглед на сина си. За пръв път откакто го познаваше, нейният приятел очевидно не знаеше какво да предприеме…

 

 

 

Утрото на следващия ден беше прекрасно. Чистото лазурно небе и топлият въздух бяха необичайни за началото на март, човек неволно забравяше за пролетта и започваше да си мисли за лятото. Но Том беше далеч от подобни мисли, красотата на деня не му направи почти никакво впечатление. Дори напротив, тя само засили отчаянието му — сякаш природата му напомняше, че съдбата на едно малко момиченце, на неговото момиченце, е твърде незначителна в сравнение със смяната на сезоните и неспирния ход на времето…

Седеше в консерваторията в компанията на Джак, воднистите лъчи на слънцето изглеждаха топли през дебелите стъкла на прозорците. Беше поканил приятеля си на закуска, с която току-що приключиха. И двамата гледаха към градината, където Холи и две от приятелките й се забавляваха да правят балони от сапунена пяна. В момента беше ред на Меган, която потопи пластмасовата пръчка с розово ушенце в легена със сапунената вода. Сръчно и бързо, детето повдигна крайчето, тънката сапунена пелена остана цяла. Размаха пръчката във въздуха, подобно на тореадор пред разярен бик, над главата й изплува огромен разноцветен балон и стремително полетя към лазурното небе.

Том отново си припомни вчерашните резултати от проекта „Кана“, душата му потръпна от безпомощно отчаяние. Понякога съдбата си прави странни шеги. Снощи се отби в болничното отделение да провери състоянието на Ханк Полански и с учудване установи, че младежът се чувства добре. Очевидно ХИВ започваше да действа… Този факт го накара да изпита задоволство като учен и терапевт, но като баща се почувства отчаян от капризите на природата. Ех, ако можеше да открие подобно лечение и за Холи! Нищо, че шансовете и щяха да бъдат едва 15 процента!

Легна си в широкото и пусто легло, но дълго не можа да заспи. Непрекъснато питаше Оливия какво да прави, но отговор, разбира се, не получи… Изчете отново всичко, което беше изписано за мозъчните тумори. Радикално лечение все още не беше открито, такова не се очакваше в близките пет-шест години. Повечето клиники прибягваха до терапията, открита от Блез в средата на 90-те, но тя имаше ограничен ефект и само забавяше разпространението на глиобластомата. На практика не бяха постигнали нищо за трите месеца, които ги разделяха от присъдата на ДАН през декември. А времето се изнизваше с невероятна бързина…

— Май ще трябва да се примиря с неизбежното — въздъхна той и хвърли кос поглед към Джак. — И вместо да се лутам в мрака, да посветя цялото си време на Холи… Имам чувството, че ще се откажа…

Приятелят му проследи с поглед стремителния полет на мехура, от устата му се откъсна тежка въздишка.

— Няма значение дали ще се откажеш, или не — каза. — Въпросът е дали правиш най-доброто за Холи, или най-доброто за себе си… Ако предпочиташ да се занимаваш с нещо, за да не мислиш непрекъснато за състоянието й — прави го. Но ако тези занимания ти пречат да бъдеш с нея, по-добре се откажи…

Том бавно кимна с глава. Джак беше прав, освен това май нямаше кой знае какъв избор…

— Дори ако пробата от Ланчиано излезе фалшива, търсенето на оригинални ДНК на Христос (ако такива изобщо съществуват) ще отнеме повече време от паралелните ни лабораторни експерименти…

Джак обърна гръб на прозореца и изрече:

— Може би сега е моментът да се примириш с неизбежното. И да направиш опит да го приемеш…

— Толкова е ТРУДНО, по дяволите! — простена Том.

— Трябва да отчетеш и един друг факт — продължи приятелят му. — На този свят няма друг човек, който да желае по-страстно от теб изцелението на Холи и да разполага с по-големи възможности за това… А това означава, че след като ти си безсилен да го сториш, никой друг не би могъл да се справи. Това е истината, приятелю… А по отношение на проекта „Кана“ нещата са ясни: не успеем ли да открием подходяща проба, научният експеримент е приключен… Така че решението остава за теб. Всичко, което МОЖЕШ да направиш на този етап, е да ускориш максимално работата върху създаването на конвенционално лекарство. И да използваш по най-рационален начин времето, което ти остава…

Том мрачно кимна с глава, очите му не се отделяха от усмихнатата Холи, която ловко направи един още по-голям балон. Трите деца весело заподскачаха около него, смехът им огласи тишината на пролетното утро. Изведнъж Холи се обърна, изтича към къщата и припряно почука по прозореца.

— Татко, чичо Джак, гледайте! — възбудено извика. — Най-големият балон на света! — Очите й светеха от щастие.

Том се усмихна и вдигна палец, за да й изрази възхищението си. После се присъедини към Джак, който беше пристъпил към прозореца, за да разгледа по-отблизо разноцветния балон. Холи им помаха с ръка и се върна при другите момиченца, които напразно подскачаха в опита си да докоснат шареното кълбо, поклащащо се на около метър над главите им. В един момент то отрази слънчевите лъчи и се превърна в някаква вълшебна призма, през която всичко изглеждаше наситено с неземна красота. Лицето на бащата се разведри, отчаянието започна да го напуска. Беше толкова погълнат от гледката, че не усети влизането на Марси Кели със сутрешната поща. Обърна се едва когато тя напусна стаята и очите му се спряха на солидната купчина писма.

Пристъпи към масата и механично ги взе, после се върна до прозореца. Два обемисти плика съдържаха сметките за плащане, следващите два бяха покани за лекции. Писмо от братовчед му в Сидни, малък черен плик, върху който името му бе изписано с червено мастило. Последният плик в купчината беше най-тежък, запечатан с червен восък и носещ печат във формата на кръст.

Той го повъртя в ръцете си и погледна към Джак. Приятелят му само вдигна вежди. Том счупи печата и извади от плика черна картичка, придружена от самолетен билет и две снимки. На снимките беше самият той.

Картичката приличаше на покана и той й хвърли един поглед. Безразличието му обаче бързо отстъпи място на ужаса… Беше толкова смаян, че прочете текста още два пъти. Едва тогава започна да преценява написаното.

— Какво има? — попита разтревожено Джак, моментално забелязал състоянието му. — Приличаш на човек, върху когото току-що е паднала мълния!

Том бавно кимна. Точно така се и чувстваше. Направи усилие да се овладее и прочете текста на поканата на глас:

ДРАГИ ДОКТОР КАРТЪР,

НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ФАКТИЧЕСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ОПИТИТЕ ВИ ДА СЕ СДОБИЕТЕ С ДНК-ПРОБИ НА ХРИСТОС, ВКЛЮЧИТЕЛНО КРАЖБИТЕ НА НЯКОИ НЕЩА, СМЯТАНИ ЗА РЕЛИКВИ, ОТ РАЗЛИЧНИ ХРАМОВЕ. ВЪПРОСНИТЕ ОПИТИ ВИЕ СТЕ НАРЕКЛИ ПРОЕКТ „КАНА“, ЦЕЛТА ВИ НЕСЪМНЕНО Е ДА ОТКРИЕТЕ ТАЙНАТА НА БОЖИИТЕ ГЕНИ НИЕ ЗНАЕМ, ЧЕ ЗАСЕГА ОПИТИТЕ ВИ СА БЕЗУСПЕШНИ, И ЗНАЕМ ТОВА ПО ЕДНА СЪВСЕМ ПРОЗАИЧНА ПРИЧИНА: ЕДИНСТВЕНО НИЕ ПРИТЕЖАВАМЕ ТОВА, КОЕТО ТЪРСИТЕ.

ЕДИНСТВЕНО НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ДЕЙСТВИТЕЛНА БИОЛОГИЧНА ПРОБА ОТ ИСУС ХРИСТОС.

ЗАПОЗНАТИ СМЕ И СЪС СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА „ИГОРИ“ — ВАШАТА НЕЗАКОННА БАНКА ЗА ГЕНЕТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ. НО В ЗНАК НА ДОБРА ВОЛЯ РЕШИХМЕ ДА НЕ СПОДЕЛЯМЕ ТОВА СВОЕ ОТКРИТИЕ С ОФИЦИАЛНИТЕ ВЛАСТИ. НА ТОЗИ ЕТАП НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА ЗНАЕТЕ КОИ СМЕ НИЕ, НО БЪДЕТЕ УБЕДЕН, ЧЕ МОЖЕМ УСПЕШНО ДА СИ СЪТРУДНИЧИМ. НИЕ РАБОТИМ ПО ЕДИН ПРОЕКТ, КОЙТО ИМА ДОПИРНИ ТОЧКИ С ВАШИЯ, НО ЦЕЛИТЕ МУ СА СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ, В СЛУЧАЙ ЧЕ НИ ПОМОГНЕТЕ ДА ПОСТИГНЕМ ТЕЗИ ЦЕЛИ, НИЕ СМЕ ГОТОВИ ДА ВИ ДАДЕМ ТОВА, КОЕТО ТЪРСИТЕ.

 

ЗА ЦЕЛТА ПРЕДЛАГАМЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ В ПЛИКА САМОЛЕТЕН БИЛЕТ ДО ТЕЛ АВИВ, КЪДЕТО ЩЕ БЪДЕТЕ ПОСРЕЩНАТ НА 13 МАРТ В 14:00 ЧАСА МЕСТНО ВРЕМЕ, ТОЕСТ ВДРУГИДЕН ОЧАКВАМЕ ВИ САМ. НАСТОЯЩОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРЕГОВОРИ И ВСЯКО ОТКЛОНЕНИЕ ОТ НАШИТЕ ИНСТРУКЦИИ ЩЕ СЕ СМЯТА ЗА КРАЙ НА КОНТАКТИТЕ МЕЖДУ НАС. СЛЕД КОЕТО ЩЕ БЪДЕМ ПРИНУДЕНИ ДА ПРЕРАЗГЛЕДАМЕ РЕШЕНИЕТО СИ ДА НЕ УВЕДОМЯВАМЕ СЪОТВЕТНИТЕ ВЛАСТИ КАКТО ЗА НАГЛИТЕ КРАЖБИ НА СВЕЩЕНИ РЕЛИКВИ, ТАКА И ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА „ИГОРИ“.

 

НАДЯВАМ СЕ, В ДУХА НА БРАКОСЪЧЕТАНИЕТО В КАНА, НА КОЕТО СТЕ КРЪСТИЛИ ПРОЕКТА СИ, НИЕ СЪЩО ДА СТИГНЕМ ДО СЪЧЕТАВАНЕ НА УСИЛИЯ И РЕСУРСИ, ЗА ДА ПОСТИГНЕМ РЕЗУЛТАТИ ОТ ВЗАИМЕН ИНТЕРЕС.

— Значи тези копелета са се ровили в ИГОРИ! — изръмжа Джак и дръпна картичката от ръцете му. — Предполагам, че подпис липсва, нали?

— Никакъв знак от изпращача — поклати глава Том. — Ако не броим печата, който не се отличава с особена оригиналност… — Очите му се преместиха на фотографиите. На едната го бяха хванали в момента, в който напускаше малката бяла църква в Читавекия, а на другата — едрозърнеста и очевидно направена с телеобектив — двамата с Джак стояха на гемията, в компанията на Холандеца и Ирландеца. Самолетният билет беше на негово име, бизнескласа, издаден от авиокомпания „Ел Ал“ до Тел Авив.

— Няма да отидеш, нали? — попита приятелят му, насочил вниманието си към восъчния печат на плика.

— Напротив, ще отида и още как!

Джак вдигна глава, по лицето му се появиха тревожни бръчки.

— Но това може да е капан, заложен от Проповедника! Помисли си, Том, хубавичко си помисли! Може би тази жена те наблюдава през цялото време от Стокхолм насам. В крайна сметка е успяла да отгатне намеренията ти и сега ти залага този капан…

— Не ме интересува! — отсече Том. — Това е единственият шанс за мен и нямам никакви намерения да го пропускам! Мисля за Холи, нищо друго няма значение!

— Но този шанс може да доведе до смъртта ти! — предупредително го изгледа Джак. — Ще направиш Холи кръгло сираче, без това да й помогне с каквото и да било…

Ученият посочи плика в ръцете му:

— Без този шанс тя няма да остане дълго сираче, нали?

— Стига, Том! Ами ако наистина се окаже, че това е работа на Проповедника? Какво ще правиш тогава?

В съзнанието на Том изплува холографският образ на Проповедника, обзе го силен гняв.

— Честно казано, ще бъда доволен! — процеди.

— Какво?!

— Освен как да спася Холи, аз мисля само за едно: как да спипам вещицата, която уби Оливия, и да си разчистя сметките с нея!

— Добре, добре — примирително вдигна ръце Джак. — Тогава нека помислим как да й устроим наш капан. Не е нужно да се изправяш лице срещу лице с нея. Карин Танър си знае работата. Ще й разкажем всичко това и заедно с ФБР ще се погрижим да ликвидираме тази убийца веднъж завинаги…

Том се замисли за момент, очите му не изпускаха смеещите се деца на ливадата.

— Ами ако не е Проповедника? — попита. — Ами ако се окаже, че тази оферта е истинска? В такъв случай ще изпусна последния шанс за спасяването на Холи!

— За Бога, Том! — простена приятелят му. — Помисли добре! Няма кой друг да ти изпрати подобно послание! Нека поне се свържем с ФБР и да направим необходимите проучвания!

Картър се обърна и като го погледна право в очите, твърдо изрече:

— Взех решението си, Джак. Не искам помощта на ФБР, не искам изобщо да ги занимавам с всичко това. Тяхната намеса може да провали всичко. Предпочитам да умра, за да спася Холи, вместо да живея и да я гледам как умира! Особено пък ако имам шанс да отмъстя и за Оливия! Нима не можеш да разбереш, че от моя гледна точка нещата се подреждат идеално? Аз просто нямам какво да губя!

— В момента се държиш като последния глупак! — сряза го Джак.

— Не ми пука, приятелю! — тръсна глава Том. — Ти какво, да не си решил да ми помогнеш?

— Сигурно няма да те убедя, че трябва да носиш пистолет — рече с въздишка Джак. — Все пак бих могъл да те науча как се използва подобно нещо…

— Изключено! Пистолетът може да провали всичко, особено ако това писмо се окаже истинско…

Другият мъж мрачно поклати глава и замълча.

Огромният балон най-сетне се пръсна над главите на трите подскачащи от възторг момиченца. Том усети как въпреки скептичното отношение на Джак в душата му започва да се промъква надеждата. Отчаянието се стопи, сякаш никога не го беше имало. Отново имаше идея, отново щеше да работи за нейната реализация…

— Позволи ми поне да те държа под око — обади се някъде отдалеч Джак. — Така поне ще се опитам да ти помогна, ако се случи нещо непредвидено…

— Можеш ли да го направиш така, че те да не разберат? — вдигна глава Том.

— Не — въздъхна с престорена покруса той, после на лицето му се появи лукава усмивка: — Но познавам един човек, който може…