Майкъл Корди
Чудото (19)

18.

 

Жасмин Уошингтън с мъка потисна тръпката, която пробяга по тялото й. Намираше се в лабораторията „Крик“ и гледаше как ДАН обработва пробата. Мощният мозък на компютъра не правеше разлика, не можеше да обхване значението на това, с което се занимаваше в момента. Той разполагаше със „зрение“ в буквалния смисъл на думата, но не можеше да РАЗЛИЧИ видяното. Гениалният му ум „четеше“, но не РАЗБИРАШЕ прочетеното. ДАН просто сканираше генетичните символи на обработената с химикали проба от ДНК, която бе положена под „умното му око“, виртуалният му мозък безстрастно дешифрираше заложената в тази ДНК програма, определяйки кодовете на отделните аминокиселини и протеини.

Геноскопът нямаше отношение към идентичността, той не се интересуваше от самоличността на индивида, който анализираше. Неговата задача бе да открие генната характеристика на организма и нищо повече. За ДАН цялото не беше по-важно от сбора на съставните му части, а обратното: важни бяха съставните части, които изграждаха цялото… За разлика от Жасмин геноскопът изобщо не се вълнуваше от факта, че ДНК, които анализираше в момента, може би съдържат личностната характеристика на един дърводелец, живял преди две хилядолетия. На един човек, известен на света под името Исус Христос…

Преди два дни Том се върна от Тел Авив и тя, като всички останали, изпита огромно облекчение, че е жив и здрав. Но за разлика от всички останали, които бяха обзети от възторг при вида на гвоздея и зъба, у нея липсваше ентусиазъм. Двата предмета не влизаха в противоречие с дълбокото й убеждение, че Христос се е възнесъл на небето, но вероятната им автентичност предизвика дълбок смут в душата й. Не можеше да отхвърли натрапчивата и напълно ненаучна мисъл, че тайните, които евентуално се съдържат в тях, трябва да си останат скрити за обикновените простосмъртни.

Вдигна глава и погледна Боб Хук. Въпреки силния си загар калифорниецът изглеждаше пребледнял и необичайно напрегнат. Седеше редом с Нора Луц пред работната маса в лабораторията, пред тях бяха пръснати пипети, гелове и стойки с епруветки, повечето от които бяха запълнени с оцветени проби от ДНК.

— Остава още малко — подхвърли Жасмин.

— Аха — кимна със скована усмивка Боб. — Седем минути… За това време човек може да си изпече една хубава пържола…

— Ако Том не побърза, ще изпусне резултата — обади се Нора.

— Няма, не се безпокой — усмихна й се Жасмин. Преди около час Том бе отскочил до болничното отделение, за да види как са пациентите му.

Причините да се включи в проекта „Кана“ бяха две: чувството на лоялност към Том и загрижеността й за Холи. Но на практика нито вярваше, че ще открият автентична проба, нито пък че такава проба би съдържала нещо по-различно… Сега обаче нещата се промениха, сигурността започна да я напуска. В продължение на два дни тя беше работила под постоянно напрежение, помагайки на Том и двамата му сътрудници при обработката на „Пробите от Назарет“… Беше гледала как фината бургия потъва в зъба, който може би е принадлежал на Исус Христос, изваждайки микроскопично количество лабораторен материал. Със собствените си ръце бе остъргала микроскопичните остатъци от кръв по дългия пирон, с който може би НАИСТИНА бяха приковали Исус към кръста…

Вдиша дълбоко и бавно изпусна въздуха. Контролираше се с цената на доста усилия, в душата й се промъкна страх. Много скоро щяха да разберат дали „пробите от Назарет“ са автентични, дали в тях действително се съдържат гените на Бога.

— Как върви? — попита Том, втурнал се като вихрушка в лабораторията. Дишаше учестено, очите му светеха от възбуда. — Скоро ще свършим, нали?

— Да, след няколко минути — кимна тя.

Вратата на лабораторията отново се отвори, появиха се Джак и Алекс. Никой не искаше да пропусне мига, в който щеше стане ясно с какво Христос е бил по-различен от обикновените хора.

Геноскопът промени звука си, по черната, извита като дъга „шия“, замигаха разноцветни лампички.

— Готово — каза Жасмин. Гласът й прозвуча необичайно силно във внезапната тишина, възцарила се в лабораторията.

 

 

Том Картър не беше спал почти три денонощия, но беше бодър и напрегнат като никога досега. Все още не можеше да се освободи от възбудата, която го бе обзела в Стаята на спомените, изгаряше от нетърпение да види готовите анализи на ДАН. Очите му се спряха на стройната фигура на Жасмин, която бавно се надигна от мястото си.

— Преди да видим резултатите на екрана, бих искала да ви напомня някои неща — каза младата жена. — Геноскопът е настроен така, че да ни представи обща характеристика и на двете проби. Първо ще видим пробата от гвоздея. Предупреждавам ви да не очаквате сензации, защото материалът е силно увреден и можем да се смятаме за късметлии, ако получим и една трета от обичайното количество данни… По-иначе стоят нещата с пробата от зъба — там наистина очаквам добри резултати. Общата характеристика на двете проби ще се изпише на екрана, в допълнение ДАН ще им направи и гласово описание…

Том насочи поглед към широкия екран, който внезапно оживя и върху него се изписа логото на „Джиниъс“.

— В момента, в който забележим нещо интересно, ще активираме апаратурата за виртуална информация и с нейна помощ ще анализираме всеки ген от веригата в три измерения — приключи с разясненията Жасмин. Големият черен лебед издаде предупредително бучене и тя се извърна към него: — Готов ли си, ДАН?

В стаята се разнесе леко поскърцване на обувки, всички заобиколиха машината. После настана пълна тишина.

Машината прекрати бученето, гласът й прозвуча с някакво странно безразличие:

— СКАНИРАНЕТО НА ГВОЗДЕЙНА ПРОБА „НАЗАРЕТ“ ЗАВЪРШЕНО, РЕЗУЛТАТИТЕ СА ГОТОВИ. МОЛЯ ИЗБЕРЕТЕ ЕДНА ОТ ОПЦИИТЕ, МИГАЩИ ВЪРХУ ЕКРАНА: ОБЩИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ, ХРОМОЗОМЕН АНАЛИЗ, ДЕТАЙЛНА ГЕННА ХАРАКТЕРИСТИКА.

— Детайлна генна характеристика, ДАН — заповяда Жасмин.

Екранът за миг се опразни, после се запълни с букви, които течаха от горе на долу с висока скорост и не можеха да бъдат разчетени. От време на време този поток спираше, буквите се групираха по три. Всяка от тройките представляваше код на отделна аминокиселина:

 

ATG AAC GAT ACG CTA TCA AGC TTT TTA AAT CGT AAG GAC GCT GGG CTT AAT CCA CAT GGC CTG GAT ATG CAC ATT ACC AAG AGA GGT TCG GAT TGG TTA TGG GCA GTG TTT GCAGTC TTT GGC TTT ATA TTG CTA TGC TAT GTT…

 

В момента, в който потокът спираше, в ъгъла на екрана започваше да мига една цифра, която определяше към кой от двадесет и трите чифта ДНК-хромозоми се отнася съответният код. До нея се въртеше друга цифра — тя определяше колко процента от генната характеристика е анализирана. След което бясното въртене се възобновяваше.

Този процес отне няколко минути, после екранът замръзна. Крайната цифра сочеше 32 процента.

Компютърът премина върху последната операция: на екрана се появи таблица, в лявата част на която бяха изписани всичките двадесет и три чифта хромозоми, а в дясната — процентът на разчитаеми ДНК във всеки от тях.

 

— ВСИЧКИ ХРОМОЗОМИ СА УВРЕДЕНИ — обяви ДАН. — В РАЗЧИТАЕМИТЕ СЕКТОРИ ЛИПСВАТ НЕОБИЧАЙНИ ГЕНИ. ЗА ЕВЕНТУАЛНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЛИПСВАЩИТЕ СЕГМЕНТИ Е НЕОБХОДИМА ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ.

 

— Това не е добро, така ли? — обади се нетърпеливо Алекс.

— Точно така — кимна Том. — Не можем да научим кой знае какво просто защото разполагаме само с една трета разчитаеми проби. ДНК са изключително устойчиви, но в случая обстоятелствата са против нас: гвоздеят е ръждив, а кръвните клетки са силно увредени от времето. Това прави по-голямата част от генетичния код неизползваем… Единственото, което научихме със сигурност, е, че в разчетените хромозоми липсват необичайни гени…

— И какво ще правим сега?

— Ще изчакаме резултатите от втората проба. Тя трябва да е добра, тъй като ДНК са били надеждно защитени от зъбния емайл. Знаем това, тъй като са вземани проби от египетски мумии, някои от които са с хиляда години по-стари от тази тук… При всички тях ДНК са се оказвали непокътнати, тъй като костите представляват една изключително надеждна защита.

Както обикновено Алекс искаше да научи повече.

— Но откъде си сигурен, че в това, което е на екрана, няма нищо?

Баща му мразеше цифрите, предпочитанията му бяха на страната на думите. Не му допадаше ролята на тъпака в класа, който единствен не разбира изписаните върху черната дъска формули… Том протегна ръка към принтера и откъсна разпечатката.

— Гледай, сега ще ти покажа — рече той и приглади листа с длан. — Винаги е по-лесно, когато нещата са написани…

Джак пристъпи напред и също се наведе над масата.

— Сега по-добре ли е? — вдигна глава Том и изгледа двамата мъже.

— Това ли са хромозомите? — попита Алекс, който вече бе успял да си сложи очилата и внимателно разглеждаше таблицата.

— Да — кимна Том. — Представи си, че това е една карта на САЩ, но само с двадесет и три щата. Хромозомните чифтове са щатите, а гените са градовете и селата в тях. Вътре в себе си тези гени съдържат огромно количество буквени комбинации, които в нашия пример отговарят на отделните жители на тези населени места. Редът, по който са подредени буквите, определя произвежданите от всеки ген протеини. Именно тези протеини поддържат организма и правят възможно съществуването му. Те карат косата да расте, те позволяват да усетим вкуса на храната, те затварят раните ни… И така нататък. При това изследване става въпрос само за гени с необичайни характеристики. Такива, които са извън общоприетите стандарти или са някъде на ръба…

Пръстът му се спря на графата с надпис „Анормални гени“, срещу която стоеше цифрата 20.

— Ако има нещо необичайно, то ще бъде записано тук… Но както сам можеш да се увериш, графата е празна. Това означава, че гените в тези хромозоми са в границите на нормалното. Поне онези от тях, които не са били повредени от корозията на гвоздея… — Пръстът му посочи началото на таблицата: — Ако погледнеш тук, ще откриеш същите данни, но вече за общото състояние на гените. Тоест за онези, които подлежат на анализ. Сам виждаш, че в тях няма нищо необичайно…

— Означава ли това, че необичайното се крие в онези седемдесет процента, които машината не е успяла да анализира? — попита Джак.

— Да.

Джак се извърна към геноскопа, над който се бяха надвесили Боб и Жасмин.

— И се надяваш, че то ще се прояви в ДНК-пробите от зъба, които са далеч по-запазени?

— Може би…

Като продължаваше да се взира в разпечатката, Алекс попита:

— А ДАН как знае къде точно сред тези милиони буквени комбинации се крият гените?

— Човешката ДНК се покрива от около три милиарда буквени комбинации — започна Том. — Но само една малка част от тях съдържат кодове на функциониращи гени. Останалите, които ние наричаме интрони, на пръв поглед не вършат абсолютно никаква работа. Всеки ген се обхваща от една особена буквена комбинация, която се нарича „кодон на старт-стопа“. Именно те насочват ДАН… Например повечето от гените „стартират“ с аминокиселина на име метионин. Буквеното обозначение в този случай ще бъде АТО. Когато ДАН попадне на тази комбинация, той вече знае, че става въпрос за началото на даден ген. Краят се обозначава от комбинацията ТАО. По този начин компютърът обръща внимание само на буквите между тези маркери, които наричаме „отворени рамки за разчитане“. Всичко останало се прескача…

 

— СКАНИРАНЕ НА ЗЪБНА ПРОБА „НАЗАРЕТ“ ЗАВЪРШЕНО — прекъсна го металическият глас на ДАН. — РЕЗУЛТАТИТЕ СА ГОТОВИ, МОЛЯ ИЗБЕРЕТЕ ОПЦИЯ.

 

— Това вече е друго нещо! — възбудено възкликна Жасмин. — Резултатите са абсолютно пълни!

Том рязко се завъртя към екрана, останалите сториха същото.

— ЛИПСВАТ ГЕНИ С НЕОБИЧАЙНА ХАРАКТЕРИСТИКА — добави невъзмутимо ДАН.

— Какво?! — смаяно прошепна Картър.

От въздишката на сътрудничката му не стана ясно, дали изпитва разочарование или облекчение.

Джак пусна едно тихо, но достатъчно отчетливо „по дяволите“, а Алекс се намръщи и поклати глава.

Том погледна основните параметри. Сканирането не показваше наличието на необикновени гени. Не, това бе невъзможно. Най-забележителното на зъбната проба беше нейното съвършенство. Тя съвпадаше почти напълно със стандартния човешки геном — сравнителния еталон на компютъра, до който отделните проби се доближаваха изключително рядко. Геномът на Христос, в случай че изобщо ставаше въпрос за него, притежаваше едно-единствено необичайно качество — беше прекалено нормален. В генетичната му верига нямаше НИКАКВИ дефекти. И толкова. Нищо друго…

Мълчанието бе нарушено от Алекс.

— Въпросът ми може би ще ви се стори глупав — започна с равния тон на професионален преподавател той. — Но все пак искам да попитам възможно ли е гените, които търсите, да притежават други старт-стоп кодони, които ДАН не е в състояние да разчете?

Том погледна Жасмин и моментално усети, че и тя мисли като него. Въпросът ДЕЙСТВИТЕЛНО беше глупав, такъв въпрос не би задал нито един уважаващ себе си генетик, особено ако е запознат с необхватните възможности на ДАН. Но точно по тази причина той се замисли върху него.

— Но как бихме могли да открием различните старт-стоп кодони? — попита Жасмин, сякаш в отговор на мислите му.

— Можем да опитаме хомологията — обади се Боб Кук. — Но за целта ще ни трябва нова верига ДНК, съдържаща същите гени…

— Хомология? — вдигна вежди Алекс.

— Това е процес на паралелна характеристика — поясни синът му. — ДАН анализира две ДНК-вериги едновременно и търси еднаквите буквени съчетания в тях. В повечето случаи именно те се оказват сходни гени. Вземаме първите и последните букви от съчетанието, сравняваме ги и хоп — бинго! Вече сме открили нов старт-стоп кодони…

— Не забравяй, че за тази цел ни трябва още една ДНК-верига, която съдържа един или повече такива гени — напомни му Жасмин.

— Нека опитаме онова, което открихме в паметта на ИГОРИ, когато търсихме необичайни гени у известни ясновидци и лечители — погледна я с надежда Том. — Имам предвид онзи британец, който лекувал ревматоиден артрит само с докосване, забравих му името…

Жасмин се отмести от ДАН и седна пред персоналния компютър на работното си място. Пръстите й затичаха по клавиатурата.

— Андерсън? — попита след секунда тя и вдигна глава.

— Точно той. Опитай ускорена хомология, като сравниш гените му с тези на Христос…

Пръстите й отново затичаха по клавишите.

— Готово — обяви след няколко секунди тя. — Вкарах в ДАН цялата налична информация за Андерсън, отговорът му ще бъде готов след броени минути.

Броените минути се оказаха точно четири и половина. Толкова време беше необходимо на ДАН, за да обяви, че в двете генни характеристики има петдесет и седем хиляди идентични буквени съчетания, като всеки от старт-стоп кодоните се състои от девет букви, а именно GCCTGACCG за старта на кодона и TCGAGGTAC за спирането му. В следващите тридесет секунди Жасмин пренастрои геноскопа и той беше готов да търси Христовия геном в рамките на тези нови съчетания.

Последва неколкоминутна пауза, по време на която в залата цареше абсолютна тишина. Том не чуваше дори дишането на присъстващите.

Накрая гласът на ДАН обяви:

— НАЛИЧИЕ НА ЕДИН НЕОБИЧАЕН ГЕН В БАЩИНОТО КОПИЕ НА ХРОМОЗОМА 7, ИЗЛИЗАЩ ИЗВЪН СТАНДАРТНИЯ ЧОВЕШКИ ГЕНОМ…

По екрана отново потече река от цифри, но този път очите на Том я следваха. Най-накрая виждаше доказателство за безумните си надежди.

ДАН издаде звук, който странно наподобяваше прочистване на гърлото, сетне продължи:

— ОТКРИТ ВТОРИ НЕОБИЧАЕН ГЕН, В ХРОМОЗОМА 10. ТОЙ СЪЩО ИЗЛИЗА ИЗВЪН СТАНДАРТНИЯ ЧОВЕШКИ ГЕНОМ.

Два гена! Цели два гена! Том изгаряше от нетърпение да научи какво кодират те, но машината отново забоботи, сякаш се опитваше да реши някакъв изключително труден въпрос. Когато металическият глас прозвуча отново, той беше сигурен, че в него се е появила нотка на учудване.

— ОТКРИТ ТРЕТИ НЕОБИЧАЕН ГЕН, В ХРОМОЗОМА 18. ДРУГИ ГЕНИ ИЗВЪН СТАНДАРТНИЯ ЧОВЕШКИ ГЕНОМ ЛИПСВАТ…

Том изпита огромно облекчение. Забрави мъките, забрави разочарованията. Човекът, чийто зъб изследваха, притежаваше най-малко три гена, които не могат да бъдат открити в никое друго човешко същество. Огледа се, очите му се спряха на лицето на Жасмин, която също като околните беше шокирана.

Пръв се обади Джак.

— Каква е ролята на тези гени? Заслужават ли вълнението, което предизвикаха?

— Сега ще разберем — отговори ученият и се извърна към геноскопа: — ДАН, моля да определиш функциите на трите необичайни гена.

Бученето на машината стана по-тихо и по-басово, лампичките по лебедовата му шия усилено замигаха. Няколко секунди по-късно бученето отново стана нормално, а гласът обяви:

— ПЪРВИЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОДИРАНИТЕ АМИНОКИСЕЛИНИ СОЧИ, ЧЕ ГЕНЪТ В ХРОМОЗОМА 7 СЪДЪРЖА ПРОТЕИНИ, КОИТО МОГАТ ДА ЛЕКУВАТ И ВЪЗСТАНОВЯВАТ ДНК НА КЛЕТЪЧНОТО ЯДРО. ГЕНЪТ В ХРОМОЗОМА 10 ИМА КЛЕТЪЧНОКОНТРОЛНИ ФУНКЦИИ, А ТРЕТИЯТ ГЕН — ОТКРИТ В ХРОМОЗОМА 18, ИМА ТВЪРДЕ СЛОЖЕН СЪСТАВ И ПЪРВИЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ОПРЕДЕЛИ ТОЧНИТЕ МУ ФУНКЦИИ ГОРНИТЕ ДАННИ СА ОТНОСИТЕЛНИ И ОТГОВАРЯТ НА ОБЕМА НА ЗАЛОЖЕНАТА ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ. ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОТВЪРДЕНИ ПО ЛАБОРАТОРЕН ПЪТ.

Очите на Боб Кук се разшириха от смайване.

— Невероятно! — прошепна той. — Първият ген е в състояние да ремонтира ДНК, а вторият контролира клетъчния растеж! Може би става въпрос за „умни“ гени, единият от които ускорява деленето, а другият служи за спирачка! Обединеното им действие вероятно държи под контрол всички отклонения в генната характеристика!

— Само ако заключенията на ДАН са верни — обади се Жасмин.

— Естествено — махна с ръка Том. — Всичко това трябва да бъде потвърдено от лабораторни анализи. Отделно ни предстои да открием точните функции на третия ген. Но ако предположението на Боб е вярно и това наистина се окажат „умни“ гени, които контролират всички функции на ДНК, май ще получим отговор на въпроса, защо Исус се е радвал на отлично здраве… Може би тези гени са създали една изключително силна имунна система на организма му…

— Толкова силна, че е бил в състояние да я предава на околните! — добави с блеснали от вълнение очи Боб.

— Чакай малко — усмихна се Том. — Това предположение струва точно шейсет и четири хиляди долара! На толкова възлизат разноските, свързани с бъдещите лабораторни анализи. — Внезапно си припомни лицето на Йезекия и се обърна към Жасмин: — Жас, ще можем ли да вкараме всичко това в паметта на ИГОРИ, за да потърсим индивид с подобни гени?

— Трябва да можем — сви рамене младата жена. — Ще ми трябва известно време за пренастройка към новите старт-стоп кодони, но ние вече знаем, че Кийт Андерсън е притежавал един от тези гени. С малко търпение положително ще попаднем и на жив носител на подобен ген, а може би и на трите едновременно…

Том се насочи към един странен уред, наподобяващ стереослушалки, който висеше от шията на геноскопа. Това беше апаратът за виртуално изображение.

— Дайте да хвърлим едно око на тези гени — рече и се извърна към геноскопа: — Дай визуална презентация, ДАН. — Положи слушалките на главата си, а останалите се скупчиха около него. Но той забрави за тях в момента, в който започна пътешествието си в магическия свят на виртуалното пространство. Отначало го обгърна плътен мрак, после около него се появи вътрешността на огромна клетка, която сякаш го засмука в себе си. Хромозомите приличаха на внушителни континенти, блеснали в ослепително разноцветно сияние. Даваше си сметка, че тези цветове се дължат на магнитния резонанс, но от това зрелището ставаше още по-реално.

— Дай хромозома 7 — заповяда на ДАН. — И ме вкарай в структурната й характеристика.

Сцената пред очите му моментално се промени, изпита чувството, че пада надолу, към една още по-пъстроцветна дъга. Беше във вътрешността на една-единствена хромозома и търсеше ДНК-веригата на живота, която се криеше в нея. Гледката беше прекрасна. Бавно оглеждаше разноцветната двойна спирала, която постепенно разкриваше триизмерността на нуклеотидните чифтове на ДНК. После пред очите му се появи новият ген, сърцето му се сви от нетърпение. На това шарено топченце, миниатюрна частица от необятните програмиращи възможности на природата, се дължеше раждането на най-известния човек в историята на Земята — Исус Христос. А на него — заклетия атеист, се бе паднала честта пръв да зърне генетичната „анормалност“ на Бога…

— Дай другия ген в хромозома 10, ДАН — заповяда с леко пресипнал глас. Картината пред очите му се замъгли и изчезна. После, без никакъв преход, се озова във вътрешността на друга двойна спирала, която сияеше с всички цветове на дъгата и му предлагаше широките си, запълнени с генни кръгчета булеварди. Навсякъде около него се блъскаха чифтовете нуклеотиди на новия ген. Беше се озовал ВЪТРЕ в миниатюрния „чип“ на природата, благодарение на който Христос се е оказал толкова различен от всички смъртни. Изпита страхопочитание. Не пред Бога, а пред могъществото на Нейно величество Природата, която си беше позволила да създаде едно изключение на определените от самата нея правила…

Но третият ген, в хромозома 18, беше този, който буквално го накара да хлъцне. Веднага разбра защо ДАН го беше определил като сложен. Дължината му възлизаше на стотици хиляди чифтове бази. Том никога не беше виждал ген с толкова дълга и сложна конструкция. Можеше само да предполага какви чудеса са кодирани в неговата програма. В главата му се появиха хиляди натрапчиви въпроси, свързани главно с начините, по които биха могли да декодират всичко това. Дали поведението на този ген ще е нормално като на останалите? Дали технологията с рекомбинантна ДНК-спирала от контролни бактерии ще бъде достатъчна за експресия на протеините, кодирани в този необикновен ген? Ще може ли тя да бъде вкарана в някой от познатите вируси, използвани за лечение на болните? Ще бъдат ли в състояние тези вируси да помогнат на Холи? Много, много въпроси, които чакаха отговор… Но те бяха ДОБРИ въпроси, конкретни и точни, предлагащи различни възможности. Най-сетне имаше материал, върху който да работи. Най-сетне щеше да се залови за истинска работа…

Изведнъж си даде сметка, че е забравил останалите. Смъкна апарата от главата си и понечи да го подаде на човека до себе си. Но край него нямаше никого. Очите му бавно свикваха с променената обстановка и затова с известно закъснение се спряха на колегите, които се бяха струпали около човека, изправен от другата страна на ДАН. Възбудата го напусна, обзе го раздразнение. Някой беше нарушил строгата забрана за влизане в лабораторията „Мендел“! При това точно днес, в най-неподходящия момент!

Бързо се отправи към групата; остана изненадан от необичайната тишина. Колегите му мълчаха, заобиколили неканения гост. Очите му най-сетне се адаптираха, после със смайване се заковаха в гърба на посетителя. В един гол гръб…

Жасмин мълчаливо му махна с ръка откъм компютъра си. Лицето й беше позеленяло, сякаш току-що се беше сблъскала с призрак. Том отново се обърна към непознатия и разбра, че младата жена НАИСТИНА е видяла призрак… Призрака на един дърводелец от Назарет, мъртъв от две хиляди години насам…

Младата жена натисна няколко клавиша, софтуерната програма „ген-гении“ се подчини на подадената команда. Холограмата на Исус Христос бавно се завъртя върху поставката и започна да се обръща с лице към него…