Майкъл Корди
Чудото (12)

11.

 

Наближаваше осем, когато Жасмин паркира своето открито БМВ пред къщата на Том в Бийкън Хил. Обеща на Лари да се върне скоро и да продължат: няколко минути й бяха достатъчни, за да го успокои.

На алеята имаше и други две коли — саабът на Алекс и правеният по поръчка „Тип Е“^[1] на Джак. Тя отново се запита каква ли идея е хрумнала на Том. По телефона бе казал, че е само „отчасти“ свързана със спонтанната ремисия, заради която се бе озовал чак до Париж. От опит знаеше, че когато Том Картър каже „отчасти“, това в повечето случаи означава „изобщо не“…

Отвори й Марси Кели, икономката на дома. Без много официалности я насочи към кухнята. Жасмин прекоси просторния хол. Холи не се виждаше никъде, вероятно вече я бяха сложили да спи. Спря пред плътно затворената врата на кухнята и се заслуша в гневния глас на Джак, който долиташе иззад масивния бук:

— Някой иска да ти види сметката, Том! Малко преди да заминеш, Проповедника накълца поредната си жертва в Манхатън, по дяволите!

— Зная това, вече сто пъти ми го казваш — отвърна той. В гласа му се долавяше напрежение и досада.

— Тогава? — продължаваше да гърми приятелят му. — Не можеш да хванеш първия самолет и да се запилееш Бог знае къде, без да съобщиш на никого къде отиваш! Полицията има достатъчно основания, за да ти постави охрана, по дяволите! И защо изобщо се завлече в Европа?

— Ще ти обясня, но за тази цел трябва да престанеш да се държиш като квачка! — изгуби търпение той.

Жасмин отвори вратата и застана на прага. Никак не й се искаше да се намесва в спора на двамата мъже. Том, Джак и Алекс се бяха настанили около голямата дървена маса в дъното на просторната кухня. Том бе заел своето място, косата му беше доста по-разрошена от обикновено. В дясната му ръка проблясваше нещо като голяма епруветка. Вдясно от него седеше баща му. Спокоен и сдържан както винаги, харвардският професор по теология наливаше кафе в четирите чаши пред себе си. До него се издигаше купчина книги, върху които бе сложен голям плик от кафява хартия. Насреща му се бе настанил Джак Никълс, облечен в екип за джогинг. Явно Том го беше хванал малко преди началото на обичайния крос, който той правеше всяка петъчна вечер. Лицето му беше напрегнато, очевидно и той беше имал нейните проблеми с Лари… Жена му и децата му също не го виждаха кой знае колко често. В атмосферата се усещаше напрежение, пропито от аромата на силно кафе. Жасмин рядко бе виждала партньорите си с толкова опънати нерви.

Том вдигна глава, на устните му се появи усмивка на облекчение, примесена с още нещо.

— Благодаря, че дойде, Жас — рече и посочи един от столовете: — Настанявай се…

Алекс я стрелна с яркосините си очи, същите като на сина му, ръцете му плъзнаха към нея една от димящите чаши:

— Здрасти, Жасмин… Мисля, че пропусна по-голямата част от фойерверките.

— Такава ми е съдбата, Алекс — усмихна се в отговор тя, а очите й любопитно се спряха на купчината книги до възрастния мъж. Заглавията я озадачиха. В случай, че те имаха някаква връзка с това събиране, идеята на Том явно щеше да се окаже доста далеч от нормалната генна терапия.

Джак я дари с една крива усмивка и се намести на стола си.

— Здравей, Жас. Дръж се здраво за масата и слушай какво ще ни каже Том… Трябва да е много важно, защото това тъпо копеле си е рискувало живота заради него!

— Важно е, Джак — кимна той и вдигна стъкленицата. — Ако предположението ми излезе вярно, тази епруветка може би съдържа универсално лекарство за всички генетични заболявания, а и не само за тях!

— Как можеш да кажеш подобно нещо, Том? — навъсено го изгледа Джак и скръсти ръце на гърдите си. Очевидно продължаваше да се гневи на своя партньор. — Запиля се някъде из Сардиния, без да се обадиш на никого… — Очите му стрелнаха Алекс: — … Добре де, почти на никого… После се появяваш по никое време и заявяваш, че си открил чудотворен лек… Дай да говорим сериозно, ако обичаш!

— Аз говоря сериозно.

— Какво толкова важно има в тази епруветка, Том? — любопитно попита Жасмин.

— Кръв. — И ако очакванията ми излязат верни, тя съдържа гени с необичайни лечебни свойства.

— Какво? — приведе се напред тя. — Чии са тези гени? На някой с позитивен вирус?

— Почти… Стига кръвта да е истинска…

— Тя ли е причина за двете спонтанни ремисии в Париж?

— Съмнявам се — поклати глава Том.

— Но на кого тогава е тази кръв? — озадачено попита Джак. Младата жена забеляза присвиването на очите му, тя също нищо не разбираше.

Том не отговори, очите му светеха със странен блясък.

— Сигурно е на някой особен човек — тихо подхвърли тя.

— Много особен! — натъртено добави Джак, после и неговото любопитство взе връх: — Кой е той, Том?

Картър ги дари с лека усмивка и леко разклати епруветката.

— Как ще реагирате, ако ви кажа, че това е кръвта на човек, умрял преди две хиляди години? — попита. — Човек, който се е препитавал с дърводелство и е живял в Назарет…

Жасмин застина смаяно, долната й челюст увисна. Все пак успя да забележи, че и Джак се вкамени.

— Исус Христос?! — успя да промърмори тя.

— Точно така! — кимна тържествено Том и бавно положи епруветката на масата, точно пред мълчаливия Алекс. — Това трябва да ни накара да се замислим, нали?

 

 

Напрегнатата тишина сякаш нямаше край.

Пръв се окопити Джак, едрото му тяло се размърда на стола.

— Но тя не може да е истинска, нали? — прошепна, заковал очи в червено-кафявата течност. — Това тук не може да е кръв на две хиляди години!

— Прав си — обади се за пръв път Алекс. — Тази кръв не е на две хиляди години. На практика това са сълзите, пролети от статуята на Богородица, която се намира в Читавекия, Сардиния. Местните хора твърдят, че тя плаче с кървави сълзи и това е кръвта на Христос. През 1995 година те изпратили официална петиция до Ватикана с искането това явление да бъде обявено за чудо. Но така и не получили одобрение. Кръвта е човешка, принадлежи на индивид от мъжки пол. Но анализите, направени преди няколко години, установили, че тя е идентична с кръвта на един от тамошните жители… Въпреки това статуята продължава да плаче с кървави сълзи и това привлича милиони туристи. Преди няколко седмици в пресата се появи материал на тази тема, някой от вас може би го е чел…

— Значи става въпрос за обикновена измама, така ли? — попита Жасмин, учудена от облекчението, което изпита.

— Да — кимна Том. — Но те накара да се замислиш, нали? Ами ако това действително е НЕГОВАТА кръв? Какво съдържа тя? — Обърна се към Джак и умолително добави: — Нека изслушаме това, което ще ни каже Алекс, а после да говорим, става ли?

— Чакай малко, Том — намеси се Жаклин. — Дай ми една секунда, за да си изясня нещата… — Очите й замислено се спряха върху лицата на бащата и сина. Професорът по теология в Харвардския университет и носителят на Нобеловата награда за достиженията си в областта на генетиката изглеждаха еднакво обсебени от тази необичайна идея… Стрелна с поглед книгите, струпани пред Алекс: „Ръкописите от Мъртво море и християнската митология“ — това беше заглавието на най-горната от тях, изписано със златни букви върху луксозната кожена подвързия. Под нея лежеше едно доста обемисто издание, чието заглавие гласеше: „Текстовете на Наг Хамади на английски език“. Останалите три книги също бяха на подобна тематика: „Животът на Исус“ от Едгар Д. Гудспийд, „Апокрифите на Новия завет“, „Посланията на Исус“…

Погледна Алекс и усети как стомахът й се свива от напрежение.

— Вие двамата май сте съвсем сериозни, а?

— Разбира се, Жас — кимна с лека усмивка Алекс. — И защо да не бъдем? — Думите му прозвучаха небрежно, сякаш Том не беше хвърлил бомба на масата, а ставаше въпрос за нещо съвсем обикновено. Типично и за двамата поведение, рече си с въздишка Жасмин. Баща и син винаги бяха проявявали склонност към необичайните идеи, представяйки ги като нещо съвсем нормално…

Жасмин беше по-различна. Въпреки подчертаната си склонност към новото, тя имаше нужда от време, за да го възприеме, особено когато ставаше въпрос за нещо, което влизаше в противоречие с вярата й… Погледна Джак, който продължаваше да се мръщи със скръстени на гърдите ръце, веднага разбра, че и неговият прагматизъм е поставен на сериозно изпитание. След което си даде сметка, че идеята, която им предстоеше да обсъждат, отива доста по-далеч от прословутата реплика на Орвил Райт, който огледал плодовете на дългогодишния си труд — първия в света летателен апарат, после се извърнал към брат си и казал: „ХЕЙ, УИЛБЪР, ДАЙ ДА ВИДИМ ДАЛИТОВА НЕЩО МОЖЕ ДА ЛЕТИ…“

Прокашля се и внимателно започна:

— Първо искам да съм сигурна, че правилно съм ви разбрала… — Замълча за миг, търсейки начин да смекчи това, което възнамеряваше да каже: — Вие искате да вземете проба от останките на Исус Христос, от някакъв генетичен материал, който съдържа негови ДНК, нали така? Възнамерявате да изследвате този генетичен материал с нашия геноскоп и да откриете лечебната субстанция, която може би се крие в кръвта му… И да използвате тази субстанция за лечението на Холи… Правилно ли съм ви разбрала?

— Общо взето — кимна спокойно Том. — Тази идея ми бе внушена от Жан-Люк Пети по косвен начин… — Жасмин внимателно изслуша сбития му разказ за това, което се беше случило в Париж. — Казано с две думи, заключението на Жан-Люк е следното: генетичният вектор на промяната, предизвикваща спонтанна ремисия у хората, може би не е вирус, а някакъв неизвестен химически елемент… подобен на феромоните, които действат при насекомите. По този начин индивид, който притежава тези редки гени, може да лекува околните, като изпуска секрет от химикали с особена формула.

Джак остави чашата си на масата и намръщено попита:

— Но защо точно ХРИСТОС?

— Защото не разполагаме с време да търсим хората, които евентуално притежават лечебните гени, ако такива изобщо съществуват — отвърна Том. — Една случайна забележка на Жан-Люк ме насочи към индивида, който безспорно е притежавал подобни гени. А това е Исус от Назарет…

— Но ти си заклет АТЕИСТ, Том — озадачено поклати глава Джак. — Никога не си вярвал в Христос!

— Точно там е работата, Джак… Вече съм напълно готов да повярвам, че Исус наистина е съществувал… — Докосна купчината книги пред Алекс. — Получих достатъчно доказателства за това. Нещо повече: готов съм да повярвам, че той действително е притежавал някои необичайни способности… Само едно не мога да приема: че наистина е бил Божи син. Ако е бил способен да върши всичко това, което описват тези ръкописи, аз съм почти убеден, че става въпрос за особени свойства на генната му структура. Представи си само какво можем да открием тук, Джак: умни гени, които имат способността да лекуват увредени ДНК, кодове на протеини с неподозирани до момента лечебни свойства. Няма значение дали този човек е получил необичайните си способности по Божия воля, или благодарение някаква чудотворна игра на Природата. Важното е, че в неговите гени може би се крие ключът към коригиране на цялата генетична характеристика на човечеството!

В този момент Жасмин откри причината за дълбокото вътрешно безпокойство, което я обземаше. Думите на Том Картър — човека, от когото се беше възхищавала цял живот, бяха твърде близо до богохулството! В съзнанието й се появиха лицата на родителите й, ревностни баптисти, в паметта й изплуваха строгите религиозни догми, които бяха дълбоко вкоренени както у тях, така и в самата нея. Обзе я чувство на вина, сякаш тежката ръка на изповедника бе легнала на рамото й и я приканваше да изповяда всички грехове… На практика тя не беше напълно религиозна, трудно би окачествила себе си като всеотдайна поклонничка на Бога, но вярата й съществуваше, вярата беше част от нея… Понякога не разбираше скритите цели и намерения на Бога, но това не й пречеше да Го има в сърцето си. Точно по тази причина думите на Том й прозвучаха неприятно, идеята му й се стори прекалено амбициозна, дори и за човек като него…

От своя страна Джак май започваше да се пали от тази идея.

— Ти сериозно ли вярваш, че ще откриеш някакви особени гени в неговата ДНК? — втренчи се в Том той.

— Не знам — сви рамене ученият. — Но възможностите са три. Първо, този човек е бил една измама. Второ, той действително е бил Божи син. Трето, бил е чудо на генетиката, благословен или прокълнат — това зависи само от гледната точка, но наистина е обладавал свръхестествени способности… Разбира се, аз напълно отхвърлям втората възможност…

— Ами ако е вярна първата? — присви очи Джак.

— Тогава нищо няма да се получи, разбира се… Но аз съм готов на този риск просто защото не виждам друг начин да помогна навреме на Холи. Генетиката на пациентите със спонтанна ремисия в Париж е била променена благодарение на малко генни кодове, които обаче са се оказали напълно достатъчни за ликвидирането на туморите им… Не зная как и защо е станало това, но моето предположение е, че техните ДНК са били променени от външен агент, който най-вероятно се е съдържал в донорската кръв — една и съща и за двамата… Не зная под каква форма е действал този катализатор — вирус, химически елемент или нещо друго… Но фактът си е факт: техните ДНК ДЕЙСТВИТЕЛНО се променят. Което доказва, че катализатор НАИСТИНА съществува. Опирайки се на този факт, аз не мога да открия по-подходящ обект за своите търсения от ДНК на Исус Христос!

Джак се намръщи, пръстите му замислено погладиха продълговатия белег.

— Добре — въздъхна най-сетне той. — Ти си геният… Кой съм аз, че да влизам в спор с теб, когато си убеден, че ще откриеш в кръвта на Христос някакъв генен коректор или умен протеин? Но макар и напълно налудничава, твоята идея може да се превърне в научно издържана теза само ако отговориш на един простичък въпрос… — Ръката му се протегна над масата, малката епруветка с фалшива кръв легна върху дланта му. — Как, по дяволите, ще вземеш РЕАЛНА проба от ДНК на Христос?! Този човек е умрял преди две хиляди години! Къде възнамеряваш да търсиш остатъци от Него, ако такива изобщо съществуват?

Жасмин проследи с очи как едрата му фигура се обляга назад, ръцете отново се скръстват пред гърдите, а очите му пронизват лицата на Том и Алекс. Външният му вид сякаш казваше: „Край на глупостите, искам факти и доказателства!“ Тя механично погледна към Том, същото стори и Джак. Но отговорът дойде от Алекс.

Той си сложи очилата и спокойно разгърна папката пред себе си. Очите му се повдигнаха към Джак, на устните му пробяга лека усмивка:

— Само това ли искаш да знаеш? — Пръстите му сръчно запрехвърляха купчината листове, в гласа му прозвуча леко разочарование: — Не те ли интересуват документираните доказателства за лечителските способности на Христос? Или пък споровете по въпроса, дали действително е бил разпнат, или тъй наречените „следи“ по тялото му са били обикновени политически символи? Не искаш ли да се запознаеш с историческите факти, които се съдържат в „Ръкописите от Мъртво море“ и текстовете на Наг Хамади? Нямаш ли желание да хвърлиш едно око на списъка с чудесата, извършени от Христос? Да се замислиш върху факта, че той присъства не само в Библията, но и в Корана, което говори за признание и от страна на мюсюлманите? — Алекс направи пауза, сините му очи се приковаха в лицето на Джак: — Виждам, че май предпочиташ да разбереш точно къде трябва да търсим, а?

— Като за начало — навъсено кимна той.

Възрастният мъж сви рамене и измъкна от папката три листа, изписани с красив и равен почерк. Професор Александър Картър винаги пишеше на ръка, никога не използваше помощта на бездушните машини от сорта на компютри. Приведе се над масата и подаде листовете на Джак. А Жасмин бе принудена да си признае, че е силно заинтригувана, въпреки вътрешната съпротива на вярата й. Тялото й се изправи, очите й се насочиха към листовете на масата пред Джак.

Оказа се, че това са списъци. Три на брой, всеки изписан с различен цвят мастило: зелен, черен и червен. Списъците бяха разчертани под формата на таблици, отделните колонки носеха заглавия: източник, местоположение, фактология, автентичност. Всяко от сведенията в последната колона беше обозначено със звездички — една, две или три. Очите й пробягаха по съдържанието: „Торинската плащаница“, „Плачещата статуя“, „Христовите рани“, „Кожата на Христос“, „Сантяго де Компостела“, „Светото причастие от Ланчиано“, „Реликвите на Христос“…

— Защо списъците са три? — попита Джак.

— Поради предпазливостта, с която интерпретирам възможностите за откриване на генетичен материал от Христос — отвърна Алекс. — Червеният списък съдържа директно изброяване на всички места по света, където са открити мощи на Христос. Досещаш се за какво става въпрос, нали? Църкви, катедрали и други храмове, чиито настоятели твърдят, че разполагат с кръв, кожа, или друга част от тялото на Христос…

— Кожа?

— Става въпрос за кожичката от пениса, една твърде разпространена реликва през Средновековието — поясни професорът. — В един момент пет църкви от средновековна Европа твърдят едновременно, че разполагат с нея.

Зеленият списък съдържа описание на всички явления, свързани с „Христовата кръв“. Там е и Плачещата Богородица в сардинското градче Читавекия, откъдето Том се е сдобил с фалшивата кръв. Има и други примери, които заслужават внимание. Например кървящата маслена литография в Мирабю, Франция, или пък Разпятието на Мария Хорта в Португалия… — Алекс се спря, навреме осъзнал, че се отклонява от темата. — Така или иначе, всичко това го има в списъка… — Ръката му се насочи към третия лист: — С черно мастило са описани всички регистрирани „Христови рани“. Тоест хора, които носят върху тялото си раните от приковаването на Исус към кръста. Става въпрос за необясними рани по дланите, нозете и тялото. Току-що ми хрумна, че няма да е излишно да анализираме с геноскопа кръвта от подобни „рани“…

Джак кимна, очите му продължаваха да следят списъка. Бележките на Алекс бяха сбити, ясни и подробни, в научно издържан стил. От тях лъхаше някаква солидност, която им придаваше достоверност. Джак изглеждаше дълбоко заинтригуван, а Жасмин си призна, че също е обладана от това чувство. Професорът беше безспорен специалист, но особено заразително беше дълбокото вълнение, което се долавяше в гласа му. Говореше тихо и спокойно, давайки възможност на събеседника си достатъчно време сам да убеди себе си…

— Какви са тези звездички в най-дясната колона? — попита Джак. — Три може би означават „силна вероятност“, а една — „далечна възможност“?

— Точно така.

— Не виждам много тройни звезди — отбеляза Джак, прелиствайки списъците. — Фактически повечето сведения са отбелязани само с по една…

— Не твърдя, че задачата е лесна — усмихна се уморено Алекс. — Отчитайки фактора време, аз бих се спрял единствено на сведенията, обозначени с три звезди. А останалите просто ще ги изключа като недостоверни… Включих ги в списъка само за да подчертая колко много са местата, за които се твърди, че притежават Христови реликви.

— Кое според теб е най-обещаващото сведение сред малкото, отбелязани с три звезди? Виждам, че си отделил доста място на Светото причастие от Ланчиано, очевидно смяташ, че в него би могла да се открие автентична проба от Христовата кръв… Същото вероятно се отнася и за кървящата литография в Мирабю, която е нарисувана с маслени бои…

Алекс протегна ръка, присви очи зад очилата си и посочи на Джак още две от сведенията в списъка:

— Храмът на Святата кръв в Ерусалим също има някакви шансове. — Това важи и за косите на Исус, които се съхраняват в испанския град Сантяго де Компостела… Парченца кожа на Христос, които доскоро се намираха в Калката, също бяха многообещаващи, но БЯХА… За съжаление преди няколко години ги откраднаха оттам. Не бих се занимавал с останалите сведения в списъка…

Очите на Джак обаче педантично пробягаха и по тях.

— Ами Торинската плащаница? — попита той. — Мисля, че тя действително е принадлежала на Христос…

— Том се нуждае от биологически останки, а плащаницата е плат…

— Ясно — кимна той. — А какво ще кажеш за „Христовите рани“?

— Въпрос на избор — сви рамене професорът. — Според мен най-близо до автентичността са белезите на французойката Мишел Пикар, която живее в Париж, и тези на Роберто Дзукато от Торино… Всички останали са доста съмнителни. Ако трябва да бъда откровен, едва пет-шест от точките в тези списъци заслужават внимание.

Очевидно увлечен от документацията, Джак продължи да подлага на изпитание ерудицията на стария професор. Жасмин обаче ставаше все по-объркана. От една страна, припомняйки си поредицата от статии в списание „Тайм“ за част от феномените в списъка на Алекс, тя възприемаше хрумването на Том като напълно невероятно, но все пак осъществимо… Но едновременно с това не можеше да се отърве от усещането, че нейният партньор богохулства. Самата тя съвместяваше религиозните си убеждения с работата, като постоянно си повтаряше, че спасява нечий живот. Оттам стигаше до заключението, че да оставиш хората да умират е много по-голям грях от намесата в Божиите творения. Нали в крайна сметка именно Бог е дал на човешкия род достатъчно разум, за да проникне в тайните на собственото си съществуване? Но сега ставаше въпрос за съвсем различни неща…

Напълно погълнат от практически мисли, Джак не забелязваше безпокойството й.

— Добре, Том — рече с въздишка той. — Да допуснем, че имаш късмет и успееш да откриеш автентичен материал за изследване. Но как ще го използваш, след като знаеш, че възрастта му надхвърля две хилядолетия?

— Това не е проблем — поклати глава ученият. — В средата на 90-те години учените успяха да анализират ДНК от мумиите на египетски фараони, живели преди повече от три хиляди години. Да не говорим за успешен осъществен анализ на ДНК от останките на древен индианец, чието племе е населявало земите на Южна Америка преди пет хиляди години… Ако материалът е сух, проблеми с изследването му не трябва да има… Най-общо казано, успеем ли да открием ДНК на Исус, със сигурност ще можем да го използваме.

Изглеждаше толкова сигурен, толкова убеден, че това е най-доброто нещо, което може да направи за Холи… А Жасмин откри, че за пръв път от много години насам се опитва да избягва погледа му… Но въпреки това ученият в нея проговори и я накара да се замисли върху евентуалните последици от осъществената идея на Том. Какво ще стане, ако успеят да анализират гените на човека, благодарение на когото е създадена най-разпространената религия в историята на човечеството? На чудотвореца, когото мнозина приемат като Божи син, а дори и като самия Бог? Какво могат да открият в гените на тази плът?

Усети как кожата й леко настръхва. Да, това няма нищо общо с нормалната генетика… Тук не ставаше въпрос за малка игра с гените на обикновен човек, нещата бяха далеч по-опасни. Защото приятелят й посягаше към гените на Бога!

Той се обърна да я погледне, в гласа му прозвуча загриженост:

— Нищо не казваш, Жас. Какво мислиш за всичко това?

Тя все още нямаше готов отговор. Дълбокото безпокойство не я напускаше.

— Не ми харесва! — отсече. — Имам чувството, че ще направим огромна грешка. — Думите й прозвучаха странно и неубедително. Том само кимна, сякаш да покаже, че я чува.

— Ти не разбираш какво говориш — продължи тя. — Няма да откриеш нищо в гените на Христос. Онова, което го прави божествен, не подлежи на дисекция, не може да бъде изследвано под микроскоп… Силата на Исус му е дадена от Бога. Тя е духовна, а не физическа… Ти искаш да откриеш неговата ДНК, но едновременно с това продължаваш да твърдиш, че той не е възкръснал и не се е възнесъл в небесата. Мислиш го за обикновен човек, чиито кости са погребани някъде по земята. А всичко това влиза в остро противоречие с моето възпитание и моята вяра…

Том прокара пръсти през косата си и поклати глава.

— Ти си убедена, че нападам християнската религия, но това не е така. Изпитвам прекалено остра нужда от помощта ти, за да се подигравам с чувствата ти… — Извърна се към Джак, който замислено поклащаше глава, и разпалено добави: — Имам нужда от помощта на всички ви! Без нея нямам никакви шансове!

Отново се обърна към Жасмин. На устните му се появи усмивка, но погледът на честните му очи беше пронизителен. Тя му беше благодарна, че не прибягна до най-логичния от аргументите си — болестта на Холи. Защото знаеше, че пред него ще бъде безсилна и ще направи всичко възможно за спасяването на детето. Или почти всичко…

Алекс се прокашля и приглади все още гъстата си бяла коса. Изглеждаше дълбоко замислен, сякаш се измъчваше от тежък проблем.

— Всичко това не би трябвало да влиза в противоречие с твоята вяра, Жасмин — тихо промълви той.

— Защо? — попита тя, а пръстите й несъзнателно започнаха да си играят с празната чаша от кафе.

Възрастният мъж стана, сложи ръце на гърба си и започна да крачи напред-назад.

— Възкресението и възнесението на Христос са в основата на твоята вяра, нали? Ти си убедена, че без тях християнската религия е невъзможна… — Говореше плавно, сякаш изнасяше лекция пред студентите си.

Жасмин мълчаливо кимна.

Алекс посочи документите:

— Но ако насочиш вниманието си към тези списъци, ще видиш, че никъде не се изразява съмнение във възкресението и възнесението на Христос. Всички евентуални проби са свързани с тялото му преди смъртта: коса, кръв и дори прочутите кожички от обрязването му. На практика аз не се сещам за нито една реликва, която да противоречи на основите на християнската религия. Празна се оказа дори костницата, която откриха през 1996 година в Ерусалим. А в нея редица учени очакваха да намерят костите на Исус… Така че не бихме могли да подкопаем основите на твоята вяра дори да го искахме…

Младата жена само сви рамене и зачака продължението.

— Ти вярваш, че Христос е превъплъщение на самия Господ-Бог, нали така? — попита Алекс. — Божият син, създаден от плът и кръв…

— Да, вярвам в това.

— Но нищо в твоята вяра не сочи как точно Бог е прехвърлил чудотворните способности на сина си, нали така?

— Да, така е — колебливо потвърди тя.

— Значи можем да допуснем, че го е сторил по два начина… Единият е чисто духовен, там сме безсилни… Но другият — онзи, който представлява интерес за нас, е вероятността Исус да е бил ЖИВО превъплъщение на Бога, с тяло от плът и кръв… По този начин освен духовното сливане с божествения си баща той може би е притежавал и нещо специално, някакви особени гени, които са лежали в основата на чудотворните му способности… — Възрастният мъж замълча, попипа верижката на джобния си часовник, после тихо попита: — Как мислиш, Жас, възможно ли е това?

— Да, но…

— Нима нямаш желание да разбереш дали наистина е така?

Както винаги Алекс отново успя да я накара да се замисли. Ученият и християнинът се сблъскаха в душата й, в резултат от това стълкновение се роди и главният въпрос: АМИ АКО НАИСТИНА ОТКРИЕМ БОЖЕСТВЕНИ ГЕНИ В ДНК НА ИСУС?

Алекс се върна на мястото си, облегна се на стола и тихо добави:

— Може и да си права в твърдението си, че Бог е предавал силата си на Исус по чисто духовен път. — Но ако това не е така, ако неговата божественост (както я наричаш ти) произхожда от гените му, ти пак няма да си принудена да правиш компромис със своята вяра. И в двата случая тази вяра не е застрашена… — Професорът се приведе напред, в очите му имаше ентусиазъм. — Но я си представи, че успеем да изолираме това, което го прави толкова специален! Използвай въображението си, за да обхванеш последиците от този акт за цялото човечество. Не само за Холи, а за всички нас. Нима твоят Бог би се обявил против подобна цел? Нали точно това е била причината да изпрати сина си на земята? Кой знае — може би Неговата цел съвпада напълно с нашата!

Жасмин отмести поглед от Алекс и се извърна към Том. Срещу нея седеше човек, който не споделяше вярата й, но не се съмняваше в личните й качества. Човек, който беше повече „християнин“ от онези, които се кичеха с това прозвище като с медал. После помисли за малката си кръщелница — едно смело и умно дете, което заслужаваше да получи всички възможни шансове.

А когато погледна яркосините очи на Том, всичко беше ясно: тя нямаше право на избор…

— Продължавам да мисля, че бъркаш — изрече тя. — Не мога да приема, че си открил това, което търсиш… — Очите й бавно обходиха масата. Около нея се бяха събрали най-близките й колеги и приятели: Том, Джак, Алекс. Сви леко рамене. — Искам малко време за размисъл… Но ако всички вие сте единодушни, че трябва да тръгнете по този път, спокойно можете да ме включите в екипа…

Усмивката й беше не по-малко широка от тези на мъжете около масата, но безпокойството не я напускаше…

 

 

Том Картър изпита чувство на дълбока благодарност към хората около масата. Освен това самият факт, че сподели идеята си с тях, му донесе невероятно облекчение. От няколко дни насам не беше в състояние да мисли за нищо друго, на моменти го обземаше еуфория, в други направо тръпнеше от ужас, че изобщо си позволява да мисли подобни неща. Както винаги Алекс се оказа на висота. Той не само свърши огромната проучвателна работа, но и успешно пое ролята, която доскоро играеше Оливия: задаваше въпроси, опитваше се да му помогне да подреди безумните мисли в главата му… В крайна сметка успяха да ги сведат до три „ако“ и едно „тогава“…

 

 

АКО открият проба от ДНК на Христос;

АКО открият уникални гени с лечебни свойства в нея;

АКО бъдат в състояние да използват тези лечебни гени или техните протеинови кодове;

ТОГАВА биха могли да излекуват Холи и всеки друг с подобно заболяване…

 

 

Всичко изглеждаше безкрайно просто.

Същевременно беше много важно да привлекат и останалите на своя страна. Джак както винаги насочваше вниманието си към практическите въпроси и това не беше изненада, но Том си призна, че е допуснал огромна грешка по отношение на Жасмин. Съвсем наивно си беше помислил, че като християнка тя ще подскочи от радост, научила за намеренията му отново да използва Христос в ролята на Спасител. Усети грешката си още в мига, в който погледна лицето й. За щастие Алекс успя да я убеди, че намеренията им няма да се отразят по никакъв начин на нейната вяра.

— Много добре — рече той. — Както Джак посочи, първата ни задача е да открием проба с ДНК на Исус. Не постигнем ли това, всичко казано дотук си остава в сферата на мечтите. Аз ще се опитам да взема кръвни проби от по-известните носители на „Христовите рани“…

Извърна се към Жасмин:

— Жас, можеш ли да отделиш един от геноскопите и да го оборудваш с най-последните ни софтуерни разработки? Освен това той трябва да бъде регулиран така, че да може да обработва много стари и вероятно увредени ДНК… Надникни в ИГОРИ, търси пациенти, които са преживели някакво необичайно изцеление. Такива пациенти са интересни, защото може би притежават неизвестния лечебен ген. Вероятността да открием такива хора е малка, но все пак си струва да опитаме, нали?

— Добре — кимна Жасмин. — Но какво разбираш под „отделяне на някой геноскоп“?

— Имам предвид запазване на тайната. За нашите експерименти не трябва да знае никой, включително и служителите в компанията. Ще ползваме услугите на най-доверените си хора само ако се наложи… За тази цел ще трябва да изолираме една част от лабораторията „Мендел“. Там ще поставим машината, която ти избереш…

— Колко пространство ще ти е необходимо? — смръщи вежди Жасмин.

— Не много голямо… Някъде около двадесет процента от площта на втория етаж. Най-подходящи за целта са резервната лаборатория и заседателната зала. Те ще ни бъдат напълно достатъчни.

— Това няма ли да наруши програмата по останалите проекти?

— Трябва да се справим. Но пак повтарям: в условията на дълбока секретност. Никак не ми се ще някой от представителите на НЗЦ да си пъха носа в разработките ни просто защото нямаме време да чакаме разни официални разрешения с етичен привкус…

— Дано стане така — свъси вежди Джак. — Господи, представяте ли си как биха се почувствали онези типове, след като дори Жас имаше сериозни проблеми с възприемането на идеята! Мисля, че нашите акционери също няма да одобрят идеята, затова се налага да измислим някакво официално прикритие…

Том вече беше мислил по въпроса.

— Ще стартираме проекта под прикритието на онази глупост за борба с лошите гени, която беше лансирана от президента, помните ли я?

— Имаш предвид Проекта за кримигените? — помогна му Жасмин. — Онзи, от който едва успяхме да се отървем?

— Точно него. Ако някой започне да си навира носа, лесно ще го убедим, че сме разширили проучванията си и работим върху гени, които определят както криминалните наклонности, така и почтените… — Помълча няколко секунди, после натъртено добави: — Но това прикритие ще бъде използвано само в краен случай, когато е абсолютно наложително!

— Добре — кимна Джак. — Аз ще имам грижата за запечатването на проекта. Ще ни трябват и секретни сметки за неговото финансиране. Искаш ли още нещо от мен?

Том се поколеба. Предстоеше му най-трудното.

— Искам съвета ви относно четири-пет точки от списъка на Алекс… — Наведе се над масата и придърпа гъсто изписаните листове: Светото причастие от Ланчиано, реликвите в Сантяго де Компостела, кървящата литография в Мирабю, Храмът на Свещената кръв в Ерусалим…

— Какъв съвет по-точно ти е необходим?

— От рода на „как, по дяволите, да ги докопаме“…

Грубите черти на Джак внезапно омекнаха, недоумението в очите му се разсея и той попита:

— Да разбирам ли, че нямаш намерение да искаш официално разрешение за достъп до тях?

— Нямаме достатъчно време да се занимаваме с бюрокрацията, освен това няма гаранции, че ще получим въпросните разрешения… Трябват ни само прашинки от тези реликви, никой няма да забележи намесата ни…

— Значи искаш да ти препоръчам хора, които могат да помогнат за „вземането“ на тези прашинки, така ли?

— Да.

На устните на Джак внезапно разцъфна широка разбойническа усмивка. Както тайно се беше надявал, бившият агент на ФБР с огромно удоволствие прие идеята да съживи някогашните си контакти.

— За кога ги искаш? — попита Джак.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Сега сме средата на февруари, нека срокът да бъде краят на март… — Очите на Том обиколиха масата: — Добре ли е така?

Главите на присъстващите бавно кимаха, а той изпита чувството, че е крал Артур, оглавил поредния боен съвет на доблестните си рицари, твърдо решени да открият Свещения Граал.

Джак посегна към кафявия плик на Алекс, на когото без съмнение най-много подхождаше ролята на магьосника Мерлин. Прочете надписа върху него и въпросително вдигна глава:

— Проектът „Кана“? Така ли ще наричаме тази работа помежду си?

— Това е идея на Алекс — отвърна Том и хвърли кратък поглед към баща си. — Лично аз нямам нищо против нея.

— Добре — кимна Джак и побутна плика обратно. — Но защо „Кана“, Алекс?

— Обзалагам се, че мога да отгатна — обади се Жасмин. — По време на библейското бракосъчетание в Кана станало чудо и от чешмите вместо вода потекло вино…

— Зная — сви рамене той. — Но какво от това?

— Това е било първото чудо, което е направил Христос — поясни тя. — Първото от една дълга поредица…