Лин Флюълинг
Скритият воин (9)

Глава осма

След завръщането си на следващия ден Тобин и Ки се превърнаха в център на нежелано внимание. Корин и компаньоните му непрекъснато настояваха за подробности и не биха имали нищо против да изслушат историята няколко пъти, ако накрая наставникът не се бе намесил и не бе заплашил, че ще ги прати да ринат тор, ако не оставят принц Тобин на спокойствие.

Но с напредването на деня заплахите на Порион вече нямаха ефект срещу неспирните шепнения и удивени въпроси. Изчакващите реда си да стрелят край мишените неспирно се интересуваха как точно изглеждал умиращият Орун, какви звуци издавал, имало ли кръв… Тобин разказа всичко, което можеше, и бе изключително благодарен, когато в крайна сметка Ки заплаши да просне следващия, изникнал да досажда с въпроси.

В Дворцовия кръг вестите се разнасяха бързо. През следващите няколко дни придворни и слуги не спираха да се взират в него и да си шепнат, докато той минава. Двамата с Ки се стараеха да прекарват по-голямата част от времето си в стаята или намираха убежище в дома на Ариани.

Но и тази история бързо бе изтласкана от нови, по-пресни клюки. Към края на седмицата любопитните се бяха прехвърлили към други скандали.

Една вечер Калиел предизвика Тобин на игра на бакши. Принцът остави прислугващия Ки и отиде да донесе камъните от стаята си.

Почти бе достигнал вратата на покоите си, когато лейди Уна изникна от сенките на отсрещното празно помещение. Тобиновата изненада бързо отстъпи на шок, когато обичайно срамежливото момиче го хвана за ръката и го придърпа в стаята му. Тъй като Молай и Балдус в момента вечеряха, покоите бяха празни.

Тя затвори вратата и го загледа с блеснали очи.

— Какво има? — попита накрая Тобин, смутен от проточилото се мълчание.

— Истина ли е?

— К-кое?

— Говори се, че преди да умре, лорд Орун се опитал да те принуди да си избереш нов оръженосец, а ти… — Уна се изчерви, но не откъсна поглед от неговия. — А ти си посочил мен.

Тобин премигна. Той я бе назовал, за да вбеси Орун. Впоследствие съвсем бе забравил за случилото се. Явно Бисир бе чул и нему се дължаха слуховете.

Искаше му се да потъне в земята, когато тя взе ръката му и я притисна към себе си.

— Истина ли е, принце? Наистина ли си предпочел именно мен?

Тобин все пак успя да кимне, а тя стисна ръката му дори по-силно и се вгледа настойчиво.

— И думите ти са били сериозни?

— Ами… — Тобин се поколеба, защото не му се искаше да лъже. — Мисля, че ти би била отлична оръженоска — смотолеви той, решавайки да прибегне до полуистина. Искаше му се тя да пусне ръката му. — Ако на момичетата се разрешаваше.

— Толкова е несправедливо! — разпалено се провикна тя. А очите й блеснаха по особен начин. — В Скала жените винаги са се сражавали! Ки ми разказа за сестра си. Ахра наистина е прекрасна бойкиня, нали?

— О, да!

Макар да бе срещал Ахра само веднъж, тя го бе научила на няколко полезни хватки. В двубой срещу повечето мъже той би заложил на нея.

— Несправедливо е! — Тя най-накрая пусна дланта му, за да скръсти ръце. — Ако не бях благородница, аз също щях да се присъединя към войската. Баба ми е била генерал. Умряла е в битка, защитавайки кралицата. И ще ти кажа една тайна — продължи тя, отново притискайки се стряскащо близо. — Понякога тя ме посещава в съня ми, яхнала прекрасен бял кон. А мама ми даде меча й. Само че татко не иска и да чуе за обучение по фехтовка. Само ако можех да се науча… Един ден…

Тя млъкна и се усмихна засрамено.

— Съжалявам. Държа се глупаво.

— Не! Виждал съм как стреляш. С лъка ти не отстъпваш на нито един от нас. Освен това яздиш като боец. Дори учителят Порион казва така.

— Наистина ли? — Но тя посърна бързо. — От това няма полза, ако не умея да използвам меч. Принудена съм да се ограничавам с трактати и да наблюдавам как вие тренирате. Понякога съжалявам, че съм се родила момиче!

Думите й засегнаха Тобин по начин, който той не разбираше. Преди да се е усетил, вече обещаваше:

— Бих могъл да те науча.

— Сериозно ли говориш? Не го казваш, за да ме подразниш?

Принцът искаше да си вземе думите назад още от мига на изричането им, само че не можеше да го стори, не и при начина, по който тя го гледаше.

— Ще те науча. Ки също ще помага. Само никой друг не трябва да узнава.

Уна внезапно се приведе напред и го целуна право по устата. Изненаданият Тобин не можа да реагира и дори одра устната си в зъбите й. Веднага след това момичето изчезна, оставяйки го втрещен край отворената врата.

— Проклятие — промърмори Тобин, усетил кръв върху устната си. — И защо направих това?

По злощастно стечение на обстоятелствата Олбън и Куирион избраха да минат по коридора точно в този момент.

— Какво има? Тя да не те ухапа? — подигравателно попита Олбън.

Тобин гневно си проправи път между тях, напълно забравил да вземе камъните за бакши.

— Явно не ти харесва да те целуват момичета? — подвикна подире му Куирион.

Побеснял, принцът рязко се обърна, за да отвърне подобаващо, ала се препъна в собствените си крака и полетя към земята, подирвайки опора в един от гоблените на стената. Прашният плат се откъсна и падна отгоре му. Двете момчета буквално започнаха да вият от смях.

— Кръв, моя кръв. Плът, моя… — поде шепнешком Тобин. В следващия миг осъзна какво се опитва да направи и ужасено притисна длан към устните си. Смехът им отмина надолу по коридора, а принцът остана да лежи покрит, изтръпващ. Най-сетне той се измъкна от прашния мрак и отново затърси паметта си, дирейки някаква скрита повеля, с която все пак да е изпратил духа срещу Орун.

На следващия ден Тобин разказа на Ки и Тарин за случилото се с Уна, като премълча за сблъсъка с Олбън. Никак не му стана приятно, когато приятелите му избухнаха в смях.

— Ах, пилешки мозъко, та тя ти е хвърлила око още откакто дойдохме в Еро! — възкликна Ки.

— На мен ли?

— Същият. Искаш да кажеш, че не ти е направило впечатление как тя не откъсва очи от теб?

— Дори аз забелязах — отбеляза Тарин, по съвместителство и домакин, тъй като тримата се бяха събрали пред камината в неговата стая. — Но пък тя е още момиче.

— Нима не харесваш момичета, Тобин? — засмя се Ки, несъзнателно повтаряйки подигравката на Куирион.

Тобин мрачно се загледа в обущата си.

— Не харесвам никого.

— Остави го, Ки — каза Тарин. — Тобин още не е достигнал тази възраст. На неговите години аз бях същият. А що се отнася до обучението… — Тук изражението му стана сериозно. — Самата тя го е казала, баща й не е привърженик на някогашните традиции. А херцог Сарвои не е човек, чиято ненавист трябва да бъде търсена. Най-добре би било тя да се задоволи със стрелбата и язденето.

Тобин кимна, макар че неодобрението на бащата го плашеше далеч по-малко от мнението на Уна. И устната му все още не беше зараснала.

— Но след година или две ще се чувстваш различно — продължи боецът. — Тя е прекрасна девойка от могъщо семейство. И то красива.

— И още как! — енергично се отзова Ки. — Ако не бях убеден, че тя не би обърнала никакво внимание на един оръженосец, сам бих й предложил да се заема с обучението й.

Неочакваната промяна в гласа на приятеля му и занесената му усмивка накараха стомаха на Тобин да се свие.

Защо ме е грижа, че Ки я харесва? Само че фактът не можеше да бъде отречен.

— Аз предложих просто от учтивост — изръмжа Тобин. — Сигурно вече е забравила.

— Не и Уна — отвърна Ки. — Виждал съм как ни гледа.

Тарин кимна.

— Не те е излъгала за баба си. Генерал Елтия по нищо не отстъпваше на мъжете предводители, а освен това беше превъзходен стратег. Баща ти имаше изключително високо мнение за нея. Донякъде Уна се е метнала на нея. Това е проблемът с новите традиции, които Ериус се опитва да наложи. Скала гъмжи от момичета, в чиито вени тече кръвта на герои, а сърцата им носят старата слава. Но вместо това чуват, че мястото им е край огнището.

— Нищо чудно, че тя завижда на обикновен войник като Ахра — каза Ки.

— Сигурен съм, че много скоро Ериус ще отстрани жените от войските си. И какво ще правят отстранените тогава?

— Искаш да кажеш, че има много като тях? Бойкини? — попита Тобин.

— Да. Например готвачката в имението — сержант Кетилън, както бе известна преди принудителния цивилен живот. Ериус принуди много от по-възрастните жени да се уволнят. Тя бе прекалено вярна, за да се противопостави, но и до днес гордостта й е наранена. Из Скала са пръснати стотици жени като нея. А може би и повече.

Тобин се загледа в огъня, представяйки си цяла армия отвергнати бойкини, отправени към неизвестното. Мисълта го накара да потръпне.