Лин Флюълинг
Скритият воин (5)

Глава четвърта

Нирин здравата се забавляваше да гледа как Орун се вбесява заради отсъствието на принц Тобин. Още от самото начало магьосникът бе подозирал, че главният канцлер е уредил да получи опекунството, надявайки се чрез него да заздрави връзката си с кралското семейство. Ако детето не беше момче, дебелакът като нищо не би се посвенил да иска годеж. Той бе действително могъщ, а мазната му лоялност към майката на краля му бе осигурила и богатство, и статус. Ериус би дал благословията си.

Само че наследникът представляваше дребно, свенливо момче. Тази ситуация също не бе лоша за Орун: предоставяше му контрол над едни от най-богатите имения в кралството. Нирин разполагаше с достатъчно влияние над краля, за да не се притеснява от конкуренция — и все пак бе раздразнително подобен късмет да тупне в скута на най-противния мъж в Еро. Затова магът изчакваше подходящия момент и разчиташе шпионите, които бе поставил в домакинството на дебелака, да му донесат някаква полезна информация. Оруновата слабост към малки момченца не беше тайна за никого, само че канцлерът проявяваше достатъчно благоразумие да се ограничава до представители на прислугата (а понякога и представителки като контрапункт на перверзиите си). Но пак съществуваше вероятността да посегне на Тобин. Това би било прекрасно стечение на обстоятелствата. Нирин дори се бе замислял да го подпомогне.

Но пък подобни машинации не си струваха усилията. Във всеки един момент кралят — над когото Нирин притежаваше значително влияние — можеше да заграби всички земи и богатства на Тобин. Последният бе още млад и без нито един застъпник сред благородниците. Дете с починали родители не си струваше рисковете.

Щеше да е съвсем различно, ако дъщерята на Ариани бе оцелява наместо този чвор. Чумата и засухата непрекъснато се влошаваха, обикновените хора отчаяно се обръщаха към Илиор. В подобна ситуация кралят лесно би осъзнал (дори и без чужда помощ), че една чистокръвна наследница представлява сериозна заплаха. Следовниците на Илиор веднага биха се стекли под знамената на една Телатимида. Но подобно нещо лесно би могло да бъде предотвратено — чрез обичайния, издържал изпитанието на времето, начин.

Нирин едва не бе допуснал фатална грешка, когато бе загатнал, че сестрата на краля — Ариани — представлява най-голямата заплаха за престола. Тогава Ериус едва не бе заповядал екзекуцията му. Не бе го сторил, защото Нирин си бе послужил с уменията си: първият случай, в който заклинателят си бе послужил с магия срещу краля.

Впоследствие Нирин се бе зарадвал да узнае, че скрупулите на краля не се разпростират и над децата на сестра му. И двамата бяха сметнали за благоприятен знак появата на мъртвородената дъщеря. А последвалата лудост, в която принцеса Ариани бе изпаднала, свърши работата на Нирин наместо него. Дори и най-фанатизираните последователи на Светлата не биха искали поредна луда кралица на престола. Никой не би подкрепил Ариани — или прокълнатия й от демон син.

Но това не елиминираше претендентите. Всяко момиче, всяко, което можеше да претендира, че е Телатимида дори и по далечна линия, би могло да се превърне в доказателство, че Пророчеството на Африйския оракул далеч не е забравено. Без значение колцина жреци и магове кралят изгаряше живи.

И Нирин изключително разчиташе на този факт.

Никой не бе забелязал зараждането на ежемесечните посещения на магьосника в Илеар — той не само се преобличаше като заможен търговец, а добавяше към маскировката си и заклинание, замъгляващо съзнанията на разпозналите лицето му. Тези мерки му бяха осигурили години на необезпокояваност. Пък и кой би се осмелил да шпионира предводителя на Гоначите?

И тази мъглива зимна сутрин той се наслаждаваше на анонимността си, докато навлизаше в границите на града. Днес бе пазарен ден за домашни птици и цялото тържище гърмеше под кудкудякане, кукуригане, грачене и квакане. Насочващ коня си сред тълпата, Нирин продължаваше да се подсмихва. Кой сред тези зяпльовци би предположил, че конникът, когото блъскат, ругаят или учтиво приветстват, притежава могъществото да сложи край на съществуването им с помощта на една-едничка думица?

Оставил пазара зад себе си, той се отправи към най-заможния квартал, разположен във високата част на града. Там магьосникът притежаваше прекрасна къща. Някакъв млад паж веднага дотича, за да го пропусне и отведе коня му, а Вена, полусляпата дойка, го посрещна на прага.

— Цяла сутрин тя се цупи към прозореца, господарю — оплака се възрастната жена, докато поемаше наметалото му.

— Това той ли е? — провикна се момичешки глас откъм стълбите.

— Да, мила ми Налия, аз съм! — отвърна самият Нирин.

Налия дотича по стълбите и шумно го целуна по бузите.

— Закъсня с цял ден!

Магьосникът също я целуна, сетне я задържа сред протегнати ръце, за да я огледа. Година по-възрастна от принц Корин, тя притежаваше коса и очи като неговите. Но белезите на родството се изчерпваха с това. Тя не притежаваше нищо от красотата на принца, бе обикновено грозновато момиче с хлътнала брадичка и голям родилен белег, който разливаше розовината си по цялата й лява буза и надолу към рамото. Заради вида си Налия бе срамежлива и отбягваше хората. Това само се бе оказало от полза за магьосника — бе улеснило изолирането й в този далечен град.

Майка й, втора братовчедка на краля по майчина линия, се бе отличавала с още по-голяма грозота, но пак бе успяла да си намери съпруг и да се ожреби с две момичета. Нирин лично се бе погрижил да отнеме живота й още в родилното ложе (преди това дарил със сърдечен удар съпруга й). Това се бе случило в ранните дни на Ериусовите кланета.

Близначката на Налия бе представлявала красиво бебе, недокоснато от жестоката съдба, белязала майка й и сестра й. Тя щеше да се превърне в красавица. А една красавица бе трудна за скриване. И контролиране.

Нирин бе възнамерявал да избие цялото семейство, ала допирът до второто ридаещо край мъртвата си майка пеленаче бе породил видение — онова видение, превърнало се в пълна насока на всички негови последващи действия. От този момент магьосникът бе разбрал, че е престанал да бъде обикновено куче, което кралят насъсква, а господар на бъдещето на Скала.

Той не бе единственият магьосник, видял бъдещата владетелка. Някои от жреците на Илиор също бяха споделили образа. Възползвайки се от страховете, които кралят изпитваше за бъдещето на сина си, Нирин бе заграбил възможността (и силата) да отстрани представляващите заплаха магьосници и да не им позволи да открият малката Налия. Само той трябваше да изведе напред бъдещата кралица, когато дойдеше моментът. Само той трябваше да я контролира след възкачването й на престола.

Нирин съумяваше да контролира Ериус, но знаеше, че няма да е в състояние да постигне същото влияние и над твърдоглавия Корин. Във вените на момчето течеше прекалено много от майчината му кръв. Той щеше да управлява дълго, без следа от лудост. А междувременно чумата и бедствията щяха да подкопават могъществото на Скала, докато в един момент тя не рухнеше самичка.

Лудата Агналейн и отрочетата й бяха покварили короната. Никой не би оспорил това. Но неговата Налия можеше да проследи родословието си до Телатимос и по двете линии. Когато настъпеше моментът, Нирин можеше да го докаже. Той и само той щеше да върне меча на Герилейн в женска ръка, когато Илиор дадеше знак. Междувременно бъдещата кралица трябваше да расте в безопасността на незнанието и анонимността. За себе си Налия знаеше единствено, че е сираче, а Нирин е неин покровител. Тъй като магьосникът бе единственият мъж от обкръжението й, тя го обожаваше и тежко понасяше липсите му, налагани от търговските му дела в столицата.

— Много грубо от твоя страна да ме караш да чакам по такъв начин — сърдито го смъмри тя. Но по страните й се разливаше червенина, докато го влачеше към всекидневната. Когато Нирин се настани във фотьойла си, тя щастливо скочи в скута му, отново го целуна и игриво подръпна брадата му.

Формите на младото й тяло почти обезсмисляха грозното й лице. Нирин обгърна кръста й с една ръка, а другата задържа над пазвата, докато я целуваше. В тъмнината на спалнята Налия по нищо не отстъпваше на останалите му любовници. А далеч ги надвишаваше по отдаденост.

Нека Орун си играе с принца от клечки. Без подкрепата на херцог Риус — а Нирин бе подпомогнал и неговата трагична кончина — синът на Ариани си оставаше просто един узурпатор. И то прокълнат. Когато времето настъпеше, Тобин щеше да бъде отстранен с лекота.