Лин Флюълинг
Скритият воин (49)

Глава четиридесет и осма

Един фермер, връщащ се от столицата, забеляза момиченце да ридае край пътя. Той спря колата си и го запита за близките му, ала детето бе прекалено срамежливо или прекалено изплашено, за да му каже. По окаляните налъми и грубоватите дрехи личеше, че момичето не е от града. Може би то бе изпаднало от някоя друга напускаща фермерска кола. Мъжът се надигна, за да се огледа, ала друмът бе пуст.

Фермерът бе добър човек. И тъй като нощта наближаваше, а наоколо не се виждаха други хора, не му оставаше друго, освен да отведе детето със себе си. Момиченцето спря да плаче, когато се озова на капрата, но остана да трепери. Коларят го уви в плащаницата си и му даде една от захаросаните фигурки, които бе купил за дъщерите си.

— Тази нощ ще те сложим да спиш между малките ми ангелчета и ще се свиеш на топло като мишле — обеща той и леко шляпна коня по гърба.

Момиченцето кихна, а после щастливо засмука връчения му десерт. Заради вродената си немота то не можеше да каже на човека, че не разбира думите му. Но по гласа му и начина, по който той се отнасяше с нея, можеше да различи добротата му. Този възрастен не приличаше на онези груби непознати, които я бяха отвлекли от селото й силом и я бяха качили върху огромна лодка, пълна с хора, за да я изоставят на този чужд бряг.

Тя не бе способна да му благодари и за сладкото. Това я натъжи, защото захарта бе успокоила горещата болка в гърлото й.