Лин Флюълинг
Скритият воин (8)

Глава седма

Слуховете бързо се разнасяха из Стария дворец. По време на сутрешното тичане Маго и приятелчетата му не бяха спрели да гримасничат към Ки. Край храма Олбън се бе блъснал в него и съвсем тихо бе прошепнал:

— Сбогом, селяче!

Затова той бе побързал да последва съвета на Тарин и да се отправи към къщата на Тобин. Тамошният слуга изглежда го очакваше, защото веднага взе мокрото му наметало и му приготви кресло до камината.

— В момента войниците тренират, а мадам Айя е в стаята за гости. Да съобщя ли за пристигането ви, сър?

— Не, просто ще поседя тук.

Слугата кимна и го остави.

В камината бе накладен огън, но помещението пак оставаше сенчесто и студено. Диплите на сива мъгла обгръщаха прозорците. По керемидите продължаваха да се стичат капки. Младият оръженосец се чувстваше прекалено неспокоен, за да остане на едно място, затова скоро започна да се разхожда из стаята. Колко дълго щеше да отсъства Тобин? Ами ако Орун намереше някаква причина да го задържи в дома си? Дали Тарин щеше да дойде да му съобщи, или просто щеше да го остави тук да си чака?

Той повдигна поглед и установи, че е стигнал подножието на украсеното стълбище. До този момент само веднъж се бе качвал на горния етаж. Бащата на Тобин бе изоставил тази част от къщата още преди години. Стаите бяха опразнени и понастоящем там се щураха единствено мишки. И призраци, за които Ки бе убеден, че го наблюдават от ъглите.

По време на визитите си в града херцогът бе използвал единствено долния етаж. А след смъртта му Тарин и войниците бяха останали единствени обитатели. Стаята на Тарин се намираше близо до началото на коридора, а бойците заемаха задната част на къщата. Но всички използваха просторната зала. И затова наоколо винаги се разнасяше непогрешимият аромат на домашен олтар.

Ки се отправи по коридора. Вратата на Айя се намираше от дясната страна, понастоящем затворена. Старата спалня на херцога, принадлежаща на Тобин и по съвместителство на Ки, се намираше отляво. Той застана на прага, а сетне продължи към съседната стая — тази на Тарин.

Тя бе семпла и подредена в отражение на личността на обитателя си. Стаята му в провинциалното имение изглеждаше почти по същия начин. Тази позната обстановка накара Ки да се почувства като у дома си. Той накладе огън и приседна край камината да очаква съдбата си.

Но и тук също не успя да се задържи мирен. Скоро вече дълбаеше бразди по килима. Дъждът трополеше по стъклата, а мислите на младия оръженосец не спираха да се щурат из главата му. Какво ще правя, когато Орун ме отпрати? Ще се върна обратно в Оукмаунт, за да паса свине?

Немислимо беше да се завърне в немилост при баща си. Не, по-скоро щеше да се присъедини към полка на Ахра и заедно с него щеше да обхожда крайбрежието и да кръстосва оръжие с враговете.

Но и тези мисли не го утешиха. Той искаше да остане тук, с Тобин.

Ки отчаяно отпусна лице в дланите си. Аз съм виновен за всичко това. Не трябваше да оставям Тобин болен. Само за няколко седмици в кралския двор забравих всичко, на което Тарин ме бе научил!

Тези мисли за пореден път извикаха въпроса, който не бе спирал да го измъчва от нощта, в която Ки бе последвал призрака. Какво бе накарало Тобин да побегне? Той не се съмняваше в обяснението на принца, но…

Оръженосецът въздъхна. Той искаше да повярва безрезервно, ала нещо в думите на приятеля му звучеше неискрено. И нещо у Тобин несъмнено се беше променило.

А може би, гузно си помисли Ки, той е почувствал моята промяна.

Противните намеци, които Маго и Ариус бяха подметнали тогава в конюшнята, дълбоко го бяха засегнали. След това бе имало моменти, в които Ки се бе отдръпвал да спи по-далече от приятеля си. Той си припомни оскърблението, неизменно изникващо върху лицето на Тобин в подобни мигове. Дали това не бе подтикнало принца да избяга? Бях глупак да обръщам внимание на думите на онези малоумници. Откровено казано, покрай всичко, случило се през последния месец, Ки изцяло бе забравил за това. Но дали същото важеше и за Тобин?

Вината и объркването го прерязваха.

— Каквото и да е, той ще ми каже, когато стане готов — промърмори той.

Въздухът зад него изстина. Злобният, шепнещ кикот го накара да настръхне. Ки рязко се обърна и неволно повдигна ръка, за да обвие пръсти около талисмана си. Застанал край леглото на Тарин, духът наблюдаваше другото момче с омраза.

— Попитай Аркониел — прошепна братът.

— За какво да го питам?

Призракът изчезна, но съскавият смях остана да се носи във въздуха. Ки потръпна, придърпа стола по-близо до огъня и се сви. Чувстваше се по-самотен от всякога.

Нечии викове го изтръгнаха от мрачния му унес. Той скочи и рязко отвори вратата, като едва не се сблъска с изникващата в коридора Айя. Двамата се втурнаха към залата, където завариха Тарин, понесъл отпуснатото тяло на Тобин.

— Какво е станало? — остро попита магьосницата.

— Отвори вратата на стаята му, Ки — нареди Тарин, подминавайки въпроса.

— Запалил съм огън в твоята.

Оръженосецът изтича напред, отвори вратата и извъртя Тариновото легло към прага. Боецът внимателно положи тялото на принца и започна да разтърква китките му. Тобин дишаше, но лицето му бе измъчено и покрито с пот.

— Какво му е направил Орун? — разпалено изръмжа Ки. — Ще го убия. Не ме е грижа, че после ще ме изгорят жив!

— По-леко със заплахите, Ки. — Тарин се обърна към слугите и войниците, които се струпваха на прага. — Кони, изтичай да доведеш целител. Не се взирай, човече, върви! Ларис, постави охрана на всички входове. Не пускайте никого, освен ако не е висш кралски служител. И незабавно ми доведи Бисир!

Възрастният сержант отдаде чест, отсечено допирайки юмрук до гръдта си.

— Тъй вярно, капитане.

— Улиес, донеси леген с вода — спокойно нареди Айя. — Останалите вървете да изпълнявате задълженията си.

Събраните се пръснаха. Тарин се отпусна на стол край леглото, сграбчил главата си с ръце.

— Затвори вратата, Ки. — Магьосницата се доближи до Тарин и отпусна длан върху рамото му. — Разкажи ни какво е станало.

Мъжът бавно поклати глава:

— Не зная. Бисир го отведе горе, в спалнята на Орун. Малко по-късно пристигна лорд Нирин, носещ съобщение от краля. Скоро магьосникът отново слезе. Очаквах, че Тобин също ще се появи, но това не стана. И тогава чух Бисир да изкрещява. Когато стигнах горе, Орун беше мъртъв, а Тобин лежеше в безсъзнание на пода. Не можах да го свестя, затова го донесох тук.

Айя развърза яката на Тобиновата туника. Лицето й потъмня заплашително.

— Погледнете. Тези следи са съвсем пресни.

Тя разгърна ленената риза, за да покаже на Тарин и Ки белезите върху шията на Тобин. От лявата страна на врата се виждаше леко разкъсване, покрито с капчици кръв.

— Забеляза ли някакви следи върху Орун?

— Нямах време да погледна — отвърна боецът.

— Ще узнаем кой му е причинил това — закани се Ки. — Ще го намерим и ще го убием.

Тарин го погледна остро и момчето побърза да затвори уста. Ако не беше глупостта му, Орун изобщо нямаше да привиква Тобин.

Улиес се върна с поискания леген. Тарин го взе от ръцете му и заръча:

— Върви да доведеш канцлер Хайлус и лорд Нирин.

— Няма да е нужно. — Изникналият зад него магьосник загрижено се приближи към леглото. — Разтревожен слуга ме догони, за да ми съобщи. Как е принцът? Нищо му нямаше, когато си тръгнах. Това се отнасяше и за двама им.

Без да се замисля, Ки препречи пътя му. Нирин се вторачи в него. Оръженосецът усети тръпките на неприятен хлад, но не отстъпи.

— Милорд, бих предпочела да изчакаме дризианите — каза Айя, заставайки до Ки. Тя говореше почтително, но думите й не представляваха молба.

— Разбира се. Така действително би било най-разумно.

Магьосникът приседна до камината. А Ки се премести зад таблата на леглото, без да откъсва очи от натрапника. Тобин винаги се бе притеснявал от Нирин, което за Ки бе достатъчна причина да ненавижда магьосника. Освен това чародеят сам бе признал, че е последният човек, видял Орун и Тобин. Поне така твърдеше.

Нирин улови погледа му и се усмихна. Поредни хлъзгави тръпки плъзнаха по тялото на Ки, който побърза да отвърне поглед.

Миг по-късно Тобин трепна. Ки веднага се покачи върху леглото и сграбчи ръката му.

— Всичко е наред, Тоб. Сега си в безопасност. Тарин и Айя също са тук.

Принцът стисна ръката му до болка.

— Как… как съм се озовал тук? — дрезгаво попита той.

— Аз те донесох. — Тарин приседна на ръба и прегърна Тобин през раменете. — Взе да ми става навик да ви пренасям. Спокойно, вече нищо не те заплашва. Можеш ли да ни кажеш какво стана?

Тобин повдигна ръка към гърлото си.

— Орун. Той толкова се беше вбесил… сграбчи ме и…

Тогава той забеляза Нирин и застина.

— Орун беше — продължи Тобин.

Магьосникът се изправи и се приближи.

— Канцлерът ви е наранил?

Момчето кимна:

— Съобщението на краля — прошепна то. — Той ме сграбчи и… изглежда ми е причерняло.

— Нищо чудно — каза Айя. — Изглежда се е опитвал да те удуши.

Тобин кимна.

В този момент пристигна целителката, която нареди всички без Айя и Нирин да напуснат стаята. От прага Ки хвърли последен поглед към приятеля си, а после се промъкна обратно, докато жената в кафява роба забъркваше лапа за раните на принца. Тя видя оръженосеца, но му позволи да остане.

Приключила, целителката излезе и дълго разговаря с Айя и Тарин. Боецът се върна, видимо притеснен.

— Лорд Нирин, Бисир бе доведен. Канцлер Хайлус също пристигна току-що.

Тобин се размърда.

— Но Бисир не е направил нищо!

— Просто искаме да поговорим с него — увери го Тарин. — Сега си почини. Ки ще ти прави компания.

— Лорд Нирин? — хрипкаво каза Тобин.

Магьосникът спря пред вратата.

— Да, принце?

— Нямах възможност да прочета посланието на краля. Ки все още ли остава мой оръженосец?

— Негово величество не споменава нищо по въпроса. За момента позицията на оръженосеца ви е стабилна. Постарай се да останеш достоен за нея, сър Киротиус.

— Да, милорд. — Ки изчака магьосниците и Тарин да излязат, сетне затвори вратата и бързо очерта знак за късмет. — Той прилича на змия, когато се усмихва. Но поне донесе добри новини. — Оръженосецът приседна на леглото и потърси погледа на Тобин, само че приятелят му не спираше да измества очи. — Как се чувстваш? Наистина?

— Добре съм. — Тобин докосна превръзката около врата си. — Това помага.

Гласът на принца все още бе хрипкав, но и сред тази дрезгавина Ки можеше да долови прикривания страх.

— Значи Орун все пак се опита да ти посегне? — удивено поклати глава оръженосецът.

Тобин въздъхна, а брадичката му започна да трепери.

Ки се приведе и отново взе ръката му:

— Имало е и нещо друго, нали?

Принцът хвърли боязлив поглед към вратата, а после прошепна:

— Беше призракът.

Очите на Ки се разшириха:

— Но той беше тук. Посети ме, докато теб те нямаше.

Тобин възкликна задавено.

— И какво направи?

— Нищо! Аз бях тук и те чаках, а той внезапно изникна зад гърба ми.

— Каза ли нещо?

— Заръча да съм питал Аркониел…

— За какво?

Ки се поколеба. И по-рано се бе чувствал измамник заради съмненията си към Тобин, сега отново се чувстваше гузен, задето не искаше да сподели подозренията си.

— Не каза. И с теб ли се държи така?

— Понякога.

— Но е дошъл в дома на Орун. Ти ли го повика?

Тобин ожесточено започна да клати глава.

— Не! Не, кълна се в Квартата, не съм!

Оръженосецът притеснено го погледна.

— Вярвам ти, Тоб. Но какво има?

Тобин преглътна мъчително и се приведе до ухото му.

— Братът уби Орун.

— Но… как?

— Не зная. Орун ме разтърсваше. Може би наистина е възнамерявал да ме удуши. Не зная. Духът просто изникна между нас, протегна ръка и го докосна. И Орун рухна…

Тобин бе започнал да се тресе. По бузите му се стичаха сълзи.

— А аз не го спрях, Ки! Ами ако… Ами ако по някакъв начин съм го накарал да го стори?

Оръженосецът го притисна към себе си.

— Ти никога не би направил подобно нещо. Зная, че не би го направил.

— Не си спомням да съм го правил — изхлипа Тобин. — Но бях толкова уплашен, мразех Орун, а той говореше лоши неща за теб и…

— Ти ли повика духа?

— Н-не!

— Каза ли му да убие Орун?

— Не!

— Тогава вината не е твоя. Братът просто те е защитавал.

Тобин повдигна насълзеното си лице и го погледна в очите.

— Наистина ли мислиш така?

— Да. Той е злобен, но е и твой брат. А Орун ти е причинявал болка. — Ки замълча, докосвайки избелелия белег върху шията си. — Помниш ли онзи път с дивата котка? Ти каза, че призракът е изникнал пред теб, за да те защити.

— Но Лел беше тази, която уби звяра.

— Да, само че брат ти се е появил. Както се е появил, когато Орун те е удушавал. Никой друг не се е опитвал да ти стори подобно нещо, нали?

Тобин обърса лице с ръкав.

— Не, никой, освен…

— Кой? — веднага попита Ки, вече прехвърлящ през ума си вероятните компаньони.

— Майка ми — прошепна Тобин. — Тя се опита да ме убие. Брат ми изникна и тогава.

Яростта на Ки изчезна в един миг, оставяйки го втрещен.

— На никого не бива да казваш за това — рече Тобин и обърса носа си. — За Орун. Никой не бива да узнава за духа.

— Самият Нирин не би могъл да изтръгне това от мен. Знаеш го.

Тобин отново въздъхна покъртително и отпусна глава върху рамото на приятеля си.

— Ако в онова писмо се казваше, че трябва да те отпратя, щях да избягам отново.

— И пак щеше да ме оставиш да те догонвам? — Ки се постара да прозвучи шеговито, само че в гърлото му бе изникнала буца. — Дори не смей да опитваш. Вече ще те държа изкъсо.

— Казах ти, че няма. Ще избягаме заедно.

— Тогава всичко е наред. Ще те оставя да си починеш.

Но Тобин отхвърли завивките и слезе от леглото.

— Искам да видя Бисир. Той няма нищо общо със случилото се.

 

 

Едва на вратата го споходи нова мисъл, чиято тревога замъгли всички останали притеснения. Какво точно бе видял Бисир? Тобин прокле слабостта си — да припадне като някаква изнежена дама от баладите. Дали братът бе останал при него, след като бе убил Орун? Щом дебелият бе видял призрака, значи същото можеше да важи и за Бисир. Принцът си пое дъх и се отправи към залата.

Бисир стоеше край камината, кършещ ръце, наобиколен от Тарин и останалите. Канцлер Хайлус бе единственият седнал. Изглежда идваше направо от двореца, защото все още носеше официалната си роба и шапката от черно кадифе.

— Принцът изглежда по-добре, отколкото очаквах, слава на Квартата! — възкликна той. — Ела, момчето ми. Този младеж точно ни разказваше за недопустимото преживяване, което ти се е наложило да изтърпиш.

— Разкажи на принц Тобин това, което каза и на нас, Бисир — подкани Айя.

Лакеят умоляващо погледна момчето.

— Видях единствено двама ви да лежите на земята, принце.

— Но си подслушвал — остро каза Нирин.

— Не, милорд! За мен има стол край вратата. Винаги стоя там, ако лорд Орун се нуждае от нещо.

Хайлус повдигна сбръчкана ръка.

— Успокой се, млади човече. Никой не те обвинява в нищо. — Той направи знак на Улиес да донесе на ужасения слуга чаша с вино.

— Благодаря ви, милорд. — Бисир отпи голяма глътка и част от бледнината започна да го напуска.

— От позицията си трябва да си чул нещо? — продължи възрастният мъж.

— Да, ваше благородие. Чух лорд Орун да разговаря гневно с принца. Изключително неподобаващо. — Той преглътна нервно. — Простете, зная, че не бива да говоря за господаря си по такъв начин, но…

— Никой няма да те държи отговорен за казаното — нетърпеливо каза Айя. — Значи си чул Орун да крещи. Какво стана после?

— После се разнесе онзи ужасяващ вик! Веднага притичах и видях и двамата да лежат на килима. А когато видях лицето на господаря си… — Той отново погледна към Тобин, този път с открит страх. — Очите на лорд Орун бяха отворени, но… Кълна се в Квартата, никога няма да забравя вида му. Той беше изцъклен, а лицето му бе почерняло…

— Аз също едва го познах — потвърди Тарин. — Изглеждаше, че е получил удар.

— Тогава сър Тарин дотича и веднага отнесе принца, преди да съм успял да… страхувах се, че той също е мъртъв! — Бисир отправи треперещ поклон към Тобин. — Слава на боговете, че сте добре.

— Ако разрешите, милорд…? — каза Нирин.

Хайлус кимна и магьосникът се приближи към слугата.

— Подай ми ръката си, Бисир.

Изглеждаше, че Нирин е изпълнил стаята с присъствието си. Тобин настръхна. Ки пристъпи по-близо до приятеля си и го хвана за ръката.

Лакеят просъска болезнено и рухна на колене. Когато магьосникът най-сетне го пусна, Бисир остана коленичил и веднага притисна освободената си ръка към гърдите.

Нирин сви рамене и погледна към стареца.

— Той казва истината. Изглежда единственият, който знае какво наистина се е случило, е принц Тобин.

За един ужасяващ миг Тобин си помисли, че магьосникът възнамерява да подложи и него на тази процедура, но Нирин просто остана загледан в него. Принцът не усети познатия допир на чуждото съзнание, но за всеки случай приложи номера на Аркониел.

— Той ме сграбчи, обвини ме, че съм настройвал краля срещу него…

— А имаха ли основание обвиненията му? — осведоми се магьосникът.

— Моля? Не! Не съм писал нищо на вуйчо си!

Нирин се подсмихна:

— И не сте се опитвали да му повлиявате по какъвто и да било начин? Не беше тайна, че вие презирахте Орун. Не ви виня, разбира се.

— Аз нямам влияние над краля — прошепна Тобин. Отново изглеждаше, че Нирин е станал по-висок. И наистина ли въздухът около него потъмняваше?

— На принца дори не му е хрумвала подобна възможност — намеси се Тарин. Тобин видя, че боецът едва сдържа гнева си. — Той е още дете. Няма никаква представа от политиката на кралския двор.

— Простете, аз по-скоро размишлявах над постъпките, които едно благородно сърце би се решило в името на приятеля си. — Нирин косо погледна към Ки, а после се поклони на Тобин. — Приемете най-искрените ми извинения, принце, ако нещо в думите ми ви е наскърбило. — Сега той гледаше към Тарин. — Може би някой друг се е нагърбил да се застъпи за принца?

Тарин сви рамене:

— Защо? Риус избра Ки за оръженосец на сина си. Кралят разбира установената връзка.

Нирин погледна към Ки.

— Ами ти, сър Киротиус? Къде беше ти, докато принц Тобин посещаваше опекуна си?

— Тук, милорд. Посрещналият ме слуга може да потвърди.

— Няма да се наложи. Попитах единствено от любопитство. Изглежда узнахме всичко, което можеше да бъде узнато.

Лорд Хайлус бавно кимна.

— Предполагам впечатлението ти е било правилно, Тарин. Силното вълнение може да се окаже пагубно за човек в напреднала възраст. Изглежда лорд Орун сам е докарал гибелта си.

— Освен ако не е замесена тъмна магия.

Всички се вторачиха в Нирин.

— Съществуват заклинания, които биха могли да предизвикат подобна смърт. Човек в положението на Орун несъмнено разполага със силни врагове. А съществуват магьосници, които биха предложили подобна услуга, стига заплащането да е подобаващо. Вие как смятате, Айя?

Възрастната жена протегна ръка:

— Ако обвинявате мен, милорд, подложете ме на изпитание. Няма от какво да се страхувам.

— Уверявам ви, че ако вие бяхте извършителката, вече щях да зная.

Тарин прочисти гърло.

— С цялото ми уважение, господа, принц Тобин преживя тежък ден. Щом причината за смъртта на лорд Орун вече е изяснена, струва ми се разумно да оставим принца да почива.

Хайлус се надигна и потупа Тобин по гърба.

— Ти си смело момче, принце, но приятелят ти е прав. Почини си и се постарай да забравиш за случилото се. Ако си съгласен, аз ще поема задълженията на твой опекун, докато вуйчо ти официално посочи друг.

— С радост приемам!

— Простете, лорд Хайлус, какво ще стане с домакинството на покойния ми господар? — тихо попита Бисир, който все още стоеше на колене.

— Изправи се момче. Върви вкъщи и кажи на управителя, че за момента поддържането на къщата трябва да продължи по обичайния начин. Въпросът за собствеността ще бъде разрешен впоследствие. Побързай, преди всички да са разграбили среброто.

— Елате, принце, ще ви заведа до стаята ви — официално се обърна към него Айя, влязла в ролята на Нари.

— Не може ли Бисир да дойде да живее тук? — тихо попита Тобин, докато магьосницата и Ки го съпровождаха обратно.

Но Айя поклати глава.

— Забрави го. Запали огън, Ки.

— Как можеш да казваш подобно нещо? Видя как се чувстваше той в имението. И днес той се опита да ми помогне. Попитай Тарин…

— Зная. Но в Еро показността е особено важна. — И тъй като Тобин не се примиряваше, тя отстъпи в известна степен. — Ще го наглеждам.

Принцът неохотно кимна. Някогашното му недоверие към нея отново се усили. С Аркониел въобще не би му се наложило да настоява.