Лин Флюълинг
Скритият воин (32)

Глава тридесет и първа

Новините на Корин бяха изпреварени от призив, изискващ престолонаследникът и Порион да се явят в Новия дворец. След това компаньоните останаха неспокойни. Гарвана напразно се опитваше да ги увлече в описанието на двадесет и третата битка край Коурос — момчетата се извръщаха при най-малкия шум в коридора. Възмутен, възрастният военен ги освободи.

През остатъка от следобеда те се навъртаха из столовата, тъй като не искаха да пропуснат развоя на събитията. Цареше напрегнато настроение — ако кралят бе останал доволен от наученото, защо бе цялото това чакане?

Ки седна да играе на ашици с Бариеус и Риско, но никой не можеше да се съсредоточи.

— Този път той я втаса — паникьосваше се Танил, обикалящ из стаята. — Опитах да му кажа да бъде по-внимателен, но той не искаше да се вслуша.

— Той не е искал да бъде внимателен, тя също — изръмжа Калиел, мрачно изтегнат на пейка край камината и загледан в тавана.

— Дали кралят ще обвини Порион? — попита Лута.

— Или нас? — добави Куирион. — Може би ще ни обвини, че не сме проявявали достатъчно загриженост към сина му. Ти какво смяташ, Тобин?

— Няма как да зная — сви рамене принцът, зает да накъсва подпалки.

Ки хвърли загрижен поглед към приятеля си. От онази екзекуция нещо в отношението на краля към племенника му се бе променило.

— Аз смятам, че за нас новините ще бъдат добри, каквито и да се окажат — заяви Зустра. — Корин ще се сдобие с насле…

— Баща му ще реши това — прекъсна го Никидес. — Детето е извънбрачно, не забравяй.

— Без да се замислям мога да посоча две кралици, родили се преди сключването на обета — възрази Калиел.

— Да, но самите те са били деца на кралици — не се предаваше Ник.

— Е, и какво? — тросна се Урманис. — Винаги ли трябва да се правиш на всезнайко?

Никидес почервеня и млъкна.

— В случая Ник е прав — рече Калиел. — Обясни му, защото той явно не разбира разликата.

— Невъзможно е да съществуват съмнения за майчинството, дори и ако жената не знае точно кой от нейните партньори е баща на детето й. Така е било с Кайл — каза Никидес, обръщайки се към Урманис. — Докато Корин разполага единствено с думата на Алия и дризианите, че детето е негово. Най-безопасно би било да не го припознава, да се ожени и да се сдобие със законен наследник от съпругата си.

— Това не изключва опасността някой да му сложи рога, дори и ако съпругата му е вярна — изтъкна Ки.

Не успяха да продължат обсъждането, защото нечии стъпки ги накараха да извърнат глави.

Но новодошлият не се оказа Корин или Порион, а Мориел. След инцидента с Тобин и момичетата Жабата бе престанал да се мярка насам. Може би бе подочул за намерението на приятелите на принца да му отмъстят.

Той определено не изглеждаше доволен от идването си тук.

— Кралят иска да споделите трапезата му в двореца. Наредено ми е да ви заведа.

— Какво става с Корин? — попита Калиел.

Мориел леко се поклони.

— Аз съм само пратеник, милорд.

По киселото изражение на Жабата Ки отгатна, че негодникът знае.

— Новините трябва да са добри — прошепна той на Тобин, докато напускаха столовата. — Ако кралят ни се беше ядосал, Жабата нямаше да изглежда като настъпен.

Всеки, който не познаваше Новия дворец, би се изгубил сред стотиците му коридори. Повечето от компаньоните бяха посещавали единствено публичното крило, само по себе си също лабиринт от приемни, кабинети, съкровищници, оръжейни, градини, храмове и фонтани.

Мориел се ориентираше без проблем и ги отведе до малка трапезария в кралското крило. Високите оцветени прозорци откриваха гледка към градина със златни фонтани и високи, покрити с лози стени. Край дългата маса, където вече бе сервирана студена вечеря, горяха мангали. С поклон Мориел се оттегли.

Момчетата неспокойно останаха да изчакват — не се осмеляваха да докоснат храната в отсъствието на краля. Най-сетне Ериус се появи, придружен от Корин, Порион и Гарвана. И четиримата изглеждаха много сериозни.

— Предполагам сте научили новините, отнасящи се до сина ми и лейди Алия? — изръмжа кралят, поглеждайки ги остро.

— Да, Ваше Величество — отвърнаха всички в един глас, застанали мирно.

Той ги остави да се пържат още миг, сетне се усмихна широко.

— В такъв случай налейте вино и вдигнете тост за здравето на Корин, неговата дама и бъдещия ми внук!

Тобин послушно целуна вуйчо си по бузите и седна от лявата му страна. Оръженосците припряно започнаха да сервират, защото не се виждаха други слуги.

Когато Риско им наля виното, пируващите изляха няколко капки върху плочите, а после вдигнаха наздравица.

— Отдавна не се бяхме хранили заедно — рече Ериус. В момента биваше раздавано първото блюдо.

Той насочваше разговора към незначителни неща — лов, обучението им. Порион и Гарвана бяха необичайно щедри в похвалите си.

След като Ки и Бариеус приключиха с разнасянето на последния десерт, Ериус се изправи и се усмихна към младите си сътрапезници.

— А сега, млади ми воини, готови ли сте да изпробвате уменията си в истинско сражение?

За момент всички останаха безмълвни, защото не смееха да повярват на чутото. Но след миг започнаха да ликуват шумно. Чашите се разплискаха, издигани за здравето на краля. Ки възторжено подметна подноса си и едва не удуши Тобин с прегръдка сред дъжд от плодови пасти.

— Има само един проблем — продължи владетелят, смигвайки към сина си. — Не би било подобаващо Корин да се ожени, преди да е влязъл в битка, само че дамата му не ни оставя време да започнем войната отново. По тази причина ще трябва да се задоволим с това, което Скала може да предложи.

Всички се засмяха. Тобин погледна благодарно към Порион, уверен, че възрастният воин е открил начин да се застъпи за обучаемите си.

Масата бе разчистена и Корин разгърна карта. Застаналият до него Тобин разпозна северното крайбрежие.

— Ето къде отиваме — обясни престолонаследникът, сочейки към планините. — Непрекъснато пристигат оплаквания от силна бандитска шайка, вилнееща из подножието северно от Колат. Татко иска да я унищожим преди настъпването на зимата.

— Численост? — нетърпеливо попита Лута.

— Около петдесетина, поне според докладите ни — изграчи Гарвана. — Те са хаотична сган. До неотдавна бяха непрекъснато в движение, нападайки неочаквано. Но с наближаването на зимата ще си устроят лагер, така че намирането им няма да представлява проблем за вас.

— Ние ще отседнем в недалечна крепост. Рилмар.

— Рилмар? — възкликна Ки.

Ериус се засмя:

— Сметнах, че е крайно време баща ти да благодари подобаващо на младия си благодетел. Освен това мисля, че не би имал нищо против отново да видиш семейството си. Доколкото разбирам, отдавна не си се срещал с близките си?

— Така е. Ваше Величество. Благодаря ви.

Но Ки не звучеше особено доволен. Тобин бе единственият, забелязал това, защото останалите бяха прекалено развълнувани.

По-рано оръженосецът му бе обожавал да разказва истории за роднините си. Тобин бе нетърпелив да се срещне с тях, защото от въпросните истории бе останал с впечатлението за луди и интересни хора. Само че Ки вече не говореше за тях. Само за Ахра.

— Значи ще бъдем ние срещу петдесет? — продължаваше да подпитва Лута.

— Тобин и аз ще вземем войниците си, така че ще бъдем подкрепени от четиридесет бойци — обясни Корин. — Лорд Ларент може да ни предостави още двадесетина, но битката ще си бъде наша. И не се притеснявайте! — додаде той, разрошвайки косата на Тобин, докато поглеждаше към по-малките. — Всички отиваме.

— Ще сме готови на разсъмване! — заяви Калиел.

Ериус се засмя.

— Ще е нужно малко повече време. Корабите вече биват подготвяни за пътуването. Вие лично ще се заемете с организацията на припасите — като част от обучението. Мисля, че след два дни ще бъдете готови. — Той хвана сина си за рамото и го разтърси. — Веднага щом се върнеш с кръв върху бузите, ще обявим сватбата ти.