Метаданни
Данни
- Серия
- Триадата Тамир (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hidden Warrior, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Радин Григоров, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Разпознаване, корекция и форматиране
- cherrycrush (2024 г.)
Издание:
Автор: Лин Флюълинг
Заглавие: Скритият воин
Преводач: Радин Григоров
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Елиза Чернева
Коректор: Катрин Якимова
ISBN: 978-954-2989-47-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6562
История
- — Добавяне
Глава десета
Лорд Орун не бе оставил наследник и собствеността му преминаваше във владение на короната, в същата хазна, която той бе управлявал тъй грижливо. Според Нирин това представляваше единствената работа, която дебелият бе вършил сносно. Оруновата безукорност към задълженията винаги бе удивлявала магьосника.
След като въпросът с притежанията на покойника бе разрешен, а опразненото му място бе заето от приемник, оставаше единствено проблемът със слугите. Малцина от Дворцовия кръг искаха да ги вземат.
По-известните шпиони тихомълком бяха отстранени лично от изнудваните жертви. Орун бе обожавал изнудването. Не за пари — той бе разполагал с достатъчно богатства — а заради чисто садистичното удоволствие от властта над останалите. А като се вземеха предвид и останалите му занимания, за никого не беше изненада, че съвсем малко хора скърбяха за смъртта му.
И така шпионите му бяха отровени или удушени, по-красивите момчета тактично бяха привлечени в други домакинства, а останалите получиха добри препоръки, злато за из път и благословия да се махат от града.
Нирин бе следил внимателно случващото се. Той се яви и на кремацията. Именно там вниманието му бе привлечено от младия юноша, стоящ сред малцината скърбящи.
Лицето му бе се сторило познато на магьосника. След няколко мига Нирин се сети за името му: дребен благородник на име Мориел, когото Орун се бе опитал да пробута за оръженосец на принца. Покойният канцлер му бе завещал дребна сума, несъмнено като отплата за предоставените услуги. Младежът изглеждаше на около четиринадесет, с бледо, мрачно лице и остри, интелигентни очи. Любопитстващ, Нирин докосна съзнанието му и с удоволствие установи, че откритото вътре отговаря на очакванията му.
На следващия ден той покани обещаващия млад мъж на вечеря — стига скръбта да му позволявала, разбира се. Пратеникът скоро се завърна, донасяйки очаквания отговор, написан със същото лилаво мастило, което покойният обичаше да използва: младият Мориел с удоволствие щял да сподели трапезата на кралския магьосник.