Лин Флюълинг
Скритият воин (24)

Глава двадесет и трета

Към края на лятото градът стана непоносим. Мнозина от благородниците оставиха Дворцовия кръг и заминаха за провинциалните си имения, а за решилите да останат бяха построени басейни. В по-бедните части на града недохранените и възрастните мряха като мухи.

Кралят и Порион вече не товареха момчетата толкова. Освободени от дворцовите задължения, компаньоните излизаха да яздят сред горите и да се къпят в морето. Войниците, на които бе поверено да ги охраняват, се радваха на тази промяна не по-малко от самите момчета. От плуванията в заливите и езерата всички компаньони започнаха да почерняват, начело с Ки. Освен това мускулите на оръженосеца бързо започваха да наедряват. Нещо, което не можеше да се каже за Тобин.

Веднъж в средата на лентин, докато се прибираха от поредната екскурзия, Тобин бе поразен от пълната тишина. В тези жегави дни улиците бяха обичайно тихи — повечето хора си стояха по домовете, за да се укрият от горещината и смрадта. И все пак малцината останали отвън винаги приветстваха минаващия край тях престолонаследник. Тази сутрин също не правеше изключение откъм присъствие, само че сега гражданите извръщаха поглед, а някои се взираха мрачно подире им. Един дори се изплю, когато Корин минаваше край него.

— Случило ли се е нещо? — подвикна престолонаследникът към един майстор на такъми, който си вееше пред дюкяна си. Мъжът поклати глава и влезе вътре.

— Ама че грубиянин! — избухна Зустра. — Сега ще го науча на обноски!

Но за облекчение на Тобин Корин поклати глава и пришпори коня си.

Почти бяха стигнали портата на Дворцовия кръг, когато някой запрати зелка от прозореца на една къща. Зеленчукът профуча досами главата на Корин и блъсна Танил по рамото, поваляйки оръженосеца на земята.

Престолонаследникът яростно дръпна юздите.

— Претърсете къщата. Доведете ми онзи, който се осмели да нападне сина на краля.

Мелнот, командирът на телохранителите му, веднага поведе дузина от хората си към въпросния дом. Останалите образуваха кръг около компаньоните. Откъм къщата започнаха да долитат писъци и звуци на трошене.

Корин се зае да помага на Танил да се изправи. Междувременно наоколо се бе събрала тълпа.

— Добре съм — настояваше оръженосецът, разтривайки лакът.

— Имаш късмет, че не си счупи нещо — каза Ки. — Защо започнаха изведнъж да ни замерят със зелки?

Войниците измъкнаха трима души от къщата: възрастна съпружеска двойка и младеж в синьо-бялата роба на илиорски жрец.

— Кой от вас ме нападна? — остро попита Корин.

— Аз хвърлих зелката! — кресна свещеникът и арогантно се вторачи в него.

Принцът бе видимо смутен от ожесточението, изправено насреща му. За момент той приличаше повече на наскърбено дете, отколкото на гневен аристократ.

— Но защо?

Младият свещеник се изхрачи на земята.

— Попитай баща си.

— Какво общо има той?

Жрецът не отговори, а отново плю и започна да крещи:

— Гнус! Урод! Убийци! Вие убивате земята…

Капитан Мелнот го удари по главата с дръжката на меча си.

— Това синът ви ли е? — попита Корин старците, сочейки към поваления в безсъзнание младеж.

Беззъбият старец можа единствено да изхленчи. Съпругата му се вкопчи в него и впери умоляващ поглед в Корин.

— Наш племенник, принце, току-що пристигнал от провинцията, за да служи в храма на улица Кучешка. Нямах представа, че той би сторил подобно нещо. Простете му, умолявам ви. Той е млад…

— Да му простя? — Корин се изсмя. — Не, стара майко, не бих могъл да простя подобна постъпка. Капитане, отведи го при магьосниците. Погрижи се да бъде разпитан.

Пронизителният вой на старата жена дълго се носи след тях.

По-късно същия ден момчетата вечеряха с краля в личната му градина. Прислужваха оръженосците, подпомагани от неколцина от младите слуги на краля. Сред тях бе и Мориел — Тобин развеселено наблюдаваше как Жабата се стреми да се държи встрани от Корин.

Нирин, Хайлус и още неколцина от висшите царедворци вечеряха с тях. По това време вече всички бяха научили за инцидента с младия илиорски жрец, но изслушаха станалото отново, този път от самия Корин.

След като престолонаследникът замълча, Ериус се облегна в стола си и кимна.

— Време е да научиш, Корин, че короната не означава единствено ликувания и рози без бодли. Навсякъде има предатели.

— Той ме нарече урод — оплака се принцът. Остротата на младежа го бе измъчвала цял ден.

— Какво друго би могло да се очаква от следовник на Илиор? — презрително каза Нирин. — Понякога се чудя защо позволявате храмовете им в града да останат отворени, кралю. Жреците са най-опасните предатели, защото с кокошите си нелепици размътват главите на простите ви поданици.

— Но какво е имал предвид, казвайки ми да питам теб? — настояваше Корин.

— Разрешете да разясня, кралю — обади се лорд Хайлус. — Думите на младежа несъмнено трябва да бъдат разглеждани в контекста на обявените днес екзекуции.

— Екзекуции? — Корин се обърна към баща си.

— Да. Това е и причината да те поканя днес. Планирал съм нещо специално, момчета. Утре вечер ще има изгаряне!

Дневната жегавина все още не си бе отишла, но Тобин почувства ледени тръпки.

— Изгаряне на магьосник? — възторжено възкликна Корин. — Откога чакахме да видим някое!

Лута се приведе над рамото на Тобин, за да напълни чашата му.

— Някои от нас са чакали — мрачно промърмори той.

— Баща ви разбира, че вече не сте дете, принце — каза Нирин, усмихнат раболепно. — Време е вие и останалите компаньони да станете свидетели на пълната тежест на скаланското правосъдие. Благодарение на следобедната ви бърза реакция, утре вечер ще бъде провесено още едно въже.

— И няма да се налага да ходим далеч — отбеляза кралят, похапващ ядки с наслада. — Източният пазар бива разчистван дори в този момент.

— Това означава, че не сте размислили, кралю? — тихо попита Хайлус. — Че няма да се откажете?

Трапезата утихна.

Ериус бавно започна да се извръща към канцлера си. Тобин вече познаваше внезапната промяна, настъпила във веселия лик на владетеля — бе я видял от съвсем близо, когато в наивността си бе поискал да отстъпи Цирна на бащата на Ки. Този път Нирин не се намеси.

— Смятам, че се изразих пределно ясно още тази сутрин. Или ти не смяташ така? — отвърна кралят със заплашително мек глас.

Хайлус бавно плъзна поглед по присъстващите, но никой не срещна погледа му.

— Само бих искал да напомня, че до този момент подобни прояви винаги са били изпълнявани извън градските стени. С оглед на днешния инцидент ми се струва, че…

Ериус скочи на крака, стиснал чашата си. Ръката му бе издигната, готова да запрати бокала към възрастния съветник. Лицето на краля бе почервеняло, по челото му бе избила пот. Точно в този момент Руан се намираше зад стола на канцлера, притиснал празния съд за подаяния към гърдите си. Хайлус сведе глава и допря ръка до сърцето си, но не трепна.

За един отвратителен момент времето изглеждаше спряло. Сетне Нирин се надигна и прошепна нещо в ухото на краля.

Ериус бавно отпусна ръка и се настани обратно на мястото си. Смръщено огледа сътрапезниците си и попита:

— Някой друг изразява ли несъгласие с екзекутирането на предатели?

Никой не се обади.

— Добре — продължи кралят. — Екзекуцията ще бъде проведена според нарежданията ми. На място, което аз посоча. Сега ме извинете. Чакат ме дела.

Корин се надигна, за да последва баща си, но Нирин поклати глава и сам тръгна след краля. Мориел също се отдалечи. Престолонаследникът остана загледан след тях, пламнал от гняв.

Хайлус пръв наруши настъпилото мълчание.

— Намираме се в тежки времена, принце. Не биваше да подлагам на съмнение решението на баща ви. Моля да му предадете извиненията ми.

— Разбира се, милорд. — Самият Корин също бе потресен.

Всички се надигнаха, за да се оттеглят. Само Тобин остана на мястото си. Той отново си бе позволил отпускане, станал непредпазлив заради привидната добронамереност на вуйчо си. Тази вечер бе видял истинската същина на човека, от когото майка му се бе страхувала толкова и който напълно хладнокръвно бе заръчвал смъртта на новородени.