Лин Флюълинг
Скритият воин (47)

Глава четиридесет и шеста

Дъждовете не спряха през целия цинрин. В Нощта на скръбта откъм морето задуха силен вятър, който откъсна черния плат, обвил празничните гонгове, и го понесе из подгизналите улици. Самите гонгове заехтяха: вместо сутрешен триумф, екотът им обявяваше среднощна тревога.

По време на самия ритуал също изникнаха лоши поличби. Свещеният бик се съпротивляваше и не спираше да тръска главата си — наложи се кралят да замахне три пъти, за да го повали. Когато Корин взе вътрешностите, за да ги отнесе до очакващите жреци, той установи, че черният дроб е пълен с червеи. Веднага бяха изпълнени жертвоприношения на умилостивяване. А седмица по-късно стана ясно какво злощастно събитие е било предвещавано.

 

 

Тобин вечеряше в покоите на братовчед си — скромно тържество в тесен кръг, организирано в чест на Алия. Дъждът силно барабанеше по покрива, почти смогнал да заглуши мелодичните усилия на арфиста.

Тъй като се бяха събрали неофициално, всички бяха полегнали върху канапета. Алия гальовно се засмя, когато Ериус се погрижи да я отрупа с допълнителни възглавнички.

— Ти си карака, натоварена със съкровища, мила — каза владетелят, сочейки към корема й. — Вижте го, малкия хитрец, как подритва към дядо си! И отново! Сигурна ли си, че бебето е само едно?

— Отнесох ритници за цял отряд! — Тя обгърна едрия си корем. — Трябва да се роди момче, поне така ми казаха дризианите.

— Още едно момче — кимна Ериус. — Изглежда боговете предпочитат начело на Скала да стои крал, иначе Дална нямаше да ни изпраща толкова много от тях. Първо Корин, а после и Тобин. И всички момичета ги няма. Да възлеем за здравето на внука ми! За кралете на Скала!

Тобин бе принуден да се присъедини към тоста. Стори го със смесени чувства, защото не таеше омраза към детето.

— Това беше доста оскъдно възлияние, Тобин — смъмри Ериус. Принцът сепнато осъзна, че е бил наблюдаван.

— Поднасям извинения, вуйчо — бързо каза той и изля половината си чаша на пода. — Благословен да е Корин, благословено да е семейството му.

— Не бива да завиждаш, братовчеде — каза Корин.

— Все пак никой не е очаквал ти да бъдеш следващият наследник — не пропусна да се намеси Алия. Тобин се почувства отвратително. Интересно дали и другите бяха забелязали нескриваната ненавист в очите й? — Разбира се, ти винаги ще бъдеш дясната ръка на Корин. Каква по-голяма чест от това?

— Разбира се. — Тобин се усмихна насила. Как ли щеше да се отнася с него тя, когато детето се родеше? — За друго не съм си и помислял.

Пиршеството продължи, но принцът се чувстваше без почва под краката си. Бе сигурен, че е видял бащата на Алия да хвърля мрачни погледи към него, а усмивките на краля изглеждаха престорени. Дори Корин не му обръщаше внимание. Храната бе изгубила вкуса си, но Тобин продължаваше да яде — в случай че някой отново го наблюдаваше.

Почти едновременно с поднасянето на първия десерт Алия извика и сграбчи корема си.

— Болките — изохка тя, пребледняла от страх. — Майко, това са същите болки като миналия път!

— Всичко е наред, мила. Този път ти е време — просия херцогинята. — Ела, ще ти помогна да легнеш. Корин, изпрати да повикат дризианите и акушерките!

Престолонаследникът взе ръцете на Алия и ги целуна.

— Скоро ще се върна, любима. Тобин, призови компаньоните да стоят на пост. Наследникът ми се задава!

 

 

Обичаят налагаше компаньоните да дежурят пред стаята на родилката. Момчетата нервно се смесиха с останалите царедворци и останаха заслушани в пронизителните викове, които все по-често долитаха отвъд дверта.

— Така ли трябва да бъде? — прошепна Тобин на Ки. — Звучи сякаш тя умира!

Приятелят му сви рамене.

— Някои се дерат повече, особено първия път.

Но с напредването на нощта, когато виковете се превърнаха в раздирателни писъци, дори той започна да изглежда притеснен.

Акушерките често влизаха и излизаха с мрачни лица. Малко преди разсъмване една от тях повика Тобин вътре. Като част от управляващата династия той трябваше да бъде включен сред свидетелите.

Около огромното легло се бе събрала тълпа, но за принца бяха оставили място до краля и Корин. Братовчед му бе пребледнял и се потеше. Канцлер Хайлус, лорд Нирин и около дузина други министри също бяха там, застанали редом до върховните жреци.

Алия бе спряла да пищи. Измъченото й дишане долиташе откъм леглото. През една цепнатина между драпериите Тобин зърна оголен крак, покрит с кръв. Той побърза да отвърне очи — струваше му се, че е видял нещо срамно. Лел бе говорила за магия и могъщество, това тук приличаше повече на мъчение.

— Мисля, че скоро ще приключи — промърмори кралят с доволно изражение.

Оглушителният писък на Алия, сякаш разнесъл се в отговор, накара принц Тобин да настръхне. Последваха го още няколко изревавания, но те не бяха дошли от нейното гърло. Херцогинята изникна измежду завесите, пребледняла. Някакви жени заплакаха.

— Не! — изрева Корин и разкъса драпериите. — Алия!

Съпругата му лежеше насред окървавения матрак, бяла като ленената нощница, набрана около бедрата й. Една от акушерките все още бе коленичила край раздалечените крака на принцесата и ридаеше над малък вързоп.

— Детето! — нареди престолонаследникът и протегна ръце в повеля и очакване.

— Принце! — изхлипа жената. — То не беше дете!

— Покажи го, жено! — нареди Ериус.

Извръщайки лице, акушерката разви пеленките. Новороденото нямаше ръце, а лицето — или това, което трябваше да представлява лице — се отличаваше единствено с голямо безформено чело, чифт тънки очи и ноздри без нос.

— Прокълнат — прошепна Корин. — Аз съм прокълнат!

— Не — хрипкаво каза Ериус. — Никога не казвай това!

— Татко, погледни го…!

Кралят замахна и с все сила зашлеви сина си по лицето, поваляйки го. Тобин се опита да го задържи, но вместо това сам се оказа на земята.

Сграбчвайки Корин за туниката, Ериус го разтърси яростно, крещейки:

— Да не си посмял да говориш така! Да не си посмял, чуваш ли ме?! — Той пусна престолонаследника и измести налудния си взор към присъстващите. — Всеки, който проговори, ще бъде изгорен жив, ясно ли е?

Владетелят затръшна вратата зад себе си, крещейки стаята да бъде завардена.

Корин със залитане се изправи обратно до леглото. Носът му кървеше, алената течност се спускаше над устните и към брадата му. Той стисна отпуснатата ръка на съпругата си.

— Алия? Чуваш ли ме? Събуди се, събуди се и виж какво сме създали!

Тобин се отдръпна, нетърпелив да избяга. Но докато се обръщаше към вратата, зърна лорд Нирин спокойно да оглежда мъртвото дете. Заради начина, по който магьосникът бе извърнат, Тобин можеше да вижда единствено профила му. И това, което бе научил от годините разчитане, го накара да изтръпне. Придворният магьосник изглеждаше доволен — почти триумфиращ. Шокираният Тобин не можа да реагира навреме, когато Нирин повдигна очи и го завари да се взира.

Принцът почувства отвратителното усещане на студени пръсти, плъзнали по вътрешностите му. Бе неспособен да помръдне или дори да отмести поглед. За момент остана сигурен, че сърцето му е спряло.

Сетне той бе освободен и Нирин разговаряше с Корин. Сякаш последните мигове никога не бяха протичали. Акушерката държеше вързопчето, макар Тобин да не беше видял как то преминава в ръцете й.

— Несъмнено е замесена черна магия — казваше Нирин. Той бе застанал съвсем близо до престолонаследника и бащински бе отпуснал ръка върху рамото му. — Бъдете уверен, принце, ще открия предателите и ще се погрижа да бъдат изгорени живи.

Змийските, бездушни очи отново погледнаха към Тобин.

Корин ридаеше, но пестниците му бяха свити. Мускулите на лицето му играеха яростно.

— Да, изгори ги! Изгори ги! — изкрещя бащата на уроденото.

 

 

Останал отвън да изчаква, Ки чу как кралят крещи от стаята и побърза да се отдръпне, когато владетелят с трясък изскочи вън.

— Призовете личната ми стража! — ревна Ериус, сетне се обърна към момчетата. — А вие се махайте. И нито дума никому! Закълнете се!

Те го сториха и се разотидоха. Ки се оттегли в прага на едно от помещенията в коридора, където зачака появата на Тобин. Един поглед към пребледнялото и замаяно лице на принца бе достатъчен да покаже на оръженосеца, че е постъпил правилно в решението си да изчака. Той бързо отведе Тобин обратно в покоите им, настани го в кресло край огъня, наля му чаша силно вино и изпрати Балдус да доведе Ник и Лута.

Принцът изпи цялото вино, преди да е в състояние да проговори. Ки вече се бе досетил за новините — бебето се бе родило мъртво. А по треперенето на Тобиновите ръце разбра, че има и други, ужасяващи подробности, които принцът не бе способен да каже. Тобин остана да седи мълчаливо, притиснал колене към гърдите си, докато не се появи Танил с вестта, че Алия е мъртва. Тогава принцът отпусна глава и заплака.

— Корин отказва да се отдели от нея — каза им Милирин, докато Ки се опитваше да утеши Тобин. — Танил и Калиел опитаха всичко, за да го убедят да излезе от стаята, само дето не го изнесоха. Накрая той ни прогони. Дори на Калиел не позволи да остане. Нирин още е с него и не спира да бръщолеви за изгаряния на магьосници! Аз отивам обратно там да чакам пред вратата. Да изпратя ли да те повикат, Тобин, ако Корин поиска да дойдеш?

— Разбира се — сухо прошепна принцът и обърса бузи с ръкав.

Милирин го погледна благодарно и излезе.

Никидес поклати глава:

— Що за магьосник би наранил неродено дете? Ако питате мен, това е прокля…

— Не! — Тобин рязко се надигна в стола си. — Не говори така. Никой не бива да казва подобни неща.

Детето не е било родено мъртво, досети се Ки.

Умният Никидес също разбра.

— Чухте принца — обърна се той към останалите. — Повече нито дума за това.