Ерин Уот
Стъклен принц (26)

Глава 26

На мача май всички знаят кой е Калъм Роял. Или поне всички искат да изглеждат като негови познати. Хората по редовете стават и му махат за поздрав. Докато си търсим места на пейките, някои го спират. Здрависва се с неколцина. Не един му изказва съболезнования за загубата, което намирам за грубо. Съпругата на Калъм е починала преди две години. Защо изобщо го споменават? Той обаче се усмихва и благодари на всички, задето мислят за него и семейството му. Отнема ни трийсет минути да се качим и да си намерим места в сектора за родители.

— Сигурна ли си, че не искаш да седнеш при приятелите си? — пита Калъм и сочи средните места, където всички са в редуващи се сини и златни цветове. — Момичетата с тениски от спортни екипи са долу — добавя и присвива очи.

Размърдвам рамене под тениската на Рийд. Не бях с нея на училище, колкото и неприятно да му беше, но пък сега съм с нея. Реших, че като седя до Калъм, тя ще се приеме като подкрепа за семейството, а не лично за Рийд. Калъм е с тениската на Истън и я изпълва доста добре. А аз сякаш плувам в своята.

— Не, добре съм си. Трябва да запазим място за Вал — напомням му.

Но дори и Вал да не се бе съгласила да дойде, пак щях да предпочета да седя далеч от „приятелите“ си. Според мен всички в „Астор Парк“ са идиоти. Номерата в училище затихнаха, но не съвсем. Шкафчето ми бе залостено онзи ден, не успях да го отворя и не стигнах навреме за часа. За мое щастие, учителката прие обяснението ми за закъснението. По физическо бельото ми изчезна и се наложи до края на деня да се разхождам без гащи.

Направих грешката да кажа на Рийд и той ме завлече в стая по музика, за да се „увери“. Заради това пък закъснях за биология. Истън, с когото имахме час заедно, веднага се досети и не спря да ме закача.

— Играл ли си футбол в гимназията, Калъм? — питам го, докато гледаме как отборът загрява със синхронно вдигане на краката.

— Да. Бях тайтенд.

Прихвам. Термините във футбола звучат толкова мръснишки.

Калъм ми намига, може би се е досетил какво си мисля.

— Баща ти играеше в същата позиция като Рийд. В дефанзива.

— Знаеш ли, че майка ми е била на шестнайсет, когато се е запознала със Стив? — Предния ден размишлявах над разликата във възрастта им и бях доста смутена. Калъм е към средата на четиридесетте и ако двамата са били заедно в гимназията, означава, че със Стив са били на еднаква възраст. Мама ме е родила, когато е била на седемнайсет. На шестнайсет е забременяла. Така че явно Стив е хойкал още тогава. И въпреки това, не се радвам, че е мъртъв.

— Не бях се замислял, но си права. — Калъм ме поглежда леко объркан. — Момичетата по баровете… трудно е да се прецени на колко са.

Въртя очи.

— Калъм, на петнайсет танцувах по стриптийз клубовете. Знам, че е трудно да се определи. Просто ми хрумна.

— Стив не би се възползвал от жена. Не беше такъв човек.

— Не намеквам, че е. Мама никога не се е изказвала негативно за донора на сперма.

Калъм прави гримаса.

— Иска ми се да беше го срещнала. Беше добър човек — щраква с два пръста. — Трябва да излезем със старите ми другари, военноморските тюлени. Можеш да опознаеш човек само като прекараш седем дни с него в дупка в пустинята.

— Доста страшно — сбърчвам нос. — Май ще избера ходенето по магазини, Алекс.

Той се смее.

— Имаш право. О, ето я Валери. — Той се надига и маха на Вал да се присъедини към нас.

Тя направо сияе, когато сяда до нас.

— Здравей, момиче, какво става?

— О, добре че дойде да ме спасиш от скучните истории на Калъм за войната.

Вал поглежда с недоумение и Калъм й обяснява.

— Предлагах на Ела да се запознае с някои от военноморските приятели на баща си.

— Аха. Веднъж срещнах Стив. Казвала ли съм ти?

— Не, кога? — любопитствам аз.

— Беше на есенния бал миналата година. — Навежда се към Калъм през мен. — Помниш ли? Доведе момчетата с хеликоптер.

— Сериозно? Хеликоптер? — Ченето ми увисва.

Калъм се залива от смях.

— Бях забравил. Да. Изпробвахме нов модел и Стив искаше да го вкараме в действие. Взехме момчетата и дамите им и летяхме заедно около час нагоре-надолу над брега, преди да се приземим на територията на училището. Берингър получи запушване на коронарните артерии заради това. Наложи се да даря на училището нова ландшафтна архитектура. — Ухилва се до уши. — Заслужаваше си.

— Леле. Нищо чудно, че момичетата се избиват, за да излязат с момчетата Роял.

— Ела — обръща се Калъм към мен с престорено болезнен поглед. — Синовете ми са олицетворение на мъжествеността. Това, с което привличат жените, са качествата им, а не чековите им книжки.

— Продължавай да си го повтаряш.

Някой дръпва Калъм, преди да успее да отговори. Обръща се на другата страна и Вал ме сръчква.

— Значи в палата Роял отново се е събрало щастливото семейство?

— Не знам, разбираме се. Засега.

— За пръв път, откакто Мария се спомина, Калъм Роял присъства на мач на синовете си — изтъква тя. — Едва ли съм единствената, която е забелязала. Пък и всички вече гледат на вас двамата по различен начин.

— Как така? — Оглеждам публиката, но откривам само обичайните погледи, които получавам, не съм сигурна, че има нещо различно.

— Просто толкова добре се разбирате. Явно той те харесва, и то не по извратения начин, както всички шушукат. Ти се смееш, а той е доста разговорлив. Някак си е различно. Калъм е голяма клечка и много от възрастните искат одобрението му.

— Или по-скоро достъп до банковата му сметка.

Тя свива рамене.

— Все тая. Може да ти помогне в училище. Ако родителите на тия глупаци знаят, че момичето под опеката на Калъм Роял е тормозено, своеволията ще бъдат прекратени.

— Нещата вече стихват — успокоявам я. — Най-лошото тази седмица беше, че бельото ми изчезна.

— Да, чух, че е било голям проблем — завърта очи. — Може би трябва да потърсиш крадеца у дома.

— Не е нужно Рийд да краде дрехите ми, та да се добере до мен — кикотя се аз.

— Ужасна си — отбелязва Вал с топло чувство.

— Ти все още си най-добрата, с която съм спала — уверявам я. — Как са нещата на фронта с Хиро?

— Не знам. Той е готин и прочие, но липсва искрата.

— Ами Уейд? — Вал сподели, че двамата са избягали от четвъртия час и са се размотавали в склад за провизии, но не сподели подробности.

— Той е прекалено опитен. Не можеш да приемеш сериозно нито една негова дума. Не знам какво би сторил, ако момиче му признае, че го обича. Това вероятно е най-големият му кошмар. Моят и твоят например е да не влезе паяк в устата ни — потръпвам, — а неговият сигурно е легион момичета да му казват: „Уейд, обичам те. Искам сериозна връзка“. На бас, че се буди посред нощ, плувнал в пот от страх.

— Доста си го премисляла.

— По-добре, отколкото да мисля за Там.

— Така е.

Всички стават, музикантите започват да свирят националния химн и прекъсват разговора ни. Калъм се изправя до мен с подчертан интерес. Явно старите навици трудно умират. Вал е от дясната ми страна. Моят човек е на игрището. На гърба на тениската ми е изписана думата „Роял“.

Никога не съм се чувствала по на място. Странно е и прекрасно, и не мога да сваля усмивката от лицето си. Победата им е в кърпа вързана. Когато мачът свършва, всички започват да говорят само за предстоящите плейофи.

На път към изхода Калъм спира на две пейки от дребен, жилав мъж, пресяга се през няколко души и го потупва по рамото.

— Марк, как си? — пита учтиво.

Раменете ми се стягат от напрежение, когато изведнъж тонът на Калъм се вледенява.

— Ще дойдеш ли за минута? Искам да поговорим.

Не е молба, а заповед. Всички около нас го разбират и вкупом се отместват да сторят път на Марк.

— Това е чичо ми — изсумтява Вал до ухото ми.

Не съм виждала родителите на Джордан, но и Калъм не ни запознава. Само изпъва ръка надолу, почти като преграда, принуждавайки Марк да мине пред нас. Той спира в края на пейките, но нещо в лицето на Калъм го кара да се суети и да слезе по стълбите към игралното поле.

— Какво става? — смотолевям с половин уста.

Вал ме гледа с недоумение. Тъй като Калъм не ми нарежда да се разкарам, с Вал го следваме.

— Тук е достатъчно отдалечено — казва Калъм, когато сме на около шест-седем метра от пейките.

— Какво се случва, Роял?

Калъм се пресяга и ме хваща за китката, без дори да се обърне. Издърпва ме напред.

— Явно още не си се запознал с Ела Харпър — дъщерята на Стив. И е под моя опека.

Господин Карингтън пребледнява, но подава ръка. Здрависвам се с него смутена.

— Приятно ми е да се запознаем, Ела.

— И на мен, господине. Приятелка съм на Вал. — Придърпвам я до себе си, както Калъм направи с мен.

— Здравей, чичо Марк! — Вал махва едва.

— Здравей, Вал.

— Хубаво е, нали? — отбелязва Калъм. — Че момичето под моя опека и момичето под твоя опека са приятелки?

— Да, хубаво е да имаш приятели — кима Марк колебливо.

Вал пъхва ръката си в моята.

— Ела е много важна за моето семейство и се радвам, че общността на „Астор“ я посрещна с отворени обятия. Много бих се разстроил, ако разбера, че са се държали лошо с нея. Сигурен съм, че и ти не би одобрил, нали, Марк?

— Разбира се, че не.

— Дъщеря ти е доста известна в „Астор“, нали? — тонът на Калъм е дружелюбен, сякаш обсъжда времето, но лицето на Марк пребледнява от думите му.

— Джордан има много приятели.

— Добре. Знам, че Джордан е приятелски настроена, както и аз съм доброжелателен към семейството ви.

Марк прочиства гърло.

— Не се и съмнявам, че Ела ще се впише идеално в приятелския кръг на дъщеря ми.

— И аз, Карингтън. И аз. Сега може да се върнеш при семейството си. — Калъм му дава знак с поглед да си върви и се обръща към мен. — Защо не отидете да потърсите момчетата, а аз ще кажа на Дюранд да докара колата?

— Ами добре — мънкам, но когато той тръгва, у мен напира желание да разбера какво точно знае и пускам ръката на Вал, за да го догоня. — Калъм, почакай.

— Да? — Спира.

— Защо направи това?

Хвърля ми изпълнен с нетърпение поглед.

— Никога не узнавам първи онова, което се случва. Бях оставил това на Мария, но накрая все научавах. Така че знам — колата ти я няма от седмица, защото някой я е изкъпал с мед, и знам, че Рийд и Истън непрестанно се карат през уикендите. Знам също, че не си облякла това само за да повдигнеш училищния дух. — Опипва ръкавите на тениската на Рийд и ме извръща към игрището. — Отивай да намериш момчетата ни, скъпа, ще се видим у дома. Не се бавете много и стой близо до братята си. — Спира и въздиша: — Е, не са ти истински братя…

Боже, надявам се, че не. Умът ми се блъска. Връщам се при Вал.

— Калъм чичо Марк ли заплаши току-що? — пита тя, все още объркана.

— Май да.

— Каза ли му за колата?

Поклащам глава.

— Не, много ме беше срам. Рийд се погрижи за нея. Вчера ми я върнаха.

— Калъм определено знае нещо.

— Очевидно. Но според теб разговорът му с чичо ти ще промени ли нещо?

— Естествено. Чичо Марк може да отреже Джордан. А ако усети, че бизнесът му е застрашен заради нещо, което тя е направила, лошо й се пише.

— Хм. Ще видим, не съм напълно убедена.

— Явно сега сама ще трябва да крадеш бельото си по физическо. — Вал стиска ръката ми.

— Кой казва, че изобщо нося? — оплезвам се.

— Моля ви, кажете ми, че ще се целунете — намесва се Истън. Ухилва се, когато го поглеждаме.

— И да се бяхме целунали, нямаше да е заради теб — казвам му.

— О, няма проблем. Само искам да гледам. По възможност на някое по-усамотено място с повече светлина и по-малко дрехи.

— Трябва да си на осемнайсет или повече, за да присъстваш на това шоу — дразни го Вал.

— В такъв случай знам какво искам за рождения си ден. Той е през април. Замисляйте го отсега. Имам слабост към секси костюми на камериерки.

— Хелоуин мина, братко — обажда се Рийд, идвайки към нас. Навежда се и леко ме целува по бузата. — Какви са плановете?

Истън раздрусва крак отегчено.

— Каквото и да е, да решаваме бързо. Писна ми да стоя на едно място.

С Рийд си разменяме тревожни погледи.

— Досега игра футбол — припомням на Истън.

— Именно. Пълен съм с адреналин и искам да го изпомпам. Любимите ми пороци са секс, алкохол, хапчета. Вие двамата не ми давате да пия и да се друсам, така че остава сексът. — Оглежда Вал въпросително.

Тя се засмива и вдига ръка.

— Няма да участвам. Мисля, че горкото ми тяло няма да издържи на порива, който искаш да отприщиш. Но да идем да ти намерим някоя. Ще бъда твоят духовен водач през скалистите брегове и гимназиалните забивки.

— Оставям крехкото си тяло в твои ръце. — Истън прегръща Вал през раменете. — Вие двамата ще трябва сами да се оправяте — подвиква ни.

— Остатъчен адреналин? — вирвам вежда.

— Има доза истина в това — Рийд ми намига.

— Не ми се ходи на парти.

Порочна усмивка се разлива по лицето му.

— Така ли? Имам някои идеи как може да отпразнуваме резултата от мача. Искаш ли да ги чуеш?

— Предполагам, че искам — ухилвам се и аз.