Ерин Уот
Стъклен принц (18)

Глава 18

Да спечеля момичето си отново, отнема повече време, отколкото мислех. И се оказва по-трудно. Мислех, че целувката на партито на Ший е знак за промяна в решението й. Ако не друго, то със сигурност имаше обратен ефект. Ела все още не ми вярва и освен с ДНК тест, не знам как иначе бих могъл да я убедя.

Татко не е споменавал тест за бащинство, но вероятно ще направи, нали? Не може да се върже за тази змия без доказателство.

Прекарах целия гаден уикенд, отбягван от всички освен от татко и Брук. Ела, Истън, близнаците, Гид. Всички са ми бесни.

Не ме разбирайте погрешно, заслужавам си го. Сто процента. Да спя с Брук, е най-глупавото решение, което съм вземал. Фактът, че винаги съм бил изключително придирчив спрямо мацките, го прави още по-лошо — някой като Брук не би трябвало да влиза в краткия списък. Трябваше да й устоя. Трябваше да устоя на желанието да накажа баща си. От опит знам, че всяко вироглаво нещо, което съм правил, винаги е завършвало със собственото ми наказание.

Но го извърших и не мога да го променя. Може да се мразя за стореното, да се чувствам като нищожество всеки път, когато се сетя за него, но няма как да пренапиша миналото.

И Ела не може да ми се сърди за това вечно, нали?

— Зяпаш.

Обръщам се и виждам Уейд, който върти очи. Да. Хвана ме. Наистина зяпам към масата на Ела. С Вал седят на другия край на столовата и знам, че е избрала мястото нарочно. Стои на колкото може по-голямо разстояние от мен.

И е седнала така, че да е с гръб към помещението, към мен. Иска да разбера, че с нас е свършено, но и двамата знаем, че не е така. И преди ме мразеше, но си падна по мен. Не се е променило много между нас. Все още се борим, все още се обикаляме един друг като добре обучени съперници, но на ринга сме заедно. И само това е от значение.

— Позволено ми е да зяпам. На теб, от друга страна — не. — Свъсвам вежди. — Така че дръж погледа си далеч от моето момиче. И устните също.

— Хей, не аз съм виновен, че тя напъха езика си в устата ми — ухилва се той.

— Спомени го отново и ще ти скоча — изръмжавам.

— Никога не би наранил куотърбека си — шегува се Уейд и със смях става от стола. — Ще се видим по-късно, братлета. Чакат ме в тоалетната.

Всички момчета извръщат очи. Уейд е известен със забивките в тоалетната.

— Хей, Ийст — някой подвиква в другия край на масата. — Чух, че снощи си се натискал със Савана Монтгомъри.

Скачам рязко. Сериозно ли? Първо Аби, а сега и Сав?

На партито Аби ме дръпна встрани, за да ми се извини за случилото се с Истън. Обясни, че я е било яд на мен и си го е изкарала по този начин. Беше ми трудно да не изръся: „Не ми пука с кого се чукаш“. Но е така, не ме вълнува. Бях приключил с Аби още преди Ела да се появи на сцената и наистина не ме интересува с кого спи.

Това, за което ми пука, е Ийст. Брат ми е извън контрол и няма какво да сторя, за да го спра. По цяла нощ будувам заради това. Е, заради това и Ела.

Като говорим за Ела, един от съотборниците ми изведнъж споменава името й. Зарязвам преструвките на незаинтересован и се обръщам към двамата футболисти, които клюкарят, сякаш още са на обяд в Детската лига.

— Какво за Ела? — питам настоятелно.

Нейман Халоуей, десетокласник, нападател в отбора, прави гримаса.

— Просто чух, че не й е било лесно в часа по дебати днес.

— Какво е станало? — Скръствам ръце пред гърдите си и се взирам изпитателно в двамата. Ако не започнат да говорят, ще ходят с отпечатък от табла върху лицата си.

Нейман прочиства гърло:

— Не бях там, но сестра ми е имала час с нея. Разказа ми, че Ела е трябвало да изнесе днес реч за хората, на които се възхищава или нещо подобно. Писала е за майка си и ами… — намества се неловко.

— Изплюй камъчето. Няма да те ударя, задето повтаряш какво се е случило в часа, но може да те спукам от бой, ако не престанеш да ми губиш времето.

От другата страна на масата Истън също слуша напрегнато. Опитвам се да уловя погледа му, но не гледа към мен.

— Да. Добре. Предполагам, че някои хлапета са се заяждали с нея, сещаш се. Подмятали са: „И аз се възхищавам на стриптийзьорки. Обикновено, като се отъркват в лицето ми“. И сестра ми каза, че една от Пастелките е питала Ела дали има клипове как майка й я учи да духа на клиентите.

Усещам как с всяка негова дума ставам все по-мрачен и бесен. Напомням си, че той е само посредник и не бива да убивам посредника.

Нейман вече е по-блед от призрак.

— И после някакво момиче й рекло, че майка й е умряла от срам, защото Ела е уличница.

Забелязвам с крайчеца на окото си раздвижване и съзирам как Ела и Вал си проправят път по лъскавия дървен под с празните си табли.

Изкушавам се да изтичам след нея, но колкото и да искам да я утеша, знам, че тя не иска и да ме чуе. А и утешението само с това ще помогне.

Уейд беше прав — нещо трябва да се промени в училище. Преди Ела да изчезне, никой освен Джордан не смееше да й говори така.

Обръщам се отново към момчетата.

— Това ли е? — питам през стиснати зъби.

Нейман и приятелят му си разменят притеснени погледи.

Не, очевидно не е всичко. Подготвям се за останалото.

Приятелят му продължава историята.

— Като излизахме, чухме някой да пита Даниел Делакорт дали са падали банкноти, когато Ела е разтворила краката си за него. Той отговори: „Не, тя е прекалено евтина. Само стотинки“.

Слагам юмруци на коленете си, защото се опасявам, че ако загубя самообладание, ще срутя цялото училище.

— Пиши на сестра си — крясвам. — Искам имена.

Нейман изважда телефона си по-бързо, отколкото се спуска към нападател от противниковия отбор, погнал куотърбека му. Написва бързо съобщение и близо минута чакаме отговор. До мига, в който телефонът му изпиука, бях готов да убия някого.

— Скип Хенли е изръсил онова за банкнотите…

Нейман дори не довършва изречението си, защото скачам на крака. С периферното си зрение виждам, че и Ийст е станал, но вдигам ръка да го спра.

— Аз ще се оправя — отсичам.

Нещо проблясва в очите му. Неочаквано уважение? Хм. Може би отношенията ми с брат ми не са съвсем неспасяеми.

Сканирам столовата и откривам мишената си. Скип Хенли. От известно време това хлапе е в списъка ми. Има голяма уста и обича да се хвали с мацките, с които е бил, и то с унизителни подробности.

Отправям се към масата на Хенли, който онемява, когато се приближавам.

— Хенли — казвам сухо.

Скип предпазливо се озърта. С идеално зализаната си коса и добре избръснатото си детско лице прилича на типичното снобарче.

— Да?

— Имал си дебати преди обяд…

Той кима.

— Да. Защо?

— Ето каква е сделката — удрям се в гърдите. — Давам ти един удар. Един безплатен удар. Където поискаш. И след това така ще те смеля от бой, че собствената ти майка няма да те познае.

Нервно се оглежда наоколо, но няма изход. Няма да мине покрай мен и каквито и приятели да е имал, те се правят, че не го познават. Всички на масата гледат встрани, ровят в телефоните и побутват храната. Скип е сам и го знае.

— Не знам какво си мислиш, че съм направил — започва той, — но…

— О, искаш да ти припомня ли? Разбира се. Нека ти помогна, приятел. Говорил си глупости за Ела Харпър.

Паника минава през очите му, но бързо се превръща в негодувание. Скип си дава сметка, че не му остават много възможности, та решава да направи нещо още по-нелепо.

— Всички знаем, че момичето ти е прекарало толкова време по гръб, че думата „Дормео“ се е отбелязала на кожата й…

Преди да довърши, вече съм го вдигнал от стола. Сграбчвам яката на ризата му и дърпам лицето му близо до моето.

— Или имаш железни топки, или самоубийствени наклонности. Залагам на второто.

— Майната ти! — Хенли крещи, слюнки пръскат лицето ми. — Мислиш, че управляваш училището ли, Роял? Мислиш, че можеш да доведеш някоя курва в нашето място и да ни принудиш да я приемем? Моят прадядо е познавал генерал Лий! Не искам да имам нищо общо с боклук като нея.

След това се спуска към мен с рев и го оставям да нанесе удар. Слаб е като него. Като всички насилници. Затова са насилници. Защото са комплексирани идиоти, които се опитват да вдигнат самочувствието си.

Юмрукът му едва докосва челюстта ми, защото не знае как да удря. Изсмивам се, хващам нещастника за гушата и го дръпвам до себе си.

— Татко ти не те ли обича достатъчно, та да те научи как да се биеш, Скипи? Гледай. Това е „прав удар“. — Нанасям едно след друго две крошета в лицето му. — Разбираш ли как действа?

Чувам звучно цвилене зад нас, разпознавам гласа на Истън. Брат ми се наслаждава на шоуто.

Хенли изскимтява от болка и се отдръпва от мен. Миризмата на урина се носи във въздуха.

— Боже господи, току-що се напика! — някой подвиква.

Отвратен, хващам Скип за врата, изритвам краката му изпод него и го запращам по лице на пода. Коляното ми пронизва гърба му и накланям глава към него.

— Кажи още една дума на Ела или на някой от приятелите й и ще ти причиня много по-лоши неща от няколко прави удара, разбра ли ме?

Той кима, циврещ жаловито.

— Добре — избутвам го и се изправям на крака. — Това важи за всички ви — обръщам се към тълпата. — От днес ще си оправите държанието или това, което се случи с тоя тъпак, ще ви се стори като приказка.

В столовата настъпва гробна тишина. Изплашените погледи, които виждам наоколо, ми доставят удоволствие. Уейд бе прав за още нещо — тези хлапета се нуждаят от ръководител, някой, който да ги спре да се съсипват един друг.

Може и да не съм кандидатствал за тази работа, но тя е моя, независимо дали ми харесва, или не.

 

 

Вместо да отида в час, се отправям към мъжката тоалетна на първия етаж близо до физкултурния салон. Няма писано правило, че тази тоалетна е само за футболния отбор, но някак стана точно това.

И Уейд добре се възползва. Сега би трябвало да има час по икономика, но откакто майка му спи с учителя, не е стъпил в класната стая. Все повтаря, че след въглехидратите от обяда следва или сън, или чукане, но второто е по-забавно.

Влизам театрално, за да предупредя посетителите, че не са сами, но това ни най-малко не пречи на Уейд. Чувам задъхани пъшкания, прекъсвани с „да, Уейд, моля те, Уейд“, кънтящи в познат ритъм.

Облягам се отегчен на мивките и гледам как затворената врата на една от кабинките дрънчи здраво, понеже Уейд започва да я клати още по-силно. По гласа съдя, че сеансът му след обяда е с Рейчъл Коен.

Уейд има концентрация на пале, но когато е с момиче, се раздава докрай. Няма какво повече да искаш. Поглеждам часовника си. Не искам да изпусна следващия час.

Чукам на вратата.

— Приключвате ли, деца?

Шумът спира и чувам приглушен писък на изненада, съпроводен от успокояващи увещания.

— Ще се погрижа за теб, скъпа. — Още дрънчене и после… — Точно така. Така ти харесва, нали? Не се тревожи за стария Рийд отвън. Ах, това ти допада. Искаш да отворя вратата… Не? Добре, но той стои отпред. Чува те. Мамка му, това много ти харесва. Да, скъпа, отпусни се.

Чува се леко пъшкане, още шумолене, последвано от продължителен гърлен стон. Завършекът е отбелязан с пускане на водата в тоалетната.

Вратата се отваря, поглеждам Уейд и почуквам часовника си. Той кима и дозакопчава панталоните си, после притегля Рейчъл в обятията си и я дарява с мокра мляскаща целувка.

— По дяволите, скъпа, това беше велико.

Тя въздъхва срещу него. Познат ми е този звук. Ела издаде подобен, когато двамата се заигравахме. Умирам да го чуя пак и малко се вбесявам, задето тя не ме допуска.

Шумно прочиствам гърло.

Уейд полуизпраща, полуизнася Рейчъл до вратата.

— Ще те видя ли след часовете? — пита го тя с надежда в очите.

— Със сигурност, скъпа — отвръща и ми хвърля поглед през рамо.

Клатя глава.

Свива рамене, сякаш да покаже, че не боли да опита.

— Ще намина след вечеря. Поддържай това топло за мен, става ли? — Той потупва отпред късата й униформена пола. — Ще си мисля за теб цял следобед. Ще ми бъде тежко.

Дори след всички тези години с Уейд още не мога да разбера дали е искрен, или просто толкова го бива.

— Искаш да кажеш, че ще си превъзбуден — гука тя.

Добре, това беше достатъчно.

— Уейд — намеквам нетърпеливо.

— Ще се видим, Рейч. Трябва да поговорим с Рийд, иначе, кълна се, сега щяхме да караме втори рунд.

Тя се двоуми и се налага Уейд насила да я избута през прага. Затваря вратата, премества кофата за боклук пред нея и бавно идва към мен. Пускам чешмата, за да не ни подслушват клюкарите.

Започвам направо на въпроса.

— Колата на Ела беше оплескана с мед в петък вечерта на партито на Монтгомъри и преди малко се разправях с един задник, който я е изтезавал в часа по дебати. Какво, за бога, се случва?

— Сериозно? И дума ли не чу от това, дето ти казах последния път, като говорихме за това? Всъщност слуша и реши, че не те интересува — обвинява ме той.

— Е, сега ми пука. Искам да знам защо Ела отново е на прицел. Всички знаят, че съм склонен да пребия всеки, който се осмели дори да я погледне накриво, така че не разбирам защо пак й се подиграват.

Пъха ръцете си под водата и ги измива, нарочно се бави с отговора си.

— Уейд — предупреждавам го.

— Добре, не ме удряй — вдига ръце. — Виж това красиво лице — поглажда брадичката си. — Няма да има повече рейчъли в тоалетната, ако този целувач е съсипан.

Взирам се надолу в Уейд, който е с пет сантиметра по-нисък от мен.

— Защо продължават да тормозят Ела? — питам настоятелно.

— Преди всички се страхуваха от теб. Сега? Не чак толкова — отвръща Уейд и свива рамене.

— Това пък какво означава?

— Означава, че Делакорт още е с всичките си зъби, а той се опита да изнасили момичето ти. Джордан прави каквото си иска и няма последствия. Всички си мислят, че с Ела сте приключили и тъй като спря да защитаваш другите, те също няма да ти върнат услугата. Използват Ела да си уредят сметките.

— Нещо друго?

— Това не е ли достатъчно? — Той свива унило рамене.

— Да, предостатъчно е — кимам нервно.

— Ще направиш ли нещо по въпроса?

— Ти как мислиш? — Отмествам кофата от вратата.

— Мисля си, че ако вие, Роял, се обедините на фронта, всички ще се успокоят. На никого не му харесва случващото се тук, но всички ги е страх или са мързеливи. И честно казано, приятел, ти попадаш във втората категория.

Стисвам здраво челюст, но той не греши. Гидиън беше много по-активен в раздаването на правосъдие в училище, отколкото съм аз. Откриваше кой стои зад нещата и го вкарваше обратно в строя. Обикновено аз доставях съобщенията.

След като завърши, всички решиха, че аз командвам, а аз не сторих нищо кой знае какво, за да ги опровергая или да потвърдя. Досега.

Обръщам се, за да го погледна.

— Прав си. Бях мързеливо копеле.

Уейд се ухилва.

— Винаги съм прав. И какво ще направиш?

— Още не знам. Но не се тревожи, нещата ще се променят. Заемам се.

Поглеждам го сурово.