Ерин Уот
Стъклен принц (21)

Глава 21

Пренасям се в моята стая и успявам да заспя два часа, преди да звънне алармата за ставане за училище. Подавам ръка изпод завивките и опипвам шкафчето за телефона. Натискам бутона за отлагане и надниквам към другата страна на леглото. Вал е наполовина извън него, единият й крак стърчи от завивката, а ръката й виси от ръба на матрака.

Разтърсвам рамото й.

— Време е за ставане, спяща красавице.

— Не. Не искам — мънка тя.

— Часовете започват след… — на сънения ми мозък му трябва близо минута да изчисли — … час и десет минути.

— Събуди ме след двайсет минути тогава.

Неохотно ставам от леглото, грабвам шише с вода от минихладилника и се пъхвам в банята. Примигвам няколко пъти, за да се избистри образът ми в огледалото.

Няма следа по кожата ми от докосването на Рийд. Няма следа по шията ми — там, където устните му засмукваха. Няма външни белези от слабостта ми. Слагам пръст на долната си устна и си представям, че е на Рийд.

Вал се появява зад мен и ме спасява от собственото ми малоумно въображение. Синината около окото й се е влошила.

— Снощи каза пред Рийд, че си се сбила, но ако някой те е наранил, ще го убия — дори не се шегувам.

— Тогава ще трябва да започнеш с мен, защото това — тя посочва челото си — е резултат от удара, който нанесох с глава на бившата на Там.

— Следващият път използвай бирена бутилка. Или още по-добре, вземи ме с теб. — Срещам погледа й в огледалото. — Не си споменавала нищо за рейв парти в училище. Защо не ме помоли да дойда с теб? Щях да ти пазя гърба.

— Не знаех за партито. Късно вечерта получих съобщение от момиче, което учи в „Джеферсън“. Там учеше там преди и тя се кълнеше, че го е видяла. Не се замислих какво правя. Облякох се, качих се при Джордан, която бе тръгнала към дома на Гастънбърг, и в следващия момент се оказах в някакъв тъп женски бой с непозната заради Там.

— Не спомена ли, че е бивша, а не непозната? От неговия колеж ли е?

Вал изглежда така, сякаш някой я е ритал в корема.

— Не. Мисля, че ми е изневерявал от години. Затова я нарекох негова бивша.

— О, не — прегръщам я и тя се свива върху гърдите ми.

— Толкова съм глупава.

„Не само ти.“

Прочиствам гърло.

— Целунах Рийд снощи.

— Наистина ли? — гласът й звучи почти обнадеждено.

— Да. От известно време спи пред вратата ми. Зловещо, нали?

Вал се отдръпва, за да видя облещените й очи.

— Много зловещо — съгласява се, но не е съвсем убедена.

Подпирам се на ръба на мивката.

— Не, и според мен не е странно. Би трябвало, но по някаква необяснима причина мисля, че е… сладко, задето толкова държи да се увери, че няма да избягам, та спи на пода пред вратата ми. — Разтривам челото си, смутена от слабохарактерността си.

— Онзи ден той преби Скип Хенли заради теб.

Мигам изненадана.

— Какво?

Вал пристъпва засрамена от крак на крак.

— Не ти казах, защото знам, че не обичаш да говорим за Рийд, но… да. Цапардоса Скипи насред столовата, понеже те е тормозил в час по дебати.

Вихрушка от чувства бушува около мен. Радост. Задоволство, понеже тези отвратителни коментари вчера в клас бяха жестоки. А след това — вина, че… мамка му, отблъсквам Рийд, откакто съм се върнала, а в това време той спи пред стаята ми, за да ме пази, и се бие с други момчета за честта ми.

Може би аз… Господи, заслужава ли втори шанс?

— Просто реших, че може да се почувстваш по-добре, като знаеш — Вал свива рамене. — И, хей, поне Рийд не ти е изневерил и не избягва контакт с теб. Той не е лъжец като Там. — Вал стиска ръката ми. — Имаш ли четка за зъби да ми дадеш назаем? Имам чувството, че животно е умряло в устата ми.

Навеждам се да претърся шкафчето и намирам кошница с красиво опаковани сапуни и купчина неотворени четки за зъби. Подавам й една, а после изстисквам паста върху моята електрическа четка. Докато Вал мие зъбите и лицето си, аз се връщам в спалнята и се взирам в гардероба, пълен с дрехи, избрани от Брук. Но не виждам нищо. Мисля само за думите: „Рийд не ти е изневерил“.

Когато Вал го изрече, първата ми реакция не беше да отрека.

Защото е вярно.

Вече не вярвам, че ми е изневерил. Не знам дали бебето е негово. Но… ако вярвам, че не ми е изменил, значи трябва да повярвам и че той не е бащата.

Вал е права и за още нещо — Рийд не е лъжец. Единственото нещо, което никога не е правил, откакто го познавам, е да лъже. Толкова откровено сподели, че иска да напусне града след завършването, че не го бива във връзките, че съсипва хората около себе си.

И не е имал предвид момичета или някакви младежки глупости. В момент на прозрение разбирам, че е говорел за родителите си. Обичал ги е безусловно, а те са го разочаровали.

Майка му се е самоубила и е оставила петима синове да се справят сами със загубата. Баща му дави мъката в алкохол и ужасни жени. Изненада ли е въобще, че за Рийд сексът е само секс? Че се е опитал да го използва като оръжие? Че чрез него бичува себе си или другите? Следва завета на малодушните си родители, но в него има нещо борбено и точно тази негова черта ме привлече.

— Ще олигавиш дрехите си — отбелязва Вал, след като излиза от банята.

Избърсвам гузно лицето си с ръка и тичам до мивката да се изплюя и изжабуркам. Да призная на Вал, че имам чувства към Рийд, е едно, но да й кажа, че обмислям да му простя — съвсем друго. И не знам как ще завърши това.

— Какво според теб ще има днес в шкафчето ми? — питам и отивам при нея пред гардероба. — Боклук? Развалена храна? Използвани тампони?

— Ами това? — Вал сочи синината си. — Приличам на хлапе от плакат на малтретирани гаджета.

— Мога да го прикрия. Правила съм го и преди. Не за мама или за мен, а на момичета, с които е работила — обяснявам бързо, тъй като тя ме гледа с възмущение.

— Уф.

— Знам.

Обръщам се с гръб към гардероба.

— Знаеш ли какво? Предлагам пак да не ходим на училище и да идем в мола. Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че искам голям, пухкав геврек и замразено кисело мляко за обяд. — Устата й бавно се разтяга в усмивка.

Удряме юмруци.

— Да се престорим ли, че сме болни?

— Не. Просто няма да идем. Отиваме в мола, ядем ужасни неща, надхвърляме лимита на кредитните карти от попечителите. После се отбиваме в „Сефора“ за малко преобразяване. А след това ще седнем на пристана и така ще се натъпчем с ракообразни, та да станем привлекателни само за морските създания.

Ухилвам се до уши.

— Напълно подкрепям плана.

 

 

— Как мина обиколката ви по магазините?

Чувам гласа на Брук и се обръщам. Правех си лека закуска, но, както винаги, присъствието й убива апетита ми. Избутвам настрани купата с царевичен чипс и се отмествам от плота.

Брук тръгва с валсова стъпка към мен на десетсантиметровите си токчета. Чудя се дали ще носи тънки токчета в осмия месец и ще се поклаща наоколо на тях с огромния си корем. Най-вероятно. Толкова е суетна, че би рискувала да се спъне и да падне дори когато е с напомпан корем.

Уф. Защо изобщо мисля за бременността на Брук? Само ми се гади.

— Ще ме наказваш с мълчание? Сериозно ли? — Брук се смее и отива към хладилника. — Очаквах повече от теб, Ела.

Завъртам очи зад гърба й.

— Сякаш наистина ти пука как е минал денят ми. Спестявам и на двете ни мъката от безсмислени разговори, които не вълнуват нито мен, нито теб.

Брук грабва каната с филтрираната вода и си налива в чаша.

— Всъщност с нетърпение очаквах възможност да поговоря с теб.

Аха. Сигурна съм.

— С Калъм го обсъдихме онази вечер и решихме, че би било добре двете с Дайна да организирате бебешкото ми парти.

Гърбът ми изтръпва. Шегува ли се?

— Това е чудесна възможност да се опознаете — продължава. — Калъм е съгласен.

Да бе. Няма начин да е било хрумване на Калъм. В деня, в който ме заведе да се запозная с вдовицата на Стив, се напи до припадък в колата и ме умоляваше да не слушам и дума от приказките на Дайна о’Халоран.

— Какво мислиш, сладурче? — гледа ме в очакване.

— Какво мисля ли? — повтарям с меден глас. — Мисля, че бих искала да видя тест за бащинство, преди да пропилея времето си за бебешко парти.

— Това беше излишно — изящната й челюст се стяга.

— Не, не беше — подпирам хълбок на плота и свивам рамене. — Може и да си заблудила Калъм, но аз имам своите съмнения, сладурче.

— О, със сигурност е бебе на Роял. Но сигурна ли си, че искаш да разбереш на кого от Роял принадлежи половината от ДНК-то на това вързопче любов. — Потупва издутината на корема си и ми се усмихва.

Свивам длани в юмруци. Засегна болна тема и знае това.

„Не може да удариш бременна жена“, напомня ми разумът.

Преглъщам надигащия се гняв и отпускам ръце.

Брук кима одобрително, сякаш чрез вуду е получила достъп до ума ми и е разбрала колко много искам да й причиня болка.

— Така, да се върнем на бебешкото парти — продължава тя, като че грозната сцена никога не се е разигравала. — Хубаво обмисли предложението да помогнеш на Дайна в организацията. Тя не беше особено доволна от държанието ти към нея на вечерята.

— Почти дума не съм й обелила.

— Именно — Брук ми се намръщва. — Едва ли искаш Дайна да е твой враг, Ела.

— Какво означава това? — свъсвам вежди и аз.

— Означава, че не обича да се държат грубо с нея и твоето поведение, както и поведението на момчетата, много я ядоса.

„Не изглеждаше ядосана, докато правеше секс със сина на Калъм в тоалетната“, едва не изстрелях.

— На следващата сутрин си поговорихме и тя дори спомена думата с „о“ — припява Брук.

Ченето ми пада. Леле. Дайна ме е нарекла…

— Оспорване — добавя Брук и се кикоти на смайването ми. Взирам се безизразно в нея.

— Дайна заплаши да оспорва завещанието на Стив — пояснява. — И ако реши да го направи, уверявам те, че ще проточи делото с години. До момента, в който приключи, вече няма да останат пари за нито една от вас — адвокатите ще получат всичко. Посъветвах я да не го прави, но Дайна винаги е била инат, пък и беше дълбоко засегната от начина, по който се държа с нея.

— Нея какво я интересува? — поклащам глава раздразнено. — Не я познавам, не познавах и Стив.

— Чувствай се късметлийка за второто. Че не си познавала Стив — Брук отпива вода.

Сключвам вежди. Колкото и да мразя да разговарям с жената дявол, не мога да отрека, че любопитството ми се обажда всеки път, когато някой спомене биологичния ми баща.

— Защо?

— Защото въпреки мнението на Калъм Роял, Стив беше ужасен приятел.

Като се има предвид, че източникът й вероятно е Дайна, която е с едно стъпало по-високо от Брук в йерархията на демоните, не вярвам и на една дума, но се усмихвам мило и кимам, защото това е най-лесният начин да се измъкна от разговора.

— Щом казваш.

— Това е истината. Имаш късмет, че е мъртъв. Не бих искала да видя какво би причинил на невинно младо момиче като теб. — Думите й са искрени, съвсем различни от обичайния й захаросан начин на говорене. Космите на врата ми настръхват.

— Знам, че Дайна е ядосана заради завещанието, но нямам нищо общо с това.

Устната на Брук се извива в грозна линия.

— Стив би ги оставил и на костенурка, стига да не ги получи Дайна. Учудващото бе, че ги остави на теб. Дори Калъм мислеше, че ще отидат при синовете му.

Това ме свари неподготвена. Затова ли Гидиън не ме харесва? Защото мисли, че съм откраднала наследството му?

— Момчетата вече си имат предостатъчно от Калъм — изтъквам.

Брук поклаща глава, разочарована.

— На този свят никога не можеш да имаш достатъчно. Още ли не си го научила? — Оставя чашата на плота между нас. — Не е прекалено късно, Ела. Дайна и аз можем да бъдем твоето семейство. Няма нужда да оставаш тук с тези мъже. Те са отровни. Ще те използват и ще те наранят.

Зяпам я изумена.

— Никой не ме е наранил повече от теб. Опитваш се да разрушиш това семейство и не разбирам защо. Каква е целта ти? Какво имаш против тях?

Тя въздиша, сякаш съм дете, което нищо не разбира.

— Моята цел е оцеляване и бог ми е свидетел, постарах се да науча и теб на това. Опитвах ли, опитвах да ти обясня да се махнеш оттук. Всичко, което направих, докато беше тук, бе, за да ти помогна — тонът й се променя. Вече не е мил, а суров и хаплив. — Но виждам, че и ти си като всички. Толкова сте заслепени от бляскавите усмивки на Роял, че не виждате собственото си спасение. Майка ми ме научи, че не бива да хвърляш бисерите на свинете.

— И аз съм свиня, защото не вярвам, че Роял ще ме довършат?

— Ти си невежа и обладана от младежка похот, което е тъжно, но аз не мога да те направя умна. — Леко свива рамене. — Ще трябва да научиш тези тежки уроци сама.

— Не ставаш за учителка. И не е лошо да се съсредоточиш върху грижата за себе си, защото щом излезе тестът за бащинство, не виждам как портфейлът на Калъм ще бъде отворен за теб. — Грабвам купата с чипс и се отправям към вратата.

— А ти се грижи за себе си — подвиква Брук след мен. — Защото няма да те утешавам, когато Рийд разбие сърцето ти. Или пък може да опиташ с Гидиън. От първа ръка знам, че е като животно в леглото.

Не мога да скрия смайването, изписано на лицето ми.

Брук квичи от смях.

— Такова дете си. Ужасът на лицето ти е сладък. Ето ти един последен съвет: остави момчетата Роял. Те не са за теб. Нека Дайна и аз ти помогнем с парите ти и всички ще заживеем щастливо.

— По-скоро бих се доверила на Рийд, отколкото да повярвам на теб.

Не изглежда засегната от срязващия ми отговор. Напротив, сияе и продължава, все едно нищо не съм казала:

— Изиграй правилно картите си и може да си шаферка на сватбата ми. Ще е забавно, нали?

Ха. Предпочитам да измина километри по лава, отколкото да й бъда шаферка.

— Не, благодаря.

Очите й прогарят дупка в гърба ми, излизам от кухнята и се натъквам на усмихващ се Рийд.

— Знаех си, че още имаш чувства към мен — чурулика.

Искам да отрека, да го уверя, че си въобразява, но думите замират в гърлото ми. Не мога да изрека това, което иска да чуе. Твърде… настървена съм от всичко, което се върти в главата ми. Не съм готова да проведа този разговор с него.

— Ти току-що се застъпи за мен — настоява, след като аз не отговарям.

Поклащам глава.

— Не се застъпих за теб. Отстоявах себе си.